Решение № 1496 от 05.07.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1496 гр. Бургас, 05.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АСЕН Т. РАДЕВ при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело № 20232120100988 по описа за 2023 година

М. Н. К. е предявила отрицателен установителен иск против „АПС Бета България” EООД, за признаване за установено по отношение на ответника, че не дължи сумата от 1156.24 лв. по запис на заповед, издаден на 24.10.2008 год. в полза на „***“ ЕАД, законната лихва върху посочената сума, считано от 15.07.2009 год. до изплащането й, както и разноски в размер на 126.05 лв., за които вземания на 16.07.2009 год., в полза на посоченото дружество е издаден изпълнителен лист по ч. гр. дело № *** год. на БРС и е образувано изп. дело № *** на ЧСИ С. Н., по което ответникът, като цесионер на вземането, е взискател.

Искът е с правно основание в чл.124 и е предявен по реда на чл.439 от ГПК. В съдебно заседание се поддържа от пълномощника на ищцата, който моли за уважаването му и присъждане на разноски. Ангажира писмени доказателства.

Процесуалният представител на ответника оспорва иска по изложени в отговора съображения.

След анализ на събраните по делото доказателства, Бургаският районен съд намира за установени следните факти, имащи отношение към правилното решаване на спора:

На 16.07.2009 год., по ч.гр.д. № *** год. на БРС и въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК, за вземанията по която е допуснато незабавно изпълнение, в полза на заявителя „***” ЕАД е издаден изпълнителен лист срещу длъжника (тук ищца), за заплащане на сумите от 1302.55 лв. – главница, дължима по запис 1 на заповед, издаден на 24.10.2008 год., законната лихва върху главницата, начиная от 15.07.2009 год. до окончателното й плащане, както и 126.05 лв. – разноски.

Въз основа на изпълнителния лист и за посочените в същия вземания, по молба на кредитора „***” ЕАД, е образувано изпълнително дело № *** на ЧСИ С. Н..

Съдебният изпълнител, действайки в хипотезата на чл.18, ал.1 от ЗЧСИ (видно от молбата на предходния взискател, от който настоящият ответник е придобил вземанията), е извършил справки за имуществото, притежавано от длъжника и е изпратил покана за доброволно изпълнение на 18.08.2010 год.

Изпълнителни действия по горното дело не са предприемани до 14.09.2015 год., когато съдебният изпълнител е изпратил запорно съобщение до работодателя на длъжника.

С молби от 28.04.2016 год. и 27.05.2022 год. по посоченото изпълнително дело, ответникът-цесионер и новоконституиран взискател е поискал от съдебния изпълнител да извърши справка за регистрираните трудови договори на ищцата-длъжник и да наложи запор върху трудовото й възнаграждение.

На 29.09.2017 год. взискателят е уведомил съдебния изпълнител, че длъжникът доброволно му изплатил на 28.08.2017 год. 100 лв., а на 27.04.2018 год. - че доброволно му изплатил още 250 лв., на четири вноски, последната от които на 15.02.2018 год., в размер на 50 лв.

Със свое постановление от 27.05.2022 год., ЧСИ С. Н. е прекратила изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК – поради перемпция.

По молба от 17.06.2022 год., изходяща от настоящия ответник, пред същия съдебен изпълнител е образувано ново изпълнително дело с № ***, с предмет същото вземане, по което отново са извършени справки за имуществото на длъжника и е изпратена покана за доброволно изпълнение.

При така установените факти, искът се явява основателен.

Последното изпълнително действие по първото изпълнително дело е извършено на 14.09.2015 год. – налагане на запор върху трудовото възнаграждение на ищеца. Но към тази дата, впрочем още към 18.08.2012 год., доколкото липсват данни за поискани действия от взискателя след 18.08.2010 год., се е прекратило ex lege принудителното изпълнение – така т.10 от ТР № 2/2015 год., ОСГТК. Последната дата е поставила както началото на двугодишния срок за перемпция, така и началото погасителната давност за вземането на ответника. Следователно, предприетите след това изпълнителни действия, в частност налагането на 14.09.2015 год. на запор върху трудово възнаграждение на ищеца – длъжник, не биха могли да поддържат висящността на вече прекратения изпълнителен процес, а поради това и да прекъсват погасителната давност.

При отчитане на общата давност по чл.110 от ЗЗД, вземането е било погасено на 18.08.2015 год. или доста преди иницииране на второто изпълнително производство по 2 молба на „АПС Бета България” ЕООД от 17.06.2022 год.

Що се отнася до твърдените от ответника плащания, тяхното извършване е изключително спорно, т.к. от една страна не се признава от ищцата, но се ползва от взискателя за обосноваване на благоприятната нему теза, че с тях е прекъсната давността.

От друга страна - второто изпълнително дело е образувано отново за цялото вземане по изпълнителния лист, което е показателно, че плащания не са правени. А доколкото същите не са безспорно установени, не могат да се приемат и за извършени, респ. че с тях ищцата е прекъснала давността, преди да се позове на изтичането й. Съвсем отделен е въпросът, че плащането на част от даден дълг не означава признание за целия му размер.

Ето защо искът, като основателен, следва да се уважи, а на ищцата се присъдят деловодни разноски в размер на 551.30 лв., в т.ч. държавна такса и адвокатски хонорар.

Водим от изложеното, на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. Н. К. от ***, ЕГН - **********, не дължи на „АПС Бета България” ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: ***, представлявано заедно от П. В. и Х. М., сумата от 1156.24 лв. по запис на заповед, издаден на 24.10.2008 год. в полза на „***“ ЕАД, законната лихва върху посочената сума, считано от 15.07.2009 год. до изплащането й, както и разноски в размер на 126.05 лв., за които вземания на 16.07.2009 год., в полза на посоченото дружество е издаден изпълнителен лист по ч. гр. дело № *** год. на БРС и е образувано изп. дело № *** на ЧСИ С. Н., по което ответникът, като цесионер на вземането, е взискател.

ОСЪЖДА „АПС Бета България” ЕООД, да заплати на М. Н. К., деловодни разноски в размер на 551.30 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Вярно с оригинала.

Съдия при Районен съд – Бургас: _________(П)___________

3