Решение № 16959 от 31.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16959 гр. София, 31.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело № 20251110106979 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

“Застрахователна компания Лев Инс“ АД е предявило срещу „Дженерали застраховане“ АД иск по чл. 411 КЗ за сумата 4840,91 лева - непогасен остатък от вземане за платено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по повод щети върху лек автомобил марка „*“, модел „Х **“ с рег. № РВ**, които щети са настъпили при ПТП от 08.07.2023 г., около 20:20 ч., в гр. Смолян, на кръстовището от ул. „Хан Пресиян“ и ул.

„Първи май“, по вина на водача на лек автомобил марка „Х*“, модел „Д*“ с рег. № **АХ, чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ към датата на събитието е ответникът, ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба (05.02.2025 г.) до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че в качеството си на застраховател по имуществена застраховка платил застрахователно обезщетение за щети върху автомобил, предмет на сключен при ищеца договор за имуществено застраховане, причинени при ПТП по вина на водач на МПС, чийто застраховател по риска “Гражданска отговорност“ към датата на събитието е ответникът. По извънсъдебно предявена претенция спрямо ответника последният погасил само част от дължимото вземане. От ответника се търси непогасения остатък от платеното от ищеца обезщетение, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва иска. Възразява, че с извънсъдебното погасяване на сумата от 8674,09 лева изцяло е изпълнил задължението си спрямо ищеца по повод процесната щета, поради което счита, че не са налице предпоставки за ангажиране отговорността му. Оспорва, че не всички щети върху застрахования при ищеца автомобил, включени в описа на уврежданията, се намират в 1 причинно - следствена връзка с процесното произшествие. По - конкретно поддържа, че уврежданията по преден ляв калник, ляво странично огледало, панти и уплътнител на предна врата, както и задната лява част (задна лява врата, заден ляв панел, облицовка на задна броня) не са настъпили в резултат на процесното ПТП, защото местоположението и характера на така описаните увреждания не съответстват на механизма на ПТП и на мястото и на начина на настъпилото съприкосновение между двата автомобила. Оспорва иска и по размер като счита, че същият е значително завишен и не съответства на действителната стойност на щетите към датата на ПТП. Възразява, че не е налице хипотеза на тотална щета съгласно чл. 390 ГПК.

Софийският районен съд, като взе предвид предявения иск, възраженията срещу него и доказателствата по делото, намира следното:

В тежест на ищеца е да докаже възникване на събитие при механизма, който е описан в исковата молба, че вследствие на събитието са настъпили щети върху лек автомобил марка „*“, модел „Х **“ с рег. № РВ**, предмет на сключен при него договор за имуществено застраховане, които щети са настъпили по вина на водача на лек автомобил марка „Х*“, модел „Д*“ с рег. № **АХ, чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към датата на събитието е ответникът, както и действителния размер на щетите към датата на събитието.

Страните не спорят, а и от събраните по делото доказателства (протокол за ПТП № 1578444 от 08.07.2023 г., съставен след посещение на полицейски орган съгласно чл. 2, ал, 1, т. 2 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г., показания на свидетеля Л. Р. и заключение по съдебно - автотехническа експертиза) се установява, че на 08.07.2023 г. в светлата част на денонощието в град Смолян водачът на л.а. марка „*“, модел „Х **“ с рег. № РВ** е престоявал на светофарна уредба на кръстовището, образувано от пресичане на ул. “Хан Пресиян” и ул. “Първи май”. В същото време водачът на л.а. марка „Х*“, модел „Д*“ с рег.

№ **АХ поради движение с несъобразена скорост е навлезнал в кръстовището за маневра за ляв завой, като се е ударил в крайпътен бордюр, отклонил се е от посоката си на движение и след това е ударил в лявата странична част л.а. марка „*“, модел „Х **“ с рег. № РВ**.

Предвид установеното от фактическа страна съдът приема, че произшествието е настъпило поради противоправното поведение на водача на л.а. марка „Х*“, модел „Д*“ с рег. № **АХ, който е допуснал нарушение на нормите на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП. Няма данни и твърдения за обстоятелства, които да оборват презумпцията за вина съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

Не се спори, че към датата на събитието застраховател по риска “Гражданска отговорност“ на автомобилистите спрямо водача на л.а. марка „Х*“, модел „Д*“ с рег. № **АХ е ответникът.

Не е спорно също, а и от събраните писмени доказателства (застрахователна полица № 9302210031295 по застраховка “каско” - л. 8 и Общи условия към застрахователния договор) се установява, че към датата на събитието л.а. марка „*“, модел „Х **“ с рег. № РВ** е бил 2 обект на сключен при ищеца договор по застраховка “каско” и процесното събитие е покрит по застраховката риск.

Страните не спорят, а и събраните по делото доказателства се установява, че по повод процесното събитие при ищеца е заведена щета № 2001-1261-23-000061, по която е изплатено застрахователно обезщетение в общ размер от 13500 лева. По отправена спрямо ответника извънсъдебна претенция за възстановяване на сумата по изплатеното застрахователно обезщетение заедно с ликвидационните разноски от 15 лева или общо сумата от 13515 лева ответникът е извършил прихващане по претенцията в размер на 8674 лева.

С плащането на застрахователното обезщетение, респ. с възстановяване на вредите в натура (чл. 406 КЗ), застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност“ на причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне - чл. 411 КЗ.

Спорът се отнася до размера на щетите върху л.а. марка „*“, модел „Х **“ с рег. № РВ**, които са причинени вследствие на процесното събитие.

Обемът на отговорността по чл. 411 КЗ включва платеното застрахователно обезщетение и ликвидационните разноски. Отговорността на ответника на претендираното основание не може да надвишава застрахователната сума (чл. 386, ал. 1 КЗ) и действителната стойност на вредата (чл. 386, ал. 2 КЗ). Разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие - действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество (чл. 400, ал. 1 КЗ), съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка (чл. 400, ал. 2 КЗ).

За установяване на стойността, необходима за възстановяване на щетите към датата на събитието, по делото е изслушано заключение по съдебно – автотехническа експертиза на вещо лице С. С.. Вещото лице С. е посочил, че не всички детайли, описани след произшествието при образуваната щета, се намират в причинно - следствена връзка с процесното ПТП, като е остойностил само тези детайли, за които е приел, че в причинна връзка с конкретното събитие предвид установения механизъм и начина и мястото на съприкосновение между двата автомобила. Вещото лице е констатирало, че не кореспондират с механизма и не се намират в причинно - следствена връзка с процесното ПТП следните детайли: облицовка задна броя, заден ляв панел, задна лява врата, лайстна (кант) на преден ляв калник, рамка ляво огледало, горна и долна панти на предна лява врата, облицовка на предна лява врата. Заключението на вещото лице е оспорено от страна на ответника в частта относно стойността на новите части, които следва да се закупят, за да се извърши подмяна на увредените такива вследствие на процесното ПТП, която е следвало да 3 бъде определена към датата на процесното ПТП - 08.07.2023 г. Във връзка с така направеното оспорване и предвид заявеното искане от ответника по делото е допуснато и изслушано повторно заключение по съдебно - автотехническа експертиза на вещо лице Й.

Донев, което е прието без възражения на страните. Съдът взема предвид стойността по средни пазарни цени на нови части, посочена в повторното заключение по САТЕ, определени към датата на процесното ПТП, защото същото бе прието без възражения от страните и съдът го кредитира като компетентно и добросъвестно дадено. Според повторното заключение на вещо лице Й. средната пазарна цена на новите части, с които следва да се заменят увредените части вследствие на процесното ПТП, възлиза на сумата от 7193,34 лева без ДДС/ 8632,01 лева с ДДС (за разлика от първоначалното заключение, според което стойността на новите части е 7928,52 лева без ДДС/ 9514,22 лева с ДДС). Към размера на щетите следва да се добави и цената на труда и технологични консумативи по средни пазарни цени към датата на възникване на събитието или сумата от 1716,83 лева без ДДС / 2060,20 лева с ДДС съгласно първоначалното заключение по САТЕ, което не е оспорено в посочената част и се кредитира от съда. При това съдът приема, че общо размерът на щетите (стойността на новите части и стойността на труда) възлиза на сумата от 10692,21 лева с ДДС. Като се има предвид пазарната стойност на процесния автомобил 27000 лева, то в случая не се касае за тотална щета по смисъла на чл. 390 ГПК. С добавянето на ликвидационни разноски от 15 лева (чийто размер съдът определя на основание чл. 162 ГПК) съдът приема, че в полза на ищеца спрямо ответника е възникнало вземане в размер на 10707,21 лева. След приспадане на доброволно погасената сума от 8674,09 лева непогасеният остатък от вземането възлиза на сумата от 2033,12 лева.

Предвид горното искът е основателен до сумата от 2033,12 лева и следва да се уважи до посочения размер, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер.

По разноските:

На ищеца се следват разноски съразмерно с уважената част от иска или от пълния размер на разноските от 624 лева (държавна такса, депозит за вещо лице, депозит за свидетел и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на 200 лева съгласно чл. 25, ал. 1 НЗПП, вр. чл. 78, ал. 8 ГПК) се следва сумата от 262,08 лева.

На ответника се следват разноски съразмерно с отхвърлената част от иска или от разноски в пълен размер от 693,37 лева (депозити за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на 200 лева съгласно чл. 25, ал. 1 НЗПП, вр. чл. 78, ал. 8 ГПК) съразмерно се следва сумата от 402,16 лева.

Във връзка с приемане на Закона за въвеждане на еврото в Република България присъдените суми следва да се превалутират от лева в евро. При спазване на правилата по чл.5, чл.12 и чл.13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България присъдените суми следва да се посочат в диспозитива на решението в евро.

Така мотивиран, съдът

4

РЕШИ:

ОСЪЖДА “Дженерали застраховане” АД, ЕИК 030269049, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Княз Александър Дондуков” № 68, да плати на “Застрахователна компания Лев Инс” АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Симеоновско шосе” № 67А, на основание чл. 411 КЗ сумата от 1039,52 евро (след превалутиране на 2033,12 лева) - непогасен остатък от вземане за платено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по повод щети върху лек автомобил марка „*“, модел „Х **“ с рег. № РВ**, които щети са настъпили при ПТП от 08.07.2023 г., около 20:20 ч., в гр. Смолян, на кръстовището от ул. „Хан Пресиян“ и ул.