Решение № 1526 от 14.10.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1526 гр. Варна, 14.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II А СЪСТАВ в публично заседание на четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Диана Д. Митева

Членове:

Цвета Павлова мл.с. Ивалена Орл. Димитрова при участието на секретаря Мая М. Петрова като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена Орл. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20213100501531 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Oбразувано e по:

I. Подадена въззивна жалба вх. № 276170/04.03.2021 г. от АЛ. М. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „****“ бл. 11, ап. 65, срещу Решение № 260335/05.02.2021 г., постановено по гр. дело № 11306/2019 г. по описа на ВРС, XХ състав, в частта, с която е признато за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК 202317122, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Александър Дондуков“ № 19, ет. 2, съществува вземане срещу ответника АЛ. М. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „****“ бл. 11, ап. 65, за сумите, както следва: сумата 9987,47 лева, представляваща дължима главница по сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и ответника Договор за кредит за текущо потребление от 20.07.2009 г. и Допълнително споразумение от 30.07.2010 г., ведно със законната лихва върху падежиралата до 09.08.2012 г. главница от 455,40 лева, считано от датата на подаване на заявлението - 09.08.2012 г., до окончателното погасяване, и върху вноските с падежни дати по погасителен план от 22.08.2012 г. до 22.07.2019 г., считано от от датата на падежа - 22-ро число на месеца, до окончателното погасяване на задължението, както и сумата 832,91 лева, представляваща редовна лихва за периода 22.12.2011 г. - 09.08.2012 г., които вземания са прехвърлени на ищеца съгласно сключен с „Банка ДСК“ ЕАД Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.11.2012 г., които суми са предмет на Заповед за изпълнение № 6216/13.08.2012 г., издадена по ч. гр. д. № 11611/2012 г. по описа на ВРС, на основание чл.

1

422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 от ЗПК и чл. 99, ал. 1 от ЗЗД.

Жалбоподателят счита обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно, постановено при непълнота на доказателствата. Отправена е молба за отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново, с което предявените искове да бъдат изцяло отхвърлени; претендира разноски. Застъпва становище, че изпълнителният лист по ч. гр. д. № 11611/2012 г. е издаден въз основа на неистински документи и като такъв следва да бъде обезсилен. В подкрепа на последното изтъква, че още с отговора на исковата молба е възразил, че горецитираният изпълнителен лист е издаден въз основа на неистински документи – а именно Извлечение от счетоводните книги на „Банка ДСК“ ЕАД за кредит № 11/17382532 от 09.08.2009 г. Сочи, че същото възражение е било направено и в съдебно заседание, проведено на 29.06.2020 г., като искането му за откриване на производство по чл. 193 ГПК за установяване на неистинността на изходящ от ищеца документ е било оставено без уважение. Заявява, че неоснователно първоинстанционният съд е отхвърлил искането на жалбоподателя за евентуално назначаване на съдебно-счетоводна експертиза след провеждане на производството по чл. 193 от ГПК и след необходимите уточнения на предявената претенция от страна на ищеца. Оспорва съществуването на валидно прехвърляне на вземането, съответно и валидно уведомяване на длъжника за същото, като поддържа, че цесията не е породила действие по отношение на него. Навежда, че сумата по кредита е погасена с внасянето на 4709,15 лв. по сметка на „Банка ДСК“ ЕАД и 10 626,84 лв. по изпълнителното дело.

В законоустановения срок е депозиран отговор от „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК 202317122, с който се оспорва въззивната жалба. Счита първоинстанионното решение за правилно и законосъобразно, постановено при цялостна преценка на представените по делото доказателства. Сочи, че предвид липсата на доказателства и твърдения правото за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита да е било надлежно упражнено преди подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК, съдът правилно е приел, че предсрочната изискуемост е настъпила с получаването от ответника на препис от исковата молба, както и правилно е съобразил Решението с постановките на т. 1 от ТР № 8/02.04.2019 г. по т.д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Изтъква, че неиздължените суми по кредита са подробно описани в неоспореното от ответника заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, поради което моли искането за обезсилване на издадения по ч. гр. д. № 11611/2012 г. изпълнителен лист да бъде прието от съда за неоснователно. Противопоставя се на искането за откриване на производство по реда на чл. 193 ГПК. Застъпва становище за неоснователност и на възраженията на ответника за липса на надлежно уведомяване за цесията, като навежда, че същата е произвела действие спрямо длъжника най-късно считано от датата на получаване на исковата молба. Настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение, претендира разноски.

I I . Подадена въззивна жалба вх. № 284467/21.04.2021 г. от АЛ. М. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „****“ бл. 11, ап. 65, срещу Решение №

261099/29.03.2021 г., по гр. дело № 11306/2019 г. по описа на ВРС, XХ състав, постановено по реда на чл. 250 от ГПК, с което е оставена без уважение подадената от ответника молба вх. № 276165/04.03.2021 г. за допълване по чл. 250 ГПК на Решение № 260335/05.02.2021 г. по същото дело с произнасяне по валидността и истинността на счетоводното извлечение, приложено от ищеца, с което кредитът е обявен за предсрочно изизскуем, издаден е изпълнителен лист и е образувано изпълнително дело.

