Определение № 717 от 25.11.2025, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 717 гр. Кюстендил, 25.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Д. Джонева

Членове:

Елисавета Г. Деянчева

Мина Цв. Павлова като разгледа докладваното от Мина Цв. Павлова Въззивно частно гражданско дело № 20251500500484 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК.

Образувано е по въззивна частна жалба с вх. № 10575/04.09.2025 г., подадена от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ: ***, с адрес на упражняване на дейността: гр. София, бул. „Александър Стамболийски“ № 125-2, ет. 5, оф. 5.3, представлявано от Д. М. М. - управител, срещу определение № 894/05.08.2025 г., постановено по гр. д. № 20241520101956, по описа на РС - Кюстендил, с което първоинстанционният съд е оставил без уважение молба от жалбоподателя за изменение на решение № 692/05.06.2025 г. в частта му за разноските като присъди такива за адвокатско възнаграждение за безплатно оказана правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата в размер на 2414.73 лв. с ДДС.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното определение поради необоснованост. Твърди се, че ищцата в първоинстанционното производство действително е материално затруднено лице. В тази връзка се сочи, че всички разноски по делото са поети и заплатени от адвокат Д. М., а не от самата страна. Изтъква се също, че представената по делото справка от ТД на НАП - София за осигуряването на М. Д. Й. за периода 01.08.2024 г. – 30.11.2024 г. доказва единствено, че същата е полагала труд по трудово правоотношение, но не и че работодателят е изплащал дължимото възнаграждение в размер на 2640 лева месечно или че е внасял съответните данъчни и осигурителни вноски. Акцентира се, че с молбата по чл. 248 ГПК е представена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, което доказвало, че трудовото възнаграждение не е било изплатено. Поддържа се, че доколкото неизплащането на възнаграждението е отрицателен факт, то при оспорване в тежест на ответниците в първоинстанционното производство е било да докажат настъпването на положителния факт в обратен смисъл, а именно че трудовото възнаграждение е било 1 изплатено. По изложените съображения се отправя искане съдът да отмени обжалваното определение и вместо него да постанови друго, с което да уважи молбата за изменение на решението в частта за разноските.

Отговор на частната жалба е подаден от ответника „Кредисимо“ ЕАД, чрез пълномощника му юрк. В.Т., с който същата се оспорва като неоснователна и се моли тя да бъде оставена без уважение. По същество се изразява становище, че по делото не са представени доказателства относно това каква част от дължимите трудови възнаграждения не са заплатени на ищцата. Поддържа се, че преди периода, за който е издадена справката от НАП, ищцата е разполагала с доходи, с които да посреща извънредните си разходи, в това число планираното образуване на гражданско дело срещу ответниците. По изложените съображения се отправя искане съдът да потвърди обжалваното определение.

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в законоустановения срок и от лице, имащо правен интерес от обжалване. Разгледана по същество същата е неоснователна.

Въззивният състав споделя мотивите изложени в обжалваното определение, поради което на основание чл. 278, ал. 4 във вр. с чл. 272 ГПК препраща към тях, правейки ги по този начин част от своя съдебен акт, а по конкретно наведените в сезиращата го частна жалба доводи, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, намира следното:

Производството по гр. д. № 20241520101956, по описа на РС – Кюстендил е образувано по подадена от М. Д. Й. срещу „Кредисимо“ ЕАД и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД искова молба, с която са предявени при първоначално обективно съединяване: 1/ установителен иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за паричен заем № 2287155, сключен на 21.09.2021 г. между ищцата и „Кредисимо“ ЕАД, в условията на евентуалност, при отхвърляне на горния - иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата, съдържаща се в чл. 4, ал. 1 от договора; 2/ установителен иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за предоставяне на поръчителство към договор за паричен заем № 2287155/21.09.2021 г., сключен на 21.09.2021 г. между ищцата и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД и 3/ осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД да бъде осъдено да заплати на М. Д. Й. сумата 2 175, 11 лв. (след допуснато изменение на иска посредством неговото увеличение), представляваща такава платена при начална липса на основание по нищожен договор за поръчителство, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане.

Своевременно, с исковата молба е направено искане за присъждане на всички сторени от ищцата разноски по делото, включително за адвокатско възнаграждение. С молба с вх. № 411/13.01.2025 г. са представени списък на разноските и договор за правна защита и съдействие, без дата, сключен между М. Д. Й. и Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, с предмет правна защита и съдействие, изразяващи се в изготвяне и депозиране на искова молба във връзка със сключени договори за кредит и връщане на изначално платеното при липса на правно основание или обявяване на отделни клаузи за нищожни, включително и 2 образуване на изпълнително дело. Уговорено е, че правната помощ се предоставя на клиента безплатно, по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. С молба с вх. № 797/21.01.2025 г. е представен още един договор за правна защита и съдействие, сключен между ищцата и адвокатското дружество, отново без дата, с предмет правна защита и съдействие по гр. дело № 1956/24 РС – Кюстендил.

Всеки от ответниците, с подадения от него отговор на искова молба е оспорил обстоятелството, че ищцата е материално затруднено лице, поради което поддържа, че чл.

38, ал. 1, т. 2 ЗАдв е неприложим. С оглед направеното оспорване, съдът, в определение № 1476/31.10.2024 г., е указал на ищцата, че следва да представи писмени доказателства за установяване на материалното състояние – данни от работодател за месечното възнаграждение, имотно състояние и т. н.

Като доказателство по делото е приета справка от ТД на НАП - София за осигуряването на М. Д. Й., видно от която в периода 01.08.2024 г. – 30.11.2024 г. ищцата е полагала труд по трудово правоотношение при осигурителен доход в размер на 2640 лева.

С решение № 692/05.06.2025 г., постановено по горепосоченото дело, РС – Кюстендил е уважил предявените искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД като е прогласил нищожността на договор за паричен заем № 2287155, сключен на 21.09.2021 г. между М. Д. Й. и „Кредисимо“ ЕАД и нищожността на договор за предоставяне на поръчителство към договор за паричен заем № 2287155/21.09.2021 г., сключен на 21.09.2021 г. между ищцата и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД и е осъдил „Ай Тръст“ ЕООД да заплати на М. Д. Й. сумата от 2175.11 лева, получена при начална липса на основание - недействителен договор за предоставяне на поръчителство от 21.09.2020 г. сключен между страните въз основа на договор за потребителски кредит № 2287155/21.09.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба - 07.08.2024 г., до окончателното изплащане. С решението си съдът, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, е осъдил „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД да заплатят на М. Д. Й. сумата от 759.81 лева, представляваща разноски по делото, които, обаче, не включват адвокатско възнаграждение.

С молба с вх. № 7870/08.07.2025 г. Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ е поискало да бъде допуснато изменение на решението в частта за разноските, посредством присъждане в негова полза на адвокатско възнаграждение. Застъпена е теза, че ищцата действително е материално затруднено лице, доколкото трудовите възнаграждения в периода 01.08.2024 г. – 30.11.2024 г. не са били изплащани в срок. Представена е заповед № РД-06-3/03.02.2025 г. на директора на ТП „ДГС Кюстендил“, с която трудовото правоотношение между държавното предприятие и М. Й. е прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ.

С обжалваното в настоящото производство определение № 894/05.08.2025 г. съдът е оставил без уважение молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК, като е приел, че ищцата Й. не е била материално затруднена, респективно не се е следвало предоставяне на безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.

3

Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в случаите на предоставена безплатно адвокатска помощ по чл. 38, ал. 1 ЗАдв., когато насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, дължимо от насрещната страна. Осъществяването на предпоставките на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. задължава съда да определи адвокатско възнаграждение на оказалия безплатна правна помощ адвокат, като осъди другата страна да ги заплати. Разпределението на отговорността за разноски се извършва според правилата на чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК, които се прилагат във всяка съдебна инстанция.

