Решение № 101 от 20.03.2019, Апелативен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е № 101 гр. Пловдив, 20.03.2019 г.

Пловдивски Апелативен съд – трети граждански състав, в открито заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и деветнадесета година в състав

Председател: Вера Иванова

Членове: Елена Арнаучкова

Величка Белева при секретаря Антоанета

Калайджиева, като разгледа докладваното от съдията Белева т.д. № 42/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.

Обжалва се от ищцата по спора Д.Р. чрез процесуалния й представител адвокат М.Н. изцяло Решение № 479 от 26.10.2018 г. по т.д. № 291/2017 г. на Окръжен Съд – С.З., с което е отхвърлен предявения от жалбоподателката против търговско дружество „ С. „ ООД ***, ЕИК ********* иск с правно основание чл. 422 от ГПК за признаване за установено че дружеството дължи на Р. сума в размер на 92 901, 93 лв. на основание Запис на заповед от **********г. с падеж 30.06.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 7.12.2016 г. до окончателното й изплащане – за което вземане е издадена Заповед по чл. 417 от ГПК № 3674/21.12.2016 г. по ч.гр.д.

№ 5714/2016 г. на РС – С.З.. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението и искане за неговата отмяна и уважаването на иска. Претендират се направените разноски.

Въззиваемата страна „ С. „ ООД *** не е депозирал отговор на жалбата.

Съдът установи следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен от въззивника Д.Р. против въззиваемото дружество „ С. „ ООД *** иск с правно основание чл. 422 от ГПК - за признаване за установено че дружеството й дължи сума в размер на 92 901, 93 лв. на основание Запис на заповед от **********г. с падеж 30.06.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 7.12.2016 г. до окончателното й изплащане – за което вземане е издадена Заповед по чл. 417 от ГПК № 3674/21.12.2016 г. по ч.гр.д. № 5714/2016 г. на РС – С.З..

По делото е безспорно установено издаването в полза на Р. като кредитор на цитираната заповед за незабавно изпълнение, срещу която длъжникът „С. „ ООД е възразил по реда и в срока по чл. 414 от ГПК, съответно в срока по чл. 415 ал. 4 от ГПК е предявен установителния иск досежно вземането от ищцата като кредитор.

В исковата молба е възведено каузалното правоотношение, по което е издаден записа на заповед от **********г. за процесната сума. Твърдението е че каузата е договор за заем от **********г. за сума в размер на 47 500 евро / с левова равностойност 92 901, 93 лв. / с падеж за връщане 30.06.2016 г., която сума е предадена / банкови парични преводи по сметка на дружеството / и не е върната на падежа и към настоящия момент. Изложени са още твърдения че в периода 20.07.2005 г. – 11.10.2011 г. ищцата е предоставила по банков път суми в общ размер 378 000 евро с левова равностойност 739 303, 75 лв.

– в това число и процесната, все на основание заемни правоотношения.

Облигациите са обективирани в няколко договори за заем - сред които и процесния. В края на всяка календарна година към всеки от договорите - съгласно уговорките в тях, били подписвани нарочни протоколи и издавани записи на заповед за сумите по облигациите. Парични суми по банковата сметка на дружеството били превеждани не само от нея, но и от останалите съдружници, като всички преводи били на основание заемни правоотношения, което се установявало от сключените между съдружниците и сегашни управители В.С. и Д.Б.спогодби от 12.12.2016 г. - макар счетоводното им отразяване да не било на това основание. Със спогодбите тези съдружници в качеството си на настоящи управители – заедно и поотделно, взаимно си признавали извършените от тях парични преводи като вземания към дружеството на основание възникнали заемни правоотношения, а същевременно оспорвали това основание по отношение на извършените от ищцата преводи.

В депозирания отговор ответникът оспорва иска по основание. Възведените възражения са че предоставяните от ищцата суми – сред които и процесната, не са на основание твърдяната облигация.

