Решение № 314 от 01.12.2022, Районен съд - Димитровград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 314 гр. гр. Димитровград, 01.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Огнян Хр. Гълъбов при участието на секретаря Дарина М. Петрова като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело № 20215610101704 по описа за 2021 година

Ищецът „Т.“ООД твърди в искова молба, че като наемател сключил договор за наем на част от сграда- Самостоятелен обект в сграда с кадастрален идентификатор ***- трети етаж от сграда с административен адрес в Димитровград, ул.“***, с ответника Р. Х. Т., действаща като ЕТ“***-Р. Х.“, като наемодател. Самостоятелният обект се намирал в пететажна сграда, като всички етажи били с еднаква квадратура от 377 кв.м. В сградата имало общ асансьор, обща система за отопление и охлаждане, като отделно на всеки етаж имало монтирани конвектори и климатици. Последният етаж бил оборудван с пералня, сушилня, готварска фурна и котлони, хладилник, фризер и др.уреди, тъй като се използвал и за жилищни нужди от Р. Т. и семейството й. Посочва, че първи и втори етаж от сградата се ползвали от „***“ЕООД; третият етаж- от ищеца, като наемател от 16.10.2019г. до 06.06.2021г. и като собственик от 07.06.2021г.; четвъртия етаж бил собственост на *** и се ползвал също от ищеца от м.октомври 2019г., за което имало сключен договор за наем от 01.06.2020г.; петия етаж бил собственост на ответника и се ползвал като жилище и офис.

Поддържа, че в сградата имало две партиди за отчитане на консумирана ел.енергия, които били с титуляр „***“ ЕООД. Първата партида отчитала консумирана ел.енергия на първи и втори етаж, а втората партида- на трети, четвърти и пети етажи. По този начин, фактурите в които било обективирано задължението за заплащане по двете партиди се издавали на името на „***“ ЕООД. Като собственик и наемател в гореописаната етажна собственост, ищецът постигнал устна договорка с „***“ ЕООД да префактурира на негово име консумираната ел.енергия, отчетена по втората партида за трети, четвърти и пети етажи, а „Т.“ЕООД да получава от ответника 1/3 от стойността, съответстваща на частта от общата площ в сградата, която се използва от Р. Христов Т.. За периода от м.октомври 2019г. до м.август 2021г.“***“ ЕООД префактурирало на „Т.“ООД 23 фактури на обща стойност 26715,30 лева 1 с ДДС, като това бил размера на ползваната ел.енергия, съгласно показанията на втората партида, отчитаща захранването на 3,4,и 5 етажи в сградата. Заявява, че всеки месец уведомявал ответника за получените фактури за ел.енергия и съответно нейното задължение, като тя обещавала да плати, но към настоящия момент все още не била направила това. Дължимата от ответника сума била в размер на 8905,10 лева с ДДС, т.е.1/3 от общата сума. Поддържа, че на ответника била префактурирана само част от дължимата сума с фактура №336/29.09.2021г., а именно 8043,05 лева за периода от м.октомври 2019г. до м.август 2021г. Фактурата била получена от ответника, но с писмен отговор от неговия пълномощник била върната в оригинал, като било възразено, че не се дължи плащане по тази фактура, тъй като не е отразена в счетоводството на ЕТ. Предвид изложеното, за ищеца бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск. Иска съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 8043,05 лева, представляваща съответната част, съгласно ползваната от нея в процесната сграда в Димитровград, ул.“*** от изразходваната ел.енергия, отчетена за ползването на 3,4 и 5 етаж от същата сграда, за периода от м.октомври 2019г. до м.август 2019г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане на главницата. Претендира присъждане и на направените по делото разноски.