Налице е противоречива практика на върховната съдебна инстанция по въпроса има ли право съдът на преценка дали са налице обстоятелствата за предоставяне на безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1 ЗАдв. при направено искане по чл. 38, ал. 2 от същия закон или те са предоставени единствено на договарящите се и не подлежат на проверка от съда, като за да бъде даден отговор на същия е образувано тълкувателно дело № 3/2025 на ОСГТК на ВКС.

Доколкото понастоящем по същото не е постановено решение, което да обвързва със задължителни разяснения въззивния съд, настоящият състав намира, че преценката за наличие на материална затрудненост при произнасяне по искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. следва да бъде направена с оглед конкретните данни по делото. При липса на спор между страните достатъчно доказателство за осъществяването на основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1-3 ЗАдв. за безплатна правна помощ представляват съвпадащите волеизявления на страните по договора за правна помощ, респективно изявлението на представляваната страна или нейният процесуален представител, ако такъв договор не е представен. Противната страна в производството, която по правилата на чл. 78 ГПК следва да заплати направените по делото разноски, разполага с процесуалната възможност да оспори твърденията за осъществяване на безплатна правна помощ, като носи тежестта да установи, че предпоставките за представянето на такава не са налице.

В процесния случай такова оспорване е направено от страна на ответниците в първоинстанционното производство, като от представената от ответника „Кредисимо“ ЕАД справка от ТД на НАП - София за осигуряването на М. Д. Й. се установява, че в периода 01.08.2024 г. – 30.11.2024 г. ищцата е полагала труд по трудово правоотношение при осигурител ТП „Държавно горско стопанство Кюстендил“ и осигурителен доход в размер на 2640 лева. Последният позволява да бъде заплатено възнаграждение, съответстващо на правната и фактическа сложност на делото, респективно на адвокатския труд, който следва да бъде положен за защита на правата на ищцата. Представената с молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК заповед за прекратяване на трудовото правоотношение между М. Й. и ТП „Държавно горско стопанство Кюстендил“ считано от 03.02.2025 г. не опровергава горния извод.

Напротив, от представената заповед се установява, че ищцата е полагала труд по въпросното трудово правоотношение и в период след обхванатия от справката, а именно 01.12.2024 г. – 03.02.2025 г. От текста на заповедта не се установява изплащането на каква част от трудовите възнаграждения на ищцата е било забавено, а следва да се съобрази, че забава в 4 изплащането и на едно е достатъчно, за да може да бъде упражнено правото на едностранно прекратяване на трудовото правоотношение от служителя по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ.

Настоящият състав намира за нужно да обърне внимание, че по делото са представени последователно два договора за правна защита и съдействие сключени между ищцата и процесуалния представител. Единият, представен с молба с вх. № 411/13.01.2025 г., е с бланкетен предмет, като не е посочена и дата на сключването му, поради което не може да се приеме, че касае изготвянето и депозирането на конкретната искова молба, разгледана от РС – Кюстендил. Съдът намира, че относим е единствено договорът за правна защита и съдействие, представен с молба с вх. № 797/21.01.2025 г., в който е уговорено предоставянето на такава по гр. д. 1956/2024 г. по описа на РС – Кюстендил. Въпросният също е без посочена дата на сключване, но доколкото в предмета му е посочен номерът на делото, следва извод, че е подписан след образуването на същото, т. е. след 07.08.2024 г., но преди 21.01.2025 г., когато договорът е представен пред съда. Именно към датата на сключването следва да се извърши преценка от страна на адвоката дали доверителят му е материално затруднено лице и може да му бъде оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. През целия период от 07.08.2024 г. до 21.01.2025 г., обаче, ищцата е била трудово ангажирана като размерът на осигурителния доход е над средния за страната, което е в противоречие с твърденията за нейната материална затрудненост.