Решение № 155 от 25.01.2021, Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И

Е

№155/25.1.2021г.

Град Пловдив, 25.01.2021 година

В ИМЕТО

НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД – ПЛОВДИВ, ІІ отделение, Х състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети януари през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ при секретаря П.Ц., като разгледа докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ, административно дело № 2003 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство пред първа инстанция.

Делото е образувано е по жалба на Г.И.Д., с ЕГН **********, с адрес ***№3 против Заповед № ЗСП/Д-РВ/1024 от 01.06.2020 година на Директор на ДСП – Пловдив, потвърдена с Решение № 16- РД06-0039 от 19.06.2020 година на Директор РДСП, с което е отхвърлена жалбата на Г.Д..

С жалбата се иска отмяна на поставените заповед и решение и връщане на преписката на административния орган за произнасяне по молбата на Г.Д. за отпускане на пълния размер на полагащата се еднократна помощ.

В съдебно заседание Г.И.Д. се представлява от адв. Т.Д., който поддържа жалбата и моли съда да я уважи, претендира разноски.

Ответникът – Директор на Дирекция

"Социално подпомагане" – Пловдив, не се представлява.

Административен съд – Пловдив, десети състав след преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването, а разгледана по същество е неоснователна.

Със заявление-декларация вх.№ ЗСП/Д-РВ/1024 от 14.05.2020г., жалбоподателят е поискал отпускане на еднократна помощ по чл.16 от ППЗСП с мотив “поради излежаване на присъда в Пловдивския затвор”.

След сезирането на администрацията е съставен Социален доклад от 26.05.2020 г., в който е анализирано семейното и имущественото състояние на лицето. Според същия доклад, лицето не отговаря на условията на чл. 16 от ППЗСП, като се приема че за лицето не е възникнала потребност, която да налага отпускане на еднократна парична помощ, с оглед обстоятелството, че жалбоподателят е започнал на 27.04.2020 г. работа по трудово правоотношение с „Рожевски 61“ЕООД

В хода на задължителния административен контрол подадената жалба е била отхвърлена от Директора на

Регионална дирекция “Социално подпомагане” Пловдив. За да отхвърли жалбата Директорът на РДСП е приел, че самото искане на жалбоподателя в процесния случай, сочи не за наличие на инцидентно възникнали потребности, а освен това лицето е започнало работа по трудово правоотношение. Директорът е посочил, че еднократната социална помощ не е право, а правна възможност. При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

В съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал.1 от АПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва закона (чл. 146, т. 1 - 5 от АПК).

Издадената заповед е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал.1 от АПК, който съдържа неблагоприятни последици за нейния адресат, доколкото същият е обжалвал отказа за отпускане на помощта. Заповедта е издадена от компетентен орган Директорът на Дирекция Социално подпомагане Пловдив и в законоустановената писмена форма.

Според разпоредбата на чл. 2, ал. 3 от Закона за социално подпомагане, социалните помощи се получават само от лица, които поради здравни, възрастови, социални и други независещи от тях причини не могат сами, чрез труда си или доходите, реализирани от притежавано имущество, или с помощта на задължените по закон да ги издържат лица да осигуряват задоволяване на основните си жизнени потребности.

В чл. 27 от ППЗСП са регламентирани условията и редът за извършване на социална анкета по подадена молба-декларация и изготвяне на социален доклад. Въз основа на резултатите от социалната анкета в социалния доклад се прави предложение за отпускане или отказ на помощта, за нейния вид и размер.

Описаната процедура е спазена, а в случая социалния доклад е бил извършен от служителите - социални работници Н.И. и Е.Е., като установените потребности в хода на обследването са намерили отражение в социалния доклад.

На база на правилно установените факти в административното производство съдът намира, че на Г.Д. правилно е отказана търсената помощ поради липса на инцидентно възникнала жизненоважна потребност. Администрацията правилно е отказала търсената еднократна помощ по смисъла на чл. 12, ал. 1, т. 3 от Закона за социално подпомагане, с оглед констатираната пречка за това - неизпълнение на условията по чл. 16, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане.

В чл. 16, ал. 1 от ППЗСП е предвидена възможност за отпускане на еднократна помощ веднъж годишно за жизненоважни потребности на лицата и семействата. От съдържанието на нормата недвусмислено се установява, че помощта се отпуска за задоволяване на потребности, които са възникнали неочаквано, внезапно, инцидентно - в резултат на непредвидими обстоятелства и в отклонение от обичайния начин на живот на молителя, излизащи извън рамките на обичайните му разходи. Еднократната помощ по цитираната разпоредба е само правна възможност (а не безусловно законово право) за подпомагане при непредвидено, неочаквано събитие и невъзможност за преодоляването му, поради липса на собствени средства, каквито обстоятелства, към момента на извършване на преценката от административния орган, не са били налице.

По делото няма други данни и обстоятелства, които да сочат необходимост от отпускане на търсената еднократна помощ. Поради това правилен е изводът на административния орган, който се възприема и от съда, че не е доказано наличието на инцидентно възникнали потребности, за чието задоволяване да се предостави специалната еднократна помощ по чл. 16 от ППЗСП.

В случай, че лицето има необходимост от допълнителни средства за покриване на разходите си, то би могло да претендира постоянно подпомагане, при което следва да бъде направена преценка във връзка с нормативното ограничение, свързано с диференцирания минимален доход.

От страна на ответника не се претендират разноски.

Предвид изложеното, Административен съд – Пловдив, ІІ отделение, Х състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.И.Д., с ЕГН **********, с адрес ***№3 против Заповед № ЗСП/Д-РВ/1024 от 01.06.2020 година на Директор на ДСП Пловдив, потвърдена с Решение № 16- РД06-0039 от 19.06.2020 година на Директор РДСП, с което е отхвърлена жалбата на Г.Д..

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от получаването на съобщение за неговото изготвяне с препис за страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: