Решение № 881 от 09.05.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 881 гр. Бургас, 09.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА Гражданско дело № 20242120100832 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XXV от ГПК.

Образувано е по предявени от Д. К. Д., ЕГН **********, действащ чрез пълномощника си адв. Ж. Б. Б. от АК – Бургас, срещу „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК 812115210, със седалище и адрес на управление: гр.

Бургас, кв. Победа, ул. „Ген. Владимир Вазов“ № 3, представлявано от изп. директор инж. Ц.В.М., обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за: признаване за незаконно уволнението на ищеца, извършено със Заповед № 920000000087/13.12.2023 год. на изп. директор Ц.В.М. за прекратяване на трудовото правоотношение на осн. чл. 328, ал. 2 от КТ – поради „сключване на договор за управление № ЧР-02-110/18.08.2023г. и съответно отмяна на същата; възстановяване на ищеца на заеманата от него преди прекратяване на трудовото правоотношение длъжност „***“ в район „Управление “ при ответника; осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за период от шест месеца, считано от датата на прекратяване на трудовото правоотношение – 14.12.2023г. до 14.06.2024г., в размер на (след допуснато с протоколно определение от 25.04.2024г. изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1, изр. трето ГПК чрез увеличаване на неговия размер) 4460,30 лева месечно или общо 26761,80 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска – 09.02.2024г. до окончателното 1 изплащане.

По твърдения в исковата молба и уточняващата я такива, по силата на сключен безсрочен трудов договор между страните ищецът е заемал длъжността „***“ в район „Управление“ при ответното дружество с уговорено брутно трудово възнаграждение в размер на 3900 лева. Сочи се, че трудовото правоотношение било прекратено, считано от 14.12.2023г., по силата на връчена на ищеца Заповед № 920000000087/13.12.2023 год. на изп. директор Ц.В.М. за прекратяване на трудовото правоотношение на осн. чл.

328, ал. 2 от КТ – поради „сключване на договор за управление № ЧР-02110/18.08.2023г.“ Застъпва се, че прекратяването на трудовото правоотношение е незаконосъобразно, тъй като е извършено в нарушение на законовите разпоредби, без да е налице законово основание за това, както и че заповедта е издадена от лице, нямащо необходимите правомощия за това.

Излагат се подробни съображения в тази насока, като се сочи, че цитираният в заповедта договор няма характера на договор за управление по смисъла на чл. 328, ал. 2 от КТ, със същия не се възлага управленска програма, както и че е подписан от нелегитимен председател на Съвета на директорите на ответното дружество. Твърди се също така, че длъжността, която е заемал ищецът, не е ръководна. Навеждат се доводи и за това, че уволнението на ищеца представлява злоупотреба с право по смисъла на чл.8 от КТ, доколкото същият е един от разпитаните служители на ответника по образувано досъдебно производство срещу изпълнителния директор на дружеството.

Отправеното по същество искане до съда е за уважаване на исковете и присъждане на разноски.

С депозирания в срок отговор на исковата молба от ответното дружество, действащо чрез пълномощника си адв. А. М., се застъпва становище за неоснователност на предявените искове. Оспорват се като неверни изложените в исковата молба твърдения за липса на основание за приложение на разпоредбата на чл. 328, ал. 2 КТ. Поддържа се, че Ц.М. е избран за изпълнителен директор на ответното дружество след редовно проведен конкурс, като това обстоятелство е и надлежно вписано по партидата на дружеството на 21.02.2024г. Сочи се и че разпоредбата на закона не предвижда каквито и да било ограничения по отношение на договора за управление, който следва да бъде сключен между изпълнителния директор и собственика на капитала на дружеството, като възможността за упражняване на правомощията по чл. 328, ал. 2 КТ настъпва при всяка промяна на ръководния орган на предприятието и не е налице необходимост от предварително приемане на бизнес-план или програма. Твърди се също така, че длъжността на ищеца е ръководна такава по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ, доколкото, съобразно своите трудови задължения същият е имал ръководни, организаторски и контролни функции по отношение на други лица и служебната дейност.

В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът се явява лично и с пълномощника си адв. Б., като поддържа исковете и моли за уважаването им, ведно с присъждане на сторените по делото разноски.

Ответното дружество не изпраща представител в съдебно заседание. С 2 предварително депозирана молба, чрез пълномощника си адв. М., моли ход на делото да бъде даден в отсъствие на представител на страната и представя изискани по реда на чл. 190 ГПК писмени доказателства – част от трудовото досие на ищеца.

След преценка на събрания по делото доказателствен материал и като съобрази доводите на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявените обективно кумулативно съединени искове са с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ.

Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК, в тежест на ищеца по така предявените искове е да установи съществувалото трудово правоотношение между страните, по силата на което е заемал посочената в исковата молба длъжност; прекратяването на това трудово правоотношение на твърдяното основание; оставането си без работа поради уволнението, неговата продължителност, както и размера на последното месечно брутно трудово възнаграждение, което е получил преди уволнението.

В тежест на ответника по исковете е да установи, че законосъобразно е упражнил правото си да прекрати трудовото правоотношение с ищеца, в конкретния случай – наличието на сключен договор за възлагане на управлението, изпълнението по който е започнало; че заеманата от последния длъжност има характер на ръководна както и че уволнението е извършено в законоустановения деветмесечен срок по чл. 328, ал.2 КТ.

