Присъда № 32 от 05.10.2023, Окръжен съд - Хасково

МОТИВИ към Присъда № 32 от 05.10.2023г. на ОС Хасково, постановена по н.о.х.д.№ 399/2023г.

Против подсъдимия В.Д.В. е предявено обвинение за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, б.„б" вр. ал. 1, б. "в" вр. чл. 342, ал. 1 от НК за това, че 29.05.2021 год., на третокласен път НК V 2014 III - 663, в землището на с. Великан, общ. Д.град, обл. Хасково, при управление на лек автомобил "Фолксваген Голф" с рег.№ *****, без да има необходимата правоспособност за управление на моторно превозно средство, в нарушение на правилата за движение по пътищата - чл. 21, ал. 1 от ЗДвП по непредпазливост причинил смъртта на Г. Й. Г., бивш жител на с. *****, общ. *****, като деянието е извършено в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта 1.54 на хиляда, установено по надлежния ред - с Алкотест „Дрегер" 7510 с инв. № 0057. Участващият по делото прокурор от ОП – Хасково счита, че обвинението е доказано по несъмнен и категоричен начин от събраните по делото доказателства, подкрепящи признанието на подсъдимия по чл. 371, т. 2 НПК.

Пледира на Д. да бъде наложено наказание ”лишаване от свобода”, определено при условията на чл. 54, ал. 1 от НК, което след редукцията се фиксира над три години и да се изтърпи ефективно, при първоначален „общ“ режим.

Защитникът на подс. Д., с оглед направеното признание и подкрепящите го писмени и гласни доказателства от досъдебната фаза на производството пледира, съдът да акцентира върху смекчаващите вината и отговорността обстоятелства, като определи наказание „лишаване от свобода”, чието изпълнение да отложи на основание чл. 66, ал. 1 от НК. В този аспект защитникът изтъква положителните характеристични данни, относително младата възраст, изразеното в съдебно заседание съжаление и разкаяние, както и подробните обяснения дадени от подсъдимия на досъдебната фаза на производството.

Подсъдимият В. Д. разбира в какво е обвинен, признава изцяло фактите изложени в обвинителния акт, като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. В съдебно заседание изразява съжаление, а в последната си дума иска да му бъде наложено справедливо наказание.

Съдът, след като прецени събраните на досъдебното производство доказателства поотделно, в тяхната съвкупност и направеното самопризнание, приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият В.Д. е роден в гр. *****, живял е в с. ******, общ. ******, а понастоящем - в с. *** ****, общ. ****. ****гражданин е, с **** образование, не е *****.

Изготвена от лице Г. Б., чийто подпис поразително съвпада с този на ст. разследващ полицай Г. Б., извършил действия по разследването, характеристична справка (л. 130) е пълна с неточности, но обрисува подсъдимият в негативна светлина. ДСМПИС (л. 131 от ДП) разкрива затруднено материално положение. Справката за съдимост (л. 128/129 от ДП) установява, че не е осъждан, но е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК. Справка за нарушител/водач (л. 31) сочи, че не притежава правоспособност, но е бил наказван за маловажни административни нарушения по ЗДвП с издадени против него фишове.

Свидетелят К.Д.Т. през 2021 г. притежавал къща с дворно място в с. **** ****, общ. ***, обл. *** ***и в с. *** **, общ. ***, обл. ****. Тогава на **г., свидетелят живеел в последно населено място със свидетелката Е.Т.Д. - **** на В.Д.. К.Т. бил собственик и на лек автомобил "Фолксваген", модел „Голф" с рег.№ ****. Автомобилът не бил в движение и се съхранявал в имота в с. ***** ******, общ. ****. Нямал и акумулатор, а ключовете за автомобила си били на таблото му.

През есента на 2020г. подсъдимият В.Д. вече се бил установил в с. **** *****, 1 общ. *******. Нямал постоянна работа и затова хората от това и околните села го викали, когато имат работа за вършене срещу дребно заплащане. През зимните месеци В.Д. работел и в кравеферма в с. *****, общ. *****, обл. *****. Подсъдимият съвестно изпълнявал поставените му задачи, но често употребявал алкохол, според св. А..

В.Д. никога не е придобивал свидетелство за управление на МПС от коя да е категория (л. 31, л. 48). Въпреки това имал известни фактически умения по управлението и ремонта на моторни превозни средства.

Пострадалият Г.Й.Г., роден на *** г., към месец май 2021 г., живеел сам в с.

*****, общ. *****, обл. ****. Бил познат с подсъдимия.

Около обяд на 29.05.2021 год. В.Д. поставил акумулатор на лекия автомобил "Фолксваген Голф" с рег.№ **** и започнал да го кара в ******. Хора от селото, знаейки, че няма право да управлява моторно превозно средство се свързали с майка му – св. Е.Т.Д. и й съобщили за това. Тя от своя страна казала на К. Д. Т. Той се свързал с подсъдимия, казал му да престане да кара колата и да я върне веднага на мястото й. В.Д. обещал, но не изпълнил обещанието си. Вместо това се чули по телефона с пострадалия и след уговорка подсъдимият с автомобила отишъл в селото и дома на пострадалия Г.. Двамата започнали да пият ракия, което продължило до малко след 15 часа на 29.05.2021 год. Тогава, въпреки че не притежавал свидетелство за управление на моторно превозно средство и че бил пил значително количество алкохол, В.Д. в *****, се качил да управлява лек автомобил "Фолксваген Голф" с рег.№ ****. Подсъдимият си сложил предпазния колан. На предната дясна седалка седнал пострадалия Г.Й.Г., който не поставил колана. Имали намерение да отидат с автомобила до ****, отстоящо на около 3-4 км. от с. В..

След като напуснали с. В., общ. Д.град, подсъдимият карал с много висока скорост по третокласен път с означение НК V 2014 III - 663. Около 800 метра след табелата за край на с. В., управляваният от В.Д.лек автомобил "Фолксваген Голф" ДКН **** се движел със скорост от близо 120 км/ч. Предстоял ляв завой по посока на движението им с радиус на завоя 104.22 метра. Въпреки, че нямало никакви пречки на видимостта към завоя подсъдимият не намалил скоростта. Лекият автомобил навлезнал в началото на завоя със скорост от 118.8 км./ч. Така избраната скорост била по-висока от критичната скорост за преодоляване на този завой, от този автомобил при конкретните пътни условия - 98.2 км/ч.

Поради превишаването на критичната скорост, започнало неконтролируемо движение на автомобила, свързано с навлизане на десния банкет и със загуба на напречна устойчивост на колата, поради което тя излязла вдясно от платното за движение и се ударила челно в крайпътно дърво. Ударът бил челен, централен, в зоната на предния регистрационен номер и със скорост равна на скоростта, с която се движел непосредствено преди това - 118.8 км/ч.

Последвали сериозни деформации в предната част на лекия автомобил, незакрепения му акумулатор и закрепения на тавана багажник излетели напред.

Подсъдимият Д. получил увреждане на здравето, а Г.Й.Г. - загубил живота си.

Непосредствено след като автомобила се установил в покой, подсъдимият с усилия успял да излезе от автомобила. Имал охлузвания по лицето, болка в гърдите и десния крак, който впоследствие се оказал счупен. Д. установил, че Г. Г. не дава признаци на живот, а и предната дясна врата не може да се отвори. Подсъдимият уведомил за произшествието „Национална система 112", като при първите си обаждания пояснил, че е самокатастрофирал и е пострадал. За наличието и на друг пострадал съобщил едва при третото си позвъняване на „Национална система 112"(л. 122-127).

На произшествието бил изпратен полицейски екип от свидетелите А. Д.А. и Д.А. С., които по това време заемали длъжността „***** *******" в **** ****. Пристигайки на място полицаите установили, че автомобил на РСПАБ, отивайки на друг сигнал е спрял и успял да даде възможност да се отвори предната дясна врата. Двамата полицаи разговаряли с подсъдимия, при което той им съобщил, че е употребил алкохол, че е неправоспособен и 2 че той е бил водач на автомобила. С алкотест „Дрегер" 7510 с № 0057, калибриран на 10.04.2021г. (л. 35), било установено, че концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия е 1.54 на хиляда, (л. 28/29). Пристигналият на място медицински екип настоял В.Д. да бъде откаран в здравно заведение за уточняване на вида и характера на нараняванията му. По тази причина документите полицаите съставили и подписали по-късно, а не на местопроизшествието.

Въпреки, че подсъдимият изразил съгласие с показанията на техническото средство, му била взета кръв за химическо и химикотоксилогочно изследване. При химическата експертиза установената концентрация на алкохол в кръвта му била 1.49 на хиляда (л.78).

Химикотоксилогочното изследване не установило наличие на наркотични вещества в кръвта му, а само метамизол, представляващ активното вещество на лекарствения продукт аналгин (л. 87/88).

Извършената автотехническа експертиза описва механизма на настъпване на произшествието. Установено е, че в момента на удара на автомобила в крайпътното дърво скоростта е била 118.8 км/ч. Непосредствено преди произшествието скоростта на МПС "Фолксваген Голф", с рег.№ **** е била същата, а липсата на действия за намаляване на скоростта или спиране не се дължи на технически причини. Въпреки, че е нямало никакви пречки на видимостта към левия завой, който не е преодолян успешно, подсъдимият не намалил скоростта. Радиусът на завоя е 104.22 метра. Лекият автомобил навлезнал в началото на завоя със скорост от 118.8 км/ч. Така избраната скорост била по-висока от критичната скорост за преодоляване на този завой, от този автомобил, при конкретните пътни условия – фиксирана на 98.2 км/ч. Поради превишаването на критичната скорост в завоя е започнало неконтролируемо движение на автомобила, свързано с навлизане на десния банкет и загуба на напречна устойчивост на моторното превозно средство, довело до излизане вдясно от платното за движение и удар, челно в крайпътно дърво. След като критичната скорост за преодоляване на завоя е 98.2 км/ч., произшествието е било предотвратимо при спазване максимално разрешената скорост извън населено място за моторни превозни средства от категория „В", която съгласно чл. 21, ал. 1 от Закон за движение по пътищата е 90 км/ч.

Съдебномедицинските изследвания и експертизи, категорично сочат обстоятелствата, механизма и причинната връзка с произшествието. Установено е, че Г.Й.Г. е получил рана и кръвонасядане в челната област на главата; разкъсване на лявата и дясна камера на сърдечния мускул; разкъсване на аортата; счупване вдясно от 1-во до 6-то ребро по ключичната и по лопатковата линия, с кръвонасядане на меките тъкани; счупване вляво на всички ребра по мишничната линия; кръвоизлив в лявата гръдна кухина; разкъсване на левия купол на диафрагмата; кръвоизлив в коремната кухина, разкъсване на слезката; отломъчно счупване на дясната ключица; отломъчно счупване на костите на лявата подбедрица. Причина за смъртта на Г.Г. е несъвместимо с живота грубо нарушение на анатомичната цялост на жизнено важни органи - сърце и аорта, в съчетание с масивна кръвозагуба. Смъртта е била неизбежна и е настъпила за секунди. Описаните увреждания са причинени от твърди тъпи предмети и са характерни за автомобилна травма, която получава пътник в лек автомобил, при такъв удар.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от събраните на досъдебната фаза на производството устни и писмени доказателства показанията на свидетелите: А. Д. А., Д. А. С., К.Д.Т., Е.Т.Д., А- П. А., експертизите и приобщените към материалите на делото протоколи, снимков материал, справки и декларация, подкрепящи напълно направеното от подс. Д., при условията на чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 от НПК, признание. Всички тези надлежно приобщени и проверени гласни, писмени и веществени доказателства убедително потвърждават признатите от подсъдимия факти. Незначителното 3 противоречие в доказателствения материал относно различните стойности на количеството алкохол: показанията на алкотест-дрегера 1.54 промила и химическата експертиза – 1.49 на хиляда, прокурорът, а и съдът разреши в полза показанията на техническото средство, предвид установените нарушения на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (обн., ДВ, бр. 61 от 2017 г.; изм., бр. 81 от 2018 г. и бр. 99 от 2020 г.) при вземането и съхранението на кръвната проба. Алкотест-дрегерът е надлежно калибриран, а водачът се е съгласил с показанията му, т.е. наличните доказателствени източници са достатъчни за категоричното и безусловно обосноваване на направеното самопризнание, включително и относно конкретната концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия.