Решение № 519 от 01.12.2022, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 519 гр. Плевен, 01.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря ИВАЙЛО П. ЦВЕТКОВ като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20224400100551 по описа за 2022 година

Искове с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 пр. 1 ЗОДОВ.

Постъпила е искова молба /ИМ/ от Т. Ж. С. чрез пълномощника му адвокат Н. Я. от ПлАК против Прокуратурата на РБ, представлявана от Главния прокурор, с която са предявени иск за сумата от 250 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди и иск за сумата от 2 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на повдигнати обвинения по чл. 196 ал. 1 т. 1 вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 29 ал. 1 б. „а“ и б. „б“ вр. чл. 18 от НК, по чл. 143 ал. 1 вр. чл. 18 от НК, по чл. 199 ал. 1 т. 4 вр. чл. 198 ал. 1 вр. чл. 29 ал. 1 б. „а“ и б. „б“ от НК, за които ищецът е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 942/2020 г. по описа на Окръжен съд Плевен, ведно със законната лихва върху главниците на обезщетенията, считано от 20.05.2020 г. до окончателното й заплащане.

В ИМ се твърди, че е о бразувано ДП № 94/2020 г. по описа на ОП Плевен по повод на извършен на 12.05.2020 г. грабеж, при който е пострадал В.Й.М. от с. ****, обл. П.. Твърди се, че при разследване на посоченото погоре престъпление се провела акция ръководена от Главния прокурор на РБ, в хода на която органите на МВР са извършили обиск в дома на ищеца в с.

****, община Д.М., след което ищецът се явил доброволно пред органите на МВР и е бил задържан. Твърди се, че акцията и участието на Главния 1 прокурор в нея били медийно отразени, тъй като Главния прокурор се срещнал със семейството на пострадА.я в с. ****, давал изявления и сред обществеността станало известно, че има заподозрян извършител, който е многократно осъждан и се укрива. Твърди се, че при извършване на обиска в дома на ищеца преди задържането му е осъществено полицейско насилие върху семейството му – родителите и брат му, както и са нанесени имуществени вреди на дома на родителите му, за което е образувана преписка в РП – Плевен, приключила с отказ да се образува наказателно производство срещу служителите на МВР.

Твърди се, че с постановление на ОП Плевен от 20.05.2020 г. по посоченото ДП ищецът е привлечен в качеството на обвиняем за това, че: на 22.01.2020 г. в с. ****, обл. П., при условията на опасен рецидив се опитал да отнеме чужди движими вещи от владението на собственика Б.Ц.К. от с.с., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като опитът останал недовършен поради независещи от дееца причини престъпление по чл. 196 ал. 1 т. 1 вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 29 ал. 1 б. „а“ и б. „б“ вр. чл. 18 от НК, за което се предвижда наказание от две до десет години; на 22.01.2020 г. в с. ****, обл. П., се опитал да принуди Б.Ц.К. от с.с. да пропусне нещо - да сигнА.зира на органите на МВР чрез телефон 112, като употребил за това заплашване, като опитът не бил довършен поради независещи от дееца причини – престъпление по чл.143 ал.1 вр.чл.18 ал.1 от НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода до шест години;

Н а 12.05.2020 г. в с. ****, обл. П., при условията на опасен рецидив отнел чужди движими вещи - сумата от 90 лв. от владението на собственика В.Й.М. от с.с., с намерението противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила – престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б „а“ и б. „б“от НК.

Твърди се, че с определение № 296/22.05.2020 г. по ЧНД № 320/2020 г. по описа на ПОС отношение на ищеца е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ в качеството му на обвиняем по ДП № 94/2020 г. по описа на ОП Плевен, след което ищецът сезирал съда трикратно с искания по реда на чл. 65 от ГПК за изменение на определената му мярка за неотклонение „задържане под стража“, по повод на които са образувани ЧНД № 420/2020 г., ЧНД № 474/2020 г. и ЧНД № 894/2020 г., всички по описа на 2

Окръжен съд Плевен, но с надлежни определения по посочените дела Окръжен съд Плевен е оставил исканията без уважение, като определенията са потвърдени с определения на ВтАС.

