Решение № 24 от 15.10.2025, Районен съд - Исперих

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. Исперих, 15.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЧАВДАР ХР. НИКОЛОВ при участието на секретаря Детелина В. Янкова като разгледа докладваното от ЧАВДАР ХР. НИКОЛОВ Административно наказателно дело № 20253310200050 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „*****“ ЕООД, ЕИК ************* със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к. Славейков, бл. 161-партер представлявано от управителя П. С. С., чрез упълномощен процесуален представител Е. М. К. от АК - Бургас, против Наказателно постановление № Р-007124/19.02.2025г. издадено от Началник на териториален отдел обл.Русе към КЗП, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. за нарушение по чл. 68д, ал. 1, пр. 2 /по някакъв начин заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение, дори да е фактически точна/ във вр. чл.68г, ал. 4 във вр. с чл. 68в от Закона за защита на потребителите, изразяващо се в това, че е предоставил по неясен, неразбираем и двусмислен начин информация за дължимата от кредитополучателя сума за допълнителна услуга при предсрочно погасяване на кредита, или отказ от договора, дори да е фактически точна в някой от двата договора – договор за гаранционна сделка (поръчителство) или договор за допълнителни услуги към договора за потребителски кредит № 0021235. Жалбоподателя счита, че така издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и неправилно, постановено в противоречие на материалния закон и процесуалните правила, поради което моли да бъде отменено. Сочи, че административнонаказващият орган неправилно е приел, че при сключения договор за потребителски кредит № 0021235/01.07.2024г. Твърди, че изводите на административнонаказващия орган са неправилни. Твърди, че всички договори кредитора са сключени в съответствие със всички изисквания на действащото законодателство, като клаузите са уговорени ясно, непротиворечиво и точно и не водят до 1 нарушения на правата на потребителите. Твърди, че в договора за гаранционна сделка или договора за посредничество, ясно и точно е регламентирано какво включва, какви са условията по него и кака подлежи на връщане. Твърди, че не е налице твърдяното нарушение за заблуждаваща търговска практика.Моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление. Претендира разноски.

В съдебно заседание жалбоподателя не се явява и не се представлява.

Депозирана е писмена молба, в която процесуалния представител на жалбоподателя поддържа жалбата. Счита, че не е налице съставомерност и моли НП да бъде отменено.

В съдебно заседание административнонаказващия орган не се представлява. С писмено становище моли жалбата да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Прави възражение за прекомерност на разноските на жалбоподателя. Претендира разноски в размер на 150 лв.

Съдът, след като се запозна с представените по делото доказателства намира за установена следната фактическа обстановка :

През 2024г. по инициатива на Председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП) били извършени проверки за потребителски кредити с цел установяване на неравноправни клаузи. В тази връзка бил проверен договор за потребителски кредит № 0021235/01.07.2024г. и договор за гаранционна сделка (поръчителство), сключен между Н. ДЖ. С. и „*****“ ЕООД. При сключването на договорите „*****“ ЕООД, е предоставил по неясен, неразбираем и двусмислен начин информация за дължимата от потребителя сума за допълнителни услуги при предсрочно погасяване на кредита.

При извършване на проверката експерти изискали договора за потребителски кредит, който жалбоподателя представил. Установено е, че на 01.07.2024г. на потребителя е предоставен кредит в размер на 1000 лв. със срок 01.01.2025г. Договореният кредит следвало да се изплати с 6 месечни вноски, всяка в размер на 186 лв. и обща дължима сума в размер на 1116 лв.

Договорът съдържал уговорки за предоставяне на обезпечение или гаранции. Съгласно тези уговорки кредитополучателят се задължил в срок от 48 часа от подписването на договора да осигури като обезпечение по кредита две физически лица – поръчители, работещи на безсрочни трудови договори с минимално месечно възнаграждение в размер на 1500 лв., или безусловна и неотменима банкова гаранция от одобрена от кредитора банка. Уговорено било, че в случай, че кредитополучателят не представи в срок обезпечението, ще се счита, че се съгласява и упълномощава кредитодателя да сключи от негово име и за негова сметка, при условията на чл. 38 от ЗЗД, договор за поръчителство с одобрено от кредитодателя дружество-поръчител, което да предостави на кредитодателя гаранционна услуга (поръчителство) за обезпечаване на задълженията на кредитополучателя по договора.

Възнаграждението на поръчителя било в размер на 690 лв., като се заплаща от кредитополучателя, разсрочено на равни месечни вноски.

В договора било посочено, че под формата на допълнителни услуги, кредитополучателят заявява, че желая да ползва финансиране на разсрочено плащане на възнаграждението за поръчителство, като декларирал, че е запознат с обстоятелството, че ползването на допълнителни услуги и на финансирането не са задължителни предпоставки за предоставянето на 2 кредита.

На 01.07.2024г. кредитополучателя подписал договора за кредит с „*****“ ЕООД и договор за гаранционна сделка/поръчителство с „Гаранционен фонд България“ ЕООД. Възнаграждението по договора за поръчителство било в размер на 690 лв., платими на месечни вноски от по 115 лв., с падеж датата на вноските по кредита. Уговорено е, че възнаграждението се дължи за периода на кредита, като при предсрочно погасяване на задължението, кредитополучателя ще дължи възнаграждение за допълнителна услуга само за периода, за който е ползван кредита.Записано е, че възнаграждението може да бъде заплатено от кредитора, чрез услуга по финансиране на длъжника, по силата на договор за допълнителни услуги.

