Решение № 1874 от 05.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1874 гр. София, 05.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело № 20231110160488 по описа за 2023 година

При условията на обективно съединяване (чл.210 ,ал.1 ГПК) са предявени осъдителни искове по чл.232,ал.2,предл.1 ЗЗД във връзка с чл.286,ал.1 ТЗ и по чл.92,ал.1, предл.1 ЗЗД.

В исковата молба от името на ищеца С.О. неговия представител твърди, че между страните е бил сключен Договор № РД-566-3/ 23.01.2014г. за наем на части от имоти публична общинска собственост за поставяне на рекламни елементи срещу плащане на месечна наемна цена от 26 800 лв без ДДС, а с ДДС – 32 160 лв. Според чл.13 от Наредбата за цените при сделки с недвижими имоти на СО наемната цена по договорите за наем на общински имоти подлежи на ежегодна актуализация с месечния индекс на потребителските цени през месеца , следващ този , през който е подписан договора. Ответникът като наемателплатил уговорената наемна цена , но отказал да плати частта от наема , представляваща индексация по смисъла на чл.13 от Наредбата за цените при сделки с недвижими имоти на СО, за месеците януари , февруари и март 2021г. , поради което я дължи заедно с неустойка за забава по чл.11 от договора.

Искането към съда е да осъди ответника да заплати на ищеца следните суми :

- 659,28 лв , представляваща неплатената част от наемната цена за месец януари 2021г. , зедно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане , и 3 505,07 лв, предсталяваща неустойка за забава върху неплатената част от наемната вноска за месец януари 2021г. , начислена за периода от 05.12.2020г. до 03.11.2023г. ;

- 1 117,69 лв , представляваща неплатената част от наемната цена за месец 1 февруари 2021г. , зедно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане , и 5 767,28 лв, предсталяваща неустойка за забава върху неплатената част от наемната вноска за месец февруари 2021г. , начислена за периода от 05.01.2021г. до 03.11.2023г. , и

- 1 117,69 лв , представляваща неплатената част от наемната цена за месец март 2021г. , зедно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане , и 5 594,04 лв, предсталяваща неустойка за забава върху неплатената част от наемната вноска за месец януари 2021г. , начислена за периода от 05.02.2021г. до 03.11.2023г.

В хода на съдебното производство пълномощникът на ищеца поддържа предявените искове. При устните състезания в заседанието на 08.11.2024г. , в юрисконсултът на ищеца е пледирал за уважаване на исковете. Доводи за основателността на исковете са обосновани и в депозираната на 22.11.2024г. писмена защита от пълномощника на ищеца.

Ответникът – ”И”АД оспорва предявените искове видно от изявленията на пълномощника му в депозирания на 19.12.2023г. отговор на исковата молба. Обосновава се становище , според което ответникът е изправна страна по процесния договор за наем , а претендираната от ищеца сума е недължима , тъй като нито в подписания договор за наем , нито в конкурсната документация по сключването му , нито в ЗЗД , нито в ЗОС , нито в друг нормативен акт няма установено право на ищеца СО като наемодател едностранно да променя наемната цена , включително чрез индексация по чл.13 от Наредбата за цените при сделки с недвижими имоти на СО, която е подзаконов нормативен акт , който не обвързва ответника, доколкото той е равнопоставен субект в договорното наемно правоотношение с общината.

В хода на съдебното производство пълномощникът на ответното дружество поддържа оспорването на исковете. . При устните състезания на 08.11.2024г. адвокатът на ответника е пледирал за отхвърляне на исковете.

Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното :

Относно процесуалния ред за разглеждането на исковете :

Както е посочено и в определението по чл.140 ГПК , въпреки че предявените осъдителни искове по чл. 232,ал.2,предл.1 ЗЗД и по чл.92,ал.1 ЗЗД във връзка с чл.286 ТЗ произтичат от търговски правоотношения между страните ,т.е. от търговска сделка, делото следва да бъде разгледано по общия исков ред по чл.124 и сл. ГПК , а не по реда на особеното исково производство по чл.365 и сл. ГПК, тъй като исковете са родово подсъдни на районен , а не на окръжен съд (чл.103 ГПК във връзка с чл.104,т.4 ГПК).

Относно основателността на исковете :

Предявените искове са НЕОСНОВАТЕЛНИ.

Страните не спорят , че между тях е бил сключен Договор № РД-566-3/ 23.01.2014г. за 2 н а е м на части от имоти - публична общинска собственост за поставяне на рекламни елементи на територията на С.О.. Този договор е представен с исковата молба и е приет като писмено доказателство. Няма спор между страните относно съдържанието и сключването на този договор.

Безспорно е и , че през процесиня период – месеците януари , февруари и март 2021г. ответникът като наемател е ползвал съответните общински имоти , както и , че е платил уговорената в чл.3 от процесния договор наемна цена – 26 800 лева без ДДС.

Единственият спорен по делото въпрос е относно дължимостта на част от наемната цена , представяваща ежегодна актуализация по чл.13 от Наредбата за цените при сделки с недвижими имоти на СО (НЦСНИСО). Според ищеца уговорената в процесния договор наемна цена подлежи на актуалзация съгласно чл.13 НЦСНИС. Според ответника уговорената наемна цена не следва да се актуализира , тъй като чл.13 НЦСНИС не следва да се прилага към наемното правоотношение между страните , а такава договорна клауза няма в договора, както и няма правна норма в законите – ЗЗД и ЗОС или в друг нормативен акт.

Възръжанията на ответника са основателни. Това е така по следните причини :

Наредбата за цените при сделки с недвижими имоти на СО (НЦСНИСО), на която се позовава ищецът , е приета с Решение № 81 по Протокол № 7 от 28.02.2008г. на СОС.

Според чл.13, ал.1, изр.1 НЦСНИСО (в първоначалната му редакция, действаща от 2008г. , която не е изменяна) „договорите за наем се сключват с клауза за ежегодна актуализация на наемната цена , при която е сключен договорът”. Според чл.13, ал.1, изр.2 НЦСНИСО актуализация на цената извърша и по договорите за наем , сключени преди влизането в сила на наредбата, в които липсва такава клуза.

Процесният наемен договор между страните е сключен на 23.01.2014г. , т.е. след приемането на НЦСНИСО. Поради тази причина уговорената с този договор наемна цена не подлежи на актуализация по силата на чл.13,ал.1, изр.2 НЦСНИСО, тъй като тази разпоредба от НЦСНИСО е приложима само за наемни договори , сключени преди влизането й в сила , т.е. преди 28.02.2008г.

Задължение за плащане на част от наемната цена , представляваща актуализация на уговорения наем, възниква за наемателя само ако в договора за наем има такава изрична договорна клауза. Това следва от изричния текст на чл.13, ал.1, изр.1 НЦСНИСО. В конкретния случай в процесния Договор № РД-566-3/ 23.01.2014г. за наем няма клауза за ежегодна актуализация на наемната цена , дължима от ответника като наемател. Това означава , че не е уговорено от страните задължение на ответника като наемател да плаща допълнителна наемна цена освен уговорения в чл.3 от същия договор месечен наем, представляваща ежегодна актуализация съгласно чл.13, ал.1, изр.1 НЦСНИСО. Такова задължение за ответника като нааемател не следва и от закони- ЗЗД , ЗОС , както и от подзаконови нормативни актове.

Поради несъществуване на претендираното от ищеца вземане за част от наемна цена , представляваща актуализация на уговорения наем, главният осъдителен иск по

3 чл.232,ал.2,предл.1 ЗЗД във връзка с чл.286,ал.1 ТЗ е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Неоснователен е и акцесорният иск по чл.92,ал.1, изр.1 ЗЗД , чиято основателност е обусловена от тази на главния иск по чл.232,ал.2, предл.1 ЗЗД. Този иск също следва да бъде отхвърлен.

Относно разноските по делото :

На ищеца не следва да се присъждат разноски , тъй като исковете са отхвърлени изцяло.

На ответника следва да бъдат присъдени направените от него разноски по делото , представляващи платените депозит за съдебно-счетоводната експертиза (200 лв) и адвокатско възнаграждение (2 400 лв).

Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни предявените от С.О. , град София , ул. „*** против „И”АД, ЕИК: *****, град София , ул. **** със съдебен адрес : град София , ул.

„***рез адв. А. Д., обективно съединени осъдителни искове по чл.232,ал.2,предл.1 ЗЗД във връзка с чл.286,ал.1 ТЗ и по чл.92,ал.1, изр.1 ЗЗД за осъждане на ответника да плати на ищеца следните суми: 659,28 лв (шестстотин петдесет и девет лева и двадесети осем стотинки), представляваща неплатената част от наемната цена за месец януари 2021г., зедно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане; 3 505,07 лв (три хиляди петстотин и пет лева и седем стотинки), предсталяваща неустойка за забава върху неплатената част от наемната вноска за месец януари 2021г. , начислена за периода от 05.12.2020г. до 03.11.2023г. ; 1 117,69 лв (хиляда сто и седемнадесет лева и шестдесет и девет стотинки) , представляваща неплатената част от наемната цена за месец февруари 2021г. , зедно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане ; 5 767,28 лв (пет хиляди седемстотин шестдесет и седем лева и двадесет и осем стотинки), предсталяваща неустойка за забава върху неплатената част от наемната вноска за месец февруари 2021г. , начислена за периода от 05.01.2021г. до 03.11.2023г. ; 1 117,69 лв (хиляда сто и седемнадесет лева и шестдесет и девет стотинки), представляваща неплатената част от наемната цена за месец март 2021г. , зедно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане , и 5 594,04 лв (пет хиляди петстотин деветдесет и четири лева и четири стотинки), предсталяваща неустойка за забава върху неплатената част от наемната вноска за месец януари 2021г. , начислена за периода от 05.02.2021г. до 03.11.2023г., както и разноските по делото.

ОСЪЖДА С.О. , град София , ул. „*** ДА ЗАПЛАТИ на „И”АД, ЕИК: *****, 4 град София , ул. **** със съдебен адрес : град София , ул. „***рез адв. А. Д., на основание чл.78 ,ал.3 ГПК сумата от 2 600 лв ( две хиляди и шестстотин лева), представляваща сбора от осъществените от ответника разноски по настоящото дело – платените депозит за съдебно-счетоводната експертиза и адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5