Определение № 104 от 29.01.2026, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 104 гр. Перник, 29.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20261700500010 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Образувано е по частна жалба с рег. № 31306/24.11.2025 г., подадена от “УИЗ ЕЪР Унгария” Лтд, чрез адв. К. И. против Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 5181/18.11.2025 г. на Районен съд – Перник, в частта за разноските за адвокатско възнаграждение, по ч. гр. дело № 7286 по описа на РС – Перник за 2025 г..

Жалбоподателят навежда оплаквания за прекомерност на размера на присъденото в полза на процесуалния представител на заявителя адвокатско възнаграждение и отправя искане същото да бъде намалено до сумата от по 240 лева. Обръща внимание на даденото тълкуване от СЕС по дело С-438/22, че посочените в Наредба 1/2004 г. размери могат да служат единствено като ориентир при служебно определяне на възнагражденията, като от значение са видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа, както и фактическата и права сложност на делото. Сочи, че адвокатското възнаграждение в случая е присъдено в заповедно производство с нисък материален интерес, което не се характеризира с фактическа и правна сложност. Моли се за уважаване на частната жалба и присъждане на разноските за въззивното частно производство за заплатена държавна такса.

В срок е постъпил писмен отговор от насрещната страна – Я. Д. Я., чрез адв.В. Ч.-М., с който се изразява становище за неоснователност на подадената жалба и за липса на изпълнение от страна на дружеството длъжник, доколкото последното е заплатило само частично дължимият се хонорар.

Частната жалба е депозирана от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в рамките на предоставения със заповедта за изпълнение едноседмичен срок за обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

По същество, съдът намира следното:

Районен съд – гр. Перник е бил сезиран със Заявление за издаване на заповед за 1 изпълнение по реда на чл.410 ГПК от Я. Д. Я., чрез адв.В. Ч.-М., за заплащане на сумата от 782,33 лв., представляваща главница по неизплатено обезщетение, дължимо от длъжника на основание чл.7, пар. 1, б. “б” от Регламент (ЕО) №261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. за закъснение на процесния полет с над 3 часа, ведно със законната лихва за период от 16.11.2025 г. до окончателното изплащане на вземането. Заявителят претендира заплащането и на адвокатско възнаграждение в размер на 480,00 лв. и държавна такса в размер на 21,25 лв.

Издадена е Заповед за изпълнение № 5181/18.11.2025 г. за така заявените суми. Препис от Заповедта е връчен на дружеството длъжник на 20.11.2025 г., видно от представения отрязък.

На 24.11.2025 г. „УИЗ ЕЪР Унгария“ Лтд. е депозирало частна жалба срещу заповедта в частта й относно присъдените разноски за размера над 200,00 лв. Районен съд – Перник е провел производството по администриране на жалбата, като ответната страна е депозирала становище, след което делото е изпратено на Окръжен съд – Перник за произнасяне по компетентност и е образувано настоящото производство.

На 08.12.2025 г. е депозирано възражение от „УИЗ ЕЪР Унгария“ Лтд. по реда на чл.141а ГПК, като е възразило, че е изпълнило изцяло задължението си по Заповедта за изпълнение. С Разпореждане № 23533 от 09.12.2025 г., съдът е изпратил на заявителя препис от депозираното възражение. Заявителят е депозирал становище с молба с вх.№ 34828/18.12.2025 г.

С Разпореждане № 24753 от 19.12.2025 г. съдът е разпоредил, че ч.гр.д. № 7286/2025 г. по описа на ПРС, следва да се докладва за произнасяне, с оглед преценка за издаване на изпълнителен лист, след произнасяне с окончателен съдебен акт по подадената частна жалба.

Предвид установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ако пред съда в заповедното производство е подадена частна жалба по реда на чл. 413 ГПК срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските, същата не се администрира до изтичане на срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК. Частната жалба се администрира и се разглежда от въззивния съд, ако не е проведено производство по установителния иск по чл. 422 ГПК, в което съдът се произнася по дължимостта на разноските в исковото и заповедното производство с осъдителен диспозитив. Ако производството по установителния иск приключи с влязло в сила решение, то частната жалба се явява без предмет. Когато обаче не се стигне до разглеждане на иск по чл. 422 ГПК, частната жалба по чл. 413, ал. 1 ГПК следва да бъде разгледана от окръжния съд. Това са хипотезите, при които не е подадено възражение, при оттегляне на възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК, както и когато производството по установителния иск приключи с определение за прекратяването му, но заповедта не е обезсилена.

