Решение № 280 от 18.05.2022, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 280 гр. Силистра, 18.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Люба Ст. Стоилкова при участието на секретаря П. Г. Т. като разгледа докладваното от Люба Ст. Стоилкова Гражданско дело № 20213420101826 по описа за 2021 година

ИЩЕЦЪТ “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.С., бул.”П.Д.”№...., офис сграда „Л.“,ет..,офис № .., с ЕИК ....................... моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи следните суми:

4 332.41 лева- представляваща главница за периода 15.08.2020г.-15.06.2023г. обявени за предсрочно изискуеми, считано от 07.10.2021г. дължими по договор за потребителски паричен заем PLUS- 17639550/31.01.2020г., заедно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение- 27.10.2021г. до окончателното изплащане на задължението;

2 089.08 лева –договорна лихва, дължима за периода 15.08.2020г.-07.10.2021г.;

481.82 лева- представляваща обезщетение за забава дължимо за периода 16.08.2020г.26.10.2021г.

Претендира съдебни разноски и възнаграждение за процесуално представителство, направени в настоящото производство, както и тези направени в заповедното производство по ч.гр.д.№ 1553/2021г. по описа на СРС.

В условията на евентуалност моли да бъде осъден ответникът да му заплати сумите, посочени по-горе, като обезщетението за забава, което претендира е в размер на 524.54 лева.

Твърди, че цитирания по-горе договор за кредит е сключен между “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.““ ЕАД и Б. В. СЛ.. Поради неизпълнение от нейна страна на задължението за заплащане на дължимите месечни погасителни вноски, кредитът следва да се счита за предсрочно изискуем от 07.10.2021г.

1

На 09.04.2021г., е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.08.2019г., с което кредиторът е прехвърлил вземането си на Агенция за събиране на вземания“ЕАД, която е подала Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д.№1553/2021г. по описа на СРС и съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение.

ОТВЕТНИКЪТ Б. В. СЛ., с ЕГН **********, от гр.Сс, бул.”М.”№..., ет...., ап...., не е подала отговор, но се яви в съдебно заседание и заяви, че признава изложените в молбата обстоятелства и факта, че е преустановила плащанията. Оспорва претнецията за възнаградителна лихва като счита, че същата е в завишен размер и клаузата, с която е уговорено заплащането ѝ е неравноправна.

Като съобрази изложеното по-горе и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.240,ал.1 и ал.2, чл.86 от ЗЗД, във вр.с чл.79 от ЗЗД.

В условията на евентуалност са предявени искове с правно основание чл.240,ал.1 и ал.2, чл.86 от ЗЗД, във вр.с чл.79 от ЗЗД.

От страна на ответницата е направено възражение за нищожност на клаузата за възнаградителна лихва в договора, поради противоречието с добрите нрави и недействителност поради противоречието със Закона за потребителския кредит;

Между Б. В.С. и „БНП“Париба Пърсънъл Файненс“С.А.клон България на 31.01.2020г. е сключен Договор за потребителски паричен кредит, PLUS-17639550 /л.6 по делото/. Размерът на заетата сума е 4700 лева. Уговорено е тя да бъде върната от кредитополучателя чрез заплащането на 40 броя месечни погасителни вноски в размер на 217.47 лева. Крайният срок на изплащане на задължението е 15.05.2023г.

От изявленията на ищеца става ясно, че претенцията не включва задълженията по договора за застраховка.

Претенцията на ищеца касае само задълженията за връщане на отпуснатата в заем сума, възнаградителната лихва и обезщетението за забава.

Няма спор между страните, че поради преустановяване на плащанията и неплащане на повече от две месечни погасителни вноски, на основание чл.5 от Договора, вземанията на кредитора са станали предсрочно изискуеми, считано от 07.10.2021г. когато на Б.С., е уведомена от кредитора, че счита всички задължения за предсрочно изикуеми.