Ответникът Р. Х. Т., депозира отговор на исковата молба, в който поддържа, че предявения иск е допустим, но неоснователен. Твърди, че не дължи претендираната сума за изразходвано електричество и тя се явява в необоснован размер, който не произтича нито от употребената от ответника ел.енергия, нито от договаряни цени на ел.енергията между страните по делото. Посочва, че ищецът извеждал размера на исковата си претенция от обстоятелството, че ответника е собственик на 1/3 от площта, за която има поставен електромер. Така получената сума от 8905,10 лева по неясен начин била намалена на 8043,05 лева. Представените фактури със съдържаща се в тях информация не обосновавали дължимостта на суми за ел.енергия ползвана от ответника. Претендираната сума не можело да се обвързва с площта и собствеността на петия етаж, а трябвало да се основава на количества, реално употребени от ответника. Поддържа, че ищеца ползва третия етаж за промишлени цели- шивашки цех, като потребената от него ел.енергия била несравнима като количество спрямо ел.енергията за битови цели, която можела да се употреби от ответника.

Поради това, било невъзможно да се претендира заплащане на сума за електричество на квотен принцип- 1/3 от общата сума по фактурата. Заявява, че петия етаж, собственост на Р.

Т. се ползвала и от „***“ЕООД. Страните нямали договорка ЕТ“***“ да заплаща на ищеца суми в посочения размер, като такива не били съобщавани и търсени от Р. Х.. Поддържа, че през процесния период ответника плащал други консумативни разходи- за СОТ, интернет и телефон, които се дължали и от ищеца. Възразява, че ответника не била плащала за ел.енергия за ползваното от нея помещение на петия етаж, като поддържа, че ежемесечно плащала 100 лева в брой на управителите на дружеството, за което ищеца не издавал надлежен документ. На следващо място, възразява, че ищеца има действителна претенция към ответника за заплащане на електроенергия, като твърди, че през процесния период никога не бил издавал фактури, покани, протоколи за дължими от Р. Т. суми за ел.ток.

2

Поддържа, че фактура №336/29.09.2021г. била издадена в отговор на претенцията на ответника към ищеца за заплащане на дължим остатък от фактура №1596/26.02.2021г. в размер на 10812,04 лева, за което „Т.“ООД било уведомено с покана за плащане на 21.09.2021г., а в последствие било образувано и дело в РС-Димитровград с №1672/2021г. С издаването на фактурата на стойност 8043,05 лева ищецът се стремял единствено да намали размера на задължението си към ЕТ“***“, чийто собственик била ответника Р. Х. Т..

Предвид изложеното, иска съдът да отхвърли изцяло исковите претенции. Претендира присъждане и на направените деловодни разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:

Съгласно Решение №20/25.01.2013г. по гр.д.№2019/2012г. по описа на РСДимитровград, съдът е прекратил гражданския брак, сключен между *** и Р. Х. **, по взаимно съгласие. Допусната е промяна на фамилното име на съпругата, като е възстановено нейното предбрачно име Т.. Утвърдено е постигнато между съпрузите споразумение, съгласно което в дял на *** са поставени недвижими имоти, сред които самостоятелни обособени обекти в 5-етажна масивна сграда с идентификатор *** в поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на Димитровград, с адрес в Димитровград, ул.“***, представляващи първи, втори и четвърти етаж от сградата. В дял на Р. Х. ** били поставени недвижими имоти, сред които самостоятелни обособени обекти в 5-етажна масивна сграда с идентификатор *** в поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на Димитровград, с адрес в Димитровград, ул.“***, представляващи трети и пети етаж от сградата.

Видно от приетия като доказателство по делото Договор за наем на собственост от 16.10.2019г. ответника Р. Х. Т., в качеството й на управител на ЕТ “******-Р. Х.“ е предоставила под наем на ищеца „Т.“ЕООД за временно и възмездно ползване трети етаж на фабрична сграда, представляваща Самостоятелен обект в сграда с кадастрален идентификатор ***, находящ се в Димитровград, ул.“***, ет.3, с площ от 377 кв.м. Срокът на договора е за една година, считано от 16.10.2019г., като той се подновявал автоматично ако страните не предявят претенции. Съгласно чл.6 от Договора, наемателят бил длъжен да заплаща всички консумативни разходи /ел.енергия, водоползване и др./, за консумираната ел.енергия и водоползване ще получава фактури от „***“ ЕООД.

Съгласно представения от ищеца Договор за наем на недвижим имот от 01.06.2020г., сключен между ***, като наемодател, и „Т.“ООД, като наемател, първият предоставя на ответното дружество за временно и възмездно ползване помещение, находящо се в Димитровград, ул.“***, ет.4, с площ от 377 кв.м. Съгласно чл.10 ал.3 от Договора, всички разходи, свързани с ползването на имота, са за сметка на наемателя. Срокът на договора е една година ,считано от датата на подписването му, като той се счита за продължен за същия период, ако наемателя продължи да ползва имота и наемодателя не се противопостави на това.

