Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2736 от 10.05.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 9197/2022
Вид
Решение № 2736
Подписан
10.05.2024
В сила
09.05.2024
Състав
Любомир Василев, Петър Любомиров Сантиров, Георги Стоев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2736 гр. София, 09.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Георги Стоев при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20221100509197 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 20043273 от 20.06.2022 г., постановено по гр.д. № 62963/2020 г. по описа на СРС, 68-ми с-в., са отхвърлени предявените от „Софийска вода” АД по реда на чл.

422, ал. 1 ГПК срещу Д. А. М., установителни искове правно основание чл. 79, ал. 1, предл.

1 ЗЗД, вр. чл. 203 ЗВ за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на сумата от 4 683.79 лв., представляващи стойността на „потребена вода ” от ответника, доставяна по договорни отношения между него и дружеството-ищец през периода от 01.06.2018г. до 09.06.2020г. за обект, находящ се в гр.София, кв.”****, с клиентски № 2800038197 , и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на 573,38 лв., представляващи мораторна лихва за периода от 02.07.2018г. до 09.06.2020г., заедно със законовата лихва върху главницата, считано от датата на предявяването на заявлението по чл.410 ГПК- 10.09.2020г. до окончателното й изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. № 43773/2020г. по описа на СРС, 68 състав.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от „Софийска вода” АД, в която са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на изводите. Изтъква, че доставката на ВиК услуги е до конкретен имот, като не е заявил твърдение в исковата молба, 1 че претендираната сума била за имот в ж.к. **** с клиентски номер № 2800038197. Сочи, че цитирания номер е договорна сметка към партидата на имота, която е открита и се отнася единствено и само за просрочените задължения на ответника, начислени за процесния период, което се потвърждавало и от заключението на вещото лице. Изтъква, че клиентския номер, открит по партида на процесния имот е 1005387256, а посочената по-горе договорна сметка била само за просрочените задължения. Поддържа, че по делото са установени всички обстоятелства, обосноваващи основателността на исковете. Моли съда да отмени обжалваното решение и уважи предявените искове, както и да присъди направените по делото разноски.

Въззиваемият ответник - Д. А. М., е подал в законоустановения срок отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата, поддържайки, че жалбата е неоснователна. Моли съда да потвърди обжалваното решение и присъди направените през настоящата инстанция разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като жалбоподателят е заплатил дължимата ДТ, поради което жалбата е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна.

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт. По конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания, които определят предмета на проверка от въззивния съд, настоящият състав на съда намира следното:

Съгласно законовата дефиниция в § 1, ал. 1, т. 2, буква „а“ от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, аналогична с тази на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., потребител на водоснабдителни и канализационни услуги, респ. задължено лице за заплащане цената на доставени такива във връзка с чл. 203 2 от ЗВ, е всяко физическо или юридическо лице, собственик или ползвател на имоти, за които се предоставят В и К услуги. Получаването на услугата се извършва при публично известни Общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощено от него лице и от съответния регулаторен орган. В и К операторите задължително публикуват одобрените от комисията Общи условия на електронната си страница и най-малко в един централен и един местен ежедневник и осигуряват достъп до тях, като последните влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен ежедневник - арг. чл. 8, ал. 1 - ал. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. По делото е установено, а и ответникът не е оспорил обстоятелството, че е собственик на недвижим имот с административен адрес: гр.София, кв.”****.

Противно на оплакванията в жалбата следва да се отбележи, че в заявлението по чл.410 ГПК и в исковата молба ищецът е направил твърдения, че претендира плащане на суми, начислени за доставени ВиК услуги в имот, находящ се в гр.София, кв.”****,за което е открита договорна сметка с № 2800038197. По делото е представен Талон за пломбиране на водомери № 0000855836 от 06.06.2017 г., който не е било оспорен от ищеца, и който се установява, че клиентския номер е 129729. Не са представени никакви фактури , извлечения , справки или други документи , от които да се установява , че за посочения имот е образувана партида с кпиентски № 1005387256 , по която са начислени претендираните от ищеца суми за ВиК услути, както и , че титуляр на тази партида е именно ответникът Д. А.

М..

Нещо повече, настоящият съдебен състав намира за основателно направеното в отговора на исковата молба и поддържан в отговора на въззивната жалба довод, че предявената искова претенция е недоказана, тъй като не се установява по несъмнен начин, че дружеството - ищец реално е доставило до процесния имот питейна вода, отговаряща на нормативните изисквания за качество и нейното количество, съответно че е предоставило В и К услуги по отвеждане на отпадни води. Получаването на услугата се извършва при публично известни Общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощено от него лице и от съответния регулаторен орган.