Твърди се, че след внесен обвинителен акт от ОП Плевен пред Окръжен Съд Плевен е образувано НОХД № 942/2020 г. по описа на съда, по което след разпоредително заседание на 25.01.2021 г. са проведени още четири открити съдебни заседания съответно на:01.03.2021 г., 02.04.2021 г., 13.05.2021 г. и 24.06.2021 г.. Твърди се, че с присъда от 24.06.2021 г. по НОХД № 942/2020 г. Окръжен съд Плевен е оправдавал ищеца по повдигнатите обвинения за престъплението по чл. 196 ал. 1 т. 1 вр. чл. 194 ал.

1 вр. чл. 29 ал. 1 б. „а“ и б. „б“ вр. чл. 18 от НК и престъплението по чл.143 ал.1 вр.чл.18 ал.1 от НК, но го е признал за виновен в извършване на престъплението по чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б „а“ и б. „б“от НК и го осъдил на 12 години лишаване от свобода. Твърди се, че след протест на ОП Плевен и жалба на ищеца е образувано ВНОХД № 264/2021 г. по описа на ВтАС, приключило с решение № 127/01.11.2021 г., с което е потвърдена присъдата на Окръжен съд Плевен. Твърди се, че след касационен протест и касационна жалба е образувано КНД № 1073/2021 г. по описа на ВКС, приключило с решение № 18/04.03.2022 г., с което е отменено решение № 127/01.11.2021 г. по ВНОХД № 264/2021 г. по описа на ВтАС в частта, в която ищецът е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б „а“ и б. „б“от НК и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд в тази му част.

В останалата му част решението на ВтАС е оставено в сила. Твърди се, че след връщане на делото във ВтАС е образувано ВНОХД № 81/2022 г. по описа на ВтАС, приключило с присъда № 6/18.04.2022 г., с което е отменена осъдителната присъдата на Окръжен съд Плевен, в частта, в която ищецът е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл.

198, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б „а“ и б. „б“от НК и същият е оправдан по повдигнатото срещу него обвинение. Твърди се, че присъда № 6/18.04.2022 г. по ВНОХД № 81/2022 г. по описа на ВтАС не е протестирана и е влязла в законна сила. Твърди, че в с. ****, в което живее е инициирана подписка от 294 жители, заведена на 27.02.2020 г. в Прокуратурата на РБ, която е насочена срещу него, като счита, че причина за тази подписка са коментари на служители на МВР и Прокуратурата. Твърди, че в хода на воденото срещу 3 него наказателно производство са извършени редица процесуални нарушения, тъй като молбите не се придвижвА. своевременно, не му е осигурен поискания защитник, разследващите органи действА. предубено, поради зависимостта си от Главния прокурор, по чиято инициатива е задържан ищеца според него.

Ищецът твърди, че е заплатил адвокатско възнаграждение за защита в наказателното производство общо в размер на 2 000 лв., от които 400 лв. платени по пълномощно от 20.05.2020 г., 1 000 лв. заплатени за защита по ВНОХД № 204/2021 г. по описа на ВтАС и 600 лв. заплатени за защита пред ВКС.

Ищецът твърди, че в резултат на образуваните срещу него досъдебно и съдебно наказателно производство, в хода на които е бил привлечен като обвиняем за тежки умишлени престъпления, а в последствие срещу него е внесен обвинителен акт и са му повдигнати обвинения за същите престъпления, спрямо него са извършени различни процесуално – следствени действия и е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ за период от 1 година и 11 месеца е претърпял значителни неимуществени вреди, които оценява на 250 000 лв.. Твърди, че е бил в добро здравословно състояние преди да се яви пред органите на МВР, но състоянието му се е влошило по време на задържането му от органите на МВР в резултат на нанесения му побой, претърпял силни емоционални притеснения от възможността да бъде лишен от свобода за 12 години и тревоги за бъдещето си, притеснявал се от шумния обществен отзвук на делото и наложилото се мнение, че трябва да бъде осъден с максимална присъда лишаване от свобода от 15 години, не можел да спи нощем от притеснения, станал тревожен, не можел да се концентрира, затворил се в себе си и не общувал, притеснявал се, че хората по улиците говорят, че е престъпник и негативното им отношение, чувствал се несигурен, подтиснат, депресиран, близките му, приятелите и познатите му се дистанцирА. от него, което му оказвала влияние, чувствал, че го гледат с укор и презрение и няма място в обществото, чувствал се жертва на незаслужена наказателна репресия и тормоз, чувствал се унижен, накърнени били честта и достойнството му. Твърди, че въпреки изминалото време към датата на подаване на ИМ емоционалното му състояние не е възстановено напълно и същият не е успял да възвърне обичайния си начин на живот и доброто си име в обществото.

4

Моли съда като съобрази изложеното в ИМ и събраните по делото доказателства да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати претендираните суми за обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, ведно със законната лихва върху всяко от тях, като му присъди и направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ал. 2 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Прокуратурата на РБ, представлявана от Главния прокурор , депозиран от прокурор в ОП Плевен И.Ш., в който се оспорва основателността на предявените искове. Ответникът твърди, че ДП е образувано на 12.05.2020 г. срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 198 ал. 1 от НК, а ищецът е привлечен като обвиняем с постановление от 11.11.2020 г. за престъпления по чл. 196 ал. 1 т. 1 вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 29 ал. 1 б. „а“ и б. „б“ вр. чл. 18 ал. 1 от НК, по чл. 143 ал. 1 вр. чл. 18 ал. 1от НК, по чл. 199 ал. 1 т. 4 вр. чл. 198 ал. 1 вр. чл. 29 ал. 1 б. „а“ и б. „б“ от НК. Твърди се, че на 21.12.2021 г. е бил изготвен обвинителен акт срещу ищеца за същите престъпления.Твърди се, че с присъда от 24.06.2021 г. по НОХД № 942/2020 г. Окръжен съд Плевен е признал ищеца за невинен по повдигнатото и го е оправдал по повдигнатите обвинения по чл. 196 ал. 1 т. 1 вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 29 ал. 1 б. „а“ и б. „б“ вр. чл. 18 ал. 1 от НК и по чл. 143 ал. 1 вр. чл. 18 ал.

1от НК, като го е признал за виновен и осъдил на 12 години лишаване от свобода за престъплението по чл. 199 ал. 1 т. 4 вр. чл. 198 ал. 1 вр. чл. 29 ал. 1 б. „а“ и б. „б“ от НК. Присъдата на Окръжен съд Плевен е потвърдена с решение решение № 127/01.11.2021 г. по ВНОХД № 264/2021 г. на ВтАС. С решение № 18/04.03.2022 г. по КНД № 1073/2021 г. ВКС е отменил решение № 127/01.11.2021 г. по ВНОХД № 264/2021 г. по описа на ВтАС в частта, в която ищецът е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б „а“ и б. „б“от НК и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд в тази му част.

С влязла в сила на 04.05.2022 г. присъда № 6/18.04.2022 г. по ВНОХД № 81/2022 г. по описа на ВтАС е отменена осъдителната присъдата на Окръжен съд Плевен в частта, в която ищецът е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б „а“ и б .

„б“от НК и същият е оправдан по повдигнатото срещу него обвинение.

Ответникът прави следните възражения по отношение на претендираните от 5 ищеца права: Възразява, че размерът на претендираните имуществени вреди е недоказан, тъй като по делото няма доказателства за договорен и заплатен адвокатски хорорар. Възразява, че началният момент, от който ищецът може претендира законна лихва върху обезщетението за вреди е датата на окончателно влизане на присъдата в сила 04.05.2022 г.. Възразява, че размерът на претендираното обезщетение за неимуществени вреди е завишен и не съответства на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД относно справедлив размер на обезщетението, като се позовава на липсата на доказателства обвиненията да са отразили на физическото и психическото здраве на ищеца, разумният срок на проведеното наказателно производство, на обстоятелството, че по отношение на две от обвиненията ищецът е оправдан още на първа инстанция, както и на личността на ищеца и многократните му осъждания за престъпления от общ характер. Възразява, че ответникът не носи отговорност за действията на служителите на МВР по време на задържането на ищеца.