Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5848 от 26.09.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 1657/2024
Вид
Решение № 5848
Подписан
26.09.2025
В сила
26.09.2025
Състав
Петър Любомиров Сантиров, ГЕОРГИ СТОЕВ, Ивета Антонова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 5848 гр. София, 26.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Въззивно гражданско дело № 20241100501657 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 19060/20.11.2023 г., постановено по гр. д. № 7025/23 г. по описа на Софийски районен съд, 120 състав, са отхвърлени предявените от Б. П. Ж., ЕГН **********, срещу „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690, установителен иск правна квалификация чл. 26 ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство № 3619416, поради нарушаване и заобикаляне на разпоредбите на чл. 26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК и на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, както и предявения иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1 ЗЗД за сумата от 238,92 лева, представляваща престирана при начална липса на основание във връзка с Договор за предоставяне на поръчителство № 3619416. Първоинстанционният съд се е произнесъл и по дължимостта на разноските в исковото производство на основание чл. 78 ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба на ищеца, с която обжалва решението изцяло. Въззивникът навежда правни доводи за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на процесуалните правила, регламентиращи процеса по установяване на релевантни факти и оценка на събрания доказателствен материал, както и поради противоречие на материалния закон. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника в първоинстанционното производство в който се излагат съображения за 1 правилност на съдебното решение, поради което моли то да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпросите; 1) дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, 2) както и за интереса на определени страни по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По основателността на иска.

Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Предмет на делото е действителността на Договор за предоставяне на поръчителство № 3619416, както и притезанието с правна квалификация чл. 55, ал. 1 ЗЗД за сумата от 238,92 лева, представляваща престирана при начална липса на основание във връзка с Договор за предоставяне на поръчителство № 3619416.

Настоящият състав приема за установено, че от представения доказателствен материал не може да се направи извод за съществуването на твърдените от ищеца правоотношения по договор за кредит и договор за поръчителство, сключен във връзка с кредитно правоотношение. По делото не са представени нито един от двата договора.

Съгласно Решение 13.03.2025 г. по дело С-337/23 г. чл. 4, параграф 2 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се тълкува в смисъл, че е допустима преценката за евентуално неравноправен характер на клаузите на договор за поръчителство, които определят задълженията на поръчителя и на съответния длъжник в главните производства, при положение че последният е сключил този договор едновременно с договора за кредит и за да изпълни предвидено от последния договор задължение, че поръчителят е дъщерно дружество на кредитора или избрано от него лице и че разходите за поръчителство се дължат едновременно с вноските по заема. Съдът на ЕС приема, че чл. 3, букви ж) и и) от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че разходите по договор за поръчителство, чието сключване е наложено на потребителя с клауза в подписания от него договор за кредит, които водят до увеличаване на общия размер на дълга, попадат 2 в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ и следователно в обхвата на понятието „годишен процент на разходите“.

В условията на пълно и главно доказване не се установи съществуването на кредитно правоотношение, изпълнението на което да е обезпечено със сключването на договор за поръчителство, действителността на който е предмет на настоящето производство, съответно осъществяването на престация при начална липса на основание.

На основание чл. 271, ал. 1, пр. I ГПК първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно.

По отговорността за разноски:

При този изход на делото отговорността за разноски е на въззивникът. Право на разноски има въззиваемата страна, която е представила доказателства за сторени такива в размер на 100 лева – юрк. възнаграждение.

Така мотивиран, Софийски градски съд:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 19060/20.11.2023 г., постановено по гр. д. № 7025/23 г. по описа на Софийски районен съд, 120 състав.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Б. П. Ж., ЕГН **********, да заплати на „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690, сумата от 100 лева, представляваща сторените съдебни разноски във въззивното производство.

Решението е окончателно, арг. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3