Решение № 1199 от 16.10.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1199 гр. Пловдив, 16.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20255330202346 по описа за 2025 година намери следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление № 25-1030-001760 от 03.04.2025г., издадено от Началник Група в ОДМВР-Пловдив, с-р Пътна полиция - Пловдив, с което на А. И. М., ЕГН ********** са наложени глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. А от ЗДвП и глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна взема становище по основателността на жалбата, като оспорва същата. Сочи, че издаденото наказателно постановление е законосъобразно. Моли да бъде оставена жалбата без уважение като неоснователна и да се потвърди обжалваното наказателно постановление.

Прави възражение за прекомерност.

1

Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок (НП е връчено на 04.04.2025г., а жалбата е подадена на 10.04.2025г.), от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът, като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите, изложени от страните и служебно провери правилността на атакуваното наказателно постановление, намери от фактическа страна следното:

На 06.03.2025г. в 17,00ч. жалб. М. била паркирала л.а. Опел Зафира с рег. № ****, собственост на Бенита 2007 ЕООД в гр. Пловдив на ул. Капитан Райчо до номер 52. Зад нея имало паркиран л.а. Мерцедес Ц 200 ЦДИ с рег. № ****. Жалб. М. се качила на автомобила и предприела маневра заден ход, като в резултат на същата докоснала предната част на паркирания зад нея автомобил. Водачът на паркиралия автомобил с рег. № **** забелязал това, поради което подал заявление до Сектор Пътна полиция за отработване на случая. Преписката била разпределена на св. У., който в следващите дни се срещнал с двамата водачи, видял автомобилите, като наложил двата автомобила и констатирал, че са налице щети на автомобилите, които се покриват, поради което съставил Протокол за ПТП № 2025-1024-514301/14.03.2025г., към който приложил и снимков материал. Констатирал също, че притежаваното от жалб. М. СУМПС е с изтекъл срок на валидност, като същото било валидно до 06.12.2022г. За така констатираното свидетелят издал АУАН № 3715065/14.03.2025г., въз основа на който впоследствие било издадено и обжалваното НП.

Посочената в АУАН и в НП фактическа обстановка настоящият състав намира, че изцяло отговаря на реализиралото се в действителността.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на издадения по преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното. В конкретния случай констатациите в АУАН от фактическа страна не само не са опровергани, тъй като жалбоподателят не е ангажирал доказателства в тази 2 насока, но и изцяло се подкрепят от събраните в хода на съдебното производство гласни доказателствени средства – показанията на св. У. актосъставител, които съдът намира за достоверни, логични, убедителни, последователни, като същите се подкрепят и от приобщените писмени доказателства – Протокол за ПТП и най-вече от приложения снимков материал, от който е видно, че са налични леки щети по задната част от управлявания от жалбоподателката автомобил и по предната част на другия автомобил с рег. № ****. По отношение на срока на валидност на СУМПС, видно от справката за нарушител-водач е, че издаденото на жалбоподателката СУМПС на 13.12.2012г. е било валидно до 06.12.2022г., като след датата на процесното деяние и на извършената от контролните органи проверка, на 24.03.2025г. й било издадено ново СУМПС, валидно до 24.03.2035г.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

От приложената по делото Заповед №8121з-1632/02.12.2021г.., се установява компетентността на актосъставителя и на административнонаказващия орган.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 14.03.2025г., за нарушение, извършено на 06.03.2025г., а НП - на 03.04.2025г., тоест преди изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН.

За нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. А от ЗДвП:

Съдът намира, че по отношение на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 2, б.

А от ЗДвП е допуснато съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя. Съгласно посочената разпоредба, водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен, когато при произшествието са пострадали хора: да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи. При така посоченото, фактическият състав на процесното нарушение изисква да са налице от обективна страна следните обстоятелства – деецът да има качеството водач на МПС, да е настъпило ПТП, от настъпилото ПТП да 3 има пострадали лица, водачът да не е останал на мястото на произшествието.

В посочената хипотеза е ирелевантно дали между участниците има разбирателство за въпросното ПТП, доколкото законодателят е предвидил във всички случаи на ПТП с пострадали лица да се уведомяват компетентните органи и да се остане на място. В случая, на първо място, от доказателствата по делото не се установява от процесното ПТП да са пострадали хора, поради което и извършеното от жалбоподателката се явява несъставомерно по посочения от административно-наказващия орган състав на административно нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. А от ЗДвП. Нещо повече - в АУАН и НП изрично е отбелязано, че от ПТП е имало единствено материални щети, като липсва посочване да е имало и пострадали лица. Отделно от това, липсва посочване в АУАН и НП дали участниците, в частност жалбоподателката, са останали на място до пристигането на компетентните органи.

Съдът обсъди възможността за преквалифициране на деянието по друг състав на ЗДвП, но намери, че същото не би могло да бъде извършено, без да бъде извършено съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението. В тази връзка съдът съобрази, че за въпросното нарушение административно-наказващият орган е посочил в НП, че жалбоподателката, като участник в ПТП, на което са причинени само имуществени вреди, не изпълнява задължението си да уведоми компетентна служба за контрол на МВР. В случаите, когато от ПТП са причинени само имуществени вреди, от значение е на първо място дали между водачите има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него. В случай на разбирателство между водачите, за тях липсва задължение да уведомяват компетентните служби с аргумент от чл. 123, ал. 1, т. 3, б. Б от ЗДвП. Само в случай на несъгласие, съгласно чл. 123, ал. 1, т. 3, б. В от ЗДвП водачите имат задължение да не напускат местопроизшествието и да уведомят съответната служба за контрол. В случая, от така даденото описание от административно-наказващия орган, на първо място липсва посочване дали между участниците е имало, или не е имало съгласие, за да се прецени какво е било дължимото им поведение, и поконкретно – дали е следвало да уведомят компетентните служби. На второ място, липсва посочване дали водачите са останали на мястото на ПТП, или са го напуснали. Горепосочените факти и обстоятелства се явяват от съществено значение за възможността на съда да преквалифицира деянието по друг състав на ЗДвП, различен от посочения от административнонаказващия орган.

4

Същите, макар и установими в хода на съдебното следствие, разширяват кръга на обвинението. Съдът, съгласно настоящата нормативна уредба в България, в производството по обжалване на наказателни постановление действа като контролно-отменителна инстанция и няма как да наказва нарушители за установени едва в хода на съдебното следствие пред въззивната инстанция факти, които не са били надлежно предявени на нарушителя с АУАН и НП. С оглед на горното, липсва възможност за преквалификация на деянието и прилагането на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение , без да бъде извършено съществено изменение на обстоятелствената част и добавянето на съставомерни факти, които не са били надлежно предявени на жалбоподателката, по смисъла на ТР № 8 от 16.09.2021г. на ВАС .

При така посоченото, НП в тази част се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

За нарушенията по чл. 40, ал. 1 от ЗДвП и по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП:

Съдът намира, че по отношение на нарушенията по чл. 40, ал. 1 от ЗДвП и по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП при съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН и приета за установена от съда, изцяло кореспондира на тази, посочена в НП.

Както в АУАН, така и в НП, подробно са изброени обективните признаци на допуснатите нарушения и нарушените правни норми.

Административно наказващият орган правилно е счел, че с действията си жалбоподателката е допуснала нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, заради чието нарушаване е ангажирана отговорността на жалбоподателката, преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението. В случая, обстоятелствата, че жалбоподателката е управлявала превозно средство, респективно притежава качеството на "водач" по смисъла на легалното определение, дадено в нормата на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП, както и че преди да започне движението назад не се е убедила, че пътят зад управляваното от нея превозно средство е свободен и че няма да създаде 5 опасност или затруднения за останали участници в движението, се явяват установени по делото, тъй като при движението назад на управлявания от нея автомобил е причинила ПТП, подробно описано в протокола за ПТП и установимо в представения към него снимков материал. Наличието на съприкосновение между двата автомобила и констатираните от полицейските служители, макар и леки, материални щети по същите, обуславят наличието на осъществено ПТП по смисъла на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП.

Административно наказващият орган правилно е счел, че с действията си жалбоподателката е допуснала и нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.

Правилно е посочено, че съставът на нарушението предвижда забрана за водач на МПС да управлява такова с изтекъл срок на валидност на СУМПС. Както вече се посочи от фактическа страна, установява се от справката за нарушител-водач, че свидетелството за управление на МПС на жалбоподателката е било изтекло на 06.02.2022г., като към датата на процесното деяние – 06.03.2025г. същата е управлявала МПС въпреки това.

Приложени са и коректните санкционни норми в редакцията им към датата на извършване на деянията, на чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП за нарушението по чл. 40, ал. 1 от ЗДвП и на чл. 185 от ЗДвП за нарушението по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП (доколкото липсва друго предвидено в ЗДвП или други актове наказание). Предвидените санкции са в абсолютно определен размер, който изцяло кореспондира на определения от административно наказващия орган – глоби в размер от по 20 лева. По отношение на санкцията по чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП, следва да се посочи, че санкционната норма отговаря на сегашния състав на чл. 183, ал. 2, т. 4 от ЗДвП (ДВ бр. бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г.), но предвидената нова санкция се явява по-висока от предходно определената от законодателя, с оглед на което на основание чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН наложената от органа санкция се явява правилна и законосъобразна. По отношение на нарушението по чл. 150, ал. 1 от ЗДвП, също предвидената в чл. 185 от ЗДвП санкция се явява по-ниска от сегашно предвидената след измененията с ДВ бр. бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г., поради което на същото основание се явява правилна и законосъобразна.