Решение № 46 от 06.07.2022, Районен съд - Царево

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Царево, 06.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария Ат. Москова при участието на секретаря Петранка Ян. Бъкларова като разгледа докладваното от Мария Ат. Москова Гражданско дело № 20222180100012 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от М. В. Г. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес: ** чрез адв.Кр.К. от АК-Стара Загора, против: П. К. К. с ЕГН: ********** , с постоянен адрес **, с която е предявен иск с правно основание чл.227 ал.1 б.“в“ от ЗЗД.

Ищцата излага, че през 2005г. заедно с покойния си съпруг П.К. Г. дарили на внука си П. К. К. с нотариален акт за дарение на недвижим имот № **, дело № **г. на Нотариус Д.Ч., peг. № ** на Нотариалната камара гр.

София, с район на действие - съдебен район на PC - Царево, вписан в Служба по вписванията с № **, дело № **г. на 04.11.2005г., следните техни собствени недвижими имоти: 1/ Самостоятелен обект в сграда с предназначение жилище, със застроена площ 103 кв.м., с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед **г. на изп. директор на АК, находящ се на втори жилищен етаж от двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор **, изградена в поземлен имот с идентификатор **, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: **, над обекта: няма, с административен адрес: **; и 2/ Сграда с предназначение гараж, със застроена площ 32 кв.м. по нотариален 1 акт, а по скица 34 кв.м., с идентификатор **.4 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед **г. на изп. директор на АК, изградена в поземлен имот с идентификатор **, други самостоятелни обекти в сградата няма, с административен адрес: **.Двамата дарители си запазили за всеки един от тях, заедно и поотделно, пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху същите имоти, находящи се в **.

Ищцата посочва, че двамата им сина не били съгласни с това дарение, но те със съпруга си били много привързани към внука си, който към онзи момент бил на 23 години и живеел през по-голямата част от годината при тях, а освен това той носел и името на дядо си. Излага, че след изповядване на сделката, в период от над десет години, отношенията между тях и внука им били все така добри. Внукът им заживял в гр. Стара Загора с жена на съпружески начала, като впоследствие му се родила и дъщеря, а те им помагали със средства, като през лятото на 2020г. предоставили на внука си всичките си спестявания, с които според неговите думи той закупил нужни за семейството му домакински уреди и извършил ремонт на жилището си.

Твърди, че в действителност ответникът похарчил повечето, водейки разгулен начин на живот - сменял често скъпите си автомобили и посещавал ежедневно ресторанти и барове, което стигнало и до тяхното знание, и след като му направили забележка, добрите отношения между тях останали в миналото. Ответникът започнал да се държи грубо с тях, като при всичките им срещи, се оплаквал, че не му достигали парите да издържа семейството си.

При едно от тези оплаквания, ищцата го посъветвала да продаде скъпата кола, за да може с получените пари да си закупи по-евтина, а остатъкът ще му бъде достатъчен да издържа семейството си повече от година. На този съвет той реагирал много остро, затворил с трясък вратата след себе си и отпътувал за Стара Загора, без да каже дори и „Довиждане!“. Тази постъпка много ги натъжила.

Излага, че не след дълго се установил проблем по покрива на дареното жилище, където те живеели, като за ремонта на покрива заплатили доста средства. Имали нужда от пари за закупуването на дърва за огрев през наближаващата зима, поради което се обърнали за помощ към внука си. Били осведомени, че към онзи момент, като управител на бетонов възел, ответникът получавал хубавата заплата, поради което го молили да им помогне със закупуването на дървата, както и да заплати на хора, които да ги 2 нарежат, защото дядо му нямал физическата възможност, след преживени няколко инсулта. Твърди, че вместо да се отзове на помощ ответникът им заявил, че макар и да има възможност, нищо няма да предприеме, защото „нищо не бил видял от тях“. Излага, че тогава взели назаем парите за дървата, като впоследствие няколко месеца го връщали от малките си пенсии.

Сочи, че към края на 2020 година здравословното състояние на съпруга й П. Г. рязко се влошило, като били необходими средства за скъпоструващи лекарства. Първо се обърнали за помощ към синовете си, които предоставили някакви средства, но те били крайно недостатъчни. Твърди, че в периода 19.01. - 24.01.2021г. провели над десет телефонни разговора с внука си с молби да им предостави помощ във вид на издръжка, но същият заявил, че може да се съгласи при условие да се откажат от правото си на ползване, за да може да продаде дарените имоти по - лесно. Много скоро след разговорите, съпругът на ищцата - П.К. Г. починал на ** г. и неуспял да дочака нужната и поискана издръжка.Твърди, че след като останала сама станало по - трудно да се справя с ежедневните разходи. Сметките за ел.енергия, вода, телефон и телевизия варирали между 140 и 220 лева месечно, в зависимост от сезона.

Увеличили се и здравословните й проблеми. Имала установени сърдечни проблеми, хипертония и постоянен световъртеж, за което е необходимо закупуване на лекарства на стойност около 80 лева месечно. При един от дъждовете, през септември месец на 2021г„ пак протекъл и покривът, защото бил ремонтиран само отчасти при предишния теч. За ремонт майсторите поискали сума, равна на годишната получавана пенсия, което е непосилно за възрастната жена. Въпреки че се била зарекла да не търси помощ и издръжка от дарения си внук, в началото на октомври 2021г., тя му се обадила и му поискала такава, която да дава поне за месеците през зимата на 2021 - 2022г.

Няколко дни след обаждането, внукът я посетил в гр. Царево, почерпил я с шоколадови бонбони по повод започнатата от него нова високоплатена работа. След кратък разговор за проблемите й, поискал оригинала на нотариалния акт за дарението, направил снимки с телефона си на цялото жилище и гаража, а след това изпратил снимките по телефона на непознато за бабата лице. На молбата за издръжка не отговорил нищо и няколко часа по късно си тръгнал от гр. Царево. За нея останала надеждата за по - мека зима и за увеличаване на пенсиите, което обсъждали политиците по телевизията.

Малко преди коледните празници ответникът я посетил отново и й заявил, че 3 е започнал да се снабдява с документи, които да послужат при евентуална продажба на имотите, но дотогава трябвало да се премахне запазеното право на ползване. Ищцата отново се уверила, че нямало да получи издръжка от внука си, а посещенията му ще бъдат единствено с цел уговорки за правото на ползване. Сочи, че категоричният й отказ срещу желанието на внука, го раздразнил и той й заявил, че имала малко време да помисли, докато събере всички документи и намери купувач.

Сочи, че от 25.12.2021 г. пенсията й е в размер на 370,00 лева, която сума била достатъчна само за закупуване на лекарства и донякъде за ежемесечните разходи за ел.енергия, дърва за огрев, вода, телефон и телевизия, като за храна оставала добавката от пенсията на починалия й съпруг - 118,37 лева, които средства били крайно недостатъчни да покрива ежемесечните си разходи и тя била на ръба на оцеляването. Освен това се чувствала морално задължена да отдели средства за да може да пооправи гроба на покойния съпруг, вследствие на който получава добавка към пенсията. С оглед на изложеното твърди, че се нуждае от издръжка в размер на около 150 лева месечно, за да може да посреща най — неотложните си разходи, като с настоящата искова молба, освен с няколкократните предишни искания за издръжка, приканва ответника да й заплаща издръжка в размер на 150 лева месечно.Твърди, че ответникът имал финансова възможност да дава издръжка в посочения размер, тъй като не заплащал наем за жилище, живеел във фактическо съпружеско съжителство и имал едно дете, той и майката работели и получавали добри трудови възнаграждения, нямали здравословни проблеми, притежавали скъп автомобил и семейно жилище.

Моли съдът да постанови решение е което да отмени сключения договор за дарение, обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № **, дело № **г. на Нотариус Д.Ч., peг. № ** на Нотариалната камара, с район на действие - съдебен район на PC-Царево, вписан в Служба по вписванията с № **, дело № **г. на 04.11.2005г., с който тя и покойният й съпруг, дарили на внука си П. К. К. подробно описаните по - горе собствени недвижими имоти, поради отказ на надарения да дава издръжка на дарителите.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът П.К. е депозирал писмен отговор, с който излага, че няколко години след дарението на имота създал семейство 4 и постоянно заживял в град Стара Загора. Сочи, че през този период е работил и изкарвал добри пари, като признава, че е получавал и някакви средства от баба си и дядо си. Отрича да се е държал грубо с баба си и дядо си, като сочи, че може би са останали с такива впечатления, тъй като не винаги е приемал съветите им и имал различно от тях мислене, предвид факта, че са от различни поколения. Сочи, че след раждането на дъщеря му, решил окончателно да се установи да живее в град Стара Загора. Това обезмислило притежаването на имот в град Царево, поради което решил да го продаде и да закупи друго по-малко жилище за баба си и дядо си, но при евентуална продажба на имота, продажната му цена би била много ниска поради запазеното в тяхна полза право на ползване. Счита, че не е оправдано да влага средства за подобрения и ремонт на имот, който ползвал само 10 дни в годината. Излага, че не е давал пари за операцията на дядо си, тъй като разбрал, че чичо му е платил за нея. Заявява, че преди няколко месеца баба му /ищца по делото/ поискала да й помага с някакви суми през зимата, но след като й казал, че е по-добре да се откаже от правото на ползване за да може да продаде на по-добра цена имота и да закупи по-малък имот , в който да живее, тя престанала да му се обажда. Заявява, че баба му има двама живи наследници в лицето на баща му и на чичо му, които също биха могли да полагат нужните за нея грижи и да угаждат на прищявките й. Заявява, че не желае с нищо да се задължава за този имот, тъй като с парите, които изисквала баба му за издръжка и поддръжка на имота, би могъл да си позволи едномесечна почивка в петзвезден хотел. С нарочна молба признава, че здравословното състояние на баба му е влошено, като същата се нуждае от доста лекарства, спазване на предписана диета и ежемесечни посещения за медицински изследвания, които са скъпи, както и че доходите й не са достатъчни да покрива ежемесечните си разходи за храна, отопление и осветление, лекарства и медицински прегледи, но категорично заявява, че ще поеме някаква издръжка към баба си единствено в случай, че имота бъде продаден, като за целта тя следвало да декларира отказ от правото си на ползване на имота.

Съдът, след като съобрази становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

5

Безспорен между страните е фактът, че ответникът е внук на ищцата.

Безспорен е и факта, че с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ** дело № **г. на нотариус Д.Ч. с рег.№** на НК, ищцата и нейния съпруг П.К.

Г. са дарили на внука си – ответник в процеса, следните собствени им недвижими имоти: 1/ Самостоятелен обект в сграда с предназначение жилище, със застроена площ 103 кв.м., с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед **г. на изп. директор на АК, находящ се на втори жилищен етаж от двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор **, изградена в поземлен имот с идентификатор

**, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: **, над обекта: няма , с административен адрес: **, и 2/ Сграда с предназначение гараж, със застроена площ 32 кв.м. по нотариален акт, а по скица 34 кв.м., с идентификатор **.** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед **г. на изп. директор на АК, изградена в поземлен имот с идентификатор **, други самостоятелни обекти в сградата няма, с административен адрес: **, като двамата дарители си запазили за всеки един от тях, заедно и поотделно, пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху същите имоти. Безспорен също така е и факта, че дарителят П.К. Г. е починал на **г.