Решение № 8448 от 09.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8448 гр. София, 09.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20221110163408 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е от етажните собственици от сграда в режим на етажна собственост с административен адрес: [адрес] срещу С. Н. М. осъдителен иск с правно основание чл. 76 ЗС за осъждане на ответника да предаде на ищците владението на свободното незастроено пространство от недвижим имот с идентификатор ****** по КККР на град София, одобрени със Заповед РД-18-33/15.06.2010 г. на изп. директор на АГКК с адрес на поземления имот:

[адрес], с обща площ от 617 кв. м., в който имот е построена сграда в режим на етажна собственост с адрес: [адрес], което им е отнето по скрит/насилствен начин.

Ищците твърдят, че са собственици на самостоятелни обекти в жилищна сграда в режим на етажна собственост с адрес: [адрес], в която има изградени 17 апартамента и 2 магазина. Поддържат, че сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ****** по КККР на град София с обща площ от 617 кв. м. Излагат, че свободната и незастроена част от поземления имот от 271 кв. м. представлява двор на сградата, ограден от всички страни с плътна зидана ограда, откъм [адрес] е поставен портал, представляващ две метални решетъчни порти. Уточняват, че именно през тях се осъществява достъпът до двора, както и, че последните се заключват с верига и катинар, за които единствено етажните собственици в сградата имали ключ. Твърди се, че незастроената част от поземления имот се използва за паркиране на личните автомобили на етажните собственици и евентуално при необходимост – за достъп до бомбеното укритие, което се намирало в подземието на сградата. Посочва се, че на 21.08.2022 г. в двора на жилищната сграда бил паркиран чужд автомобил – без знанието на съгласието на етажната собственост. Установило се, че същият е собственост на ответника С. М.. В исковата молба се твърди, че във връзка със случилото се било проведено извънредно Общо събрание на ЕС, на което било взето решение да се смени катинарът на метална порта и да се предоставят ключове за него единствено на етажните собственици в сградата. Поддържа се, че на 29.08.2022 г. на портата, осигуряваща достъп до двора била поставена нотариална покана от ответника, с която същият заявявал, че процесният поземлен недвижим имот представлява негова лична собственост, а на 07.09.2022 г. С. М. по 1 скрит за ищците начин, изчаквайки всички етажни собственици да напуснат сградата с автомобилите си и разбивайки вече поставения катинар, поставил два свои катинара и вериги, ограничавайки достъпа им до двора, които впоследствие обаче доброволно премахнал. Считано от 24.09.2022 г. ищцовата страна сочи, че достъпът до незастроената част от двора отново бил ограничен от ответника, чрез поставяне на нов катинар и изключително ползване на двора от него чрез паркиране на личния му лек автомобил марка „О.“, с рег. № [№], като от този момент до образуване на настоящото производство именно М. упражнява фактическа власт върху незастроената част от двора. С тези съображения ищците – етажните собственици от сграда в режим на ЕС с адрес: [адрес], представлявани от домоуправителя си Е.Н.В., отправят искане за осъждане на ответника да им предаде отнетото по скрит и насилствен начин владение върху незастроената част от поземлен имот с идентификатор ******, в който е построена сградата в режим на етажна собственост с адрес: [адрес].

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът С. Н. М., чрез пълномощника си адв. П. оспорва исковата претенция като недопустима, предвид депозирането й от лице без представителна власт, а по същество като неоснователна.

Оспорва да е извършил посочените в исковата молба противоправни действия, изразяващи се в смяна на катинари, ограничаващи достъпа до дворното място. Твърди, че процесният поземлен имот е негова лична собственост, като ползването му от ищците - етажните собственици, чрез паркиране на личните им автомобили в него, е при условията на търпими действия, израз на добри междусъседски отношения между страните. Счита, че поради характера на основанието, на което ищците ползват дворното място, то последните не осъществяват владение или държане и не разполагат със защита по чл. 76 ЗС, което прави исковата претенция неоснователна. С тези доводи ответникът отправя искане за отхвърляне на иска и за присъждане на сторените по делото разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е посесорен осъдителен иск с правно основание чл. 76 ЗС с искане за защита на отнето владение.

Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1 ЗС владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя.

По своята правна същност владението е фактическо състояние. То е гарантирана от закона възможност за фактическо господство върху съответна вещ без лицето, осъществяващо това господство, да е собственик на вещта. Характеризира се с два основни признака – обективен и субективен. Обективният признак определя владението като упражняване на фактическа власт върху вещ чрез съответни действия, а субективният признак се свързва с волята на лицето да държи вещата като своя. Определянето на едно фактическо състояние като владение изисква кумулативното наличие и на двата елемента.

Владението е защитено от закона фактическо състояние, като защитата му, независимо дали то е добросъвестно или недобросъвестно, може да бъде проведена срещу всяко трето лице, което го нарушава, включително срещу собственика на вещта, чрез исковете, регламентирани в чл. 75 и чл. 76 ЗС.

Съгласно разпоредбата на чл. 76 ЗС владелецът или държателят, на когото е отнета чрез насилие или по скрит начин движима или недвижима вещ, може в шестмесечен срок да иска връщането й от лицето, което я е отнело. Посочената норма защитава владението/държането като фактическо състояние в случаите, при които същите са били отнети по насилствен или по скрит начин, като регламентираният посесорен иск следва да бъде предявен в шестмесечен срок от момента на отнемане на фактическата власт, срещу нарушителя. По тези спорове, съдът е ограничен да установи само факта на владение и 2 факта на нарушение и кой владее имота към момента на разглеждане на спора.

В производството по предявен иск с правно основание чл. 76 ЗС подлежат на изследване единствено въпросите дали е имало владение и дали същото е нарушено, а не притежаваните от страните права върху спорната вещ, като съдът постановява решението въз основа на установените по делото факти, без да изследва правата на страните, поради което обстоятелството кой е собственик на спорния недвижим имот е ирелевантно. В този смисъл, дори и да е действал в качеството си на собственик на вещта, поведението на ответника подлежи на санкциониране по реда на чл. 76 ЗС когато с него е било нарушено владението на ищцовата страна.

Владелческите искове имат за предмет фактическо състояние, като споровете по тях се решават въз основа на установените факти. Представените документи за установяване правото на собственост се вземат предвид само доколкото установяват факта на владение, като фактическо състояние – арг. чл. 357, ал. 2 ГПК.

Изхождайки от същността на владението като фактическо състояние и от предпоставките на исковата защита, регламентирана в чл. 76 ЗС, съдът намира, че основателността на предявената посесорна искова претенция е обусловена от установяване от ищцовата страна на следните материалноправни предпоставки: 1). че е владяла (упражнявала фактическа власт чрез твърдените действия) процесната незастроена част от поземления имот; 2). че ответникът е отнел владението на тази част от имота чрез отстраняване на ищците от фактическата власт и/или с установяване на своя такава; 3). че отнемането е осъществено по скрит или насилствен начин – без знанието, при отсъствието на владелеца, съотв. против изричната/или предполагаемата негова воля; както и 4). защитата да е потърсена в шестмесечен срок от нарушението.

Насилствено отнемане е налице при всяко действие, извършено против изричната или предполагаемата воля на владелеца или държателя, дори и то да не е придружено със заплаха или принуда, а само при употреба на сила /насилието трябва да е употребено срещу владелеца или държателя/. Скрит начин е налице, когато нарушението е осъществено по такъв начин, че да не е могло да бъде известно на владелеца или държателя веднага. Не е необходимо скритостта на отнемането да е спрямо всички, нито да е осъществена при някакви особени обстоятелства. Достатъчно е отнемането да е извършено по начин, че да не може веднага да стане достояние на досегашния владелец или държател съобразно обичайния начин, по който същия е осъществявал фактическата власт - да не е осъществено в негово присъствие или в присъствието на лица, чрез които съобразно нормалните отношения, той би бил уведомен незабавно – в този смисъл Решение № 733 от 04.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1536/2009 г., І г. о., ГК.

По делото не се спори, че в процесния поземлен имот с идентификатор ****** по КККР на гр. София (чиято индивидуализация следва от представените и приети по делото скици на имота), находящ се на адрес: гр. София, район Средец, [адрес] № 73 с площ от 617 кв.м. е построена и съществува като изградена жилищна сграда с площ от 346 кв.м., със 17 самостоятелни обекти – апартаменти и 2 магазина, с различни собственици и в режим на етажна собственост.

Не се спори, че частта от поземления имот, извън тази върху която е изградена жилищната сграда, е незастроена.

В исковата молба и в депозираната уточнителна такава ищците – етажните собственици от сградата в режим на етажна собственост с административен адрес: [адрес] излагат твърдения, че са осъществявали фактическа власт върху незастроената част от поземления имот, представляваща дворно място, използвайки го за паркиране на личните си автомобили и за осъществяване на достъп до бомбено укритие, разположено в подземието на сградата, както и, че това владение било отнето от ответника по скрит и насилствен начин.

3

С отговора на исковата молба ответникът оспорва основателността на претенцията с довод, че е собственик на поземления имот, а използването на имота от ищците е при условията на търпими от него действия, израз на добри междусъседски отношения, отричайки да е извършил сочените от ищците противоправни действия.

Следователно, по делото е спорно както обстоятелството относно осъществявано от ищците владение върху незастроената част от процесния имот, така и извършване на нарушението на това владение от ответника по скрит/насилствен начин.

Събраните по делото писмени доказателства сочат, че поземлен имот с идентификатор ****** с площ от 617 кв.м., находящ се в [адрес], кв. 450, [адрес] № 73 (представляващ УПИ IV20, кв. 450) е актуван с Акт № 1068/20.09.2023 г. за частна общинска собственост, издаден от С.о. като имот – частна общинска собственост на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 и чл. 59 ЗОС. В акта е отразено, че за имота е налице по-рано съставен АДС № 3372/14.04.1958 г., както и, че в поземления имот е изградена 7 етажна многофамилна жилищна сграда на Министерство на отбраната с идентификатор ******.1 с отстъпено право на строеж върху общински поземлен имот съгл. § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС.

Представен и приет по делото е и Акт № 3372/14.04.1958 г. на Софийски градски народен съвет, с който е обявен и зает за държавен недвижим имот, находящ се в [адрес] – новопостроена жилищна ведомствена сграда от Министерство на народната отбрана, на 5 етажа със 17 апартамента, тавански апартамент и магазин със самостоятелни избени и тавански помещения, със застроена площ от 337 кв.м. и незастроена от 279 кв.м.