Решение № 973 от 13.03.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 973 гр. Варна, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камелия Василева при участието на секретаря Ана Ст. А.а като разгледа докладваното от Камелия Василева Гражданско дело № 20243110100121 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на З. Н. Х., ЕГН:

**********, с адрес: гр. Варна, ул. "Ч.в." срещу „Н.Б.” АД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление: гр. С. бул. "А.С." с променено наименование в хода на процеса на НБС с която са предявени обективно-кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128, т.2 от КТ, чл. 224, ал.1 и чл. 221, ал.1 от КТ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 1) сумата от 7656,66 лв., представляваща брутното трудово възнаграждение за месец октомври 2023 г., ведно със 2) сумата от 137,15 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 16.11.2023 г. до 02.01.2024 г., 3) сумата от 10834,90 лв., представляваща обезщетение - за неизползван отпуск за 22 дни за 2023 г., ведно със 4) сумата от 134,86 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 01.12.2023 г. до 02.01.2024 г., 5) сумата от 28072.23 лв., представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, ведно със 6) сумата от 349,41 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 01.12.2023 г. до 02.01.2024 1 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от подаване на исковата молба - 03.01.2024 г. до окончателното им плащане.

В исковата молба ищецът чрез адв. К. К. поддържа, че по силата на трудов договор от 31.03.2022 г. е изпълнявал в ответното дружество длъжността .. /.../ (.... /.../)“, с месторабота - гр. С. в офиса на работодателя или от разстояние, от дома на служителя. Договорът бил сключен за неопределен срок и със срок за изпитване от шест месеца уговорен в полза на работодателя на основание чл. 70, ал. 1, във вр. с чл. 67, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда.

Страните договорили основно месечно трудово възнаграждение платимо по банков път от 5106,98 лв. и допълнително за трудов стаж и професионален опит 0,6%, с падеж до 15 число на месеца, следващ месеца, за който се дължи, както и платен годишен отпуск от общо 25 ден и тримесечен срок на предизвестието. Твърди се, че с Допълнителни споразумения от 31.03.2022 г., 01.10.2022 г., 01.03.2023 г. и от 01.08.2023 г. договорът бил изменян, като съгласно последното ищецът заел длъжността .... /.../ (.....), с месечно трудово възнаграждение от 9301,60 лв.

Поддържа се, че на 13.10.2023 г. ищецът получил по банковата си сметка само част от трудовото възнаграждение за месец септември 2023 г. от 4000,00 лв., а останалата част следвало да получи до 15.10.2023 г. Това обаче не било сторено и към 26.10.2023 г., поради което със заявление от 26.10.2023 г. прекратил трудовото правоотношение едностранно без предизвестие, на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ и едновременно с това поканил да му изплати дължимото трудово възнаграждение за септември и октомври 2023 г., както и обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск.

Твърди, че ответникът издал Заповед №........ г. на основание чл. 327, ал.

1, т. 2 от КТ за прекратяване на трудов договор № 026/31.03.2022 г.

Сочи, че на основание чл. 224, ал.1 от КТ му се дължи и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от на 22 дни в размер на 10834,90 лв. и обезщетение по чл.221, ал.2 вр. с чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ в размер на 27904,80 лв. Поддържа, че на 31.10.2023 г. Работодателят му заплатил дължимия остатък от възнаграждението за месец септември 2023 г. от 4000,00 лв., а на 15.11.2023 г. получил фиш за заплата за октомври 2023 г., съгласно който следвало да му се заплати възнаграждение от 7656,66 лв., както и обезщетение 2 по чл. 224, ал.1 от КТ от 10834,90 лв. Последвала кореспонденция по имейл и телефон, но претендираните от ищеца суми не му били изплатени, а на 01.12.2023 г. работодателят му изпратил становище от адвокат, че дружеството не дължи обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ, а напротив, той дължал обезщетение за неспазено предизвестие на основание чл. 220, ал. 1 от КТ. Твърди се, че на основание чл. 86 вр. чл. 84, ал. 1 от ЗЗД върху дължимата сума за трудово възнаграждение за месец октомври 2023 г. в размер на 7656,66 лв. се дължи обезщетение за забава в размер на 137,16 лв. за периода 16.11.2023 г. - 03.01.2024 г., а за периода 01.12.2023 г. - 03.01.2024 г. обезщетение за забава от 134,86 лв. върху главницата от 10834,90 лв. и 347,33 лв. върху главницата от 27904,80 лв. Претендира се и законната лихва върху всички главници от подаване на исковата молба до окончателното им изплащане. По изложените съображения моли за уважаване на исковете.

Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът „Н.Б.” АД е подал писмен отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват по основание и размер.

Поддържа се, че на 01.08.2023 г., служителят е назначен на по-висока длъжност „... .., а на ищеца е изяснено, че местоработата му и работното място са в офиса на работодателя в гр. С. но въпреки това ищецът отказва да изпълнява работата както е уговорена в чл. 1 от трудовия договор. Сочи, че срещу служителя започва дисциплинарно производство, като на 26.10.2023 г. той се явява в офиса на предприятието в гр. С. Там отказва да даде обяснения за извършеното нарушение на трудовата дисциплина и депозира едностранно изявление за прекратяване на трудовия договор, при твърдения за забава в плащането на половината от месечното възнаграждение, като предявява претенция да му бъдат заплатени три брутни заплати като обезщетение, след което си тръгва. Сочи се, че служителят не представил писмен отчет по смисъла и реда на чл. 10 от трудовия договор, дължим при прекратяване на трудовото правоотношение. Поддържа се, че е известил ищеца за това, че отказът му да изпълнява служебните си задължения по месторабота нанася вреди на дружеството, а в трудовия договор изрично е вписано, че местоработата е в гр. С. като липсва възможност за работа от разстояние предвид липсата на противоепидемични мерки. Излага, че предизвестието е 3 депозирано, за да се осуети налагането на дисциплинарно наказание, да се прекрати нежеланото трудово правоотношение без уговореното тримесечно предизвестие и да се претендира обезщетение в размер на 27904.80 лв. на привидно правно основание, при злоупотреба с правото си по чл. 327 от КТ.

