Решение № 272 от 26.03.2024, Районен съд - Перник
- Съд
- Районен съд - Перник
- Дело
- Гражданско дело 2408/2023
- Вид
- Решение № 272
- Подписан
- 26.03.2024
- Състав
- Татяна Иванова Тодорова
Цитирани разпоредби
- чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.176 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.51 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55, ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.60 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.60, ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.126, т.5 и т.6 · Кодекс на труда
- чл.126, т.5 и т.6 · Кодекс на труда
- чл.200 · Кодекс на труда
- чл. 200, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.200, ал.2 · Кодекс на труда
- чл.200, ал.3 · Кодекс на труда
- чл.200, ал.4 · Кодекс на труда
- чл.201, ал.2 · Кодекс на труда
- чл.33 · Кодекс на труда
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 272 гр. П., 26.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Т.И.Т. при участието на секретаря А.В.К. като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20231720102408 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени е иск с правно основание чл.200 от Кодекса на труда (КТ) и чл.86 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа искова молба от Д.
А. М., ЕГН **********, с адрес: *** чрез адв. А. В. – САК, срещу „***“ АД, ЕИК ***, със седалище/адрес на управление: ***, с която е предявен иск с правно основание чл.200 от КТ, и искане да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата от 40000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на *** от 16.11.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на настъпване на злополуката, до окончателното изпълнение на задължението. Моли да и бъдат присъдени сторените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че към 16.11.2022 г. между страните бил сключен трудов договор, съгласно който ищцата заемала при ответника длъжността „***“. Твърди, че на 16.11.2022 г., около 10:30 часа била на работа, в цех „***“, като се качила по вертикална стационарна стълба за влизане в крановата кабина, преди разливочен кран № 22 да бъде паркиран на 1 мястото за достъп до кабината. Излага доводи, че видяла приближаващия се кран, поради което скочила на крановата пътека и паднала от височина около метър и половина на десния си крак. Твърди, че при падането получила травматични увреждания изразяващи се в закрито счупване на горния край на тибията (***); *** и ***. Сочи, че след инцидента претърпяла оперативно лечение в *** „***“ – ***, при което била извършена открита репозиция и възстановяване на ставната повърхност чрез 6-дупкова L-планка и АО винтове, а чрез медиален достъп била извършена репозиция на фрактурата посредством един брой 8-дупкова Т-плака и АО винтове. Сочи, че след оперативното лечение било проведено и медикаментозно такова. Настъпилата злополука била обусловила временна неработоспособност от 120 дни, през които ищцата твърди, че е била в състояние на постоянно неразположение, болките от получената травма били с особен интензитет, а възстановителният период продължавал и към днешна дата. Сочи, че полученото травматично увреждане причинили двигателна невъзможност и силни болки, които трудно се повлиявали от обезболяващи средства. Наложило се да проведе и рехабилитационна програма, която допълнително причинила на ищцата болка в травмираната област. Твърди, че претърпяната злополука и продължителното възстановяване оказали и продължавали да оказват негативно влияние върху начина на живот на ищцата, която освен физически болки, търпяла и редица битови неудобства, свързани с факта, че движенията и били значително ограничени, а в следоперативния период не била в състояние да се обслужва сама в ежедневието си, както и да задоволява и найдребните и обикновени потребности, като личен тоалет, обличане и др., за които ползвала помощ от близките си. Тези обстоятелства твърди, че накарали ищцата да се чувства непълноценна, в тежест на семейството си, което допълнително влошило емоционалното и състояние. Твърди, че претърпяната злополука била квалифицирана като трудова по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО, за което било издадено разпореждане № 43 от 05.12.2022 г. на длъжностното лице по чл.60 от КСО, с което компетентният орган приел злополуката за трудова.
В срока за отговор на исковата молба ответника „***“ АД чрез адв. М. е подал отговор, с който е оспорил предявения иск по основание и размер. В отговора твърди, че предявения иск е изключително завишен, като размера му не бил съобразен със степента и характера на увреждането. Оспорват 2 твърденията на ищцата, че е претърпяла сочените от нея болки и страдания, техният интензитет, времетраене и характер, както и сочените от ищцата последици от травмата. Считат, че ищцата е търпяла най-силни болки и страдания непосредствено след настъпване на злополуката, а с действията си била допринесла и за настъпване на трудовата злополука, тъй като била допуснала груба небрежност по смисъла на чл.201, ал.2 от КТ, поради което е настъпила и злополуката. Сочат, че ищцата била предприела качването по вертикалната стационарна стълба, преди кран № 22 да се е паркирал на мястото за достъп до кабината му и без ищцата да била подала необходимата сигнализация със звънец или обаждане по телефон на ***а. Сочат, че с тези си действия ищцата била нарушила Инструкция за безопасност за качване на разливочен кран, както и т.2 от Програма за провеждане на инструктаж на работното място в цех „***“. В отговора твърдят, че за станалата злополука на ищцата било изплатено застрахователно обезщетение от ЗК „***“ в размер на 800.00 лева, като и ответникът в качеството му на работодател, бил изплатил на ищцата разходи за лечение и възстановяване от злополуката в размер на 195.40 лева и 5664.00 лева. Считат, че сочените за изплатени суми на ищцата от застрахователя и работодателя следва да бъдат приспаднати от присъденото и обезщетение. Моли да им бъдат присъдени сторените разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете.
В отговора ответникът е направил искане за привличане на ЗК „***“ АД ***, ***, като трето лице – помагач на страната на ответника. Искането обосновават с наличие на застрахователни отношения между ответника и застрахователното дружество по Застрахователна Полица № ***/*** на ЗК „***“ АД, Общи условия по застраховка „***“ на „ЗК „***“ АД и Специални условия „***“ на „ЗК „***“ АД. Твърдят, че тези обстоятелства обуславят правния интерес от привличането на застрахователя като трето лице – помагач на страната на ответника.
С определение на ПРС от 01.10.2023 г., съдът е конституирал ЗК „***“ АД ***, като трето лице- помагач на страната на ответника.
В срока за отговор третото лице – помагач на страната на ответника ЗК „***“ АД чрез ю.к. К. са подали отговор на исковата молба, в който са заявили становище за допустимост на предявения иск, но са оспорили иска по основание и размер, като твърдят, че няма основание за ангажиране на 3 тяхната отговорност. В отговора твърди, че между ЗК „***“ АД и „***“ АД е била сключена задължителна застраховка „***“, по застрахователна полица № ***/***, със срок на покритие от 01.04.2022 г. до 31.03.2023 г., като в списъка на застрахованите лица, била включена и ищцата. Твърди, че по така сключената застраховка, от ищцата била постъпила застрахователна претенция № ***, относно настъпило застрахователно събитие на 16.11.2022 г., която приключила с доклад, и на ищцата било определено застрахователно обезщетени в размер на 800.00 лева, изплатено и на 08.06.2023 г. Сочат, че с определянето и изплащането на застрахователното обезщетение, третото лице – помагач било изпълнило задълженията си по застраховката. Твърди, че отговорността на работодателя по чл.200 от КТ не се покрива с отговорността на застрахователя, доколкото неговата отговорност е само до поетото със застрахователния договор задължение. В отговора изрично са заявили, че не оспорват наличието на сключена между третото лице – помагач и ответника на застраховка „***", сключена съгласно Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „***", обективирана в застрахователна полица № ***. Третото лице - помагач е противопоставило и възражение за съпричиняване на злополуката от страна на ищцата.
Поддържат, че ищцата в нарушение на чл.126, т.5 и т.6 от КТ и чл.33 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, не е положила достатъчна грижа за собственото си здраве и живот, като била предприела качване по вертикалната стационарна стълба преди кран № 22 да се е паркирал на мястото за достъп до кабината, и без да е подала нужната сигнализация чрез звънец или обаждане по телефон.
