Решение № 103 от 30.06.2025, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. Ихтиман, 30.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТОЗАР ЛЮБ. Г.ЕВ при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА като разгледа докладваното от СВЕТОЗАР ЛЮБ. Г.ЕВ Административно наказателно дело № 20251840200136 по описа за 2025 година Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш серия К №9139247 на ОДМВР София, с който на Г.

Ж. А., ЕГН **********, като законен представител на „*“ ЕООД, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 50 лв.

Твърди се, че ЕФ е незаконосъобразен, неясен и не съдържа необходимите реквизити. Поддържа се, че не става ясно по каква причина се е наложило ограничение на скоростта. В допълнително постъпила уточнителна молба се посочва, че жалбоподател е Г. А. като управител на „*“ ЕООД.

Жалбоподателят не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание.

Постъпило е писмено становище, в което поддържа жалбата и излага допълнително съображения.

Въззиваемата страна не изпраща представител, взема становище за неоснователност на жалбата, претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобразно чл. 18 НПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

1

Жалбата е подадена от легитимирана страна (с оглед направеното с уточнение относно нейния подател с молба от 28.03.2025г. - л. 11 от делото) и срещу подлежащ на съдебен контрол акт.

Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП електронният фиш подлежи на обжалване по реда на ЗАНН. Жалбата срещу електронния фиш се подава в 14-дневен срок от получаването му, а когато е направено възражение по ал. 6 - в 14-дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране на фиша. В конкретния случай ЕФ е връчен на 26.02.2025г. (видно от справка на л. 32 от делото), а жалбата е подадена на 11.03.2025г.

(видно от пощенско клеймо на л. 5 от делото), поради което съдът приема, че същата е подадена в срок.

На 07.05.2024 г. в 08,57 часа с автоматизирано техническо средство, фиксиращо дата, час и скорост на движение, е заснет на автомагистрала Тракия, 53.000 километър, посока гр. София, автомобил „СУЗУКИ ЛИАНА“, рег. №*, който се движел със скорост от 94 км/ч. при разрешена скорост от 80 км/ч, въведена с пътен знак В26.

Скоростта на движение е отчетена от системата, като за констатираното нарушение е направен снимков материал, на който е заснет регистрационния номер и моторното превозно средство, с което е извършено превишаването на скоростта, и е отбелязано, че наказуемата скорост е 94 км/ч.

След установяване на собственика/ ползвателя на автомобила е издаден атакуваният ЕФ, с който на основание чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 50 лв за превишаване на скоростта с 14 км/ч.

От представената справка за собственици на превозно средство се установява, че собственик на процесното МПС е „*“ ЕООД, а от служебно изготвена справка за актуално състояние се установява, че управител на дружеството е Г. Ж. А.

От удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835, издадено за мобилната система за видеоконтрол на нарушени правила за движение тип TFR1-M, се установява, че срокът на валидност е до 24.02.2020г.. Същевременно твърдяното нарушение е от 07.05.2024г.. При преценка на техническата годност на средството за измерване обаче следва да се съобрази разпоредбата на чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията, която предвижда, че когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. Настоящият случай попада именно в хипотезата на чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията.

От представения протокол № 2-41-24 от проверка на мобилната система за видеоконтрол TFR-1M се установява, че е извършена последваща метрологична проверка на 26.03.2024г.. Протоколът е издаден от ГД „Национална полиция“, като 2 видно от титулната част на протокола ГД „Национална полиция“ е оправомощена за това със съответната Заповед от ДАМТН, която представлява именно трета независима страна. Такова оправомощаване не е забранено от закона и съдебната практика в аналогични случаи приема, че същото не опорочава извършената провера на системата за видеоконтрол.

От протокол съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение се установява, че техническото средство е било монтирано в МПС рег. № * в района на 52+800 км. на АМ "Тракия" с посока на движение на контролираните МПС- от гр Пловдив към гр. София.

Процесният ЕФ е издаден от компетентен орган съгласно чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП, тъй като ОДМВР София е съответната териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението.

При проследяване на съдържанието и хронологията се установява, че са издавани Заповед №РД-11-64/16.01.2024г. и Заповед №РД-11-1655/20.12.2023г. относно временна организация и безопасност на движението (ВОБД) чрез въвеждане на ограничение на АМ Тракия в участъка от км 52+800 до км 54+640 в ляво платно със срок първоначално до 10.05.2023г., като с втората от горецитираните заповедни този срок е продължен до 31.12.2024г.. Следователно е била налице ВОБД към момента на нарушението. Обезопасяването на участъка от пътно платно на процесния участък е въведено с Протокол за ВОД във връзка с първата от горецитираните заповеди, като всички последващи заповеди са за удължаване на срока именно на тази заповед. В самия Протокол за ВОД е посочено, че съответната комисия е констатирала, че ВОБД е поставен съгласно одобрен проект и при спазване на изискванията на Наредба №3/16.08.2010г., поради което сигнализацията е приета без забележки на 16.01.2023г..

