Определение № 13 от 14.01.2025, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13 гр. Враца, 14.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Борис К. Динев като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно частно гражданско дело № 20251400500012 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 577, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 160/08.01.2025 г., депозирана от П. П. Л. с ЕГН ********** и С. М. Л. с ЕГН **********, чрез пълномощника им адвокат Р. В. Ш. - САК, против Определение № 12 от 23.12.2024 г. на Съдия по вписванията при Районен съд - Оряхово, с което е отказал вписване на Обезпечителна заповед № 1131/13.12.2024 г. по гр. дело № 70859/2024 г., 39 св на СРС и налагането на възбрана върху недвижим имот.

Като се позовават на Тълкувателно решение № 7/25.04.2013 г. по тълкувателно дело № 7/2012 г. на ВКС и на съдебната практика, жалбоподателите твърдят, че неправилно в обжалваното определение съдията по вписванията при P C - Оряхово е заключил, че индивидуализацията на имотите в обезпечителната заповед не била извършена в необходимата степен.

Поддържат, че аргумента на съдията по вписванията, че обезпечителната мярка освен имота в района на СВ - гр. Оряхово обхваща и друг имот в района на СВ - гр. Тетевен, не може да обоснове отказ да наложи възбрана за имота, находящ се в района на СВ - гр. Оряхово, тъй като същият не би излязъл от своята компетентност, ако го стори. Наред с това излагат и доводи, че още преди започване на производството по вписване на обезпечителната заповед в СВ - гр. Оряхово са предприели действия по гр. д. № 70859/2024 г. на СРС, 39 с-в за снабдяване с отделна обезпечителна заповед, касаеща имота, находящ се в района на СВ - гр. Оряхово, както и с препис от издадената вече обезпечителна заповед, но им е било отказано от съда издаването на такива, поради което не са представили препис от обезпечителната заповед пред Служба по вписванията - Оряхово. Изтъкват, че представянето на оригинал на 1 обезпечителната заповед е достатъчно за вписването на възбрана, дори и без наличието на препис от същата, тъй като представянето на препис е необходимо за получаване обратно от заявителя (молителя) на вписания съдебен акт, което действие може да се извърши допълнително при необходимост и желание на молителя след негово изявление до съдия по вписванията при СВ - гр. Оряхово и заплащане на дължимата за това такса съгласно чл. 51 от Правилника за вписванията. Считат, че в процесния случай конфликтността и различното разбиране на закона и неговото приложение между СРС, като орган по налагане на обезпечението, и СВ - гр. Оряхово, като изпълняваща нареждането на съда, следва да бъде решен в полза на тезата за основателност на искането за вписване на обезпечителната заповед и налагане на възбрана върху имота на СВ - гр. Оряхово. Молят съда да отмени изцяло обжалваното определение на съдия по вписванията при Районен съд - Оряхово и да разпореди вписването на обезпечителната заповед, издадена по гр. дело № 70859/2024 г., 39 с-в на СРС в частта, която се отнася до недвижимия имот, за който съдия по вписвания при P C - Оряхово е местно компетентен, а именно: застроено дворно място в с. ***, общ. Оряхово, обл. Враца. Молят също съда да им присъди сторените от тях разноски по делото в размер на 25 лева такса пред съд и 600 лева адвокатско възнаграждение.

Към жалбата като доказателства са приложени: молба с вх. № 408353 от 16.12.2024 г. от П. и С. Л.и по гр. д. № 70859/2024 г., 39 с-в на СРС;

Определение № 51326/18.12.2024 г., постановено по гр. д. № 70859/2024 г., 39 с-в на СРС; молба с вх. № 413180 от 18.12.2024 г. от П. и С. Л.и по гр. д. № 70859/2024 г., 39 с-в на СРС; Разпореждане № 18865/20.12.2024 г., постановено по гр. д. № 70859/2024 г., 39 с-в на СРС; Определение № 14599 от 29.06.2018 г. по в. ч. гр. д. № 6720/2018 г. на СГС, както и доказателства за платена държавна такса по сметка на ВОС и за платено адвокатско възнаграждение от П. П. Л. и С. М. Л. в полза на адв. Р. В. Ш..

Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на настоящото производство, очертани в жалбата и като взе предвид събрания и приобщен по делото доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, приема за установени следните фактически положения:

Установи се по делото, че въз основа на определение № 50437/11.12.2024г. по гр.д. № 70859/2024г. по описа на СРС, 39 с-в, съдът е издал обезпечителна заповед № 1131/13.12.2024г., с която е допуснал, на основание чл.389 ГПК, обезпечение на обективно съединени осъдителни искове, предявени от П. П. Л., ЕГН ********** и С. М. Л., ЕГН **********, срещу Н. В. Н., ЕГН **********, с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и чл. 93, ал. 2 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищците сумата 10000 лв., представляваща платена продажна цена по развален предварителен договор от 16.02.2012 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба - 28.11.2024 г., до окончателното плащане на сумата; сумата 5000 лв., представляваща остатък от дължим задатък съгласно предварителен договор от 16.02.2012 г., дължим поради неизпълнение на задължение за 2 хключване на окончателен договор за покупко-продажба на недвижим имот, находящ се в ***, чрез налагане на обезпечителна мярка възбрана на два недвижими имота, собственост на Н. В. Н., единият от които в село ***, общ.

Ябланица, област Ловешка, а втория: застроено дворно мясро с пл. № 1005 с площ 1699 кв.м., урегулиран поземлен имот в парцел IX - 1005 и парцел X 1005, в квартал 58-ми по действащия към 13.06.2008 г. план на село ***, област Враца, одобрен със заповед № 1912/1967г. на ОНС, гр. Враца, заедно с построената в него едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 60 кв. метра и всички подобрения и приращения в имота при посочени съседи.

С молба вх. № 408353 от 16.12.2024 г. П. и С. Л.и - ищци по гр. дело № 70859/2024 г., 39 с-в на СРС, са изискали от съда да им издаде две обезпечителни заповеди за всеки недвижим имот поотделно, тъй като се намират в различни райони и възбраните за тях следва да бъдат вписани в две различни служби по вписванията. С Определение № 51326/18.12.2024 г., 39 св на СРС съдът е оставил без уважение искането за издаване на два броя обезпечителни заповеди. С молба с вх. № 413180 от 18.12.2024 г. ищците П. и С. Л.и са изискали от СРС, на основание чл. 253 ГПК, да отмени свое Определение № 51326/18.12.2024 г., както и да обезсили издадената обезпечителна заповед № 1131/13.12.2024 г., и да издаде две отделни заповеди, които да бъдат вписани по надлежния ред в съответните служби по вписванията. Със същата молба от 18.12.2024 г. ищците П. и С. Л.и са изискали издаването на заверен препис от всяка нова обезпечителна заповед, както предвижда чл. 24 от Правилника за вписванията. Със свое Разпореждане № 18865/20.12.2024 г., 39 с-в на CPC съдът е оставил без уважение исканията, обективирани в посочената молба от 18.12.2024 г.

Със заявление вх. № 2413/23.12.2024 г. на СВп при Районен съд Оряхово адвокат Р. В. Ш. – САК, в качеството му на пълномощник на П. П. Л. и С. М. Л., е поискал от съдията по вписванията при Районен съд - Оряхово да разпореди вписването на обезпечителна заповед № 1131/13.12.2024г., издадена по гр.д. № 70859/2024г. по описа на СРС, 39 с-в.

Към молбата са приложени посочената обезпечителна заповед (в оригинал), вносна бележка за внесена държавна такса за вписването и адвокатско пълномощно.

Въз основа на така представените документи, с обжалваното Определение № 12 от 23.12.2024 г., на основание чл. 32а, ал.1 от Правилника за вписванията, съдията по вписванията към Службата по вписванията – гр. Оряхово е отказал вписване на представената обезпечителна заповед.

За да откаже исканото вписване съдията по вписванията е приела в мотивите на определението, на първо място, че към заявлението за вписване е приложен единствено оригинал на обезпечителната заповед (един брой), с което не е изпълнено формалното изискване за необходимите за вписване приложения, посочени в чл.24 от Правилника за вписванията (ПВп).

