Решение № 425 от 30.03.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 425 гр. Велико Търново, 30.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, I СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯВОР ДАНАИЛОВ при участието на секретаря ВЕНЕЦИЯ В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ЯВОР ДАНАИЛОВ Гражданско дело № 20254110102887 по описа за 2025 година

Предявен е иск по чл.2, ал.1, т.3, предл.1 от ЗОДОВ.

Ищецът В. П. П. твърди в исковата си молба, че присъда по 6365 № 2321/2016г. на СРС бил признат за невиновен и оправдан по повдигнато му обвинение за престъпление по чл.206, ал.3, пр.1, вр. ал.1, пр.1 от НК. Тази присъда била обжалвана пред СГС като с присъда по ВНОХД № 3333/2020г. на СГС била потвърдена оправдателната присъда на СРС.

Реешението влязло в сила на 29.12.2020г. Ищецът твърди, че повдигнатото му обвинение и продължителността на разглеждане на делото причинило на ищеца стревоги, притеснения, страх от осъждане, безпокойство и дискомфорт от множенсвото процесуално-следствени действия, бил злепоставен пред обществото и това довело до негативно отражение върху живота на ищеца, социалното положение и психиката му. Претърпените от него неимуществени вреди оценява на сумата 10000 лв. Моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 10000 лв., или 5113 евро, със законна лихва от влизане в сила на решение по ВНОХД № 3333/2020г. на СГС на 29.12.2000г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

Ответникът – Прокуратурата на РБ, оспорва иска, като недоказан. Оспорва твърдните вреди от ищеца и размера им. Оспорва иска за лихва, като погасен по давност за периода преди 1.10.2022г. Моли съда да отхвърли иска.

Съдът, след като изслуша доводите на страните и прецени събраните доказателства съобразно изискванията на ГПК, приема за установено следното:

С постановление от 21.10.2015г. на ищеца е повдигнато обвинение за престъпление по чл.206, ал.3 вр. ал.1 от НК.

1

С присъда по НОХД № 6365/2016г. на СРС ищецът е признат за невиновен за извършено престъпление по чл.206, ал.3 пр.1 вр. с ал.1 пр.1 от НК и на основание чл.304 от НК е оправдан по повдигнатото му обвинение.

С решение по ВНОХД № 3333/2020г. на СГС, влязло в сила на 29.12.2020г. е потвърдна присъда по НОХД № 6365/2016г. на СРС.

С цел доказване претърпените от ищеца неимуществени вреди, по делото е разпитана свидетеля М.М. – приятел на ищеца. Свидетеля сочи, че по повод на делото на ищеца се налагало няколко пъти да го кара до гр.София – в РПУ, в Следствената служба, като разследването продължило 6 години. Свидетеля не знае как е завършило делото, но според него трямба „да е минало и заминало“, защото не знаел ищеца да е осъден. Ищецът бил притеснен от възможността евентуално да влезе в затвора. Ищецът вдигнал кръвно, но свидетелят не знаел каква била причината за това. Свидетелят знаел, че ищеца има проблеми и дела свързани с ДДС

Предвид установената фактическа обстановка, съдът е мотивиран да приеме от правна страна следното:

Искът с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди е основателен. Налице са предпоставките, посочени в този законов текст, за да се ангажира отговорността на Държавата за вредите, причинени на ищеца. По делото се установи, че с постановление от 21.10.2015г. на ищеца е повдигнато обвинение за престъпление по чл.206, ал.3 вр. ал.1 от НК. С присъда по НОХД № 6365/2016г. на СРС ищецът е признат за невиновен за извършено престъпление по чл.206, ал.3 пр.1 вр. с ал.1 пр.1 от НК и на основание чл.304 от НК е оправдан по повдигнатото му обвинение, а с решение по ВНОХД № 3333/2020г. на СГС, влязло в сила на 29.12.2020г. е потвърдна присъда по НОХД № 6365/2016г. на СРС.

В случая е безспорна отговорността на Прокуратурата на РБ. Съгласно т.7 от ТР № 3/2004 г. прокурорът е държавният орган, който решава съставлява ли деянието престъпление и правилна ли е квалификацията. Прокурорът участва във вземането на решение за повдигане на обвинение и утвърждава постановлението за привличане на обвиняем. Поради това съдът приема, че са налице предпоставките на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на Прокуратура на РБ, да репарира претърпените от ищеца вреди.

Според актуалната практика на ВКС по делата по ЗОДОВ, неимуществените вреди се изразяват в накърняването на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси (нравствените, емоционални, психически, психологически терзания на личността; накърнената чест, достойнство, добро име в обществото). При доказването на вредите съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване наличието на подобно увреждане, в рамките на обичайното за подобни случаи. Нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, незаконно обвинено в извършване на престъпление, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и 2 социалното му общуване. Ако по делото са установени увреждащите действия и бездействия, искът е доказан в своето основание и съдът е длъжен да определи неговия размер по своя преценка или като вземе заключението на вещо лице съгласно чл.162 от ГПК.

Не е необходимо събирането на гласни или писмени доказателства, ако посредством един логически извод могат да се разкриват явления от действителността, затова при наличие на оправдателна присъда по воденото срещу ищеца наказателно производство, без съмнение за него са произтекли неимуществени вреди, чийто размер следва да се определи от съда по справедливост.

В актуалната практика на ВКС, конкретно във връзка с определяне на размера на обезщетенията за търпени от неоснователни действия на правозащитни органи вреди, са утвърдени няколко критерия. От значение са продължителността на наказателното преследване, личността на увредения и притежаваният от него авторитет в обществото, настъпилите промени в отношенията в семейството, допълнително настъпилите обстоятелства, които са се отразили на репутацията на лицето, негативното отражение в резултат на воденото наказателно производство върху душевното му състояние.

При преценката за размера на дължимото обезщетение на ищеца за неимуществени вреди, съдът взе предвид продължителността на наказателното преследване – 5 години, както и обстоятелствата, дали образуваното против него наказателно производство е увредило сериозно авторитета му в обществото, отразило ли се е на отношенията и социалните му контакти, както и е повлияло негативно и върху здравето на ищеца. По делото не се установи безспорно, че именно факта на образуваното наказателно производство против него е повлиял пряко върху здравето на ищеца и конкретно върху физическото му състояние, като е вдигнал кръвно- свидетеля не е категоричен от какво ищеца е вдигнал кръвно. Освен това, следва да се съобрази и обстоятелствата, че именно това дело е повлияло на авторитета на ищеца, тъй като той е имал и други дела – свидетелят знае и за други производства против ищеца свързани с ДДС.

Вредите се изразяват в нравствените, емоционални, психически, психологически терзания на личността; накърнената чест, достойнство, добро име в обществото. Като база за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди следва да служи още икономическият растеж, стандартът на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на увреждането, както и обстоятелството, че осъждането само по себе си също има ефект на репарация. Размерът на обезщетението не следва да бъде и източник на обогатяване за пострадалия. От значение е и създаденият от съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи, тъй като в сферата на нематериалните ценности равенството в обществото намира най-чист израз, а "справедливостта" до голяма степен е изпълнена с морално съдържание и отразява обществената оценка на засегнатите нематериални вреди.

Съвкупната преценка на всички тези обстоятелства, имащи отношение към претърпените от ищеца морални страдания, обуславя извод за основателност на претенциите за обезщетение, които съдът и въз основа на практиката на ВКС по тези дела определя в 3 размер на 2500 евро, в който размер искът следва да бъде уважен. В останалата му част за разликата от 2500 евро до пълния предявен размер от 5113 евро, искът за неимуществени вреди следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

По отношение на акцесорната претенция за присъждане на законната лихва върху претендираното обезщетение за неимуществени вреди, съдът съобрази Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по т. д. № 3 /2004 ОСГК, точка 4, според която законната лихва се дължи от влизане в сила на оправдателната присъда за извършеното престъпление – в случая 29.12.2020г. Възражението на ответника, че вземането за лихва е погасено по давност е основателно, тъй като според чл.111, б.“в“ от ЗЗД с тригодишна давност се погасяват вземания за лихви. Поради следва да се уважи искането на ищеца за присъждане на законната лихва върху сумата от 2500 евро неимуществени вреди, считано от 1.10.2022г., като в частта за времето от 20.12.2020г. до 1.10.2022г., искът за заплащане на законна лихва следва да се отхвърли.

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца разноските по делото в размер на 333 евро, съразмерно с уважените искове.

Водим от изложените мотиви, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, Прокуратурата на Република България, да заплати на В. П. П., EГH ********** от гр. ***, с адрес за поизоваване: гр. ***, ул. „***" № ***, сумата от 2500 евро /две хиляди и петстотин евро/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, след като е бил обвинен в извършване на престъпление, за което е оправдан по НОХД № 6365/2016г. на СРС, заедно със законната лихва върху сумата от 1.10.2022г. до окончателното му изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата от 2500 евро, до пълния предявен размер от 5113 евро, като неоснователен и недоказан; както и ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на законната лихва върху претендираното обезщетение за неимуществени вреди, за времето от от 20.12.2020г. до 1.10.2022г., като погасен по давност.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, да заплати на В. П. П., EГH ********** от гр. ***, с адрес за поизоваване: гр. ***, ул. „***" № ***, сумата от 333 евро /триста тридесет и три евро/, за разноски по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 4