Решение № 260055 от 07.01.2021, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 260055 Година 07.01.2021 Град ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски Районен съд ХІІІ граждански състав

На седми декември две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЛИЧЕВА-ГУРГОВА

Секретар: МАРИЯ ХРИСТОВА като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №11910 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по иск с правно основание член 45, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът Й.Г.И. ЕГН **********,***, чрез адв. Г.Б., с адрес: ***, моли съда, да осъди Ф.В.М. ЕГН **********,***, И.И.И. ЕГН **********,*** и В.К.В. ЕГН **********,***, да му заплатят солидарно сумата от 10 000,00 лв. обезщетение за причинените му неимуществени вреди от престъпление, изразяващи се в преживени психически травми, болки и страдания и негативни емоции, фобийно психическо разстройство, потиснатост, тревожност, душевен дискомфорт и намалена трудоспособност, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 14.02.2018 г. до окончателното изплащане, както и заплащане на разноските.

Ищецът твърди, че на … като длъжностно лице - продавач на П..... п…, по Трудов договор …. с П... АД, по време на работа, пострадал от престъпление – в… г….на работното си място - бензиностанция № … на П... АД, на шосето за П.. до гр. С..... Твърди, че бил извършен в… г… от три лица с м…, м.. и в…. с о… о… След заплашване и упражнено насилие върху него в работното помещение на бензиностанцията, като опряли на главата му пистолет и го заплашили с убийство, извършителите с маски на лицата, го заставили да отвори касата - сейф на бензиностанцията, като извършил кражба на пари от оборота и стока. Твърди, че извършителите били заснети от охранителните камери и по късно разкрити, като се установило, че това са: Ф.В.М., И.И.И. и В.К.В.,***, ответници по настоящата ИМ.

Твърди, че за извършеният грабеж, който бил съставно деяние от общ характер/насилие и кражба/, срещу извършителите Ф.В.М., И.И.И. и В.К.В. било образувано досъдебно производство № …С...., а в последствие и НОХД ….П.., което дело приключило на … с Определение, с което бе одобрено постигнато Споразумение по делото. Твърди, че подсъдимите били признати за виновни по повдигнатите в обвинителния акт обвинения по чл. 198, ал.1 от НК и били осъдени за грабеж, а присъдата била влезнала в сила. Твърди, че като пострадал от деянието, за което извършителите били признати за виновни и осъдени, не е участвал по делото като частен обвинител и граждански ищец, поради признаване на вината от извършителите, подсъдими по обвиненията и приключване на делото със Споразумение.

Твърди, че от престъплението вследствие на осъщественото му физическо насилие и заплахи претърпял морални, неимуществени вреди, изразяващи се в увреждания на психиката - фобийно тревожно разстройство на психиката, шок, страх, безспокойство и дискомфорт, вследствие на което продължавал да чувства несигурност и безспокойствоприизпълнение на служебните си задължения. Твърди, че случилото се го уплашило, депресирало и подтиснало. Получил медицински направления за лекари специалисти, провел дълго и съответно лечение при психолог и психиатър, но без подобрение, дори се влошавал. Твърди, че обмяната на веществата му се нарушила и объркала, рязко му се повишила и трайно се задържала нивото на кръвната захар, започнал безконтролно да качва телесно тегло до степен на видима деформация на тялото му, съпроводени с постоянен страх, сънливост и високо кръвно РР. Твърди, че за кратко време след инцидента покачил теглото си с над тридесет килограма, имал начален захарен диабет.

Твърди, че в резултата на престъплението претърпял психически увреждания - уплах, стрес и страхова невроза и му била причинена временна нетрудоспособност удостоверена с болнични листове, като му било препоръчано явяване пред ТЕЛК за определяне на инвалидност поради процентна неработоспособност от предизвиканото психическо заболяване. Твърди, че бил изпратен и на санаториално лечение, като и по настоящем продължавал да пие успокоителни медикаменти.

ОТВЕТНИКЪТ И.И.И., чрез пълномощника му

… И.Г., с отговора на исковата молба заявява, че предявеният иск е допустим, но неоснователен като прекалено завишен. В този смисъл оспорва предявения иск и моли съда, да го отхвърли като неоснователен и недоказан.

Оспорва всички фактически обстоятелства, обосноваващи иска, като твърди, че описаното в исковата молба е силно преувеличено, за да създаде невярна представя в почитаемия съд и ищецът да получи недължима сума. Твърди, че от представените два медицински документа единствено ставало ясно анамнезата - това, което ищецът е споделил с лекуващия лекар при съответния преглед. Липсвало обаче медицински документ с описание на констатираното от лекар състояние, от който да се установи налице ли са твърдените от ищеца щети. Ищецът продължава да работи и да изпълнява трудовите си задължения. Поддържа социални контакти.

Живее пълноценен живот.

Моли съда, да отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан предявения иск, а при условията на евентуалност, да определи минимален размер на присъдената сума.

ОТВЕТНИКЪТ Ф.В.М., чрез пълномощника му К.К., с отговора на исковата молба заявява, че не оспорва допустимостта на гражданския иск, обоснован в исковата молба. Оспорва частично фактическото основание на предявените искове, както и размера на същите, за обезщетение на неимуществените вреди, в резултат на психическите страдания, които е търпял ищеца, индивидуализирани на 10 000 лв., в резултат на заплахата, която му е била отправена. Твърди, че същите са завишени, поради което следва да бъдат намалени до значително по - малък размер, съгласно принципите за справедливост, визирани в чл. 52 от ЗЗД.

