Определение № 2479 от 23.09.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2479 гр. Пловдив, 23.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Изева

Членове:

Радостина Стефанова

Светлана Станева като разгледа докладваното от Светлана Изева Въззивно частно гражданско дело № 20265300501990 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл.274 и сл. от ГПК във вр.с чл.248 от ГПК.

Образувано по частна жалба на „Сити Кеш“ООД,ЕИК-202531869,гр. гр.София против определение № 7246/11.06.26г.,постановено по гр.д.№ 10562/25г. на РС-Пловдив,3-ти гр.с.,с което е оставена без уважение молба вх.№ 47666/12.05.26г.,подадена от ответника „Сити Кеш“ООД,за изменение на решение № 1699/14.04.26г.,постановено по гр.д.№ 10562/25г.по описа на ПдРС в частта му за разноските.

Частният жалбоподател счита определението за неправилно по изложени в частната жалба съображения.Поддържа,че представеният по делото рамков договор за правна защита и съдействие не може да се свърже с първоинстанционното дело,тъй като в него не е посочен нито номера на делото, нито страните по него.Оспорва възможността за присъждане на разноските на осн.чл.38,ал.2 във вр.с чл.38,ал.1,т.2 от ЗА,тъй като съдът не е изследвал налице ли е действително материална затрудненост на ищеца.Твърди се още,че правото на иск е превратно упражнено с цел увреждане на отв.дружество,като ищецът подал пет искови молби с цел да възложи в тежест на ответника заплащането на разноски в прекомерен размер.Сочи се прекомерност на размера на адвокатския хонорар.Иска се от съда да отмени атакуваното определение и да се постанови друго,с което да се откаже присъждане на претендираните от ищеца разноски,а при евентуалност същите да се намалят.

Ответникът по частната жалба- Н. П. Д. чрез процесуалния си представител адв.К.К. изразява становище за неоснователност на същата по съображения,развити в писмен отговор.

Пловдивският окръжен съд,след проверка на законосъобразността на обжалвания съдебен акт,представените доказателства и становищата на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срок от легитимирана страна и насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Пред ПдРС са предявени два осъдителни иска от Н. П. Д. против „Сити Кеш“ООД с правно основание чл.55,ал.1,пр.1 от ЗЗД с цена на исковете в общ размер на 88,45 €.С 1 исковата молба е представено пълномощно за адв.К.К. и рамков договор за правна защита и съдействие пред граждански съдилища по образуваните от и против доверителя всякакви видове съдебни дела на осн.чл.38,ал.1,т.2 от ЗА,тъй като клиентът е материално затруднено лице.

С решение № 1699/14.04.26г. районният съд е уважил претенциите на ищеца изцяло,като е осъдил отв.дружество да заплати сумите от 15,17 € и 73,28 €,платени без основание по две клаузи от недействителен договор за потребителски кредит.Осъдил е ответника да заплати на пълномощника на ищеца на осн.чл.38,ал.2 от ЗА адв.възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство на ищеца в размер на 160 евро.Приел е по отношение на разноските,че адв.възнаграждение следва да се определи на сумата от 160 € при съобразяване с практиката на СЕС във връзка с прилагането на Наредбата за адв.възнаграждения.Съдът е посочил,че е определил горния размер на адв.възнаграждение,като е взел предвид материалния интерес,фактическата и правна сложност на делото и обстоятелството,че по делото са проведени две съдебни заседания,на едното от които е изслушана експертиза.

Постъпила е молба от „Сити Кеш“ООД с правно основание чл.248 от ГПК,в която се излагат съображения за неправилност на решението в частта за разноските,идентични с тези в частната жалба.

С атакуваното определение ПдРС е приел,че след като с ДПЗС страните са уговорили правната помощ да е безплатна,то съдът не дължи преценка дали са налице предпоставките за оказването ,независимо от основанието за предоставянето ,като е цитирана и съдебна практика в този смисъл.Прието е също,че не е налице злоупотреба с право,тъй като страната сама преценява при какви условия и колко искове да предяви.Не е изразил становище по възражението за липсата на връзка между представения рамков ДПЗС с конкретното дело.

Въззивният съд намира за правилни изводите на първоинстанционния съд досежно липсата на злоупотреба с право,защото ищецът бил образувал множество дела срещу „Сити Кеш“ ООД със сходно съдържание.Дори и да се касае за дела между същите страни,с които се иска прогласяването за нищожни на различни клаузи от идентични ДПК или осъждане на ответника да се върнат платени без правно основание суми по такива клаузи,право на ищеца е да прецени дали да ги предяви с една или няколко искови молби.Това включва и преценката му,че при евентуалното отхвърляне на исковете му,той ще понесе отговорността за разноските,които е направила другата страна.

Възражението в частната жалба,че не се установило ищеца да е материално затруднен е неоснователно,доколкото се касае за вътрешни отношения между страните по договора за правна помощ,които не подлежат на доказване пред съда.

Представеният рамков ДПЗС включва процесуално представителство по всички граждански дела предявени от или против Д.,пред всички граждански съдилища,поради което не е необходимо да се представя отделен ДПЗС за всяко конкретно гражданско дело,по което страна е Д..

Що се отнася до размера на адв.възнаграждение,определено на пълномощника на ищцата обаче,въззивния съд не споделя извода на районния съд,че този размер следва да е 160 евро.Действително съдът не е длъжен да се съобразява с цитираната по-горе Наредба за адвокатските възнаграждения,която все пак следва да служи като ориентир.От друга страна,първостепенния съд не е изложил мотиви в решението си каква е фактическата и правна сложност на делото и защо счита,че при материален интерес от 90 евро адв.възнаграждение следва да е близо два пъти по-високо от цената на двата иска.Не е изследвал и в какво се изразява обема свършена от пълномощника работа по защитата на ищеца,за да се определи този размер.

В тази връзка настоящата инстанция счита,че делото не е нито с фактическа,нито с 2 правна сложност.По подобен род дела по осъдителни искове с правно основание чл.55,ал.1 от ЗЗД,произтичащи от недействителни договори за кредит е налице многобройна и непротиворечива съдебна практика.

Пълномощникът на ищеца е изготвил искова молба с доказателствено исканеизготвяне на ССЕ и е участвал в проведените две съдебни заседания,на едно от които е изслушана и приета съдебната експертиза.Не е развил конкретни доводи след приключването на устните състезания,нито е представил писмена защита,а материалният интерес е много нисък-под 90 евро за двата предявени иска.С оглед на което въззивният съд намира,че адв.възнаграждение не може да бъде определено в размер,значително надвишаващ цената на искове при положение,че липсва фактическа и правна сложност на делото,липсват настъпили усложнения в процеса или значителен обем от работа от страна на пълномощника в защита на доверителя му.Поради което намира,че определеният от ПдРС размер на адв.възнаграждение е завишен и следва да се намали,като на адв.К. следва да се определи адв.възнаграждение за оказаната от същата безплатна правна помощ на ответника в размер на 90 евро.

Това налага да се отмени атакуваното определение и да се постанови друго,с което да се измени решение № 1699/14.04.26г.,като се намали присъденото адв.възнаграждение за пълномощника на ищеца на осн.чл.38,ал.2 от ЗА от 160 евро на 90 евро.

Водим от горното,съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 7246/11.06.26г.,постановено по гр.д.№ 10562/25г.по описа на ПдРС,3-ти гр.с.,с което е оставена без уважение молба вх. № 47666/12.05.26г.,подадена от ответника „Сити Кеш“ООД,за изменение на решение № 1699/14.04.26г.,постановено по гр.д.

№ 10562/25г.по описа на ПдРС в частта му за разноските,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ решение № 1699/14.04.26г.,постановено по гр.д.№ 10562/25г.по описа на ПдРС,3-ти гр.с. в частта му за разноските,като

НАМАЛЯВА размера на разноските за адвокатско възнаграждение,които е осъдено „Сити Кеш“ООД,ЕИК-202531869 да заплати на основание чл.38,ал.2 от ЗА на адв.К. К.,със съд.адрес гр.Пловдив,**** в качеството й на пълномощник на Н. П. Д.,ЕГН-**********, от 160 евро на 90(деветдесет)евро.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3