Решение № 165 от 17.06.2026, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 165 гр. гр. Димитровград, 17.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Г. Т. Стоянова Денчева при участието на секретаря А. Б. Д. като разгледа докладваното от Г. Т. Стоянова Денчева Гражданско дело № 20255610101941 по описа за 2025 година

Предявен е отрицателен установителен иск по чл.124 ГПК във връзка с чл.439, ал.1 ГПК.

В отговора на исковата молба ответникът е признал иска изцяло като основателен. В тази връзка ищецът, чрез процесуален представител, на осн. чл. 237 ал.1 от ГПК моли съдът да постанови решение при признание на иска.

В отговора на ИМ и последващото становище по хода на делото ответникът е поискал направените по делото разноски да бъдат възложени на ищеца, а ако това не бъде сторено да бъдат намалени, като прави възражение за прекомерност.

По искане на ищеца, чрез процесуален представител с оглед така направеното признание, съдът е прекратил съдебното дирене, съответно дължи произнасяне с решение съобразно с признанието.

Доколкото признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави и не се касае за право, с което страните не могат да се разпореждат, основавайки се на признанието на иска съдът следва да постанови решение, с което да установи спрямо ответника, че не дължи половината от сумите по ИЛ от 08.03.2011 г. въз основа за заповед за незабавно изпълнение № 238 от 08.03.2011г., издадена по ч.гр.д.№ 304/2011 г. по описа на ДРС срещу наследодателя на ищеца Ц. Н. Н.а като солидарен длъжник, за което е 1 образувано по молба на взискателя „БАНКА ДСК"ЕАД ИД № 347/2011 по описа на ЧСИ Захари Запрянов с рег.№ 875, а именно: сумата от 1418,45 лв.главница по Договор за кредит за текущо потребление от 6.02.2007г, 189,86 лв.- договорна лихва от 16.02.2007г. до 07.03.2011г., 77,50 лв.- наказателна лихва от 19.08.2010г.до 07.03.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 07.03.2011 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 153,71 лв. деловодни разноски , поради това, че същите са погасени по давност.

По отношение на разноските:

Искането на ответника за възлагането на разноските на ищеца по см. на чл.78 ал.2 от ГПК, съдът намери за неоснователно. Макар и с отговора ответникът да признава иска, той не може да се освободи от разноски според нормата на чл. 78 ал. 2 от ГПК . Същата предвижда, че ако с поведението си ответникът не е дал повод за завеждане на делото и признае иска, страната се освобождава от разноски. В случая е необходимо да са налице и двете предпоставки, но съдът намира, че това не е така.Исковата претенция е с правно основание чл. 439 ГПК и е допустима независимо от поведението на ответника. Съдебната практика е в насока, че ако е издаден изпълнителен лист, но не е налице висящо изпълнително производство, ищецът има правен интерес да предяви иск по чл. 439, ал. 1 ГПК, тъй като правната сфера на ищеца е накърнена и само въз основа на съществуващия изпълнителен титул, като е безспорен интереса на ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително производство. Независимо от липсата на образувано изпълнително производство, наличието на изпълнителен титул в полза на ответника, винаги поражда право за длъжника да поиска със сила на пресъдено нещо да се отрече вземането след изтичане на срока на погасителната давност, за съдебното предявяване на което причина е поведението на кредитора.

Предвид изложеното, направените в хода на производството разноски в размер на: 74 лв. заплатена ДТ и 683 лв.заплатен адв.хононар в тяхната равностойност в евро следва да бъдат присъдени на ищеца, като ответникът бъде осъден да ги заплати на ищеца.

По възражението на ответника за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар от ищеца, съдът намери същото за неоснователно. Размерът посочен в 2 договора за правна помощ и пълномощното отговоря на свършената адвокатска работа в хода на производството и не следва да бъде редуциран от съда. Предмета на делото предполага преди оформянето и депозирането на исковата молба и комплектоване на делото да са направени справки при ЧСИ в гр.Хасково, както и адвокатът да се е снабдил с документи от изпълнителното дело, което също е част от свършената работа по съдебното производство.

