Решение № 3445 от 23.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3445 гр. София, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. КИРОВА при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело № 20251110128976 по описа за 2025 година

Предявени са пасивно субективно съединени искове с правно основание чл.6,ал.1,т.9 и 10 от ЗУЕС от етажните собственици в сграда в режим на етажна собственост на адрес гр.С,срещу З. К. Ф.,ЕГН **********,с адрес гр.Б,А. И. Ф.,ЕГН **********,с адрес гр.С,както и срещу М. И. Б.,ЕГН **********,с адрес К,с искане за осъждане на всеки от ответниците да заплати парична сума в размер от по 37,33 лева за фонд ремонт паркоместа за периода м.07.2019 г. до 12.05.2025 г.,по 98 лева такса управление паркоместа за периода м.07.2019 г. до 12.05.2025 г.,по 49 лева вноски за режийни разходи за периода м.07.2019 г. до 12.05.2025 г.

В исковата молба се твърди,че общият наследодател на ответниците И.

А. Ф. е придобил право на собственост върху паркомясто в сградата в гр.С,при което дължи суми за управление и поддръжка. Поддържа се,че неиздължената сума за фонд ремонт паркоместа възлиза на 112 лева,т.е. на по 37,33 лева за всеки от ответниците,неиздължената сума за такса управление паркоместа възлиза на 294 лева,а вноската за режийни разходи е 147 лева като съответно всеки от ответниците отговаря за сума от по 98 лева и 49 лева. Моли се съдът да постанови решение,с което да уважи исковете.

Ответниците в подадените писмени отговори оспорват исковете като твърдят,че исковете са недоказани по основание – изтъква се,че договорът между етажните собственици и „О“ЕООД е изтекъл,при което парични суми са недължими. Оспорва се дължимост на парични суми за паркомясто,а ако има такива,то същите са погасени по давност. Твърди се,че ответниците не отговарят при равни дялове,защото ответницата З. Ф. е преживяла съпруга и притежава по-голям дял от другите двама ответници. Моли се съдът да отхвърли исковете.

Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като 1 обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено следното :

От справка от Службата по вписванията се установява,че с нотариален акт за покупко-продажба от 2015 г. И. А. Ф. се легитимира като собственик на паркомясто 23 в сграда в *****.

От протокол от проведено общо събрание на етажните собственици в сградата в ***** се установява,че вноска за фонд ремонт и обновление за паркомясто възлиза на 16 лева годишно,такса управление е в размер от 42 лева годишно,а вноска за режийни разходи е по 21 лева годишно. Прието е,че вноската следва да бъде заплащана веднъж годишно.

Представен е договор от 01.07.2019 г.,сключен между етажните собственици на гаражи на ниво сутерен на сграда в ***** и „О“ООД.

Установява се от протокол от общо събрание на етажните собственици в **** от 24.01.2024 г.,че е взето решение за сключване на нов договор с „О“ООД.

С договор от 01.02.2024 г.,сключен между етажните собственици в **** – гаражи/паркоместа,като възложител,и „О“ЕООД,като изпълнител,страните са постигнали съгласие дружеството изпълнител да извършва услуга поддържане и управление на паркоместа гаражи,срещу което възложителят приема да заплаща възнаграждение.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи :

Уважаването на искова претенция с правно основание чл.6,ал.1 от ЗУЕС е обусловено от провеждането на доказване,че са приети решения от общото събрание на етажните собственици,които определят дължими парични суми от всеки собственик на индивидуален обект,а с този иск етажните собственици имат правото да реализират вземането,което е възникнало спрямо конкретен собственик,когато този собственик не е изпълнил доброволно своите задължения. Това означава,че при съобрязяване правилото за разпределение на доказателствената тежест съгласно чл.154 от ГПК ищецът следва да докаже,че са взети решения,да установи размерът на определените задължения – за ремонт и за поддръжка,да докаже,че ответната страна има качеството собственик на обект,а при установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е възложено доказването,че са изпълнили точно своите договорни задължения или са налице обстоятелства,изключващи дължимост на паричните суми. Съгласно чл.6,т.10 от ЗУЕС собственикът е длъжен да заплаща определените с решение на общото събрание парични суми за поддържане и управление на общите части на сградата. . Разпоредбата на чл.6,т.9 от ЗУЕС поражда задължение за собственика на самостоятелен обект да заплати дължимата парична сума за фонд ремонт. Законът регламентира таксата фонд ремонт като дължима такса от всеки от собствениците на индивидуален обект,платима в размера,който е определен според решението на общото събрание като целта на заплащане на тази такса е събирането на парични средства,които да послужат в бъдеще при необходимост от извършване на ремонтни дейности. Следователно такава такса е дължима и тази такса не е обвързана от наличието или липсата на текущо осъществявани 2 ремонтни работи. Страните не спорят,а и от представените по делото доказателства се установява,че са приети решения,с които са определени такса управление и поддръжка в размер от 21 лева годишно,такса фонд ремонт в размер от 16 лева годишно и такса режийни разходи в размер от 21 лева годишно. С оглед това,че решенията се явяват влезли в сила,същите подлежат на изпълнение,т.е. до приемане на ново решение,с което се изменят таксите по размер,всеки собственик на обект дължи заплащането на такса в размера,приет според решението на общото събрание. Решенията на общото събрание могат да бъдат обжалвани относно тяхната законосъобразност пред съда по реда на ЗУЕС,но ако такъв иск не е бил предявен и решенията са стабилизирани,тези решения са задължителни за собствениците,без да могат да бъдат разглеждани доводи относно тяхната законосъобразност в съдебно производство,в което се претендира изпълнение на приетото решение. В конкретния случай между страните не съществува спор,че решенията на общото събрание се явяват влезли в сила. Съдът намира,че при наличието на решение на общото събрание,за което е представен протокол от 30.05.2019 г.,размерът на дължимите такси – за управление,режийни разходи и фонд ремонт е в посочените в решението на общото събрание размери и преценката за основателността на исковете е обусловена от това дали е доказано ответникът да е собственик и дали е доказано ответникът да е изпълнил задълженията си. Паричните суми за такса управление и за такса фонд ремонт представляват задължения на собственика на отделен обект спрямо етажните собственици и са дължими въз основа на прието и влязло в сила решение на общото събрание като въпросът дали има сключен договор с професионален управител и относно срока на действие на договора е ирелевантен. С оглед обстоятелството,че дължимостта на паричните суми произтича от решението на общото събрание и като бъде взето предвид,че носител на вземанията са етажните собственици,наличието или липсата на договорно правоотношение с професионален домоуправител не рефлектира върху преценката за основателност на исковете.Законът за управление на етажната собственост регламентира задълженията за заплащане на такси за управление,поддръжка,ремонт като задължения за поддържане на общите части на сградата и носител на вземанията са етажните собственици.

