Определение № 281 от 06.07.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 281 гр. Пловдив, 06.07.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Славейка Ат. Костадинова

Членове:

Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Антония К. Роглева като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно частно търговско дело № 20265001000273 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 274, ал.1, т.2 ГПК.

Постъпила е частна жалба вх. № 15959 от 28.04.2026г. от „Нетуърк Агро Соллюшънс“ ООД, ЕИК 204972258 със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Стефан Стамболов“ № 79, ет.2, ап. 33, представлявано от А.Д.Ч., чрез адв. М. Б. против определение № 430 от 26.03.2026г., постановено по т.д. № 721/2024г. на ОС Пловдив, с което искането на жалбоподателя – ответник за изменение на постановеното решение № 7 от 09.01.2026г. по ТД № 721/2024г. по описа на ОС Пловдив, в частта за разноските, е оставено без уважение. Според жалбоподателят оспореното определение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необосновано. Твърди, че присъдените в полза на ищеца разноски, съставляващи платено възнаграждение за адвокат в размер на общо 12 400 лв., формирано от сбора на 8400 лв. адвокатски хонорар в производството и 4000 лв. адвокатски хонорар за защита по наведеното възражение за прихващане, е прекомерно и необосновано, тъй като всъщност се касае за защита по едно дело, по което насрещен иск не е предявяван, нито приеман за разглеждане. Сочи, че Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения не е задължителна за 1 съда, а само ориентировъчна, както и че в същата не е предвидено възнаграждение за процесуално представителство по наведено от насрещната страна възражение. Въз основа на изложеното и като твърди, че съдебните разноски, които следва да понесе загубилата страна трябва да са пропорционални и разумни, както и че делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност, нито уговореното и платено адвокатско възнаграждение отговаря на работата, извършена от процесуалния представител на ищеца, жалбоподателя настоява съда да отмени оспореното определение, с което молбата му по чл. 248 ГПК е оставена без уважение и като последица да намали присъдените в полза на „ОЛТЕХ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД разноски за платено адвокатско възнаграждение.

В срока за отговор е постъпил такъв от насрещната страна – ищец в първоинстанционното производство, с който жалбата е определена като неоснователна и искането е оспорения съдебен акт да бъде потвърден, като съобразен с материалния закон и съдопроизводствените правила.

Съдът, след преценка на изложеното в жалбите и данните по делото, намери за установено следното:

Частната жалба е постъпила в срока, предвиден в разпоредбата на чл.

275, ал.1 ГПК; подадена е от надлежна страна в производството, която има интерес да обжалва и е насочена срещу акт, за който е предвиден инстанционен контрол и за това е процесуално допустима.

С решение № 7 от 09.01.2026г. постановено по т.д. № 721/2024г. е уважен изцяло предявения от „ОЛТЕК БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 123644998 иск и като последица е ангажирана отговорността на ответника „Нетуърк Агро Соллюшънс“ ООД за разноски в общ размер на 9091.28 евро.

По повод молба вх. № 4052 от 02.02.2026г. от „Нетуърк Агро Соллюшънс“ ООД, ЕИК 204972258 за изменение на постановеното решение в частта на разноските е постановено определение № 430 от 26.03.202г., с което съдът е оставил без уважение искането на „Нетуърк Агро Соллюшънс“ ООД за изменение на решението в частта за разноските, като бъде намалено присъденото в полза на ищеца адвокатско възнаграждение.

Мотив да стори това съдът е намерил, като е отчел, че искът е уважен изцяло, като е присъдена в полза на ищеца главница в размер на 95 878.01 лв., 2 равностойни на 49 021.65 евро, което е резултат на успешно доказване от ищеца на исковата претенция – проведени са три съдебни заседания, в които са събрани гласни доказателства и са изслушани и приети две експертизи – основна и допълнителна, съответно са разгледани и отхвърлени заявените възражения от ответника, в т.ч. и това за прихващане. Констатирано е още, че претендираното за възстановяване адвокатско възнаграждение в размер на 8400 лв. за защита по предявения иск и 4000 лв. за защита по предявеното възражение за прихващане са платени изцяло в брой и са съобразени с правната и фактическа сложност на спора, а адвоката представляващ ищеца е подготвил и внесъл в съда искова молба и допълнителна искова молба, представлявал е страната чрез явяване в проведените съдебни заседания, проявил е активно процесуално поведение по повод защита на представляваната страна по наведените от насрещната страна възражения.

