Определение № 3079 от 22.11.2021, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3079 гр. София, 22.11.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Нели Куцкова

Членове:

Яна Вълдобрева

Мария Яначкова като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно частно гражданско дело № 20211000502942 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. вр. 435 - 438 ГПК и е образувано по две частни жалби.

Частна жалба са подали взискателите по изпълнението С. Б. Г. лично и като законен представител на С. И. Г. и И. И. Г. срещу определение № 379 от 13 май 2021г. по в. гр.д. № 83/2021г. на Окръжен съд – Перник, ГО, в частта му, в която искането на длъжника да бъде намалено адвокатското възнаграждение по изпълнението е върнато на ЧСИ за произнасяне по чл. 78, ал. 5 ГПК. Излагат се доводи за незаконосъобразност на определението в обжалваната му част, тъй като срокът за обжалване на постановлението за разноските е изтекъл, като е преклудирана и възможността за възражение за прекомерност и няма основание за издаване на ново постановление за разноски. Иска се от АС да отмени атакувания акт и вместо това жалбата на длъжника да се остави без уважение „на основание преклузия“.

Посочената частна жалба е оспорена от длъжника - жалбоподател в производството пред съда – П. Г. П. като недопустима, евентуално неоснователна.

Длъжникът по изпълнението - жалбоподател в производството пред съда – П. Г. П. е подал от своя страна частна жалба срещу определение № 623 от 23 юли 2021г. по в. гр.д. № 83/2021г. на Окръжен съд – Перник, ГО, с което съдът е допълнил своето определение по делото и го е осъдил да 1 заплати разноски на молителите в размер на 300 лв. С главни доводи, че в производството по разноските страните не си дължат разноски, иска отмяна на определението.

С. Б. Г. лично и като като законен представител на С. И. Г. и И. И. Г. е подала отговор, с който основателността на частната жалба по чл. 248, ал. 3 ГПК е оспорена.

Съдът намира, че частната жалба срещу определение № 379 от 13 май 2021г. по в. гр.д. № 83/2021г. на Окръжен съд – Перник, ГО, е допустима, тъй като с нея частните жалбоподатели оспорват прекратяването на делото и преценката на съда, че той не е адресат на искането за намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателя, като считат, че обжалваният акт прегражда дължимата им съдебна защита (чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК). По съществото на частната жалба обаче сезираният съд намира, че същата е неоснователна по изложените по-долу съображения:

Гражданското дело, по което е постановен обжалваният акт, е образувано по жалба на длъжника по изпълнението П. Г. П., подадена до ОС – Перник чрез ЧСИ на 01.02.2021г., в която наред с други оплаквания и искане длъжникът е посочил, че определените разноски по изпълнението са прекомерно завишени – в частност размера на адвокатското възнаграждение, като иска намаляването му.

Взискателите са подали писмено възражение срещу жалбата на длъжника, в което поддържат, че тя е недопустима и в частта й в която се оспорва размера на разноските, той като е изтекъл срокът за обжалване на разноските по изпълнението, обективирани в получена от длъжника покана за доброволно изпълнение още на 05.11.2019г.; евентуално считат, че е преждевремнно подадена - преди получаване на акта, с който се „приемат“ разноските – изпращане на съобщение за наложен запор. Евентуално излагат съображения за неоснователност на искането за намаляване на адвокатското възнаграждение.

ЧСИ, в изпратените до съда мотиви, не е взел нарочно становище по искането за намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателите.

Поканата за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 1634/2019г. по описа на ЧСИ с рег. № 813 с район на действие ОС – Перник е връчена на длъжника по изпълнението П. на 05.11.2019г. В ПДИ са включени 2 и парични задължения в общ размер на 2 310, 96 лв., измежду които разноски от 380 лв., 84 лв. – разноски по изпълнителното дело, такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 216, 96 лв. и други суми в общ размер на 1 630 лв., индивидуализирани като „ДТ, адв. възнаграждение, възнаграждение за в.л., за пазач и пр.“. В изпълнителното дело (л.19) е окомплектована жалба № 26516 от 14.11.2019г. срещу разноските по изпълнението, подадена от длъжника чрез представителя му по пълномощие. Жалба с вх. № 26515/14.2019г.

(верният номер е 26516/14.11.2019г.) е оставена без движение за отстраняване на констатирани от ЧСИ нередовности, липсват данни актът на ЧСИ за без движение с изх. № 24651/18.11.2019г. да е връчен на длъжника. С молба от 20.11.2020г. взискателите по изпълнението са поискали от ЧСИ да събере разноските по изпълнителното дело – такси и адвокатски хонорар, като са признали, че сумата от 380 лв. - присъдени им разноски са платени от длъжника. Срещу това искане длъжникът е възразил пред ЧСИ. На 02.02.2021г. е изпълнен запор по вземане на длъжника към банка в размер на 1 962, 67 лв. по запорно съобщение от 20.01.2021г.

На 01.02.2021г., съобразно горепосоченото, длъжникът е подал жалбата до съда, по която е образувано гражданско дело, с искане и за намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателите като прекомерно по размер.

Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК длъжникът може да обжалва и разноските по изпълнението. Жалбата се подава чрез СИ в двуседмичен срок от извършването на действието, съотв. от деня на съобщението (чл. 436, ал. 1 ГПК).

Производството по жалба срещу действия на СИ е спорно правораздавателно, целящо да отмени правните последици на извършеното незаконно действие на СИ. Окръжният съд действа като контролна съдебна инстанция относно законосъобразността на обжалван несъдебен акт и следователно може да бъде сезиран с жалба едва когато такъв акт бъде издаден (ТР № 3 от 12.07.2005 г. по т. д. № 3/2005 г., ОСГТК на ВКС) .

Отнесено към конкретната хипотеза, гореизложеното означава, че при искане за намаляване размера на адвокатското възнаграждение по реда на чл.

78, ал. 5 ГПК, каквото е направил длъжникът по изпълнението, чийто адресат е СИ, пред който се развива изпълнителното производство, именно СИ следва 3 да се произнесе по това искане. Произнасянето му с конкретен акт ще подлежи на съдебен контрол като акт, с който СИ се произнася по размера на разноските по изпълнението, вкл. и по упражненото право по чл. 78, ал. 5 ГПК за присъждане на по-нисък размер на възнаграждението на представителя по пълномощие на взискателя/те. В случая, доколкото липсва акт на СИ, в който се съдържа произнасяне по искането на длъжника, направено на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, за намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателите, САС намира, че правилно окръжният съд е прекратил производството пред себе си е и изпратил искането на длъжника за произнасяне от СИ, чийто акт вече ще подлежи на съдебен контрол. Във връзка с доводите на взискателите за несвоевременно направено искане по чл.

78, ал. 5 ГПК следва да се подчертае, че именно СИ е оправомощен да се произнесе и по този въпрос като съобрази кога за първи път длъжникът е узнал за размера на претендираното възнаграждение и стабилизиран ли е преди 01.02.2021г. актът, с който са определени дължимите се по изпълнението разноски по основание и размер, – в това число адвокатско възнаграждение от 1 630 лв., като се вземе предвид и подадената жалба срещу разноските, инкорпорирани в ПДИ, за чието движение няма данни по изпълнителното дело.

Така мотивиран, Софийски апелативен съд счете, че обжалваното определение, с което е прието, че жалбата на длъжника, съдържа искане, с адресат ЧСИ, е законосъобразно, поради което оставя без уважение частната жалба, подадена срещу него.

По частната жалба срещу определението по чл. 248 ГПК :

С определението № 379 от 13 май 2021г. по в. гр.д. № 83/2021г. на Окръжен съд – Перник, ГО, освен че делото е върнато на ЧСИ за произнасяне, е оставена без разглеждане жалбата на длъжника П.П. срещу действия на ЧСИ, изразяващи се в изпращане на запорно съобщение.

В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК взискателите са поискали определението от 13 май 2021г. да се допълни чрез присъждане на разноски в тяхна полза в размер на 300 лв. – платено адвокатско възнаграждение. Срещу това искане насрещната страна е възразила с доводи, идентични на релевираните в частната жалба срещу определението по чл. 248 ГПК, - че се касае за производство по определяне на разноски и нови разноски не мога да 4 се кумулират.

С определението си № 623 от 23 юли 2021г., постановено по делото, ОС – Перник, е приел, че с оглед отхвърляне на жалбата (всъщност в една част тя е оставена без разглеждане) и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сторените от молителите разноски, поискани в отговора на жалбата, следва да се възложат на жалбоподателя.

С оглед изложеното и приетото за установено относно постановеното от съда с основното определение - № 379 от 13 май 2021г. частната жалба срещу определението на съда по разноските е допустима и частично основателна. Тя е основателна по отношение на присъждането на разноски в защита срещу искането за намаляване на адвокатското възнаграждение. По него съдът законосъобразно, както прие САС, не се е произнесъл, а е приел, че е сезиран преждевременно преди ЧСИ да е постановил своя акт и е изпратил искането на ЧСИ за произнасяне. В тази част производството не е приключило и само на това основание няма легална предпоставка за присъждане на разноски, отделен е въпросът дали в производство по определяне основанието и размера на разноските могат да се кумулират нови разноски (вж. чл. 81 ГПК). Доколкото претендираните от взискателите разноски възлизат на 300 лв. – платено адвокатско възнаграждение, съдът намира, че присъдените за производството пред ОС разноски следва да се сведат до половината - до размера от 150 лв. за защита срещу жалбата, оставена без разглеждане с влязло в сила понастоящем определение, с което е прието, че обжалваният акт е „изпращане на запорно съобщение“. Срещу тази част от обжалваното определение частната жалба е неоснователна и се оставя без уважение. Тъй като производството по чл. 248 ГПК, в това число това по обжалване на акта, постановен в него, не е производство, в което се постановява акт, с който приключва делото (чл. 81 ГПК), в случая не могат да се присъждат нови разноски в полза на взискателите, съразмерно на отхвърлената част от частната жалба на длъжника. Ето защо, искането за присъждането им е неоснователно и следва също да се остави без уважение.

Водим от изложеното, Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

5

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖАНИЕ частната жалба на С. Б. Г. лично и като като законен представител на С. И. Г. и И. И. Г. срещу определение № 379 от 13 май 2021г. по в. гр.д. № 83/2021г. на Окръжен съд – Перник, ГО.

ОТМЕНЯ определение № 623 от 23 юли 2021г. по в. гр.д. № 83/2021г. на Окръжен съд – Перник, ГО, с което е допълнено определение № 379 от 13 май 2021г. чрез присъждане на сумата 150 лв. - разноски и вместо това постановява:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С. Б. Г. лично и като като законен представител на С. И. Г. и И. И. Г. за допълване на определението, постановено по в. гр.д. № 83/2021г. от Окръжен съд – Перник, ГО, чрез присъждане в тяхна полза на разноски в размер на 150 лв.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на П. Г. П. срещу определение № 623 от 23 юли 2021г. по в. гр.д. № 83/2021г. на Окръжен съд – Перник, ГО в останалата му обжалвана част.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С. Б. Г. лично и като като законен представител на С. И. Г. и И. И. Г. за присъждане на разноски за защита срещу частната жалба на длъжника в отхвърлената й част.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6