В настоящия случай в срока за възражение е подадено такова от длъжника и настоящ жалбоподател, в което той твърди, че е заплатил вземането за главница, лихва и част от присъдените разноски, с прилагане на доказателства, т. е. възражението намира своето основание в чл. 414а ГПК. Хипотезата на чл. 414а ГПК не е изрично посочена в ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, понеже към момента на приемането му чл. 414а ГПК не е съществувал. Не подлежи на съмнение обаче, че при твърдения за заплащане 2 на задължението, то не е налице същинско възражение. Според чл. 414а ГПК при заплащане на задължението и представяне на доказателства за това в срока за възражение, не се дават указания за предявяване на иск по чл. 415, ал. 1 ГПК. В този смисъл е и т. 10в от посоченото тълкувателно решение, според която ако кредиторът е получил изпълнение на вземането, но не и на разноските по заповедта за изпълнение в периода след подаване на заявлението и при депозирано възражение от длъжника, интересът от предявяване на иск за съществуване на вземането е отпаднал.

В случая в подаденото становище по чл. 414а ГПК заявителят не оспорва, че е получил след образуване на делото пълно заплащане на главницата и законната лихва по заповедта или общо 1018,58 лева. Плащането е от 05.12.2025г., а заявлението е входирано на 20.11.2025г. Поради това частната жалба срещу заповедта в частта относно разноските на длъжника подлежи на разглеждане. Разноските за адвокатско възнаграждение са заплатени до размера от 200,00 лв. с вкл. ДДС.

Частната жалба е насочена срещу определеното на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА в полза на адвоката на заявителя възнаграждение в размер от 400 лв. с включен ДДС. Обжалва се заповедта в частта за разноските за сумата над 200,00 лв., дължима от длъжника по чл.

38, ал. 2 ЗА на адвокат В. Ч. – М. за оказана безплатна адвокатска помощ на материално затруднено лице – заявител по заявлението.

Съгласно чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.) за процесуално представителство, защита и съдействие в производства за издаване на заповед за изпълнение възнаграждението се определя по правилата на ал. 2 на базата на половината от стойностите на претендираните суми. В конкретната хипотеза при определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение въз основа на половината от претендираните със заявлението суми се установява, че минималният размер на адвокатското възнаграждение в производството е 400 лв., съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, която наредба съдът съобразява само като ориентир.

Съдът намира, че това възнаграждение в случая се явява прекомерно и несъответстващо на фактическата и правна сложност на делото. Заявителят е подал заявление за изплащане на обезщетение за закъснял с повече от четири часа полет.

Попълнено е заявление на бланка със съответните фактически твърдения. В хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗА размерите на възнаграждението се определят от съда.

Според практиката на СЕС по съединени дела С-427/16 и С-428/16 национална правна уредба като тази по чл. 36, ал. 2 ЗАдв. и чл. 78, ал. 5 ГПК, съгласно която не може да се договаря по-нисък размер на адвокатското възнаграждение, съответно съдът не може да присъди по-нисък размер от този по наредба, приета от професионална организация на адвокатите, ограничава конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по см. на чл. 101, пар. 1 ДФЕС. Въз основа на това е изведено, че преценката на националния съд за размера на възнаграждението следва да е според правната и фактическа сложност на делото, без съдът да е ограничен от Наредба 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет. СЕС е постановил, че национална правна уредба, съгласно която, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по см. на чл. 101, пар. 1 ДФЕС. При наличието на 3 такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи установената в чл. 101, пар. 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики.

Съдът намира, че в конкретния случай дължимото възнаграждение за оказаната безплатна помощ е в размер на 200 лв. с включен ДДС, като така определеното възнаграждение съответства в пълна степен на фактическата и правна сложност на делото, характера и спецификите, които проявява заповедното производство, както и на обема на извършената от адвоката процесуална дейност (в този смисъл и Определение № 1151 от 11.04.2025 г. по ч. т. д. № 581/2025 г., I т. о. на ВКС и др.).

По изложените съображения заповедта за изпълнение в частта, в която са определени разноски за адвокатско възнаграждение за сумата над 200 лв., следва да бъде отменена.

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 5181 от 18.11.2025 г., издадена по ч. гр. д. № 7286/18.11.2025г. г. по описа на Районен съд Перник, в частта, в която е разпоредено длъжникът "УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ" ЦРТ. чрез "УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ ЦРТ. - клон България", КЧТ, ЕИК 200830927, със седалище и адрес на управление в гр. София, Зона "Летище София", сграда "ИВТ" да заплати на адвокат В. В. Ч. - М. с л. н. *** сумата над 200 лв. с вкл. ДДС до 400 лв. с вкл. ДДС, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4