Решение № 1734 от 22.12.2021, Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№………… гр. Варна, ………………..

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският административен съд, ХХІ състав, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: Стоян

Колев при секретаря СВЕТЛАНА СТОЯНОВА, като разгледа докладваното от съдията СТОЯН КОЛЕВ адм. дело № 1063 по описа за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство е по реда на чл. 215 ЗУТ.

Образувано е по жалба на Д.Г.Г., ЕГН **********, с адрес ***, против Заповед № ДК-09-ВН-01/19.04.21 г. на Началника на Регионална дирещия за национален строителен контрол /РДНСК/- Варна, за спиране на строеж “Подпорни стени“, находящ се е ПИ *****.****.**по КК и КР на к.з. „Прибой район „Аспарухово“, общ. Варна.

В жалбата се излагат съображения, че оспорената заповед е незаконосъобразна, постановена при съществени нарушения на административно производствените правила, в противоречие с материално правните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Релевират се доводи за липса на съставен констативен акт, както и за връчването му на жалбоподателката. Налагат се твърдения, че административният орган не е изпълнил задължението да събере и обсъди всички относими за спора обстоятелства, поради което оспорената заповед е издадена без да са изяснени фактите от значение за случая във връзка с времето на извършване на строителството. Описаното в заповедта не отговаря на действителната фактическа обстановка. Не е изяснено дали е налице извършване на строително-монтажни работи, които да подлежат на спиране в приложената хипотеза по чл. 224, ал. 5 от ЗУТ. Конкретно се сочи, че за издаване на заповед за спиране на строеж и забрана достъпа до него при условията на чл. 224, ал. 1, 5, и 6 ЗУТ е нужно да е налице строеж, който да се изпълнява към датата на заповедта и то при наличие на някоя от хипотезите, предвидени в него. Твърди се, че в случая към момента на издаване на заповедта, не е налице строеж в процес на изпълнение, а е налице завършен строеж и следователно не подлежи на спиране вече преустановено строителство. Твърди се несъответствие на оспорената заповед с материалния закон и неговата цел, с аргумент, че от страна на административния орган не са ангажирани доказателства, че обектът, който е разпоредено да бъде спрян е изграден и е собственост на жалбоподателя. Имотът се намира в горска територия и не се смята за строителство изграждането на техникоукрепителни съоръжения за борба срещу ерозията и пороите. В него няма подпорни стени с височина над 1,2 м., за които да се изисква издаване на разрешение за строеж, поради което и не могат да бъдат квалифицирани като незаконен строеж, който да бъде предмет на заповед по чл. 224, ал. 5 и 6 ЗУТ. По изложените в жалбата съображения се отправя искане за отмяна на процесната заповед.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, като поддържа жалбата на изложените основания, като допълнително налага твърдения за липса на материална компетентност за органа постановил оспорената заповед отправя искане за отмяна на процесната заповед с присъждане на сторените по делото разноски съобразно представен списък.

Ответникът, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. В съдебно заседание поддържа становище. Твърди, че се касае за незаконен строеж по смисъл на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, изграден без разрешение за строеж, което от своя страна е предпоставка за издаване на заповедта за спиране на строежа на основание чл. 224, ал. 5 и 6 ЗУТ. Строителството е извършено в имот попадащ в зона със строителна забрана, съгласно заповед на МТРС и в зона „А“ по смисъла на чл. 10, ал. 1 от ЗУЧК. Строежът е от първа категория, тъй като е съоръжение за геозащита и брегоукрепване, поради което компетентен да се произнесе е Началникът на РДНСК Варна. Строежът не е премахнат, като строителните дейности са останали на етап описан в констативния акт към заповедта. В този смисъл отправя искане жалбата като неоснователна да бъде отхвърлена, с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за изяснено от фактическа страна следното:

По делото липсва спор, а и видно от приложената към административната преписка скица на имота № 15-944903-13/13.10.2020 г. на СГКК - Варна, ПИ *****.****.**по КК на КЗ „Прибой“, община Варна е собственост на Д.Г.Г., съгласно Заповед № 3, том 46, рег. 19215, дело 9814 от 21.07.2017г., издаден от Служба по вписванията гр. Варна.

Видно е от

Констативен протокол от 01.10.2020 г. на работна група съставена от служители на РДНСК – Варна, че във връзка с писмо с изх. № ДК-25-74-00-869/08.10.2020г. на РДНСК – Варна е извършена допълнителна проверка на ПИ *****.****.**и ПИ **, при която е установено наличие на четири стъпаловидно разположени подпорни стени, образуващи тераси, с настилка от камък и обезопасени с парапети, като първата видимо попада в ПИ **, а останалите три в ПИ **. Проверяващите са констатирали, че към момента на проверката строежът е завършен. В имота няма разположена строителна техника и не се извършват строителни дейности. Не е установен строителя.

Съставен е констативен акт № 1/24.02.2021 г., от работна група на РДНСК Варна в отсъствието на жалбоподателя Д.Г., след извършена проверка на място на строеж: “Подпорни стени", находящ се в ПИ *****.****.**по КК и КР на гр. Варна, по плана на к.з.

„Прибой", гр. Варна. В констативният акт е прието, че строежът представлява три стоманобетонни подпорни стени, с характеристики, както следва: първата подпорна стена е с приблизителни размери: дължина /L/ ~ 10м, височина /Н/ /от моделирания терен/ ~ 1 м. и дебелина /В/ ~ 0,20 м.; втората и третата подпорни стени са с приблизителни размери:

/L/ ~ 10м, /Н/ /от моделирания терен/ ~ 1,5 м. и В ~ 0,20 м. И трите съоръжения са стъпаловидно разположени, по дължина са ориентирани в посока север - юг.

Северната им част е разположена в ПИ **, като в посока юг, същите преминават в съседния от изток, ПИ **. Изградените подпорни стени образуват тераси. Първата и втората подпорни стени са обезопасени с парапети и в пространството между тях е положена настилка от камък. Третата подпорна стена подпира високата част на ПИ *****.****.**и зад нея е образуван шкарп. Строежът е квалифициран като I-ва категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 1, б. „ж“ ЗУТ и чл.2, ал.7 от Наредба №1/2003год. за номенклатурата на видовете строежи и изграден без предварително съгласие от министъра на регионалното развитие и благоустройството, без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж.

Посочено е, че строежът е изграден в нарушение на чл. 96 ал. 3 и ал. 4; чл. 137, ал. 3 и чл. 148 ЗУТ. Въз основа на горното дл. лица са посочили, че същият е необходимо да бъде спрян и да се забрани достъпа до отстраняване или премахване на незаконната част. Към КА №1/24.02.2021г. била изготвена окомерна скица и снимков материал.

Констативен акт № 1/24.02.2021г. е съобщен на адресата Д.Г. по реда на § 4, ал. 1, предл. 2 и сл. ДР на ЗУТ със съобщение №4/29.03.2021 г. За съобщаването е съставен констативен протокол от 18.03.2021 г. от длъжностните лица към РДНСК Варна.

По така съставения констативен акт в законоустановения 7- дневен срок, не се твърди да е постъпвало възражение от адресата Д.Г..

Със заповед № ДК-09-ВН-01/19.04.21 г. на Началника на Регионална дирещия за национален строителен контрол /РДНСК/- Варна, на основание чл. 224 ал. 5 и 6 ЗУТ и предоставените му със Заповед № РД-13-171/13.06.2019г. на Началника на ДНСК правомощия по ЗУТ е наредено спиране изпълнението на незаконен строеж: „Подпорни стени“, находящ се в ПИ *****.****.**по КК и КР на к.з. „Прибой“, район „Аспарухово“, общ. Варна; забранен е достъпа до строежа и разпоредено поставянето на отличителни знаци за ограничаване и недопускане на хора и механизация на строежа и е определен седем дневен срок от връчване на заповедта за доброволно изпълнение, до изтичането на който от собственика на имота и извършителя на строежа да бъдат взети мерки за обезопасяване и консервиране на строежа.

По делото е назначена и приета СТЕ, изготвена от в.л. П.. Съгласно заключението по същата имот с идентификатор *****.****.**е с трайно предназначение на територията „горска“, с начин на трайно ползване „друг вид дървопроизводствена гора“ и попада в отдел 315 по лесоустройствените планова на ТП ДГС Варна от 1985г, 1997г. и 2007г. Наблюдаваните физико-геоложки процеси в обхвата на имот с идентификатор *****.****.**и находящия се от изток имот с идентификатор ** са отразени в приложеното към преписката на РДНСК Варна Становище изх. № ИГП-688 от 01.10.2012г. на „Геозащита“ ЕООД, гр. Варна. В района на имотите са изразени най-силно свлачищни процеси и морска абразия. Имотите попадат в предната част на древен свлачищен циркус Адабахча, част от Авренския свлачищен комплекс. Свлачищните процеси са затихнали и свлачището е условно стабилизирано. Установено е движение само в репери в близост до морския бряг, резултат от действието на морската абразия. Съседните незастроени имоти са със стръмни склонове, подложени и на ерозионни действия от повърхностни води. В имот **, както и в съседен имот от юг на процесния са налични каменни късове. В частта от имот **, разположен пред процесния имот, и в имотите на север от него има оформени подстъпи от камъни и бетон. Каменините подстъпи спомагат за овладяване на абразията от морската вода. Извън процесния имот в северна посока също има подпорни стени, които подпират ската, и оформят улица с идентификатор **.

Изградените подпорни стени, предмет на заповедта в ПИ **, както и изпълнените в съседните имоти подпорни стени от стоманобетон бетон изпълняват функция на терасиране на стръмния терен и подпиране на земните маси, а част от стените извън процесния са елемент от оформянето на улицата.

Според вещото лице имот с идентификатор ПИ *****.****.**не отговаря на характеристиките, описани в § 1 , т. 2 ДР на ЗУЧК. Описаните в процесната заповед подпорни стени са нанесени върху представената от жалбоподателя скица, като са посочени местоположение, дължина и височина. От замерване на място е установено, че са изпълнени описаните в процесната заповед три подпорни стени: Подпорна стена 1 е с дължина 13,80м, стоманобетонна, с дебелина 20 см, с височина - 1,05-1,08 м., средна височина спрямо терена 1,065 м; Подпорна стена 2 е с дължина 19,10 м, стоманобетонна, с дебелина 20 см, с височина - 1.10-1,25 м., средна височина спрямо терена - 1,17 м; Подпорна стена 3 е с дължина 19,00 м, стоманобетонна, с дебелина 20 см, с височина - 1.10-1,30 м., средна височина спрямо терена - 1,20 м. Подпорните стени образуват тераси, като върху подпорни стени 1 и 2 има монтирани метални парапети. Подпорна стена 3 е в най-високо разположена и подпира останалата част от имота.

В съдебно заседание вещото лице пояснява, че към момента на огледа не се е извършвало строителство. Не е имало непосредствено изпълняване на някакви строително-монтажни работи преди огледа, а може би и месец преди това, защото това, което е направено е обрасло и даже има озеленяване. Няма как да установи времето от последните строително-монтажни дейности. Подпорните стени са напълно завършени. Същите се изливат от бетон и няма нужда от някакви допълнителни облицовки.

За изясняване на обстоятелствата по делото, по искане на жалбоподателя бе разпитан свидетеля Н.Р.Н.– съжител на жалбоподателката. С показанията същият установява, че с жалбоподателката имат три деца, решили да им направят игрище, да заравнят терена и когато изпратили багер да заравни терена се показали стените. След това направили огради, сложили врати, за да играят децата, а долу стените ги разчистили и сложили бордюри и парапети. От там се осъществява достъпът до плажа. Има стени по самия път, които са изграждани навремето от почивните бази. Когато са започнали да ги строят са си направили подход до самия плаж. От 10 години знае имота. Запознат е със становищата на Геозащита по отношение на имота, но са минали осем години от тогава. Нямат нови становища.

Разпитаният по искане на ответната страна свидетел В.К. К. установява с показанията си, че преписката е образувана във връзка с разпореждане на Върховна административна прокуратура, което е описано в констативния акт. Обикаляли на групи Черноморието, на територията на община и на област Варна. Установили подпорни стени в имота на жалбоподателката, които били изградени там на място. В процесния имот има три подпорни стени, които са отбелязани в заключението на вещото лице и констативния акт. Те са обърнати от към морето и практически с тях се изравнява денивелацията, която е налична от основната част на имота в посока морето. С тях се терасира част от имота.