Определение № 8722 от 04.03.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 60943/2024
- Вид
- Определение № 8722
- Подписан
- 04.03.2026
- В сила
- 04.03.2026
- Състав
- Антоанета Георгиева Ивчева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 190, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 213 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 9 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 91 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 92а · Граждански процесуален кодекс
- чл. 55, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 8722 гр. София, 04.03.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Антоанета Г. Ивчева като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело № 20241110160943 по описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл.140, ал.1 ГПК.
С исковата молба, уточнителна молба от 14.11.2025 г., отговора на исковата молба и молба от 09.12.2025 г. са представени относими и необходими за правилното разрешаване на правния спор, предмет на делото, писмени доказателства, чието приемане е допустимо, като по отношение на доказателствената им стойност съдът дължи оценка с акта си по същество на спора.
Исканията на ищеца да бъде задължен ответникът по реда на чл. 190, ал. 1 ГПК да представи фактура № 0442397275 и кредитно известие с № 652959179 следва да бъдат оставени без уважение като ненеобходими.
Искането на ответника да бъде задължен ищецът по реда на по чл. 190, ал. 1 ГПК да представи платежен документ за заплащане на сумите по процесната фактура № 0442397275, следва да бъде оставено без уважение, доколкото в тежест на ищеца е да докаже положителния факт на плащане на сумата, чието връщане претендира от ответника в настоящото производство, и по негова преценка той следва да представи доказателства в тази насока. В случая плащането на сумите по фактурата следва да бъде отделено като безспорен факт по делото, доколкото не се оспорва от ответника, а напротив – изрично се признава от него.
Не следва да бъде уважавано искането на ответника за служебно съединяване на дела, доколкото нормата на чл. 213 ГПК предвижда само възможност за това, но не и задължение за съда, като в настоящия случай, съдът намира, че доколкото споровете между страните по делата касаят различни мобилни услуги, би било по – подходящо и ясно да се разгледа отделно дело за всяка от услугите.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание, като на страните следва да се съобщи проект за доклад по делото.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника „А....“ ЕАД по чл. 213 ГПК.
ПРИЕМА представените към исковата молба, уточнителна молба от 14.11.2025 г., отговора на исковата молба и молба от 09.12.2025 г. писмени доказателства.
1
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на страните.
НАСРОЧВА делото за 20.04.2026г. от 11:20 часа, за която дата и час страните да бъдат призовани.
СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, както следва:
Производството е образувано по предявен от „Минолби“ ЕООД срещу „А....“ ЕАД осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
В исковата молба и уточняващa молбa към нея ищецът „Минолби“ ЕООД твърди, че е заплатил на ответника без основание сума в размер на 0,61 лева без включен ДДС или 0,73 лева с включен ДДС, като претендира връщането й. Сочи, че е потребител на мобилни електронни съобщителни услуги, съгласно Договор № 503554975 с Приложение № 1 от 03.12.2021 г., при ответника „А....“ ЕАД. Твърди, че ответникът е издал фактура № 0442397275 с период на фактуриране 28.11.2021 г. – 27.12.2021 г., съдържаща месечни абонаментни такси (МАТ) за преодствени мобилни услуги чрез мобилен телефонен номер *** в общ размер на 11,49 лева без включен ДДС или 13,79 лева с включен ДДС. Твърди, че е заплатил сумите по фактурата, както и че е надплатил сума, представляваща сбор на МАТ, различни от договорените, в размер на 0,61 лева без включен ДДС или 0,73 лева с включен ДДС. По фактурата било издадено и кредитно известие с № 652959179, с който акт ответникът бил признал, че е надвзел посочената сума. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата 0,73 лева с включен ДДС, равняваща се на 0,37 евро, платена без основание от ищеца в полза на ответника. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „А....