3

Според приетия като доказателство по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №198, том 2, рег.№3276, дело №305/2021г., по описа на нотариус **, на 07.06.2021г. Рака Х. Т. продала на „Т.“ООД следния свой собствен недвижим имот:

Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 210521016.164.9.3 по кадастралната карта и кадастралните регистри на Димитровград, с адрес на обекта в Димитровград, ул.“***, ет.3 с площ от 377 кв.м., като самостоятелния обект представлява целия трети етаж от сграда с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект- за търговска дейност.

От представените от ищеца 23бр.фактури, издадени през периода от 27.11.2019г. до 13.09.2021г. от „***“ ЕООД се установява, че това дружество е префактурирало задължения за ел.енергия, консумирана в ползваните от ищеца и ответника трети, четвърти и пети етаж от сградата, находяща се в Димитровград, ул.“***.

На 29.09.2021г. „Т.“ООД издало на ЕТ“***-Р. Х.“, представляван от ответника Р. Х.

**, фактура №336 за префактуриране на ел.енергия за периода от м.октомври 2019г. до м.август 2021г. на стойност 8043,05 лева с ДДС. Получателят на фактурата обаче върнал същата, като възразил, че не дължи плащане по фактурата, тъй като тя не била отразена в счетоводството на ЕТ.

По молба от ответника с правно основание чл.192 от ГПК, съдът изиска от третото неучастващо в настоящото дело лице- „***“ ЕООД, с ЕИК **, представлявано от управителя *** документи за отчитане и плащане на ел.енергия консумирана за работата на конвектори, разположени в ползваните от същото дружество помещения на петия етаж в сградата на ул.“***, Димитровград. В тази връзка, с молба вх.№6613/03.10.2022г. по описа на съда, управителя на горепосоченото дружество заявява, че цялата ел.енергия, употребена от конвекторите, разположени в сградата на ул.“*** и употребената ел.енергия за останалите ел.консуматори в сградата се заплаща на ЕВН от „***“ЕООД. Електромерите /две измервателни точки/ се водят по партида на „***“ЕООД. Дружеството префактурира част от платената от него ел.енергия и от двете измервателни точки /съответно 50% на „Т.“ООД от показанията на измервателна точка „Термопомпена система“ и на база контролен електромер, който се засича с представители на двете страни за измервателна точка „Останало потребление на ел.енергия“/. Месечните показания от контролния електромер за втората измервателна точка се засичат в присъствието на представители на двете фирми, като за това няма съставени протоколи, отчети или друг писмен документ. Единствените писмени документи са издаваните фактури за префактурираната ел.енергия.

За изясняване на обстоятелствата по делото, по искане на страните съдът допусна до разпит по един свидетел, ангажиран от всяка от тях.

В своите показания свид.***, посочена от страна на ищеца, поддържа, че познава страните по делото, тъй като от м.януари 2020г. работи в „Т.“ООД. Сградата, в която се помещавали, имала две партиди за отчитане на консумираната ел.енергия. Едната се отнасяла за консумацията в сградата, а другата за термопомпената станция. Токът бил 4 промишлен, като се отчитал ежемесечно в началото на месеца. Това ставало с представител на „***“ЕООД, с когото отчитали контролните електромери. Въпросната фирма имала два такива електромера- на първия и на втория етаж. Термопомпената станция била предназначена за охлаждане и отопление на сградата. Всички етажи се ползвали от тази станция. Първият и вторият етаж се ползвали от „***“ЕООД, като на всеки от тях имало контролен електромер. Третия и четвъртия етаж се ползвали от ищеца, а на петия живеела ответника. За последните три етажа от сградата нямало електромери. Общата консумация на ел.енергия се отчитала от общ електромер, който се водел по партида на „***“ЕООД. От тези показания се приспадали показанията на контролните електромери за първи и втори етаж, а разликата била дължима от ползвателите на трети, четвърти и пети етажи.