Договорът съдържа клауза съгласно, че при предсрочно погасяване на задължението за кредит или отказ от сключения договор в рамките на 14 дни, клиентът ще дължи незабавно и предсрочно заплащане на всички дължими вноски за целия период на договора.

При извършване на проверката „*****“ ЕООД е представило информация, че за периода от 01.01.2024г. до 30.09.2024г. е сключените от него договори за потребителски кредит са 2023, като по 1984 от тях е сключен и договор за гаранционна сделка.

Тези цифри навеждан на извод, че „*****“ ЕООД е наложило трайна практиак за заплащане на допълнителни разходи по договор за гаранционна сделка.

С писмо с изх. № Ц-03-9198/18.12.2024г. до дружеството е изпратена покана за явяване на представител на дружеството за съставяне на 3 броя АУАН. Поканата е получена от представител на дружеството на 19.12.2024г.

На 14.01.2025г. бил съставен АУАН № 007124 за това, че при извършване на дейността си „*****“ ЕООД е предоставил по неясен, неразбираем и двусмислен начин информация за дължимата от кредитополучателя сума за допълнителна услуга при предсрочно погасяване на кредита, или отказ от договора, дори да е фактически точна в някой от двата договора – договор за гаранционна сделка (поръчителство) или договор за допълнителни услуги към договора за потребителски кредит № 0021235, в нарушение на по чл. 68д, ал.

1, пр. 2 /по някакъв начин заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение, дори да е фактически точна/ във вр. чл.68г, ал. 4 във вр. с чл. 68в от ЗЗП. АУАН е връчен на упълномощено лице на 23.01.2025г., като в срока по ЗАНН са постъпили възражения. Възражението е оставено без уважение, като в изготвеното становище са изложени подробни съображения. Въз основа на така съставения АУАН, административнонаказаващия орган е издал атакуваното наказателно постановление № Р – 007124/19.02.2025г. за нарушение на нарушение на по чл. 68д, ал. 1, пр. 2 /по някакъв начин заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение, дори да е фактически точна/ във вр. чл.68г, ал. 4 във вр. с чл. 68в от ЗЗП.

Описаната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на съдебното производство доказателства - разпит на актосъставителя и свидетелите, които са в достатъчна степен обстоятелствени, логични и кореспондиращи помежду си, както и от приобщеният писмен доказателствен материал съдържащ се в административно-наказателната преписка.

Посочените гласни и писмени доказателства кореспондират в достатъчна степен помежду си, поради което следва да бъдат кредитирани. Следва да се 3 има също предвид, че спорът между страните не е по фактите, а от правно естество.

С оглед изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи :

Наказателното постановление, ангажиращо наказателната отговорност на жалбоподателя е законосъобразно. АУАН и НП са издадени от компетентни органи и не са налице нарушения в административнонаказателната процедура.

Фактическата обстановка е ясно очертана, като с необходимата конкретика са очертани действията на жалбоподателя, за които е ангажирана отговорността му.

От събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства се установява безспорно, че при сключване на договор за потребителски кредит № 0021235/01.07.2024г. жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 68г, ал. 4 вр. чл. 68в от ЗПП да не допуска нелоялни търговски практики, сред които са заблуждаващите и агресивни търговски практики по чл. 68д – 68к от ЗЗП. Съгласно чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП, търговска практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика.

Фактите по делото установяват, че е на лице несъответствие на информацията съдържаща се в договора за гаранционна сделка, койот съдържа уговорка, че възнаграждението се дължи за периода на договора за кредит, което прави неразбираемо за потребителя какъв ще е размерът на задължението му при предсрочно погасяване на кредита или отказ от договора. Това е така, защото съгласно договора за гаранционна сделка потребителя следва да заплати възнаграждението за периода, за който е използван кредита, а съгласно договора за допълнителни услуги дължи цялата сума.

В този смисъл безспорно се установява, че с начина на представяне на информацията в договорите „*****“ ЕООД е осъществило нарушение на чл.

68д, ал. 1 пр. 2 /когато по някакъв начин заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение/ във вр. чл.68г, ал. 4 във вр. с чл. 68в от ЗЗП.

С оглед горното наложената минимална имуществена санкция от 2000 лева по относимата санкционна разпоредба на чл. 210а от ЗЗП се явява правилна, законосъобразна и съответна на тежестта на нарушението.

Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН. Нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя засяга в значителна степен обществените отношения, свързани с предоставянето на кредити на потребителите. В настоящия казус деянието не се отличава с по-ниска обществена опасност от обичайните административни нарушения от същия вид, поради което настоящият съдебен състав счита, че не са налице основания за маловажност на санкционираната деятелност на плоскостта на чл. 28 от ЗАНН.

От изложеното съдът намира възраженията на жалбоподателя за нарушения на материалния и процесуалния закон при издаване на 4 обжалваното Наказателно постановление за неоснователни.

С оглед потвърждаването на атакуваното НП, искането на упълномощения представител на КЗП за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно и в тази връзка „*****“ ЕООД следва да заплати в полза на КЗП сумата от 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Воден от изложеното до тук и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ: