Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 25942 от 17.07.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 4924/2026
Вид
Определение № 25942
Подписан
17.07.2026
Състав
СТОЙЧО ТОДОРОВ ПОПОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 129, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414, ал. 1, изр. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 418 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25942 гр. София, 17.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТОЙЧО Т. ПОПОВ като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело № 20261110104924 по описа за 2026 година

С Разпореждане № 50320/22.04.2026 г. на основание чл. 129, ал. 3 ГПК е върната исковата молба с вх. № 59229/24.02.2026 г. и производството по ГД № 4924/2026 г. по описа на СРС, III ГО, 148 гр. с., е прекратено.

Разпореждането е влязло в сила на 20.05.2026 г.

Съгласно разясненията, дадени с т. 13 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, при прекратяване на производството по делото по иска по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК издадената заповед за изпълнение и изпълнителният лист подлежат на обезсилване. С прекратяване на производството по делото се заличават с обратна сила последиците, които законът свързва с предявяването на иска. В този смисъл последиците при прекратяване на производството по делото следва да са аналогични на предвидените в чл. 415, ал. 2 ГПК, ако искът не беше предявен в срока по чл.

415, ал. 1 ГПК. Компетентен да обезсили заповедта за изпълнение, издадена по чл. 410, съответно по чл. 417 ГПК, и да обезсили изпълнителния лист по чл. 418 ГПК при прекратяване на производството по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, е съдът в исковото производство, който е постановил определението за прекратяване. Обезсилването на заповедта за изпълнение и изпълнителният лист следва да се постановят едновременно с определението за прекратяване на производството по иска.

Ето защо, издадената по ЧГД № 34865/2024 г. по описа на СРС, III ГО, 148 гр. с. заповед за изпълнение на парично задължение, следва да бъде обезсилена.

Във връзка с молбата на ответника и длъжник в заповедното производство подадена по реда на чл. 248 ГПК за допълване на Разпореждане № 50320/22.04.2026 г. в частта за разноските:

Производството е реда на чл. 248 от ГПК.

Постъпила е молба с вх. № 132177/27.04.2026 г. от ответника чрез неговия процесуален представител за допълване на Разпореждане № 1

50320/22.04.2026 г., постановено по ГД № 4924 по описа за 2026 г. на Софийски районен съд (СРС), III ГО, 148 гр. с., в частта за разноските, като в негова полза бъде присъдено платеното от него адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лв.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК не е постъпил отговор на искането за допълване от заявителя.

Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и прецени данните по делото, намира следното:

Молбата за допълване на определението в частта за разноските е допустима. Същата е депозирана в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице. Разгледана по същество молбата е основателна.

По делото въз основа на заявление от кредитора С. Г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 20482/11.07.2025 г. срещу длъжника Л. П. С..

В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е подал мотивирано възражение срещу заповедта за изпълнение чрез адв. Надежда Иванова. Във възражението изрично е направено искане за присъждане на разноски за платено адвокатско възнаграждение. Към възражението са приложени пълномощно и договор за правна защита и съдействие, като в последния изрично е посочено, че на адвоката е заплатено възнаграждение в размер на 400,00 лв. Представена е и разписка за получената сума.

С разпореждане от 12.01.2026 г. съдът е дал указания на заявителя, че в едномесечен срок от съобщението може да предяви иск за вземането си.

Разпореждането е получено на 21.01.2026 г. В едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК заявителят е предявил иск по чл. 422 ГПК, но впоследствие исковата молба е била върната на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, а производството по нея – прекратено.

С настоящото определение съдът постанови издадената заповед за изпълнение да бъде обезсилена.

При това положение на молителя се дължат разноски за заповедното производство.

Съгласно чл. 7, ал. 7, вр. ал. 2, т. 2 от НВАР минималният размер на адвокатското възнаграждение в разглеждания случай възлиза на сумата от 675,00 лв., изчислена на база половината от материалния интерес – 3750,00 лв.

Съдът намира обаче, че в разглеждания случай определеното по реда на НВАР възнаграждение не е съответно на обема на правната помощ, предоставена от процесуалния представител на длъжника, която се заключава единствено в подаване на възражение по чл. 414 ГПК. Този извод не се променя и от факта, че във възражението са изложени конкретни основания за недължимост на вземанията по заповедта за изпълнение, тъй като съгласно разпоредбата на чл.

414, ал. 1, изр. 2 ГПК обосноваване на възражението не се изисква, респ. конкретните възражения на длъжника за недължимост могат да бъдат 2 разгледани по същество единствено в исковия процес по чл. 422 ГПК.

Съгласно Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С–438/22 съдът не е обвързан императивно с фиксираните в НВАР размери на адвокатските възнаграждения.

С оглед изложеното и като съобрази действителния обем на правната помощ, оказана на длъжника в заповедното производство, съдът намира за справедлив размер на адвокатското възнаграждение, което следва да се присъди на молителя, сумата от 102,26 евро (200,00 лева).

Така мотивиран, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА изцяло издадената по ЧГД № 34865/2025 г. по описа на С Р С , III ГО, 148 граждански състав заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 20482/11.07.2025 г.

ДОПЪЛВА Разпореждане № 50320/22.04.2026 г., постановено по ГД № 4924 по описа за 2026 г. на Софийски районен съд, III ГО, 148 гр. с., в частта за разноските, като:

ОСЪЖДА С. Г., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 4 ГПК да заплати на Л. П. С., ЕГН ********** сумата от 102,26 евро (200,00 лева), представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатно адвокатска помощ и съдействие на длъжника в заповедното производство.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от съобщението.

ПРЕПИС от настоящото определение ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3