Решение № 3 от 06.01.2023, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Плевен, 06.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря ИВАЙЛО П. ЦВЕТКОВ като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20224400100514 по описа за 2022 година

Искове с правно основание чл. 432 вр. чл. 430 от ТЗ вр. чл. 79 ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба /ИМ/ на „Кей Би Си Банк България“ /предишно наименование „Райфайзенбанк /България/”/ ЕАД, гр. София, ЕИК 831558413 чрез пълномощника й юрисконсулт А. Ч. против Е. П. Л. /посочена като П. Л. Е.

/P.L.E./ съгласно договора между страните /, с която са предявени осъдителни искове чл. 430 ал. 1 вр. чл. 432 от ТЗ вр. чл. 79 ал. 1, чл. 86 и чл. 92 от ЗЗД за вземанията на Банката общо в размер на 110 063,91 лв., дължими по договор за кредит, сключен между страните на 22.05.2015 г.. Представени са пълномощно в полза на юрисконсулт А. Ч. и квитанция за внесена държавна такса за образуване на делото.

В ИМ Банката - ищец твърди, че на 22.05.2015 г. между Банката и ответницата е сключен договор за студентски кредит, наричан за краткост Договора, по силата на чл. 1.1 от който Банката, в качеството на кредитодател е предоставила на ответницата, в качеството кредитополучател кредит в размер на 82 144,92 лв., който е усвоен от кредитополучателя, тъй като е отпуснат целево за заплащане на 12 бр. такси за обучение на кредитополучателя, всяка една в размер на 6 845,41 лв.. Твърди се, че усвояването на всяка от сумите от 6 845,41 лв. е извършено на следните дати:

25.05.2015 г., 08.10.2015 г., 18.05.2016 г., 19.10.2016 г.,22.03.2017 г., 27.09.2017 г., 29.03.2018 г., 03.10.2018 г., 07.03.2019 г., 25.10.2019 г., 03.06.2020 г. и 18.01.2021 г.. Твърди се, че съгласно чл. 4.2 и чл. 4.4 от договора кредиполучателят ползва гратисен период от 81 месеца, считано от 1 датата на сключване на договора до 05.02.2022 г. , през който не дължи плащане на главница и лихва по кредита, но Банката начислява възнаградителна лихва върху усвоената част от кредита. Твърди се, че независимо от уговорката между страните в чл. 4.4 от Договора за капитализирана лихва по време на гратисния период, същата не е капитализирана от Банката и претендираната лихва е отложена до влизане на кредитополучателя в погасителен план след изтичане на гратисния период и е станала изискуема с обявяване на предсрочната изискуемост на вземанията по кредита. Твърди се, че в конкретният случай лихвата е начислена за периода от 25.05.2015 г. /датата на първото усвояване на сума от кредита/ до 05.03.2022 г. /датата на на края на гратисния период/ и е изискуема към 07.07.2022 г. – датата на предсрочната изискуемост на вземанията. Твърди се, че съгласно Договора срокът за ползване и издължаване на кредита е до 05.02.2032 г.. Твърди се, че съгласно чл. 3.1 от Договора за ползвания кредит кредиполучателят се е задължила да заплаща на Банката фиксирана годишна лихва в размер на 7 %, а съгласно чл. 3.2 от Договора страните са постигнали съгласие при забава на плащането на дължими суми по кредита кредиполучателят да заплаща на Банката лихва за забава в размер на основния лихвен процент /ОЛП/ + 10 пункта върху забавената сума за времето на забавата до окончателното заплащане на забавеното задължение.

Твърди се, че кредитът е следвало да бъде погасяван съгласно погасителен план подробно описан в чл. 4.8 от Договора, както следва: 120 равни анюитетни месечни вноски, дължими на 5-то число на съответния месец, считано от 05.03.2022 г. до 05.02.2032 г.. Твърди се, че Банката е изпълнила всички свои задължения по Договора, но е налице неизпълнение на задълженията на ответницата в качеството на кредитополучател, изразяващи се в липса на доброволно изпълнение на задълженията за заплащане на месечните погасителни вноски. Твърди се, че с оглед настъпване на падежите на всяка от погасителните вноски през периода от 05.03.2022 г. до 05.07.2022 г. вкл. за Банката е възникнало правото по чл. 6.2 от Договора да обяви кредита за предсрочно изискуем поради неплащане от страна на кредитополучателя на посочените последователни месечни вноски.

Твърди се, че към датата на подаване на ИМ ответницата дължи на Банката следните парични суми: сумата о т 82 144,92 лв., представляваща изискуема главница, от която 2 400,89 лв. редовно падежирали главници за периода от 05.03.2022 г. до 05.07.2022 г. и 79 744,11 лв., предсрочно изискуема главница към 08.07.2022 г., сумата от 2 368,05 лв., представляваща редовна възнаградителна лихва, начислена за периода от 05.03.2022 г. до 05.07.2022 г. вкл., сумата от 46,80 лв., представляваща редовна възнаградителна лихва върху пресрочно изискуемата главница, начислена за периода от 05.07.2022 г. до 07.07.2022 г. вкл., сумата от 42,31 лв., представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от 05.03.2022 г. до 07.07.2022 г., отложена възнаградителна лихва в размер на 25 461,83 лв., начислена за периода от 25.05.2015 г. до 05.03.2022 г..

2

С ИМ се прави изявление на стр. 4 от ИМ с връчването на ИМ да се счита, че е упражнено правото на Банката по чл. 6.2 от Договора да обяви вземането по Договора за кредит за предсрочно изискуемо и се обосновава правният интерес от предявяване на обективно съединените осъдителни искове.

Моли се съда като съобрази представените по делото доказателства да постанови решение, с което да уважи предявените осъдителни искове и осъди ответницата да заплати следните парични суми: сумата о т 82 144,92 лв., представляваща изискуема главница, от която 2 400,89 лв. редовно падежирали главници за периода от 05.03.2022 г. до 05.07.2022 г. и 79 744,11 лв., предсрочно изискуема главница към 08.07.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на делото - 08.07.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 2 368,05 лв., представляваща редовна възнаградителна лихва, начислена за периода от 05.03.2022 г. до 05.07.2022 г. вкл., сумата от 46,80 лв., представляваща редовна възнаградителна лихва върху пресрочно изискуемата главница, начислена за периода от 05.07.2022 г. до 07.07.2022 г. вкл., сумата от 42,31 лв., представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от 05.03.2022 г. до 07.07.2022 г., отложена възнаградителна лихва в размер на 25 461,83 лв., начислена за периода от 25.05.2015 г. до 05.03.2022 г..

Моли се съда при уважаване на исковете да присъди в полза на ищеца направените по делото разноски, в това число юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв..

В срока по чл. 131 от ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от ответницата Е. П. Л., на която книжата по делото са връчени лично на посоченият в договора адрес на ответницата в Кралство Великобритания и Северна Ирландия на 26.10.2022 г..

В о.с.з. ищецът не се представлява, но чрез пълномощника си юрисконсулт П.Д. депозира писмени бележки, в които поддържа предявените искове и иска присъждане на направените по делото разноски. Поддържа представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК. В писмените бележки се поддържа, че предсрочната изискуемост на кредита е настъпила и претендираните суми се дължат, в която насока е и заключението на изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза /СИЕ/. В случай, че предявените искове бъдат уважени частично се иска от съда да изчисли и определи разноските по делото по съразмерност и след компенсация. В допълнителна молба, депозирана по делото /л. 100-101/ ищецът чрез 3 пълномощника си юрисконсулт П.Д. уточнява, че Банката не разполага с погасителен план и такъв не е изготвен при сключване на Договора, а е следвало да се състави след изтичане на гратисния период, т.е. след 05.02.2022 г.. Твърди се, че погасителния план не е било възможно да бъде съставен по –рано, тъй като е била наяснота относно размера на усвоената сума по кредита, размера на семестриалните такси, дали студентът ще се обучава по време на целия период на гратисния период и др., както и че ответницата е следвало да се яви в офис на Банката за изготвяне на погасителен план и подписване на същия, но не се е явила и поради това липсва двустранно подписан погасителен план, а представеният по делото погасителен план е подписан единствено от представител на Банката. По делото са депозирани и молби от пълномощника на ищеца юрисконсулт Е.Д.

/с представено пълномощно/, с които е представен списък на разноските, прави се възражение при условие на евентуалност по чл. 78 ал. 5 от ГПК и се прави искане по чл. 238 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение /молби на л. 61-62, л. 83/.

Ответницата Е. П. Л., редовно призована, не се явява и не се представлява по делото.

Съдът, като съобрази становищата на страните и представените по делото доказателства, прецени ги по реда на чл. 12 и чл. 235 ГПК поотделно и в тяхната съвкупност и прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът е сезиран с обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 430 ТЗ вр. чл. 79 ал. 1, чл. 86 и чл. 92 от ЗЗД, предявени от „Кей Би Си Банк България“ /преди „Райфайзенбанк /България/”/ ЕАД, гр.

София, ЕИК 831558413 против Е. П. Л. /P.L.E. съгласно договора/ за осъждане на ответницата да заплати на Банката - ищец общо на сумата от 110 063,91 лв., от която: сумата от 82 144,92 лв., представляваща изискуема главница, от която 2 400,89 лв. редовно падежирали главници за периода от 05.03.2022 г. до 05.07.2022 г. и 79 744,11 лв., предсрочно изискуема главница към 08.07.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на делото - 08.07.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 2 368,05 лв., представляваща редовна възнаградителна лихва, начислена за периода от 05.03.2022 г. до 05.07.2022 г. вкл., сумата от 46,80 лв., представляваща редовна възнаградителна лихва върху пресрочно изискуемата главница, начислена за периода от 05.07.2022 г. до 07.07.2022 г. вкл., сумата от 42,31 лв., представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от 05.03.2022 г. до 07.07.2022 г., отложена възнаградителна лихва в 4 размер на 25 461,83 лв., начислена за периода от 25.05.2015 г. до 05.03.2022 г..

ИМ е редовна и предявените обективно съединени осъдителни искове чл. 430 ал. 1 вр. чл. 432 от ТЗ вр. чл. 79 ал. 1, чл. 86 и чл. 92 от ЗЗД така както са заявени обстоятелствата в ИМ са допустими. Исковете са предявени от активно легитимирана страна против пасивно легитимирана страна с оглед твърденията за сключен договор за кредит между страните и неизпълнение от страна на ответницата по спорното правоотношение. С оглед цената на първия от исковете спорът е родово подсъден на окръжния съд при условията на чл. 104 т. 4 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 430 ал. 1 от ТЗ с договора за банков кредит Банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока.

Съгласно ал. 2 на същата разпоредба заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката. Съгласно разпоредбата на чл. 432 ал. 1 ТЗ освен в предвидените в договора случаи Банката може да иска предсрочно връщане на сумата по кредита, когато: 1. той не се ползва за целта, за която е получен;

2. заемателят представя неверни сведения; 3. обезпечението стане недостатъчно и след покана не бъде допълнено в срок; 4. заемателят не връща други заеми към банката поради сериозно влошаване на финансовото си състояние. Съгласно разпоредбата на чл. 60 ал. 2 от Закона за кредитните институции, когато кредитът или отделни вноски от него не бъдат издължени на договорените дати за плащане, както и в случаите, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане в срок на една или повече вноски по кредита, банката може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечение от счетоводните си книги.

С оглед изложеното в ИМ, че задълженията на ответницата произтичат от неизпълнението на задължението й на кредитополучател по договор за студентски кредит от 22.05.2015 г., в тежест на ищеца е да докаже, че към датата на подаване на ИМ, респ. към датата на приключване на съдебното дирене в исковото производство са налице изискуеми парични вземания в претендираните размери за главница, договорни и наказателни лихви, произтичащи от неизпълнение на задължението на ответницата по посочения договор за кредит. В тежест на ответницата е да докаже, че е изпълнявала задълженията си по договора за кредит като е погасила на падежа всяка от договорените вноски по кредита или че е погасила изцяло задълженията си по договора за кредит.