Жалбоподателят счита цитираното решение за неправилно и постановено при съществено нарушение на процесуалните права. Застъпва становище, че въз основа на неистински документ - Извлечение от счетоводните книги на „Банка ДСК“ ЕАД за кредит № 11/17382532 от 09.08.2009 г., същият установяващ неистински факти – за забава в 2 плащанията повече от 90 дни, е издаден изпълнителен лист и е образувано изпълнително дело. Излага подробни съображения в тази насока. Счита, че неправилно първоинстанционният съд не е открил производство по чл. 193 от ГПК.

Настоява за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото във ВРС за представяне на оригинала на Извлечение от счетоводните книги на „Банка ДСК“ ЕАД за кредит № 11/17382532 от 09.08.2009 г. и произнасяне по депозираната молба по чл. 250 от ГПК. В условията на евентуалност, настоява за отмяна на решението и постановяването на друго, с което подадената молба да бъде уважена.

В законоустановения срок е депозиран отговор от „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК 202317122, с който се оспорва въззивната жалба. Счита първоинстанионното решение за правилно и законосъобразно. Счита, че не са налице предпоставки за произнасяне на съда по чл. 250 от ГПК. Заявява още, че искане за оспорването на истиността на документ по реда на горепосочения законов тескт пред въззивната инстанция е недопустимо. Отделно счита, че същото е и преклудирано, доколкото страната е пропуснала възможността да обжалва постановеното в съдебно заседание определение. Изтъква, че първоинстанционният съд правилно е приел, че предсрочната изискуемост е настъпила с получаването на препис от исковата молба, съобразно твъденията, изложени в същата, а именно, че потестативното право на кредитора да обяви предсрочна изискуемост не е било упражнено.

Настоява за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира разноски.

В съдебно заседание процесуалният представител на АЛ. М. В. поддържа въззивните жалби на изложените в тях основания. Претендира разноски.

В съдебно заседание въззиваемата страна „ОТП Факторинг България“ ЕАД, чрез юрисконсулт Т.Х., поддържа депозираните отговори. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Настоящият съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Въззивна жалба вх. № 276170/04.03.2021 г., както и въззивна жалба вх. № 284467/21.04.2021 г., са подадени в срок, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което са процесуално допустими.

По въззивна жалба вх. № 276170/04.03.2021 г. срещу Решение № 260335/05.02.2021 г. съдът намира следното:

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели съдът намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Въззивният съд е обвързан от наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение – арг. чл. 269, изр. 2 ГПК, поради което следва да се произнесе само в пределите на релевираните такива.

Производството по делото е образувано по предявени от „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК 202317122, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район „Оборище“, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 19, ет. 2, срещу АЛ. М. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „****“ бл. 11, ап. 65, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 от ЗПК и чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 9987,47 лева, представляваща дължима главница по сключен 3 между „Банка ДСК“ ЕАД и ответника Договор за кредит за текущо потребление от 20.07.2009 г. и Допълнително споразумение от 30.07.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 09.08.2012 г., до окончателното изплащане, както и сумата от 908,27 лева, представляваща редовна лихва за периода 22.12.2011 г. - 09.08.2012 г., сумата от 223,35 лева, представляваща санкционна лихва за периода 21.05.2012 г. – 09.08.2012 г., както и сумата от 60,00 лева, представляваща неплатена заемна такса, които вземания са прехвърлени на ищеца съгласно сключен с „Банка ДСК“ ЕАД договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.12.2012 г., които суми са предмет на Заповед за изпълнение № 6216/13.08.2012 г., издадена по ч. гр. д. № 1116/2012 г. по описа на ВРС, съединени в условията на евентуалност с осъдителни искове за сумата от 7894,42 лева – неизплатена главница, представляваща сбор от падежирали вноски по погасителен план към допълнително споразумение от 30.07.2010 г. с № 47-107, ведно със законната лихва върху нея от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане; сумата от 186,31 лева – неизплатена главница, представляваща предсрочно изискуема вноска по допълнително споразумение от 30.07.2010 г. с № 108, ведно със законната лихва върху нея от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане; сумата от 1477,32 лева – дължима договорна лихва за периода 22.06.2016г. – 22.06.2019 г., представляваща дължима договорна лихва по падежирали вноски, съгласно допълнително споразумение от 30.07.2010 г. с № 71-107; сумата от 506,75 лева – наказателна надбавка за периода 22.07.2016 г. – 22.06.2017 г.

Обжалваното решение е влязло в законна сила в частта, с която са отхвърлени исковете за присъждане на законна лихва върху вноски за главницата с падежи по погасителен план от 22.08.2012 г. до 22.07.2019 г., считано от датата на подаване на заявлението - 09.08.2012 г., до деня, предхождащ падежите на вноските с падежи по погасителен план от 22.08.2012 г. до 22.07.2019 г., за разликата над присъдената сума от 832,91 лева за договорна лихва до пълния заявен размер от 908,27 лева, за сумата от 223,35 лева, представляваща санкционна лихва за периода 21.05.2012 г. – 09.08.2012 г., както и за сумата от 60,00 лева, представляваща неплатена заемна такса.

Не се спори между страните, а и се установява от материалите по приобщеното ч. гр. д. № 11611/2012 г. по описа на ВРС, че по последното е издадена Заповед № 6216/13.08.2012 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, срещу която в срока по чл. 414 от ГПК ответникът, сега въззивник, е възразил. Със същата АЛ. М.