Решение № 69 от 19.06.2022, Районен съд - Елхово

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. Елхово, 19.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, II -РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Виолета К. Апостолова при участието на секретаря Мара Ив. Демирева като разгледа докладваното от Виолета К. Апостолова Гражданско дело № 20212310100408 по описа за 2021 година

Производството е образувано по постъпила искова молба за установяване съществуване на парично вземане, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, с правно основание чл.422, вр.с чл.415 ал.1 от ГПК.

Ищцовото дружество „БНП Париба Пърсънал Файненс С.А.“ Франция, рег. № 542097902, чрез „БНП Париба Пърсънал Файненс С.А.“ клон България, ЕИК – 204915054, в исковата молба си молба против отв. ГЛ. ИЛ. М. твърди, че страните са сключили Договор за потребителски кредит № CREX–17313693 от 24.09.2019г. и то добросъвестно е изпълнило задълженията си по него като е предоставило на ответницата сумата за закупуване на стоки и услуги по реда, указан в Договора, но Г.М. не е изпълнила поетото от нея задължение да изплати този кредит на 6 равни месечни вноски по 89.29 лева всяка в срок до 20.04.2020г., която вноска включва освен изплащане на главницата по кредита и оскъпяването й, съгласно годишния процент на разходите 35.86 % и годишния лихвен процент 31.04 %, посочени в Договора. Ищецът твърди, че ответницата Г.М. е преустановила плащането на вноските по кредита на 20.11.2019 г., като към тази дата не е заплатила нито една от месечни вноски и на основание чл.3 от Договора вземането на кредитора - ищец е станало на 20.12.2019г. предсрочно изискуемо в пълен размер, щом кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски. Твърди се, че длъжника е било изпратено на 21.05.2020г. изрично уведомление за настъпилата предсрочна изискуемост. Тъй като ответницата е изпаднала в забава, тя дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва - 29.83 лева за периода от настъпване на предсрочната изискуемост на кредита – 20.12.2019г. до 16.09.2020г. – преди подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда.

1

Вземането си, представляващо остатък от паричния дълг, ведно с лихвите, ищецът заявил по реда на чл. 410 ГПК и в негова полза била издадена Заповед за изпълнение от 30.09.20г. по ч.гр.д № 593/2020г. на ЕРС за исковите суми, но поради връчването й на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК, на основание чл. 415, ал.1, т.2, вр. с чл. 47, ал.5 от ГПК е било указано на заявителя – ищец в настоящото производство да предяви иск по чл. 422 от ГПК за установяване на вземането си в едномесечен срок от съобщението.

Ето защо ищецът желае съдът да признае за установено, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж, рег.№ 542097902, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, има срещу ответницата валидно и изискуемо вземане за следните суми: главница в размер на 479.66 лева - представляваща неизпълнено от ответницата задължение по сключен Договор за потребителски заем с номер CREX-17313693 от 24.09.2019 г., 56.08 лева - възнаградителна лихва за периода от 20.11.2019 г. до 20.04.2020г., 29.83 лева - обезщетение за забава за периода от 20.12.2019 година до 16.09.2020г., заедно със законната лихва върху главницата от 479.66 лева, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 28.09.2020 година до окончателното изплащане. Претендират се и направените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.

При условията на евентуалност, в случай, че така предявеният установителен иск бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, се предявява осъдителен иск като бъде прието, че същият има характер на волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, чрез връчване на исковата молба на ответната страна.

В дадения от съда срок ответницата Г.М., чрез назначеният й от съда на основание чл. 47, ал.6 от ГПК особен представител – адв. Ж.К., е депозирала писмен отговор, в който се сочи, че предявения иск е допустим, но неоснователен. Заявява се, че съгласно клаузата на чл.3 от Договора за кредит всички месечни вноски, включително и вземанията с ненастъпил падеж, стават ликвидни и изискуеми, при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората вноска, без да се дължи уведомяване чрез изпращане на съобщение до длъжника. Видно от Договора за кредит в „Параметри и условия“ е посочен размер на месечна вноска от 89.29лв. и брой на погасителни вноски – 6, но едва в приложената към исковата молба - справка за погасителен план по Договор CRЕX17313693 се установява, че размерът н а месечната погасителна вноска от 89.29лв. се формира от главница по кредит (различна за всеки месец) и лихва по кредит, също различна за всеки месец. Никъде в договора за кредит обаче не е посочен начин на формиране на възнаградителната лихва, дължима всеки месец като част от месечната погасителна вноска.

В чл.2 от Договора е посочено, че месечните вноски съставляват плащане на главница по кредита, ведно с надбавка, съставляваща печалба на Кредитора. В претенцията по исковата молба тази надбавка в общ размер о т 56.08 лв. е определена като възнаградителна лихва, дължима отделно от главницата, н а самостоятелно правно основание, което не може да намери своето основание в текста на Договора за кредит, подписан от страните по делото, с 2 което същите са се задължили. Ето защо се заявява, че поради липса па уговорена възнаградителна лихва в договора за кредит, същата е недължима по основание и размер, а оттам и размера па месечните погасителни вноски, посочени в Договора като 6 броя месечни вноски, всяка oт които в размер на 89.29 лв., са недължими като незаконосъобразно определени.

В съдебно заседание за ищеца не се явява представител и не е изразено становище относно отговора на исковата молба от ответника.