Освен това, на основание чл.300 от ГПК, влязлото в сила споразумение между него и Р.. п…- П.., одобрено от Районен съд - П.., по н.о.х.дело № …, било задължително за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца т.е. само за тези обстоятелства се ползва със сила на присъдено нещо.

Твърди, че постигнатото споразумение обхваща вмененото престъпно деяние, като родово понятие, обхващащо определени действия на ответника, конкретизирани със самото споразумение, подписано от него.

С оглед на посоченото, счита че е недопустимо да се разширява с исковата молба обхвата на деянието, представляващо престъпление, тъй като то е част от обективния елемент на престъплението, относно което има влязъл в сила съдебен акт на наказателния съд. Поради това счита, че е недопустимо да се включват допълнителни негови телодвижения, като форма на деянието му, за което е осъден.

ОТВЕТНИКЪТ В.К.В., не взема становище по предявения иск.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от изложеното в исковата молба и приетите доказателства по делото се установява, че на …ищецът като служител на бензиностанция е бил заплашен с оръжие, в резултата на което от бензиностанцията били откраднати пари и стока.

От приложеното като доказателство по делото НОХД № … по описа на П…. районен съд, се установява, че ответниците по настоящото производство са се признали за виновни като са сключили споразумение с Р… п… – П.., одобрено от съда, за това, че на … в бензиностанция

„П...“, с.Ц.., в местността „О...х...“, в землището на гр. С...., в съучастие като съизвършители са отнели чужди движими вещи от владението и собственост на „П...“ АД, с намерение противозаконно да ги присвоят, като за това са употребили заплашване по отношение на ищеца Й.Г.И., за което име наложено наказание лишаване от свобода

По делото е представено Експертно решение на ТЕЛК .., от което се установява, че ищецът е със Ф…

По делото беше изслушана съдебно – психиатрична експертиза на вещото лице Д.К., чието заключение беше прието от съда без възражение на страните като обективно, безпристрастнои пълно. Съгласно заключението се установява, че на …. ищецът Й.И. е преживял остра стресова реакция продължила дни като е последвало разстройство на адаптацията с продължителност около 2 месеца. Вещото лице твърди, че в този период ищецът е намалил физическото си натоварване, ограничил е контактите си и е имал периоди на тревожност. Твърди се, че не е налице задълбочаване на психичните нарушения, тъй като приеманата терапия е била краткотрайна. Вещото лице заявява, че към момента на експертизата ищеца споделя за епизодична тревожност, емоционална лабилност, представляващи невротични оплаквания, които са функционални и преходни. Заявява се от вещото лице, че състоянието му позволява да работи, общува и шофира.

Заявява се от вещото лице, че ищецът И. не посещава психиатър, не провежда психотропно лечение и е психично здрав, като не е ивалидизиран. Психичното му състояние е стабилизирано.

От показанията на с… Л.. Д.. В….. т…. на ищеца по делото, се установява, че след инцидента, при който бил ограбен и заплашен с оръжие на работата му, се променил. Твърди, че станал сприхав, притеснен и стресиран. Твърди, че след този инцидент е получил диабет.

Напълнял, станал затворен и не общувал с приятелите си.

Останалите представени писмени доказателства не променят направените изводи.

Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна страна:

Предявеният иск е допустим, тъй като е подаден от надлежна страна, имаща правен интерес от водене на настоящото производство.

Съгласно чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Съгласно чл. 45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното. Отговорност за непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД носят само физическите лица, които са причинили вредата, чрез своите виновни действия или бездействия. Съдът намира, че се доказа наличието на противоправно действие от страна на ответното дружество, от което е настъпила вреда за ищеца. Налице е и причинна връзка между деянието и настъпилите вредни последици.

Съгласно чл.51 от ЗЗД подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

В настоящото производство ищеца претендира единствено неимуществени вреди. За същите законодателят е приел, че като неизмерими в пари, размерът за следващото им се обезщетение ще се определя по принципа на справедливостта – чл.52 от ЗЗД.

Справедливостта не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на конкретни, обективно настъпили обстоятелства, като размерът не следва да бъде източник на обогатяване за пострадалия.

Съобразно установената съдебна практика в тази насока справедливостта се определя с преценката на редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства – характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата при които е извършено, настъпилия вредоносен резултат, причинените морални страдания и др.

Съдът допълнително следва да съобрази освен приетите лимити и съществуващата икономическа конюнктура. Тези критерии, съдът следва да приложи към конкретния правен спор, с оглед изискването за мотивиране на съдебният акт.

Т.е. да съобрази тяхното наличие, респективно неустановеност по конкретното дело, като мотивира изводите си и ги обоснове с установените факти.

Изброяването на тези критерии, представлява единствено рамката, която следва задължително да бъде приложена по отношение на определяне на обезщетенията, като по всеки от критериите следва да бъде вложено съдържание, изведено от конкретните факти, доказани от ищеца. /Решение на ВКС, ТК, І т.о., т.дело № 1311/2019 г./ Видно от събраните по делото гласни и писмени доказателства, беше установено от ищеца, че в резултата на престъплението извършено от ответниците, е преживял силен стрес, в резултат на което е последвало психическо разстройство. Същото съгласно заключението на вещото лице Д.К. е продължило около два месеца, като в този период ищеца е намалил физическото си натоварване и и е ограничил социалните си контакти. Установява се, че е налице задълбочаване на психичните нарушения, че е имало терапия, която е била краткотрайна. Установява се от вещото лице, че към настоящия момент е налице епизодична тревожност и емоционална лабилност, които са преходни, но ищецът е здрав и състоянието му позволява да работи, общува и шофира.