Предвид горните мотиви на съда и с оглед основателността на иска, следва да бъде уважено искането на ищеца за присъждане на направените в това съдебно производство деловодни разноски, като на основание чл.78 ал.1 от ГПК следва да се осъди ответника да заплати на ищеца всички направени по настоящото дело разноски в общ размер на 387.04 евро, представляващи равностойността на 757 лева /683 лева-заплатен адвокатски хонорар и 74 левазаплатена държавна такса/.

Предвид гореизложените съображения и на основание чл.237 ал.1, във вр. с ал.2 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. Н. П. с ЕГН ********** от гр.*************** не дължи на „БАНКА ДСК"АД, ЕИК 121830616, седалище и адрес на управление: гр.София, ул."Московска" № 19, представлявано заедно от Тамаш Хак-Ковач- главен изпълнителен директор и Боян Филипов Стефов-изпълнителен директор половината от сумите по ИЛ от 08.03.2011 г. въз основа на Заповед за незабавно изпълнение № 238 от 08.03.2011г., издадена по ч.гр.д.№ 304/2011 г. по описа на ДРС срещу наследодателя на ищеца Ц. Н. Н.а, като солидарен длъжник, за което е образувано по молба на взискателя „БАНКА ДСК"ЕАД ИД № 347/2011 по описа на ЧСИ Захари Запрянов с рег.№ 875, а именно: сумата от 1418,45 лв./725.01 евро/- главница по Договор за кредит за текущо потребление от 6.02.2007г, 189,86 лв./97.07 евро/- договорна лихва от 16.02.2007г. до 07.03.2011г., 77,50 лв./39.63 евро/- наказателна лихва от 19.08.2010г.до 07.03.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 07.03.2011 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 153,71 лв./78.59 евро/- деловодни разноски.

3

ОСЪЖДА „БАНКА ДСК"АД, ЕИК 121830616, седалище и адрес на управление: гр.София, ул."Московска" № 19, представлявано заедно от Тамаш Хак-Ковач- главен изпълнителен директор и Боян Филипов Стефовизпълнителен директор, да заплати на В. Н. П. с ЕГН ********** от гр.*************** сумата в общ размер на 387.04 евро-разноски в настоящото производство.

Решението е постановено при участието на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, като трето лице помагач на ответника.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС – Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________ 4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 165 гр. гр. Димитровград, 17.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Г. Т. Стоянова Денчева при участието на секретаря А. Б. Д. като разгледа докладваното от Г. Т. Стоянова Денчева Гражданско дело № 20255610101941 по описа за 2025 година

Предявен е отрицателен установителен иск по чл.124 ГПК във връзка с чл.439, ал.1 ГПК.

В отговора на исковата молба ответникът е признал иска изцяло като основателен. В тази връзка ищецът, чрез процесуален представител, на осн. чл. 237 ал.1 от ГПК моли съдът да постанови решение при признание на иска.

В отговора на ИМ и последващото становище по хода на делото ответникът е поискал направените по делото разноски да бъдат възложени на ищеца, а ако това не бъде сторено да бъдат намалени, като прави възражение за прекомерност.

По искане на ищеца, чрез процесуален представител с оглед така направеното признание, съдът е прекратил съдебното дирене, съответно дължи произнасяне с решение съобразно с признанието.

Доколкото признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави и не се касае за право, с което страните не могат да се разпореждат, основавайки се на признанието на иска съдът следва да постанови решение, с което да установи спрямо ответника, че не дължи половината от сумите по ИЛ от 08.03.2011 г. въз основа за заповед за незабавно изпълнение № 238 от 08.03.2011г., издадена по ч.гр.д.№ 304/2011 г. по описа на ДРС срещу наследодателя на ищеца Ц. Н. Н.а като солидарен длъжник, за което е 1 образувано по молба на взискателя „БАНКА ДСК"ЕАД ИД № 347/2011 по описа на ЧСИ Захари Запрянов с рег.№ 875, а именно: сумата от 1418,45 лв.главница по Договор за кредит за текущо потребление от 6.02.2007г, 189,86 лв.- договорна лихва от 16.02.2007г. до 07.03.2011г., 77,50 лв.- наказателна лихва от 19.08.2010г.до 07.03.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 07.03.2011 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 153,71 лв. деловодни разноски , поради това, че същите са погасени по давност.