На второ място, съдията по вписванията е приела, че индивидуализацията на имотите не е извършена в необходимата степен, 3 доколко не се съдържат данни за размера на сумата, за обезпечаване на която се налага възбраната, или указване, че искът е за собственост на самия имот, съгласно изискването на чл.6, ал.1, б. „а“ от ПВ и разясненията на ТР № 7/2012г. на ОСГТК на ВКС, т.2. Приела е също, че информацията, съдържаща се в обезпечитедната заповед относно това, че се допуска обезпечение на иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД и чл.93, ал.2 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищците конкретно посочени суми, не удовлетворява изискването за точния размер на сумата, за обезпечаване на която се налага възбраната, още повече, че заповедта за обезпечение предвижда възбрана върху повече от един имот, като само единия е на територията, за която местно компетентен е съдия по вписванията при P C Оряхово.

На последно място, съдията по вписванията е приела, че молителя желае вписване на обезпечителна заповед № 1131/13.12.2024г. по гр. дело № 70359/2024г., 39 с-в СРС в цялост, но същата предвижда налагане на възбрана освен върху недвижим имот, за който съдия по вписвания при PC - Оряхово е местно компетентен, а именно: застроено дворно място в с. ***, общ. Оряхово, обл. Враца, и налагане на възбрана върху недвижим имот, находящ се в село ***, община Ябланица, обл. Ловеч - извън териториалната компетентност на съдията по вписванията при РС-Оряхово. В този смисъл наличието на повече от един имот, за който е издадена заповедта е в разрез с разпоредбата на ал. 7 от ПВп, изискващ вписването да се извърши разпореждане на съдията по вписванията от службата по вписванията по местонахождението на недвижимия имот, както и правилото на чл.10, ал.2 от ПВп не е приложимо в случая.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Въззивният съд намира частната жалба за процесуално допустима, тъй като е подадена срещу акт, за който изрично е предвидено, че подлежи на обжалване; депозирана е в рамките на законоустановения едноседмичен срок по чл. 577, ал. 1 вр. чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирани лица, имащи правен интерес от отмяната на определението и е внесена дължимата държавна такса.

Разгледана по същество, съдът я намира за основателна по следните съображения:

Обезпечителна заповед издава съдът въз основа на определението за допускане обезпечение на иска (чл. 395, ал. 3 ГПК), а легитимацията по молбата за вписване на обезпечителната възбрана е за ищеца по обезпечения иск.

Съгласно чл. 23 ПВ (Правилника за вписванията) вписването на 4 възбраната се извършва по разпореждане на съдията по вписванията от службата по вписванията по местонахождението на недвижим имот по реда на чл. 9 от същия правилник, като чл. 24 ПВ уточнява, че при вписване на възбрана за обезпечение на иск се изисква заповедта за налагането й и препис от нея, като е нормативно установено конкретното съдържание на заповедта.

Последната следва да съдържа описание на недвижимия имот, който се поставя под възбрана, съгласно чл. 6, ал. 1, б. "в" от ПВ, данните по смисъла н а чл. 6, ал. 1, б. "а" ПВ, на кредитора и длъжника, размера на сумата, за обезпечаване на която се налага възбраната, или указание, че искът е за собственост на самия имот, както и номера на делото и датата на заповедта, и от кой съд е издадена.

Съобразно чл. 32а, ал. 1 от Правилника за вписванията, както и задължителните указания за органите на съдебната власт по прилагане на цитираната разпоредба, дадени с т. 6 от Тълкувателно решение № 7/25.04.2013 г., постановено по тълк. д. № 7/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС, проверката която извършва съдията по вписванията включва това дали представеният за вписване акт подлежи на вписване и относно изискването за неговата форма и съдържание. Основната цел на вписването е осигуряване на публичност и противопоставимост, поради което на съдията по вписванията не може да се възложи проверката на материалноправните предпоставки за издаване на вписвания акт. Не се проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закона – вписването /като родово понятие, включващо вписване в тесен смисъл, отбелязване и заличаване/ е едностранно охранително производство, в чиито рамки не е допустимо да се разрешават правни спорове. Ако актът, чието вписване се търси, страда от пороци, оповестяването му улеснява защитата срещу тях, защото дава възможност на заинтересованите да се запознаят със съдържанието му и при наличие на правен интерес - да го атакуват. В този смисъл оповестяването гарантира правата на трети, евентуално засегнати от постановяването му лица.