Излага, че е приел Вътрешни правила за работната заплата, издадени на основание чл. 22, ал. 4, т. 8 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, като през октомври 2023 г. Правилата са изменени предвид структурата и падежите на финансовите постъпления в дружеството и е прието, че на ниво дружество, работната заплата на всички служители ще се изплаща вместо до 15-то число на месеца, следващ месеца, през който е положен труда, на две равни части: до 15-то число и до последния работен ден на месеца, следващ месеца, през който е положен труда. Поради това за септември 2023 г. половината от трудовото възнаграждение на ищеца е заплатено на 13.10.2023 г., а другата половина до края на месеца, поради което към посочения от ищеца момент - 26.10.2023 г., втората част от трудовото възнаграждение на ищеца не е била изискуема. Ответникът сочи, че промяната в Правилата не касае уговорената периодичност, а запазва изплащане на възнаграждението в рамките на месеца, следващ месеца на полагане на труд, изменението на конкретната дата за половината от възнаграждението е по целесъобразност и не променя същественото съдържание на трудовото правоотношение като е част от общите организационни правомощия на работодателя. Излага, че на основание чл. 22, ал. 1 от НСОРС общата уредба, дадена с вътрешните правила на работодателя е с предимство пред индивидуалните уговорки, в който смисъл бил чл. 2, ал.2 от Правилата. Излага, че да се приеме, че те се отнасят за всички служители, освен за ищеца, би го поставило в привилегировано положение.

В евентуалност се сочи, че на основание чл. 270, ал. 1 от КТ и съдебната практика задължението за трудово възнаграждение е търсимо, а не носимо, като при явяването си на територията на предприятието на 26.10.2023 г., служителят не потърсил заплащане на възнаграждението си, а работодателят не е отказал плащане. Сочи, че декларацията за изплащане на възнаграждение по банкова сметка не води до извод за обратното.

На следващо място твърди, че дори половината възнаграждение на ищеца да е забавено с няколко дни, реално настъпилите за него вреди под 4 формата на законната лихва за периода 16.10.2023 г. 30.10.2023 г. са в общ размер от 21,87 лв., поради което претенцията за компенсация със сумата от 27 904.80 лв., която надвишава вредите 10000 пъти е израз на недобросъвестност, пряко забраните на чл. 8, ал. 1 от КТ и чл. 3 от ГПК и цели неоснователно обогатяване, предвид факта, че не е останал без доходи.

Излага се, че предмет на дейност на дружеството е създаване на софтуерен продукт, а ищецът заема ключова функция по отношение на разработването му, което е отразено в заеманата длъжност и размера на възнаграждението, като замяната му може да се извърши ефективно след пълно и всеобхватно предаване на работата, въвеждане на служител заместник в работните процеси, работните задачи и цялостното състояние на софтуера. По тези съображения според т. 10 от трудовия договор, в срок до 3 дни преди датата на напускане, служителят се задължава да представи писмен отчет на възложените, започнатите, текущите или незавършените от него дейности и задачи, като опише състоянието им и етапа, до който те са осъществени, какво предстои или следва да се извърши, за да бъдат успешно приключени, посочи лица за контакти и техните координати, както и опише друга допълнителна информация от значение за конкретната дейност или задача. В случая ищецът не изпълнил задължението си по т. 10, с което причинил вреди за работодателя, поради което дължи неустойка в размер на трудовото възнаграждение съгласно- т. 12 от трудовия договор.

В евентуалност се прави възражение, за прихващане, със следните насрещни вземания на работодателя, както следва: сумата от 27904,80 лв., представляваща дължимо от ищеца обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ поради неспазено предизвестие; сумата от 9301,00 лв. представляваща неустойка по т.

12 от трудовия договор. По изложените съображения моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски включително за трудово възнаграждение.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното :

С Трудов договор от 31.03.2022г. З. Н. Х. е назначен на длъжността „ ...........................“ в „Н.Б.”ЕАД, на основание чл.70,ал.1 вр. чл.67,ал.1 КТ, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 5 106.98 лева и допълнително възнаграждение за всяка година трудов стаж при работодателя 0.6 % за всяка година, както и придобития в друго предприятие трудов стаж на 5 същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия.

Уговорено е при добро представяне след изтичане на изпитателния срок основното месечно трудово възнаграждение да е в размер на 5 631.09 лева, което следва да се изплаща до 15-то число на месеца, следващ месеца на предоставяне на труд. Съгласно чл.1 от договора за месторабота е посочено С.в офиса на работодателя или от разстояние в дома на служителя, последното по разпореждане на работодателя въз основа на законно прилагане на противоепидемични мерки чрез използването на съответните информационни технологии за извършване на дейността. Посочено е правото на ползване на платен годишен отпуск в размер на 20 работни дни по чл.155 КТ и 5 работни дни по чл.156 КТ. За срок за прекратяване на трудовия договор е предвиден тримесечен такъв. В чл.10 от договора е предвидено в срок до три дни от датата на напускане служителят да състави писмен отчет на възложените, започнатите, текущите или незавършени от него дейности и задачи като опише състоянието им и етапа, до който те са осъществени, какво предстои или следва да се извърши, за да бъдат успешни приключени, посочи лица за контакти, ако е необходимо и техни координати, както и да опише друга допълнителна информация от значение за конкретната дейност или задача.