На последно място от представените по делото схеми на знаковото стопанство се установява, че на км 54+220 в посока гр. София е имало поставен знак за ограничение на скоростта от 80 км/ч., на км 54+140 в посока гр. София е имало поставен знак за ограничение на скоростта от 60 км/ч., което важи до поставения на км 52+800 знак B34. Следователно датата на твърдяното нарушение попада в темпоралния обхват на тези заповеди и към тази дата е имало поставени знаци за ограничение на скоростта от 60 км/ч касателно процесния участък от пътя. Местоположението на пътен знак B26, въвеждащ ограничение в скоростта е отразено в представената схема за организация на движението. Съгласно чл.50, ал.1 от ППЗДвП забраните, въведени с пътни знаци В20, В24, В25, В26, В27, В28 и В30, важат до следващото кръстовище или до знак, който ги отменя, или на разстояние, указано с допълнителна табела Т2. Процесното деяние е извършено в участък с въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч. с пътен знак В26. Действително с ЕФ жалбоподателят е наказан за нарушаване на въведено 3 ограничение на скоростта от 80 км/ч., а от доказателствата по делото се установява, че освен първоначалния знак за ограничение на скоростта от 80 км/ч е имало и последващ знак, въвеждащ ограничение от 60км/ч и именно в обхвата на ограничението на втория знак е участъкът от пътя, където е извършено нарушението.

След като обаче с процесния ЕФ жалбоподателят е наказан за нарушаване на въведено със знак ограничение на скоростта от 80 км/ч е недопустимо влошаване на положението му и наказаването му за по-тежко нарушение, изразяващо се в нарушаване на въведено със знак ограничение на скоростта от 60 км/ч на същия участък от пътя.

Настоящият състав намира, че обжалваният ЕФ съдържа предвидените в чл.

189, ал. 4 от ЗДвП реквизити, чрез посочване на: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока и сметката на доброволното й заплащане. В случая разпоредбата на чл. 54 от ЗАНН, визираща необходимите реквизити на наказателното постановление, не е приложима, тъй като чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е специална норма за ангажиране на административнонаказателната отговорност на водачите на МПС при нарушения, установени и заснети с техническо средство, в отсъствието на контролен орган. В подкрепа на този извод е и легалното определение на електронен фиш, съдържащо се в т. 63 от ДР на ЗДвП, а именно, че като електронен документ, той има безспорно авторство, което не следва да бъде изрично посочвано. За същият, макар и съобразно нормата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП, да е предвидено, че е своеобразен аналог на наказателно постановление, то това е единствено по отношение на правните последици от влизане в сила на двата акта. Законодателят не е въвел пълно приравняване между електронния фиш и наказателното постановление нито по отношение на съдържанието им /предвид реквизитите, визирани в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП/, нито във връзка с процедурата по съставянето им.

Ето защо и след като в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП не е предвидено като задължително условие посочването на датата на издаване на електронния фиш, то липсата на такава не представлява съществено процесуално нарушение на изискванията към формата и съдържанието на ЕФ.

Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е категорична, че когато самото нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, се издава ЕФ на нарушителя в отсъствието на контролен орган. Това е специална норма по отношение на разпоредбите, регулиращи общия ред за налагане на административно наказание по ЗАНН, като същата дерогира приложението на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

По делото се установи, че процесното нарушение е фиксирано с автоматизирано 4 техническо средство, фиксиращо дата, час и скорост на движение TFR1-M 508. В ЕФ присъстват, както видът и наименованието на типа на автоматизираната система, така и номерът на автоматираното техническо средство, като използваната система е посочена и в изготвения протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., където е индивидуализиран и номерът на автоматизираното средство.

Разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015 г. на МВР въвежда в задължение на контролните органи към всеки протокол за използване на мобилно АТСС, временно разположено на участък от пътя да се изготвя с снимка на разположението на уреда. В случая такава снимка се съдържа в преписката. Дори обаче да липсваше тази снимка, то щеше да се касае за нарушение, което не препятства установяването на местоположението на АТСС, което е посочено достатъчно точно в протокола за използване на техническото средства, имащ характера на официален документ със съответната доказателствена сила. Местоположението на пътен знак В26, въвеждащ ограничение в скоростта е отразено в представената схема на знаковото стопанство. Следователно мястото на временното разполагане на АТСС е индивидуализирано в достатъчна степен и по несъмнен начин, за да е налице спазване на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. С оглед изложеното дори да е налице нарушение на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015 г. на МВР, то не е съществено и не нарушава правото на защита, поради което не е основание за отмяна на електронния фиш.

В случая в съответствие с техническите и метрологични характеристики от така измерената скорост 97 км/ч административно-наказващият орган е приспаднал найголямата възможна грешка /отклонение/ и спрямо водача е наложено наказание за установена скорост от 94 км/ч при разрешена 80 км/ч и превишение от 14 км/ч, което е точно изписано. В атакувания електронен фиш е посочена разрешената скорост на движение, скоростта на движение на автомобила, както и стойността на превишението - намалени с 3% толеранс, поради което не е налице неяснота относно конкретните параметри на нарушението, още повече, че намалението е и в полза на нарушителя.