Решение № 365 от 07.11.2022, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 365 гр. Пазарджик, 07.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Лилия Г. Церовска като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20225200500348 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение на Пещерски районен съд №187 от 25.02.2022г. постановено по гр.д.№20215240100589 по описа на съда за 2021г., по иска по чл. 109 от ЗС на Н. Т. Ф., ЕГН-********** , адрес гр.П., ***, е осъден Т. С. А., ЕГН-**********, адрес гр. П., ***, да преустанови действията, с които пречи на спокойното и необезпокоявано ползване на имота на ищцата Н. Т. Ф., като прекрати отглеждането на животни /прасе/ в съсобствения недвижим имот и сграда с идентификатор ***.

Отхвърлени са исковете по чл. 52 във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД на Н. Т. Ф., ЕГН:**********, адрес гр.П. ***, да се осъди Т. С.

А., ЕГН-**********, адрес гр. П., ***, да заплати на ищцата обезщетение в размер на 3000 лева, за претърпени неимуществени вреди от възпрепятстването на спокойното ползване на имота и дискомфорта, който изпитва от миризмата, популациите от насекоми и шума, свързани с наличието на животно-прасе, отглеждано от ответника в съсобствения й имот, 1 без нейно съгласие за периода от 16.04.2021г. до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва за забава до окончателното изплащане на сумата.

Със същото решение е отхвърлен иска квалифициран от съда по чл. 109 от ЗС на Н. Т. Ф., ЕГН-********** , адрес гр.П., ***, да се осъди Т.

С. А., ЕГН:**********, адрес гр. П., ***, да прекрати действията снимане и видеозаснемане на ищцата или членовете на семейството й, както и да се премахнат камерите, поставени на съсобствените им сгради, да се въздържа и за в бъдеще от подобни актове, с които се нарушава правото й на личен живот и неприкосновеност, както и облигационните искове по чл. 52 във връзка чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за осъждане ответника да й заплати обезщетение в размер на 3000 лева за претърпените от ищцата неимуществени вреди в резултат на тези действия за периода от 23.04. 2021г. до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва за забава до окончателното изплащане на сумата. Ищцата Н. Т. Ф., ЕГН-**********, адрес гр.П., ***, е осъдена да ЗАПЛАТИ на Т. С. А.,

ЕГН:**********, адрес гр. П., ***, разноски в размер на 1200 лева.

Ответникът Т. С. А., ЕГН-**********, адрес гр.П., ***, е осъден да ЗАПЛАТИ на Н. Т. Ф., ЕГН-**********, адрес гр. П., ***, разноски в размер на 242,5 лева.

Решението се обжалва с въззивна жалба, с вх. №1502 от 06.04.2022г. подадена от ищцата Н. Т. Ф. чрез пълномощника си адв. М. П. от АКПазарджик в срока по чл.259 ал.1 от ГПК в частите, в които са отхвърлени заявените от последната искови претенции, с доводи за порочност на съдебния акт като неправилен, необоснован, постановен в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Твърди се, че съдът е изложил мотиви, които вътрешно си противоречат, както и възприемането от съда на оспорената от жалбоподателя експертиза. Противоречието се изразявало в това, че от една страна съдът приел, че отглеждането на прасето от ответника е в нарушение на нормативните правила, приемайки за основателна претенцията по чл.109 от ЗС за преустановяване на действията на ответника пречещи й да ползва спокойно и необезпокоявано имота, като прекрати отглеждането на животни /прасе/ в съсобствения имот и сграда, което според жалбоподателя е една от предпоставките за уважаване на иска по чл.45 от ЗЗД. Счита, че съдът неправилно е приел, че ищцата не е претърпяла описаните в исковата молба неимуществени вреди от възпрепятстването на 2 спокойното ползване на имота и от дискомфорта, доколкото съдът приел, че именно поради неспазване на нормативните изисквания за отстояние „има миризми, мухи, чува се шум“. Поддържа, че изводът на съда за липса на търпени от ищцата неимуществени вреди противоречи на възприетата от него фактическа обстановка и на събраните доказателства, включително и на свидетелските показания. Цитират се част от свидетелските показания на св.