Ответникът ГЛ. ИЛ. М., редовно призован чрез назначеният особен представител, не се явява лично в съдебно заседание. Назначеният й особен представител – адв. К. заявява в писмено становище, че поддържа изцяло отговора на ИМ.

От събраните по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори от страните, а и от приложеното по делото ч.гр.д. № 593/2020г. по описа на ЕРС е видно, че в полза на заявителя „БНП Париба Пърсънал Файненс С.А.“ /Париж/ Франция, рег. № 542097902, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ клон България, ЕИК – 204915054 срещу длъжника–ответник по настоящото гр. производство – ГЛ. ИЛ. М. е издадена Заповед № 84 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 30.09.20г., с която ЕРС е разпоредил на ответника да заплати на ищеца следните суми: 479.66 лева главница по Договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер CREX-17313693 от 24.09.2019 г., сключен между страните, възнаградителна лихва в размер на 56.08 лева за периода от 20.11.2019 г. до 20.04.2020 г., мораторна лихва в размер на 29.83 лева за периода от 20.12.2019г. до 16.09.2020г., заедно със законната лихва върху главницата от 479.66 лева, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 28.09.2020 година до окончателното изплащане, както и разноски по делото в общ размер на 75.00 лева - държавна такса за образуване на настоящото производство – 25.00 лева и юрисконсултско възнаграждение 50.00 лева.

Не е спорно, че издадената по посоченото ч.гр.д. № 593/2020г. по описа на РСЕлхово Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 30.09.2020г. е връчена на длъжника-ответник Г.М. при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, като с Разпореждане № 271 от 23.04.2021 година по същото ч.гр.д., ЕРС е предоставил на кредитора предвидената в ГПК възможност на заявителя да предяви иск по чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК против длъжника Г.М. за установяване на вземането си, от която същият се е възползвал, образувайки настоящото гр. производство, а именно - в едномесечен срок да предяви иск относно вземането си против длъжника - ответник.

За удостоверяване задълженията на ответника ищецът представя по делото Договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер CREX-17313693, сключен на 24.09.2019 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ клон България като кредитор и ГЛ. ИЛ. М. в качеството на кредитополучател за закупуване на избрана от последната стока, по силата на който дружеството ищец в качеството на кредитор е предоставил на ответницата кредит в 3 размер на 479.66 лева, а М. в качеството на кредитополучател се е задължила да погаси задължението си на 6 месечни вноски, всяка в размер на 89.29 лева съгласно уговорен между страните погасителен план. В Договора е посочена общата стойност на плащанията по кредита, която е в размер 635.74 лева с вкл.първоначална вноска от 100.00 лева, а без нея – 535.74 лева. Посочен е и годишният размер на разходите (ГПР) – 35.86 %, както и лихвеният процент – 31.04 %. Съгласно чл. 2 от Договора месечната погасителна вноска съставлява изплащане на главницата по заема, ведно с надбавка, съставляваща печалба на кредитора.

В договора е включен погасителен план, в който са изброени падежните дати на всяка една от предвидените погасителни вноски, с размер на вноската. Предвидено е първата вноска да е с падеж: 20.11.2019 г., а последната – 20.04.2019 г.

Дружеството - ищец е изплатило сумата по заема по начина, уговорен в чл. 1 от Условията по Договора за кредит - пряко на упълномощения търговски партньор, като извършването на плащането по посочения начин съставлява изпълнение на задължението на кредитора да предостави на кредитополучателя кредита, посочен в Договора и създава задължение на кредитополучателя да заплати месечните погасителни вноски, указани в договора, т.е. ищецът по този начин е изпълнил задължението си по Договора.

В чл. 3 от Договора е предвидено, че при забава на една или повече месечни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена вноска, а при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора да става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от Договора надбавки, ведно с обезщетението за забава, без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост.

В чл. 7 от Договора е предвидено, че всички съобщения с изявления на кредитора, отправени към кредитополучателя, се считат за получени и узнати от кредитополучателя, ако бъдат изпратени на адрес, посочен в договора.

В раздел „Удостоверявания“ от Договора е посочено, че с полагането на подписа си кредитополучателят удостоверява, че съдържащата се в Договора информация е била внимателно прочетена и че е отразена в документа в съответствие с изложеното, без да е изменяна по какъвто и да е начин. Кредитополучателят е потвърдил още, че се е запознал, разбира и приема условията и параметрите на договора за потребителски кредит и че е запознат с обстоятелството, че подписването на този документ води до встъпване в договорна обвързаност при условията на договор за потребителски кредит, подписан с цел да създаде такава договорна обвързаност.

В Договора са предвидени и други условия, изрично посочени в него, в т.ч. ред за прекратяване на договора, предсрочно погасяване изплащане на задълженията по него и др.

Договорът е подписан от страните по него и не е надлежно оспорен от ответницата.

По делото няма спор, че кредитополучателят по Договора Г.М. не е заплатила на 4 кредитора нито една от уговорените месечни вноски. След неплащането на втората месечна вноска – на 20.12.2019г. кредитодателят се е възползвал от правото да обяви кредита за предсрочно и изцяло изискуем на същата дата, като ищецът твърди, че е изпратил до Г.М. уведомление за това на 21.05.2020г., макар по делото да липсват доказателства в такава насока.

Впоследствие кредиторът е предявил на 28.09.2020г. вземанията си чрез иницииране на заповедно производство по ч.гр.д. № 593/2020 г. по описа на ЕРС.