Договор за заем не е посочен като основание на преводите в представените платежни нареждания , нито осчетоводен при дружеството. В обявените в търговския регистър финансови отчети на дружеството не са отразени задължения по договори за заем изобщо и в частност към ищцата, като тези отчети са подписани от ищцата в качеството й на управител на дружеството до 2016 година.

Първичните счетоводни документи и изобщо цялата счетоводна документация на дружеството също не отразявали паричните преводи от ищцата – в т.ч. и процесния, да са на основание заемно правоотношение. Счетоводно те били отразени като постъпили от съдружниците резервни средства – допълнителни резерви, собственост на дружеството. Във връзка с така изразеното становище представените от ищцата договор за заем от **********г. и издадения въз основа на него запис на заповед от **********г. са оспорени с твърдения че са съставени не на посочените в тях дати, а впоследствие – когато подписалия ги от името на дружеството негов управител К.Т.не е бил вече такъв, и изцяло с оглед нуждите на ищцата в настоящото производство. Оспорено е и авторството на положените в документите подписи от името на К.Т..

Във връзка с оспорването е представен оригинала на договора за заем, като представения с исковата молба препис от същия договор е изключен от доказателствата по делото от първоинстанционния съд поради констатирани несъответствия с оригинала. Въз основа на приетия оригинал на договора и на съдържащия в заповедното производство оригинал на записа на заповед и при съпоставка с други образци от подписа на К.Т.вещото лице – графолог е депозирало заключение че подписите в документите са изпълнени от това лице, посочено като техен автор, а досежно времето на съставянето на документите – че не е възможно то да се установи.

Назначена е ССчЕ, от чието заключение се установява че внасяните от Д.Р. суми в общ размер 739 090,55 лв. – сред които и процесните 92 901, 93 лв., са осчетоводявани в сметка № 117 – Допълнителни резерви. На това основание са осчетоводени и сумите, внесени от останалите трима съдружници. Вноските на всички съдружници са посочени по дати и размери, както и като общ размер. Няма счетоводно отразено задължение на дружеството към съдружниците за връщането на тези суми. Във всички счетоводни баланси те са отразени в Раздел А – Собствен капитал, Група IV – Резерви, статия „ Други резерви“.

Ако бяха заемни средства то счетоводното им отразяване в ГФО за съответната година следва да е в раздел „ В „ на баланса

- Задължения, статия „ Други задължения“. Установено е също така че превежданите от ищцата и останалите съдружници суми не са декларирани като предоставяни заеми пред БНБ в изпълнение на валутния закон и Наредба № 27/13.3.2014 г. Не са декларирани и пред НАП, но доколкото съдружниците и в частност ищцата, не са местни лица не съществува задължението по чл. 50 ал. 1 т. 5 от ЗДДФЛ за деклариране пред фиска на предоставени и/или получени парични заеми.

От справка в ТР се установява че ответното дружество „ С. „ ООД е регистрино от четирима съдружници - Д.Р., К.Т., В.С.и Д.Б.. Управители на дружеството заедно и поотделно до 19.08.2016 г. са били Р. и Т., а от така посочената дата – С. и Б. – заедно и поотделно.

Представени са спогодби между всеки от последните двама и дружеството както следва:

Със спогодба от 12.12.2016 г. между В.С.като съдружник и „ С. „ ООД, представлявано от Д.Б.се признава че сумите, преведени от С. на дружеството в периода 2005 г.

– 2008 г. в общ размер 202 784 евро / 396 611 лева / са заемни средства без уговорен срок за връщане. Признава се че 40 000 евро от тях са върнати на С., а разликата до 202 784 евро ще бъдат погасени вместо чрез плащане чрез прехвърляне върху С. на собственост върху имоти на дружеството. Със спогодба от същата дата, сключена между Б. като съдружник и „ С. „ ООД чрез управителя С. се признава че и преведените от Б. парични средства в размер на 716 839 евро / 1 402 015 лв. / са на основание предоставени на дружеството заеми, че те са му върнати до размер на 40 000 евро, а остатъка до 716 389 евро ще бъдат погасени вместо чрез плащане чрез прехвърляне върху Б. на собственост върху имоти на дружеството.