В съдебно заседание ищцата лично и чрез адв. З. и адв. Л. поддържа исковете и моли съда да ги уважи, като й се присъдят сторените по делото разноски.
Ответникът в съдебно заседание се представлява от адв. М., който оспорва исковете и моли съда да присъди на ищцата обезщетение за неимуществени вреди, съобразно принципа за справедливост чл. 52 от ЗЗД, като им се присъдят сторените по делото разноски.
Третото лице – помагач на страната на ответника в съдебно заседание се представлява от ю.к. К., която оспорва исковете по основание и размер.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на 4 чл.235 ГПК, П. районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.200 от КТ и чл.86 от ЗЗД, които съдът намира за допустими, поради което и следва да се произнесе по същество.
По основателността:
За да възникне имуществена *** за обезщетяване на причинените на пострадал от *** работник или служител неимуществени вреди, трябва да бъдат установени чрез пълно и главно (от ищеца) доказване по правилата на чл.154, ал.1 от ГПК следните материални предпоставки: 1) ***; 2) вреда, водеща до неблагоприятни последици – болки и страдания, както и твърдените имуществени вреди и 3) причинно – следствена връзка между злополуката и причинените вреди, т.е. причинените болки и страдания и имуществени вреди да са закономерна, естествена последица от злополуката, която е настъпила през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието.
Имуществената *** за обезвреда възниква независимо от обстоятелството дали той, негов орган или друг негов работник или служител е виновен за увреждането - арг. чл.200, ал.2 от КТ. В този смисъл отговорността на работодателя по чл. 200, ал.1 от КТ е обективна, поради което дори и при виновно поведение от страна на пострадалия – при небрежност, работодателят следва да го обезвреди. Би отпаднала работодателската имуществена отговорност само при умишлено самонараняване, но не и при действие при самонадеяност (т.нар. съзнавана непредпазливост). Дори и при съпричиняване на вредоносния резултат при тази форма на вината (в чл.201, ал.2 от КТ е използван терминът "груба небрежност") отговорността на работодателя може само да бъде намалена.
Няма спор между страните, че към 16.11.2022 г. между ищцата Д. А. М. и ответника „***“ АД е било налице валидно трудово правоотношение. Това обстоятелство се установява и приложения по делото трудов договор № 16 от 08.02.2021 г., от който е видно, че ищцата е заемала при ответника длъжността „***“ в Склад – Готова продукция.
От приложената и неоспорена от страните заповед от 10.11.2022 г. се 5 установява, че поради производствена необходимост, на основание чл.120 от КТ, ответника е разпоредил, считано от 14.11.2022 г. до 30.11.2022 г. ищцата да изпълнява длъжността „***“ в цех „***“. Със същата заповед е разпоредено на ищцата да бъде проведен инструктаж по ОТБ. Препис от заповедта е връчен на ищцата, което се установява от положения от нея подпис под същата на 11.11.2022 г. От приложената длъжностна характеристика за длъжността „***/***“ се установява, че ищцата е запозната със същата на 11.11.2022 г.
От приложеното разпореждане № 43 от 05.12.2022 г. на длъжностно лице при ТП на НОИ, се установява, че около 10:30 часа на 16.11.2022 г., при обучение през работно време, ***а-експедитор Д. А. М. се качва по вертикалната стационарна стълба за влизане в крановата кабина в цех „***“ на „***“ АД, гр. П., и преди разливочен кран № 22 да бъде паркиран на мястото за достъп до кабината, вижда приближаващия кран, като решава да скочи на крановата пътека, при което скачане наранява десния си крак. При тези обстоятелства ищцата получава травматично увреждане, изразяващо се в закрито счупване на горния край на тибията (***). За тези обстоятелства няма спор между страните. Разпореждането на длъжностното лице при ТП на НОИ е влязло в сила на 23.12.2022 г., което се установява от приложеното писмо от ТП на НОИ – П. от 16.02.2024 г.
Разпечатката съдържа 26 от 85 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/12de731f-336b-4182-baf0-bd4a2ba93674