Тежестта, която носят страните за установяване на горните факти, е изрично разпределена и указана на същите с доклада по делото, обективиран в Разпореждане № 4075/09.04.2024г., постановено по реда на чл. 312, ал. 1 от ГПК.

Отново с доклада по делото, на осн. на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т.

4 от ГПК, са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото фактите, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „***“ в район „Управление“ при ответното дружество, което правоотношение е прекратено със Заповед № 920000000087/13.12.2023 год. на изп. директор Ц.В.М. за прекратяване на трудовото правоотношение на осн. чл. 328, ал. 2 от КТ – поради „сключване на договор за управление № ЧР-02-110/18.08.2023г.“.

Горните обстоятелства се установяват и от приобщените като писмени доказателства по делото Трудов договор № 122/11.12.2000г., сключен между „Водоснабдяване и канализация” ЕАД - гр. Бургас и ищеца Д. К. Д., ведно с допълнителните споразумения към него, съответно от 21.04.2006г., 10.11.2006г., 30.01.2012г. и 01.09.2023г., както и от Акт за прекратяване на трудово правоотношение № 920000000087/13.12.2023 год., издаден от изп. директор на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, гр. Бургас – Ц.В.М., съгласно който трудовото правоотношение с Д. К. Д. на длъжност „***“ в район „Управление“ се прекратява, считано от 14.12.2023г., поради сключване на договор за управление № ЧР-02-110/18.08.2023г.

Видно от приетата като писмено доказателство по делото Регистрационна карта от Агенция по заетостта, Дирекция „Бюро по труда“ – 3 гр. Поморие, в деня на прекратяване на трудовото му правоотношение – 14.12.2023г. ищецът Д. К. Д. се е регистрирал като безработен и в периода 15.12.2023г. – 13.03.2024г. е провел три трещи с трудов посредник. Предвид това и доколкото оставането без работа на ищеца след уволнението, т.е. липсата на трудова заетост на последния при друг работодател, не е оспорено от ответника в хода на настоящото производство, съдът приема за установено по делото обстоятелството, че считано от прекратяване на трудовото му правоотношение на 14.12.2023г. до датата на приключване на устните състезания по делото – 25.04.2024г. ищецът е бил без работа, поради уволнението.

Що се отнася до законосъобразността на прекратяването на трудовото правоотношение, тежестта за установяване на която се носи от ответника – роботодател, съдът намира следното:

Съгласно трайната практика на ВКС /обективирана в Решение № 351/31.10.2013г. по гр. д. № 2188/2013г. на ІV ГО на ВКС и др./, фактическият състав на уволнителното основание по чл. 328, ал. 2 КТ включва кумулативно следните елементи: да е налице сключен договор за управление, с който се цели постигане на определен стопански резултат; лицето, чието трудово правоотношение се прекратява да заема ръководна длъжност в предприятието – да му е възложено ръководство на трудовия процес; правото да е упражнено от работодателя не по-късно от девет месеца след сключването на договора за управление и по конкретно – не по-късно от девет месеца от реалното започване на осъществяване на функциите по договора от управителя.

Прието е също така, че е необходимо с договора за управление да са поставени конкретни бизнес задачи за изпълнение от управителя, с оглед постигане на приета и одобрена от собственика на предприятието бизнес програма, както и че правото на уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ може да бъде упражнено от управителя еднократно – подборът по отношение на завареното ръководство е предоставен на новия управител еднократно. Т.е. същественото е всеки договор за управление да съдържа бизнес задача с конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне, а именно – производителност, рентабилност, обем на оборота, печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции, а въз основа на бизнес задачата, управителят е длъжен да разработи бизнес програма, която да предложи и следва да изпълнява по време действието на договора. В този случай и за постигане на тези цели на управителя е дадена възможност да сформира управленски екип, поради което му се предоставят и правата по чл. 328, ал. 2 КТ. В този смисъл са Решение № 225 от 23.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1671/2018 г., IV г. о., ГК и Решение № 78 от 12.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2493/2018 г., III г. о., ГК, съгласно което липсата на конкретна бизнес задача и бизнес програма, в изпълнение на които се предприема уволнението по чл. 328, ал. 2 КТ, рефлектира върху неговата законосъобразност и налага отмяната му.

Установяването на такава стопанска програма и нейното съдържание, в изпълнение на която лицето, натоварено с управлението на предприятието на работодателя, осъществява подбор на ръководен екип, поради което и 4 предприема уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ, е в тежест на ответника работодател. За правомерното упражняване на потестативното право на работодателя на уволнение в разглежданата хипотеза, следва да са установени конкретните параметри на бизнес плана и бизнес задачата, като част от необходимото съдържание на договора за възлагане на управлението, с посочени икономически и стопански показатели, които трябва да бъдат постигнати, и за реализирането на която е предоставено правото на избор на ръководен екип, вкл. и на уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ на лица от досегашния управленски персонал.

Следователно, съществен елемент от фактическия състав на основанието за уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ е наличието на нов договор за управление с поставени конкретни бизнес задачи, а право да приложи специалното уволнително основание по чл. 328, ал. 2 КТ има управителят, с когото е сключен такъв договор за възлагане на управлението, по който лицето се е задължило в определения срок, срещу възнаграждение, да постигне на свой риск определен стопански резултат.