Сумите, предмет на горепосочените спогодби са посочените от ССчЕ парични средства, преведени от тези двама съдружници на дружеството и осчетоводени от последното на същото основание като преведените от ищцата – допълнителни резерви. В този смисъл и обясненията на експерта в с.з. пред първоинстанционния съд от 26.09.2018 г.

При така събраните доказателства и с оглед становищата и възраженията на страните съдът е приел че искът е неоснователен. Във връзка с оспорените дати на съставяне на договора за заем и издадения във връзка с него запис на заповед е прието че ищцата – при лежаща върху нея доказателствена тежест / съгласно Решение № 167/3.7.2018 г. по т.д. № 4020/2017 г. на ВКС /, не е установила записа на заповед да е съставен на посочената в него дата **********г. – доколкото други доказателства в тази насока не са налице. Относно договора за заем - оригинал е прието че той не следва да се кредитира, тъй като представлявал ново доказателство, несвоевременно представено – доколкото представения своевременно препис от него е изключен от доказателствата по делото, а този препис и оригинала са различни документи - предвид констатираните при сравняването им частични несъответствия в текста.

Прието е че по делото са налице доказателства, опровергаващи твърдяната от ищцата облигация – договор за заем. В платежните нареждания за извършените от нея парични преводи по банковата сметка на дружеството отразеното основание е „ вноски от съдружник „. Средствата по тези преводи / както и преведените от другите съдружници парични средства / са осчетоводени в дружеството като „ резерви „, при това по времето когато ищцата е била негов управител.

Във въззивната жалба се поддържа че заключението на графологичната експертиза не потвърждава възраженията на ответника че договора за заем и записа на заповед са антидатирани и съставени с оглед нуждите на настоящия процес, както и че подписите в тях не били изпълнени от К.Т.- управител на дружеството през 2010 г. Въпреки това и въпреки че предаването на паричната сума е безспорно установено съдът приел че възведеното каузално правоотношение – заем, не е доказано, позовавайки се на счетоводното отразяване на паричните средства. Този му извод е необоснован. При формирането му не са взети предвид спогодбите от 12.12.2016 г. между двамата съдружници и настоящи управители Д.Б.и В.С.досежно предоставените от тях на дружеството парични средства, които са също с посочено основание „ вноски „ и също осчетоводени като „ резерви „. Тези спогодби във връзка и с другите, представени от ищцата писмени доказателства – в това число и договора за заем, който неправилно не е ценен като доказателство, както и заключенията на графологичната и счетоводна експертизи според въззивницата обосновават извод за наличие на заемни правоотношения между дружеството и неговите съдружници и в частност между дружеството и нея досежно процесната сума. Съвкупната преценка на тези доказателства сочи на възведената кауза, а извода за наличието й не се опровергава от факта на осчетоводяването на сумите не на действителното им основание като задължения от парични заеми, а като резерви от вноски на съдружниците. Този начин на осчетоводяване на сам по себе си не променя правното основание на преведените средства.

Настоящата инстанция намира жалбата за основателна по изложените в нея съображения.

Безспорно установено е предаването на процесната сума от въззивницата на ответното дружество. Спорно е основанието - възведеното от ищцата заемно правоотношение, в която насока представеният от нея договор за заем от **********г. в оригинал. Неправилно първоинстанционният съд е приел че той е представено след настъпила преклузия ново писмено доказателства и като така не следва да се цени и коментира по същество.

Оригиналът е представен във връзка с оспорването му от ответника по чл. 193 от ГПК и искане по чл. 183 от ГПК. Като така той не е друг документ, съответно несвоевременно представено ново доказателство, въпреки констатираните между него и преписа несъответствия.