Определение № 1246 от 05.04.2018, Окръжен съд - Варна

О

П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№………./……….04.2018 г. гр. Варна

ВАРНЕНСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 05.04.2018 г., в състав:

СЪДИЯ: ДИАНА МИТЕВА като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1110 по описа за

2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на гл. 37 ГПК.

Постъпила е искова молба от ИСКОВА МОЛБА на „АЙ ВИ БИ

КОЗМЕТИКС” ЕООД, ЕИК *********, гр.София, адресирана до Варненски Окръжен съд, с която е предявен ТЪРГОВСКИ СПОР (чл. 365 т.1от ГПК) по допустими обективно съединени искове на продавач за цена на доставени стоки, предоставени на ответника по неформален договор за периодични доставки, ведно с акцесорни претенции за законна лихва и разноски.

Между страните са разменени книжата по делото: Исковата молба вх. № 23805/22.08.18г. , съдържа изискуемите по чл.127 и 128 ГПК реквизити. В нея са посочени фактите, на които ищеца основава иска си. В допълнителна искова молба вх.№ 35182/13.12.2017г ищецът е изменил част от твърденията си и е посочил доказателства.

В срока за отговор ответникът е оспорил претенцията с вх. № 32492/20.11.2017г, и е представил писмени доказателства, като с допълнение вх. № 6939/02.03.18г са пояснени твърденията по защитата.

По допустимостта на претенцията: Легитимацията на страните съответства на твърденията за наличие на изпълнен от ищеца двустранен договор за доставка.

Твърденията за неизпълнение на задължения за заплащане на уговорената цена на получени стоки и обезщетение за забава обосновават интереса от предявяване на осъдителен иск за притезания на кредитора- доставчик.

Съдът приема, че предявените искове са допустими.

По предварителните въпроси:

Насрещните страни са предупредени за последиците по чл. 40 и 41 от ГПК.

С определение № 606/15.02.2018г съдът е отделил от допълнителната искова молба част новопредявена претенция относно други доставки между същите страни в същия период, като е допуснал изменение на обстоятелствена част от иска само по първоначално описаните в исковата молба доставки, индивидуализирани с 6 конкретно посочени фактури. Въпреки, че това изменение не следва да се отразява върху общия размер на претенцията, съдът констатира, че при предявяване на иска ищецът е посочил сбор, който не съответства на сумите, посочени като задължения по индивидуалните доставки, а именно: фактура стойност

Претендиран остатък

20805

27.09.2012

14090.48

3969.96

21190

05.10.2012

4241.53

4241.53

21759

19.10.2012

9965.2

9965.2

22251

02.11.2012

6869.31

6815.82

35865

05.07.2013

4434.71

4434.71

65295

03.09.2014

702.66

702.66

Общо

30129.88

Доколкото дължимата държавна такса е внесена съответно на обявената от ищеца цена на сборния иск 30 120,51лв, съдът намира, че се налага ревизиране на определението, с което цената е била възприета и съответно събиране на допълнителна такса от 0.38 лв. Въпросът за цената на иска не е окончателно стабилизиран до първото заседание, съответно този недостатък може да бъде отстранен с обратна сила.

Справка в търговски регистър, воден от АВ, удостоверява, че производството се води от правосубектни страни – регистрирани търговски дружества. Упълномощаването на представителите на ищеца и ответника е надлежно учредено (л. 5 и л. 38). Независимо от корекцията на цената на иска за главницата, родово компетентен първоинстанционен съд остава окръжния съд. Местната подсъдност не е оспорена.

Предметът на делото определя разглеждането му като ТЪРГОВСКИ СПОР (чл.

365 т.1от ГПК вр. чл. 286 ал.1 и чл. 1 ал.1 т. ТЗ).

Възражение срещу търговския характер на спора не е направено. Ищецът не е посочил начин на изплащане на претендирана с осъдителен иск сума, но доколкото основава искане за реално изпълнение на доказателства, които съдържат банкова сметка (***. използвана от ответника за частични погасявания на задължението) съдът намира, че това допълнително съдържание на исковата молба( чл. 127 ал.4 ГПК) може да се извлече от приложенията към нея. Съдът възприема като банкова сметка ***н на плащане следните данни, посочен във фактурите: сметка в ПроКредит Банк, IBAN ***.

По доказателствените искания:

В исковата молба и отговора на ответника са формулирани доказателствени искания за събиране на писмени доказателства, представени като приложения. Представените фактури не са оспорени и следва да бъдат допуснати, като съдът преценява, че са относими и необходими като имат пряко отношение към релевантните твърдения. Част от преписите, представляващи фискални бонове, представени от ответника и потвърждение на задължения не са четливи и съответно следва да бъдат изискани от съда за допълнителна преценка. Въпреки изисканото уточнение, ответникът не е пояснил към кои от своите твърдения за погасяване на конкретно задължение посочва касовите ордери, поради което произнасяното по тези доказателства следва да се отложи до изясняване на нуждата от тях и относимостта им към предмета на делото.

Приложените към допълнителната искова молба фактури са посочени във връзка с твърдения, които са останали извън предмета на спора поради което и тези доказателства не следва да се приемат.

Искането за допускане на счетоводна експертиза касае проверка на обстоятелства които са останали отчасти неуточнени, поради което съдът следва да отложи назначаването на вещото лице до изясняване на спорните факти и предмета на изследване на експерта.

На страните следва да се укаже и необходимостта от представяне на списък и доказателства за претендираните разноски най –късно в съдебното заседание, в което бъде даден ход по същество, на осн. чл. 80 от ГПК.

За събиране на становища на страните и допуснатите доказателства делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, когато да бъде изслушан и окончателен устен доклад на съдията.

По тези съображения, на осн. чл. 374 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА разглеждане по реда на ТЪРГОВСКИТЕ СПОРОВЕ (гл. 37 от ГПК) предявени обективно съединени осъдителни искове за реално изпълнение предявени от доставчик за заплащане на

30129.88лв, като сборна цена на доставени стоки, фактурирани с 6 фактури в периода 27.09.2012 – 03.09.2014г, ведно с акцесорни вземания за законна лихва и разноски.