Тези обстоятелства не се установяват и от заключението на вещите лица по изслушана пред първоинстанционния съд ССчЕ, доколкото същото е изготвено въз основа на едностранно вписани в счетоводството на ищеца данни. В тази връзка следва да се отбележи, че количеството изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора се измерва чрез монтираните на всяко водопроводно отклонение водомери - чл. 32, ал. 1 от наредбата, а за сгради - етажна собственост - въз основа на измереното количество, отчетено по общия водомер на водопроводното отклонение за определен период от време, което се разпределя между отделните потребители въз основа на отчетите за същия период от време на всички индивидуални водомери след общия водомер, като първо се отчита общият водомер в присъствието на представител на потребителите, а след това се отчитат 3 индивидуалните водомери - чл. 32, ал. 2 и 3 от наредбата. Съгласно чл. 32, ал. 4 от наредбата, отчетените данни се установяват чрез отбелязване в карнет, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път, за което по делото не се твърди от ищеца, а и не се установява електронно отчитане. Ето защо отчитането на показанията на водомерите следва да се извършва от служител на оператора на В и К услуги в присъствието на потребителя или на негов представител (чл. 23, ал. 4 ОУ), като клаузата на чл. 24, ал. 1 ОУ регламентира задължението на потребителя да осигурява свободен и безопасен достъп на легитимните длъжностни лица на В и К оператора. Относно случаите, в които потребителят на В и К услуги не е изпълнил задължението си да осигури достъп до имота за извършване на отчет, редът за констатиране на това обстоятелство е определен в чл. 35, ал. 4 и 5 от Наредба № 4. Следователно доставянето на определени количества В и К услуги се установява с представяне на документи (карнети) за отчет на главния водомер на сградата и индивидуалния водомер в съответния имот и техните показания. В случаите на самоотчет следва да бъдат представени резултатите от самоотчета, а в случаите на служебно начисляване поради неосигурен достъп следва да бъде представен съответният протокол за неосигурен достъп, подписан от длъжностното лице и поне от един свидетел, на когото са посочени трите имена, единен граждански номер и адрес - чл. 35, ал. 5 от Наредба № 4. С разпоредбата на чл. 35 от Наредба № 4 е уреден въпросът по какъв начин се отчитат показанията на водомерите, кога и как операторът начислява служебно количество изразходвана вода, по какъв начин се осигурява достъпът на длъжностното лице на оператора до водомера за извършване на отчети, как се процедира и по какъв начин се констатира отказът на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора до водомера.

Следователно в Наредба № 4 е предвидено ползваните В и К услуги да се заплащат само въз основа на реално измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всеки потребител, като изключенията са изброени изчерпателно /за каквито изключения няма данни/. В случая по делото не са представени документи за отчет на водомера за обекта или ангажирани други доказателства, поради което не може да се направи извод, че ищецът е провел успешно пълно и главно доказване на реалното доставяне и количеството потребена от ответницата вода, съответно стойността на услугите по доставяне на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води в процесния имот и през процесния период. От ищцовото дружество не са представени карнети, съдържащи отчети и подписи срещу отчетените показания, протоколи, съставени от длъжностно лице, удостоверяващи неосигурен от абоната достъп за реален отчет, няма данни и за отчитане на показанията на водомера по електронен път.

Такива отчети обаче не са представи по делото, нито пък протоколи, че при посещение не му е подсигурен достъп до имота, като вещите лица само са се ограничили да посочат, че данните са предоставени от ищеца.

4

Изложеното налага извод, че при така посочените данни в изслушаната ССчЕ, за съда не е възможно да се установи начинът, по който е начислявано количеството питейна вода, съответно дали е спазен посоченият по - горе ред, както и да се установи потребеното количество вода, нейното отвеждане от имота, само на база счетоводството на ищеца.

Принципно всяка една справка или издадена фактура от ищцовото дружество има характер на частен свидетелстващ документ, издаден едностранно от ищеца и удостоверяващ изгодни за издателя факти, поради което и при оспорване от страна на ответника на реалното предоставяне на В и К услуги в претендираното количество и стойност, каквото е направено с отговора на исковата молба, същите не са годно доказателствено средство по смисъла на ГПК за установяване на реално доставените количества вода, съответно на предоставените В и К услуги, независимо дали счетоводните записи са редовно водени или не. В този смисъл те притежават само формална доказателствена сила за обстоятелството, че съдържат удостоверително изявление, направено от субекта, сочен като техен издател – арг. чл. 180 ГПК. Имайки предвид, че по делото не са представени доказателства, които да удостоверяват правилното и законосъобразно извършване на посочената в Наредба № 4 и общите условия процедура по отчитане на доставени до имота В и К услуги, както и реалното доставяне на питейна вода до имота, то при последиците на доказателствана като освен това неясно остава по какъв критерий е начислявано количеството доставяна питейна вода до процесния имот.