“ ЕАД, в който се изразява становище за неоснователност на претенцията. Не оспорва наличието на облигационно правоотношение между страните по Договор № 503554975 и приложения към него, както и факта на плащане на сумите, част от кои е и процесната такава в размер на 0,73 лева с включен ДДС, начислени във фактура № 0442397275 за предоставени мобилни услуги чрез мобилен телефонен номер ***, и издаването на кредитно известие № 652959179/31.01.2022 г. Твърди, че в процесната фактура е било отчетено предоговаряне на тарифния план за услугите, като предходните били уговорени съгласно Приложение № 1 Активиране и условия за ползване на тарифни планове за мобилна телефонна услуга A1 М клас от 14.10.2019г. и Приложение № 1 Промоционални условия за ползване на ценови пакет за Мобилен интернет към тарифен план за гласова мобилна телефонна услуга от 14.10.2019г. В този смисъл намира, че всички суми в процесната фактура са били правилно начислени при съобразяване предоговарянето на тарифния план за услугите. Оспорва, че ищецът е заплатил цената на процесната фактура, включително и претендираната сума по съображения, че видно от изложеното в исковата молба, договорът между страните е бил сключен за предоставянето на 2161 услуги. Също така, от исковата молба ставало ясно, че ищецът е с персонал по-малък от 10 души, от което извежда извод, че ищцовото дружество не било ползвател на всичките 2161 услуги, предмет на договор, а услугите са били ползвани от лица, които не са били служители и/или не са били свързани по някакъв начин с ищеца. В тази връзка, извежда извод, че процесната сума била заплатена в брой от такова лице в качеството му на ползвател на услугата и ако имало нещо неправомерно начислено във процесната фактура, то следвало надплатеното да се възстанови на платилото я лице, а не на ищеца, тъй като по този начин ищцовото дружество би се обогатило неоснователно за сметка на лицето, платило цената на фактурата. Признава издаването на предходна фактура № 440571752/02.12.2021г., в която били начислени суми за месечни абонаментни такси с период на потребление, следващ този на фактурата, но тези суми били взети предвид 2 при издаването на процесната фактура. При тези доводи моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗДД в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че е заплатил реално на ответника сумата, чието връщане претендира, а ответника следва да установи, че е налице годно (валидно) правно основание за получаване, респ. за задържане на претендираната сума, или да установи, че ги е заплатил на ищеца, за които обстоятелства ответникът не сочи доказателства.
ОТДЕЛЯ на основание на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК като безспорни и ненуждащи се от доказване в отношенията между страните следните обстоятелства: 1) наличие на договорни отношения между „А....“ ЕАД в качеството му на мобилен оператор и „Минолби“ ЕООД в качеството му на клиент относно електронносъобщителни услуги, предмет на договор № 503554975, ведно с Приложение № 1 от 03.12.2021 г. към него, за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги; 2) че във връзка с предоставените с договора мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилен телефонен номер *** ответното дружество е издало фактура № 0442397275 с период на фактуриране 20.12.2021 г. – 27.01.2022 г. за сумата от 11,49 лева без включен ДДС или 13,79 лева с включен ДДС; 3) че сумата по процесната фактура, част от която е исковата сума, е платена; 4) че по процесната фактура ответникът е издал кредитно известие № 652959179/31.01.2022 г. за сумата от 0,61 лева без включен ДДС, или 0,73 лева с включен ДДС с получател ищцовото дружество; 5) че по предходно издадена фактура № 440571752/02.12.2021г., са били начислени суми за месечни абонаментни такси с период на потребление на услугите 28.11.2021 г. – 27.12.2021 г.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в следващото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, изменен съобразно настоящото определение, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, включително сключване на съдебна или извънсъдебна спогодба, като им УКАЗВА, че медиацията, като безплатна, доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове, приключва със споразумение, което се одобрява от съда и има силата на съдебна спогодба. За провеждане на процедурата страните следва да се обърнат към действащата при СРС Програма „Спогодби“, в Центъра за спогодби и медиация.
УКАЗВА на страните, че при приключване на делото със съдебна спогодба, същата има силата на влязло в сила решение, спорът ще се реши в по-кратки срокове, а и на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като разноските остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл. 92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
3
ДА СЕ ВРЪЧИ, на основание чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, препис от настоящото определение на страните, ведно с проекта за доклад по делото, като на ищеца – да се връчи и препис от отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4