Затова и като е приел, че не е нарушена разпоредбата на чл. 78, ал.1 ГПК, тъй като присъдените разноски за адвокатско възнаграждение са за работата на един адвокат, както и че не са налице основания за редуцирането им, съдът е оставил без уважение искането за изменение на решението в частта за разноските.

С оглед изхода на спора пред първоинстганционния съд – уважаване на иска, който съдебен акт е стабилизиран като необжалван от ответника, на ищеца се дължат разноски, съгласно при условията на чл. 78, ал.1 ГПК.

Съгласно приложения списък по чл. 80 ГПК разноските, направени от „ОЛТЕК БЪЛГАРИЯ“ ЕООД се свеждат до платена държавна такса, депозити за вещи лица и адвокатско възнаграждение в размер на 8400 лв. и 4000 лв. за „насрещно прихващане“.

Спорът пред настоящия съд е концентриран досежно дължимостта на претендираното адвокатско възнаграждение на представляващия ищеца адвокат и неговия размер.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя – ответник в първоинстанционното производство, че уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение е прекомерно. Вярно е, че в Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения не е предвидено отделно адвокатско възнаграждение за защита по наведено възражение за прихващане, но това не означава, че същото не може да бъде уговорено като част от общо 3 договореното възнаграждение за процесуално представителство. Със своевременно заявеното от ответника възражение за прихващане се цели предявеният иск да бъде отхвърлен до размера на установеното за съществуващо вземане на ответника, което налага активно процесуално поведение на адвоката на ищеца по оборването му. Именно такова е и поведението демонстрирано от адв. В. – същата се е явявала в насрочените три съдебни заседания, ангажирала е доказателства и е депозирала писмени бележки по съществото на спора. Без никакво значение е обстоятелството, че ответника не е предявил насрещен иск, а е заявил възражение за прихващане, тъй като именно той избира своя път на защита, като същественото е, че основателността и на двата способа – предявяването на иск и възражение, би довел до идентичен за него позитивен ефект – отхвърляне на иска.

Не може да бъде споделено и разбирането на ответника, че спора не се отличава с особена фактическа и правна сложност. Предявеният иск е осъдителен с цена на иска 95 878.01 лв., представляваща остатък от цена по договор от 23.08.2019г. за доставка на фуражен смесител по фактура № 7634 от 29.11.2019г., а наведените от ответника правопогасяващи възражения, заявени в условията на евентуалност са три – за давност, за разваляне на договора и за прихващане, всяко от които подлежи на отделно доказване, което безспорно утежнява процеса относно установяване на фактите, относими към всяко от тях и така отличава делото с особена фактическа и правна сложност.

Договореното и платено адвокатско възнаграждение е съобразено с разпоредбата на чл. 36, ал.2, изр.2 вр. ал.1 ЗА за справедлив и обоснован размер на това възнаграждение, противно на възраженията на жалбоподателя.

Адвокат В., в качеството й на пълномощник на ищеца, е изготвила искова молба и допълнителна искова молба, наречена „поправена“ искова молба; същата е демонтрирала активно процесуално поведение като е взела участие във всяко от проведените съдебни заседания и след даване ход на устните състезания е депозирала писмени бележки по съществото на спора. Затова и като се отчете високата образователна квалификация на лицето, придобило юридическа правоспособност и вписано в съответния регистър на адвокатската колегия, поетия ангажимент, а също и конкретната фактическа и правна сложност на спора, която съдът преценява като значителна, предвид 4 заявените от ответника три различни по своя характер правопогасяващи възражения и при отчитане на материалния интерес по спора, настоящия съд приема, че възнаграждение в размер на 12 400 лв., равностойно 6340.02 евро е съответно на извършеното от адвоката, представляващ ищеца; същото е справедливо и обосновано с оглед конкретната фактическа и правна сложност на спора, съгласно чл. 78, ал.5 ГПК.

До същите правни изводи е достигнал и решаващия първоинстанционен съд, поради което и оспорения негов съдебен акт, като съобразен с материалния и процесуален закон следва да бъде потвърден.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 430 от 26.03.2026г., постановено по т.д. № 721/2024г. на ОС Пловдив, с което искането на „Нетуърк Агро Соллюшънс“ ООД за изменение на постановеното решение № 7 от 09.01.2026г. по ТД № 721/2024г. по описа на ОС Пловдив, в частта за разноските, касаещи присъденото като платено възнаграждение на адв. В., е оставена без уважение.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му, при условията на чл. 274, ал.3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5