По отношение на разноските:

Искането на ответника за възлагането на разноските на ищеца по см. на чл.78 ал.2 от ГПК, съдът намери за неоснователно. Макар и с отговора ответникът да признава иска, той не може да се освободи от разноски според нормата на чл. 78 ал. 2 от ГПК . Същата предвижда, че ако с поведението си ответникът не е дал повод за завеждане на делото и признае иска, страната се освобождава от разноски. В случая е необходимо да са налице и двете предпоставки, но съдът намира, че това не е така.Исковата претенция е с правно основание чл. 439 ГПК и е допустима независимо от поведението на ответника. Съдебната практика е в насока, че ако е издаден изпълнителен лист, но не е налице висящо изпълнително производство, ищецът има правен интерес да предяви иск по чл. 439, ал. 1 ГПК, тъй като правната сфера на ищеца е накърнена и само въз основа на съществуващия изпълнителен титул, като е безспорен интереса на ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително производство. Независимо от липсата на образувано изпълнително производство, наличието на изпълнителен титул в полза на ответника, винаги поражда право за длъжника да поиска със сила на пресъдено нещо да се отрече вземането след изтичане на срока на погасителната давност, за съдебното предявяване на което причина е поведението на кредитора.

Предвид изложеното, направените в хода на производството разноски в размер на: 74 лв. заплатена ДТ и 683 лв.заплатен адв.хононар в тяхната равностойност в евро следва да бъдат присъдени на ищеца, като ответникът бъде осъден да ги заплати на ищеца.

По възражението на ответника за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар от ищеца, съдът намери същото за неоснователно. Размерът посочен в 2 договора за правна помощ и пълномощното отговоря на свършената адвокатска работа в хода на производството и не следва да бъде редуциран от съда. Предмета на делото предполага преди оформянето и депозирането на исковата молба и комплектоване на делото да са направени справки при ЧСИ в гр.Хасково, както и адвокатът да се е снабдил с документи от изпълнителното дело, което също е част от свършената работа по съдебното производство.

Предвид горните мотиви на съда и с оглед основателността на иска, следва да бъде уважено искането на ищеца за присъждане на направените в това съдебно производство деловодни разноски, като на основание чл.78 ал.1 от ГПК следва да се осъди ответника да заплати на ищеца всички направени по настоящото дело разноски в общ размер на 387.04 евро, представляващи равностойността на 757 лева /683 лева-заплатен адвокатски хонорар и 74 левазаплатена държавна такса/.

Предвид гореизложените съображения и на основание чл.237 ал.1, във вр. с ал.2 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. Н. П. с ЕГН ********** от гр.*************** не дължи на „БАНКА ДСК"АД, ЕИК 121830616, седалище и адрес на управление: гр.София, ул."Московска" № 19, представлявано заедно от Тамаш Хак-Ковач- главен изпълнителен директор и Боян Филипов Стефов-изпълнителен директор половината от сумите по ИЛ от 08.03.2011 г. въз основа на Заповед за незабавно изпълнение № 238 от 08.03.2011г., издадена по ч.гр.д.№ 304/2011 г. по описа на ДРС срещу наследодателя на ищеца Ц. Н. Н.а, като солидарен длъжник, за което е образувано по молба на взискателя „БАНКА ДСК"ЕАД ИД № 347/2011 по описа на ЧСИ Захари Запрянов с рег.№ 875, а именно: сумата от 1418,45 лв./725.01 евро/- главница по Договор за кредит за текущо потребление от 6.02.2007г, 189,86 лв./97.07 евро/- договорна лихва от 16.02.2007г. до 07.03.2011г., 77,50 лв./39.63 евро/- наказателна лихва от 19.08.2010г.до 07.03.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 07.03.2011 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 153,71 лв./78.59 евро/- деловодни разноски.