Софийският районен съд приема,че ответниците са пасивно легитимирани да отговарят за заплащане на такси за управление,поддържане и такса ремонт,защото общият им наследодател И. Ф. е придобил право на собственост върху паркомясто на основание договор за покупкопродажба,сключен през 2015 г. Когато вещ е придобита на възмездно придобивно основание по време на брака,същата се счита придобита в режим на СИО. Това означава,че всеки от съпрузите има по ½ идеална част от правото на собственост,а при настъпването смърт на един от съпрузите неговият дял,който е 1/2 се придобива при равни дялове от съпругата и децата. В конкретния случай съдът приема,че дяловете в съсобствеността на ответниците не са равни,а ответницата З. Ф. притежава 2/3 идеални части от правото на собственост,а всеки от другите двама ответници – по 1/6 идеална част. По изложените съображения съдът намира,че са основателни доводите,релевирани в писмените отговори,че исковете са предявени,без да бъде отчетено,че правата на ответниците не са еднакви. Софийският районен съд намира,че исковете,предявени срещу ответницата Ф. са доказани по 3 основание и по размер изцяло – съответно за сумите от 37,33 лева за фонд ремонт паркоместа за периода м.07.2019 г. до 12.05.2025 г.,по 98 лева такса управление паркоместа за периода м.07.2019 г. до 12.05.2025 г.,по 49 лева вноски за режийни разходи за периода м.07.2019 г. до 12.05.2025 г.,тъй като при съобразяване принципа на диспозитивно начало съдът се произнася в рамките на формулираното от страната ищец искане. Съдът приема,че по отношение на всеки от другите двама ответници – Ф. и Б. исковете са доказани по основание и по размер за суми в размер от по 18,67 лева такса фонд ремонт,49 лева такса управление и 24,50 лева за режийни разходи,а за разликата до предявените размери исковете са недоказани,защото правата на всеки от сочените двама ответници са до размера на 1/6,докато ищците претендират изпълнение върху по-голям дял,за което липсва законово основание за ангажиране отговорността им. Изводът на съда,че ответниците отговарят за изпълнение на задължения за заплащане на парични суми относно общите части,които са дължими към етажните собственици,за които парични суми ответниците не доказват да са реализирали плащания,обосновават разглеждането на възражението за настъпила погасителна давност. Погасителната давност е уредена в полза на длъжника,който може да се позове на давност,ако в определен период от време кредиторът бездейства. Съдът намира,че приложимата погасителна давност за задълженията за вноски за управление и за ремонт на общи части в сградата е тригодишната давност като тези вноски съответстват на поняието периодични платежи. В конкретния случай според влязлото в сила решение на общото събрание вноските са определени на годишна база и подлежат на заплащане веднъж годишно,което означава,че вноската за съответната година е изискуема още към първи януари на същата година. При това положение съдът приема,че вноските за периода 2019 г. – 2022 г. са погасени по давност,а възражението за давност не е основателно за вноските за периода 2023 -2025 г.,тъй като искът е предявен преди да са изминали три години от настъпване изискуемост на вземанията. Така мотивиран,съдът намира,че исковете спрямо З. Ф. подлежат на уважаване за сумите от 42 лева ( 21,47 евро ) такса управление,16 лева ( 8,18 евро ) такса фонд ремонт и за 21 лева ( 10,74 евро ) такса режийни разходи,а спрямо всеки от другите двама ответници исковете подлежат на уважаване за суми от по 21 лева ( 10,74 евро ) такса управление,8 лева ( 4,09 евро ) такса фонд ремонт и 10,50 лева ( 5,37 евро ) такса режийни разходи,докато в останалата част исковете следва да бъдат отхвърлени – поради недоказаност или поради изтекла погасителна давност.

При този изход на делото и като съобрази,че и двете страни в производството претендират присъждането на съдебноделоводни разноски,както и като отчете уважената и отхвърлена част от исковете,съдът намира,че в полза на ищците следва да бъдат присъдени 159,50 лева ( 81,55 евро ),в полза на ответницата З. Ф. – 174 лева ( 88,96 евро ),а в полза на всеки от другите двама ответници – по 237 лева ( 121,18 евро ) заплатени адвокатски възнаграждения.

Водим от гореизложеното, Софийският районен съд

РЕШИ:

4

ОС Ъ Ж Д А З. К. Ф.,ЕГН **********,с адрес гр.Б да заплати на основание чл.6,ал.1,т.9 и т.10 от ЗУЕС на етажните собственици в сграда в режим на етажна собственост на адрес гр.С сумите от 21,47 евро ( двадесет и едно евро четиридесет и седем евроцентове ) такса управление паркоместа за периода 2023 г. – 12.05.2025 г.,8,18 евро ( осем евро и осемнадесет евроцентове ) такса фонд ремонт за периода 2023 г. – 12.05.2025 г.,10,74 евро ( десет евро седемдесет и четири евроцентове ) такса режийни разходи за периода 2023 – 12.05.2025 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска – на 20.05.2025 г. до окончателното изплащане на вземането като отхвърля исковете в частта за разликата над 21,47 евро до пълния претендиран размер от 50,11 евро такса управление паркоместа,за разликата над 8,18 евро до пълния претендиран размер от 19,09 евро такса фонед ремонт и за разликата над 10,74 евро до пълния претендиран размер от 25,05 евро такса фонд режийни разходи.