К. за оплакванията и притесненията на ищцата във връзка с присъствието и отглеждането на животното. Счита, че безспорно по делото са доказани негативните емоции и притеснения, които Ф. е изпитвала и представляващи негативна промяна в психическото й състояние имащо характеристиката на неимуществена вреда по смисъла на чл.52 във връзка с чл.45 от ЗЗД.

Необосновано и постановено при нарушение на материалния закон и процесуалните правила било обжалваното решение по отхвърления иск за преустановяване заснемането/видеозаснемането на ищцата на членовете на семейството и имотите й и за премахване на камерите от съсобствените сгради. Счита, че в тази част решението е лишено от мотиви, като съдът само изложил част от фактическата обстановка и доказателствата, според които безспорно било налице заснемане /видеозаснемане без съгласието на ищцата в съсобствения й имот. Счита, че съдът неправилно отказал да събере поискано от ищцата доказателство-полицейска преписка за разпорежданията на полицията дадени на ответника А., с които последният отказал да се съобрази и че в същата се съдържали данни за проверките, направени от полицейските служители. Счита, че претенцията й е доказана и от разпитаните по делото свидетели, установили, че видеозаснемането продължава. Счита, че необразуването на досъдебно производство, не означава, че деянието не е противоправно, доколкото се нарушава абсолютното право на едно лице, като правото на неприкосновеност на личността и правото на собственост. Цитират се норми от Конституцията на РБ-чл.32 ал.1 и ал.2 за забрана следенето, фотографирането, филмирането, записването или подлагане на други подобни действия на всеки гражданин, без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие. Цитират се и норми от ЗЗЛД –параграф 1,т.1,2, 3,4 и Регламент ЕС №2016/679 на ЕПС от 27.04.2016г. определяни понятието „лични данни“; чл.2б.“а“ от Директива 95/46 и решение от 11.12.2014г. - Rune ль С-212/13,т.22, според които всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име, с което 3 исковият съд не се съобразил. Твърди се, че от доказателствата било установено, че ответникът е поставил две камери за наблюдение, насочени към двора и имотите в него, без съгласието на ищцата, като едната камера била поставена на постройка, която не е собственост на ответника, а на ищцата, като не било искано разрешението й дори за поставяне и че наличието на двете камери, насочени и заснемащи общия двор и входната врата било установено от разпитаните свидетели, с известно разминаване в показанията на св.Н.. Подробно се коментират и анализират показанията на разпитаните по делото свидетели и във връзка с видеокамерите и заснемането с тях, както и преживените негативни изживявания от ищцата и от членовете на семейството й от поставените камери. Жалбоподателката заключава, че е била подложена лично тя и членовете на семейството й от ответника на непрекъснат и до момента стрес без тяхно съгласие да бъдат следени, фотографирани или записван без законово основание и възможност записите на бъдат гледани от всяко лице, на което бъдат предоставени от ответника.

Счита, че деянието на А. представлява правонарушение и необосновано засягане на правото на личен живот довело до търпените негативни психични изживявания, като това представлявало и противоправно поведение по смисъла на чл.45 от ЗЗД, нарушаващи общата забрана да не се вреди другиму и накърнява правно защитено имуществено или неимуществено благо на друго лице, като всяка негативна промяна в психическото състояние на човека представлявало неимуществена вреда по смисъла на закона. Моли да се отмени решението в обжалваните отхвърлителни части и се уважат предявените искове. На основание чл.266 ал.3 от ГПК жалбоподателят моли да се изиска от РП-цялата преписка с №2261/21г. по описа на РП-Пазарджик, ТО-П., образувана по жалба на ищцата в РУП-П. с №315000-1951/26.04.

2021г., събирането на която е отказано от въззивната инстанция.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната по спора страна Т. С. А. от гр.П. чрез пълномощника си адв.В.

И., с вх.№2128 от 19.05.2022г., в който въззивната жалба се квалифицира като неоснователна по същество. Поддържа, че решението на РС-П. е правилно и законосъобразно и се моли жалбата срещу него да бъде отхвърлена. Доводите в жалбата се определят като неоснователни и че няма допуснати процесуални нарушения от съда. По отношение на приетата от съда експертиза се поддържа, че ищцовата страна не е направила искане за друга експертиза във връзка с направеното оспорване и че според заключението на приетата 4 експертиза животновъдният обект отговаря на всички изисквания на Наредбата за определяне обема на животновъдната дейност и местата за отглеждане на селскостопански животни на територията на община П..

Коментира се, че ограниченото по чл.17 т.4 от Наредбата се отнася за новоизградени обекти, а не за съществуващи такива, какъвто представлявал настоящия, регистриран през 2006г. и че същият отговаря на Наредба №44/2006г. за ветеринарно-медицинските изисквани към животновъдните обекти в регулацията на населените места, и без да е искано съгласието на ищцата тази постройка да се използва за отглеждане на животни. Твърди се, че ответникът отглежда свине за лична консумация в този обект от 2006г. до 2021г. без да е имало възражение от страна на ищцата и че от 25.12.2021г. няма свине в обекта. Счита, че по делото не е доказано наличие на миризми, шум, мухи и мишки. По отношение на камерите поддържа, че същите са поставени за наблюдение в обектите в двора му-гаража и амбулаторията, предвид опасена от евентуално посегателство, както от външни хора, така и от ищцата и семейството й, поради силно влошените отношения. Счита, че няма нищо незаконно предвид на факта, че на наблюдаваните обекти има предупредителни стикери, че обектът е под постоянно видеонаблюдение. Бил принуден да направи това заради заплахи за отравяне на прасето и че по повод поставените от страната камери е имало сигнал от ищцата до РП-П. приключил с постановление за липса на данни за извършено престъпление.

Моли да се потвърди обжалваното решение. Няма взето отношение по направеното от ищцата в жалбата доказателствено искане по реда на чл.266 от ГПК. В съдебно заседание пълномощникът на ответника адм.И. не възразява по така направеното доказателствено искане. Същото е оставено без уважение от въззивната инстанция като неотносимо към премета на спора и предвид на събраните по делото други писмени и гласни доказателства.

Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на Н. Т.

Ф. с вх.№1502 от 06.04.2022г. и за да се произнесе взе в предвид следното:

Предявени са множество обективно съединени искове с правно основание в чл.109 от Закона за собствеността и по чл.45 във връзка с чл.52 от Закона за задълженията и договорите.

В исковата си молба против Т. С. А., с ЕГН-********** от гр.П., ул.“С.“ 5

№18, ищцата Н. Т. Ф., ЕГН-**********, живуща на същия адрес, твърди, че с ответника са съсобственици на ПИ с идентификатор ***, включително на жилищната сграда, в която двамата живеят на отделни етажи.

Отношенията им били обтегнати и водени помежду им множество съдебни дела. Твърди, че ответникът не желаел да се съобрази с факта, че не е едноличен собственик на имота и категорично отказва да зачита правата на ищцата като съсобственик, правото й на личен живот, като в резултат на действията му последната и семейството й били под постоянен стрес, като същите не желаят повече да търпят неправомерното му поведение и вредите които им нанася с действията си. Твърди, че от средата на м.април 2021г. в двора започнало да се чува квичене, наподобяващо звук издаван от прасе и започнало да мирише доста неприятно. Ищцата установила, че в една от постройките на двора се намира прасе, което издава тези звуци. Твърди, че никой не я е уведомил, че в съсобствения й двор и постройка, ще се отглежда прасе. Потърсила съдействието на органите на МВР, полицейски патрул посетил имота и констатирал, че действително в двора, в една от постройките има прасе и полицейските служители посъветвали ищцата да уведоми незабавно общинските служби, които били длъжни да предприемат съответните проверки и да констатират евентуални нарушения и да наложат наказания на виновните лица и да предприемат мерки за извеждане на прасето от имота й. По изпратена от ищцата жалба до Община П. с исканията си по извеждането на животното, последната не предприела действия и била уведомена, че действащата към момента наредба нямала отношение към отглеждането на прасето предвид приемането й през предходната година.