Самият кредитор, въпреки липсата на оспорване от страна на ответницата, аргументира тезата, че предсрочната изискуемост настъпва автоматично с неплащането на две поредни вноски, както е договорено между страните и не е необходимо длъжникът да бъде изрично уведомяван. Счита, че изложените в т.18 на ТР№4/2014г. по т.д.№ 4/2013г. на ОСГТК и чл.60,ал.2 от ЗКИ са неприложими към „небанкови“ институции каквито се явяват ищеца и праводателят му.

2

Всичко изложено установява, че ищецът е изправната страна по правоотношението, упражнил е законосъобразно правата си, но от страна на ответника не е последвало изпълнение. Факт е, че заетата сума не е върната изцяло, поради което ответникът дължи връщането ѝ, заедно с обезщетение за забава.

Съдът не споделя доводите на ответника за недействителност на договора поради несъответствие на клаузите, касаеща възнаградителната лихва и годишния процент на разходите с изискването на чл.10,ал.1,т.9 и т.10 от Закона за потребителския кредит. Според тези разпоредби, договорът следва да съдържа лихвеният процент по кредита /т.–9/ и ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В конкретния случай в договора е посочен ГПР, както и общия размер на задължението.

В други клаузи изрично са уговорени и посочени разходите във връзка с ползване на кредита, дължими от кредитополучателя и съставляващи компоненти на ГПР, с което съдът счита, че е изпълнено това законово изискване и целта на разпоредбата- да се гарантира, че потребителят е наясно каква сума получава и каква сума следва да върне на кредитора, както и каква е цената на отпуснатия кредит.

Договорената възнаградителна лихва /30.07%/ и ГПР /37.90%/ са в размери, които не противоречат на добрите нрави и са в рамките на договорната свобода, с която страните разполагат, съгласно чл.9 от ЗЗД. Поради това, съдът не споделя доводите на ответника за нищожност на на клаузата в договора за вазнаградителна лихва на основание чл.26,ал.1 от ЗЗД.

В случая кредиторът се е съобразил с изискванията на закона и установената съдебна практика /т.2 от ТР№3/2017г., постановено по т.д.№ 3/2017г. на ВКС/ и не претендира заплащането на възнаградителна лихва след датата на настъпване на предсрочната изискуемост /която не се оспорва от ответника/.

Предвид на това, следва да се оставят без уважение възраженията на длъжника за недействителност на договорните клаузи със ЗПК и добрите нрави.

Налага се извода, че ответникът дължи на ищеца претендираните суми.

На основание чл.78,ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца разноските по заповедното производство по ч.гр.д.№ 1553/2021г. по описа на СРС, които са в размер на 188.07 лева.

На основание чл.78,ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца, направените от него разноски по настоящото производство. Те са 438.92 лева. /138.92 лева –заплатена държавна такса, 300 лева- юрисконсултско възнаграждение/.

Мотивиран от тези съображения, СЪДЪТ

РЕШИ:

3

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Б. В. СЛ., с ЕГН **********, дължи на “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”-ЕАД- гр.София, с ЕИК ................., следните суми:

4 332.41(четири хиляди триста тридесет и два лв. и 41 ст.) лева- представляваща главница за периода 15.08.2020г.-15.06.2023г. обявени за предсрочно изискуеми, считано от 07.10.2021г. дължими по договор за потребителски паричен заем PLUS17639550/31.01.2020г., заедно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение- 27.10.2021г. до окончателното изплащане на задължението;

2 089.08(две хиляди осемдесет и девет лв. и 08 ст.) лева –договорна лихва, дължима за периода 15.08.2020г.-07.10.2021г.;

481.82(четиристотин осемдесет и един лв. и 82 ст.) лева- представляваща обезщетение за забава дължимо за периода 16.08.2020г.- 26.10.2021г.

ОСЪЖДА Б. В. СЛ., с ЕГН **********, да заплати на “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”-ЕАД- гр.С., с ЕИК ..............., следните суми:

188.07(сто осемдесет и осем лв. и 07 ст.) лева- разноски по ч.гр.д.№ 1553/2021г. по описа на СРС.

438.92(четиристотин тридесет и осем лв. и 92 ст.) лева- разноски по гр.д.

№1826/2021г. по описа на Районен съд –Сс.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Силистра в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________

4