Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 243 от 20.01.2025, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 4464/2024
Вид
Решение № 243
Подписан
20.01.2025
Състав
Румяна Христова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 243 гр. Варна, 20.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 16 СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Х.а при участието на секретаря Галя Ж. Дамянова като разгледа докладваното от Румяна Х.а Гражданско дело № 20243110104464 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявеният иск намира своето правно основание в разпоредбите на 405, ал.1 от КЗ.

Ищецът Е. А. Д. „Г. Н.", БУЛСТАТ ** със седалище и адрес на управление **, представлявано от Г. М. Н. чрез пълномощник адв. Р. Р., АК Варна **, претендира от съда да постанови решение, с което да осъди ответника З. „Б. И.“ АД ЕИК ** със седалище и адрес на управление ** да заплати на ищеца, сумата от 10лв., представляваща частичен иск от общо сумата от 165лв,впоследствие увеличен на 165лева, представляваща неизплатено застрахователно обезщетение по застрахователна щета №** за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в увреждания по преден капак на лек автомобил „Фолксваген Туарег" с peг. № В ** ТС, причинени в резултат на настъпило застрахователно събитие по застраховка „АВТОКАСКО" по застрахователна полица № Е23600000720, за които увреждания в ЗД„БУЛ ИНСАД е образувана щета №**, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателно 1 изплащане на задължението.

Моли за присъждане на всички направени разноски по делото.

Претендираните парични вземания, може да бъдат заплатени от ответната страна по следната банкова сметка, създадена на основание чл.39 от Закона за адвокатурата, а именно: IBAN- ** П. адв. Р. Р..

Ищецът аргументира правен интерес навеждайки следните фактически твърдения: от предявения иск,

На 23.01.2023г. между З. „Б. И." АД и Е. А. Д. „Г. Н." е сключен застрахователен договор по застраховка „АВТОКАСКО", по отношение на следният автомобил - „Фолксваген Туарег" с рег.№ В ** ТС. Този факт се удостоверява от застрахователна полица № Е23600000720. Съобразно посоченото в застрахователната полица, тя е със срок на действие от една година и започва да действа, считано от 05.02.2023г. до 04.02.2024г.

Лек автомобил „Фолксваген Туарег" с рег.№ В ** ТС е собственост на Е.

А.Д. „Г. Н.".

Към датата на сключване на застрахователния договор, съобразно изискванията на застрахователното дружество, е определена застрахователна стойност на автомобила в размер на 13 770лв, при дължима застрахователна премия в размер на 868,20лв, която е заплатена.

По време действие на застрахователната полица, на 10.06.2023г. в гр.

Варна, при движение на автомобилът по „Крайезерен път" в посока ж.к.

„Младост" от движещ се пред автомобилът друг тежкотоварен автомобил, се посипват дребни частици и част от тях удрят предния капак на лек автомобил „Фолксваген Туарег" с рег.№ В ** ТС.

За настъпилото застрахователно събитие, ищецът своевременно на 13.06.2023г. е уведомил ответното застрахователното дружество за същото, като е предявил претенция по застраховка „АВТОКАСКО"- за образуване на щета, оглед на автомобила и изплащане на дължимото се застрахователно обезщетение. Вследствие на това е образувана застрахователна преписка по щета №**.

Извършен е оглед на автомобила от страна на застрахователната компания, като е изготвен и опис на щета №**/13.06.2023г.

Съобразно заключението на експертите

2 на застрахователя, по автомобилът са налице следните увреждания: преден капак, който е посочен за боядисване. По посочената застрахователна щета №** на 20.07.2023г. от страна на З. „Б. И." АД е заплатена на ищеца сума в размер на 214,50лв.

След извършено проучване сред сервизи за стойността на ремонта, необходим, за да бъдат отстранени щетите по автомобилът - изразяващи се в увреждане на преден капак, ищецът е установил, че необходимата сума е поголяма от размера на изплатеното застрахователно обезщетение. Средната пазарна стойност за отстраняване на щетите е в размер на 380лв., при заплатена от страна на застрахователната компания сума в размер на 214,50лв.

Налице е разлика в размер на 165лв.

Ответникът З. „Б. И." АД към настоящия момент не е заплатил в пълен размер, дължимото се от него застрахователно обезщетение, на основание застраховка „АВТОКАСКО", за възникналите увреждания по автомобилът вследствие на възникналото застрахователно събитие, изразяващи се в увреждане на преден капак по образуваната при него застрахователна щета, като е извършил плащане единствено на сума в размер на 214,50лв от общо необходима такава за извършване на ремонта от 380лв или е налице задължение за плащане на разлика от сума в размер на 165лв.

С плащане на сумата от 214,50лв, счита, че застрахователната компания е извършила признание на основателността на дължимото се застрахователно обезщетение, като спорен момент счита, че е единствено дължимия се размер на застрахователното обезщетение.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът З. „Б. И." АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление; **, действащо чрез пълномощника си адвокат М. И. Г. - САК; съдебен адрес: ***,депозира отговор.

Оспорва изцяло иска по основание и размер по следните съображения:

Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „АВТОКАСКО" за процесния автомобил „Фолксваген Tyapeг“, с peг. № В ** ТС. Не оспорва описаните увреждания и причинно-следствената връзка с описаното произшествие. Оспорва предявения иск по размер. Твърди, че претендираната с исковата молба сума в размер на 165 лв. е завишена и не отговаря на действителния размер на щетите. Видно от исковата молба на 20.07.2023г. З. „Б. И. АД е заплатил обезщетение за причинените 3 имуществени увреждания по процесния автомобил в размер на 214,50 лв.

Твърди, че същото обхваща в цялост необходимите части, консумативи и труд, за възстановяването на констатираните повреди и в тази връзка овъзмездява ищцовата страна напълно. Доколкото размерът на вредата подлежи на пълно и главно доказване от страна на ищеца, оспорва дължимостта на обезщетение, извън вече направеното плащане и смята, че същото би имало функция на обогатяване,а не на овъзмездяване.

Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли исковата претенция, като изцяло неоснователна и недоказана. Евентуално моли съда да намали размера на претендираното обезщетение с оглед възраженията.

Моли за присъждане на направените в производството разноски.

В съдебно заседание ищецът, чрез адв. Р. поддържа иска. В хода по същество на делото, ищецът моли за уважаване на иска и присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание ответникът,редовно призован, не се явява ,не изпраща представител.

Съдът, след преценка на събраните по делото писмени доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

ПИЕТИ ЗА БЕЗСПОРНИ И НЕНУЖДАЕЩИ СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ В

ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ СТРАНИТЕ са следните обстоятелства: наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „АВТОКАСКО" за процесния автомобил „Фолксваген Tyapeг“, с peг. № В ** ТС, описаните увреждания и причинно-следствената връзка с описаното произшествие.

Не е спорно между страните,че за процесното произшествие ищецът е получил обезщетение в размер от 214.50лева.

От заключението на ВЛ по допуснатата САВТ.Е се установява следното:

Експертизата приема уврежданията, установени при оглед на автомобила от представител на застрахователя, описани в Опис на щета № **/13.06.2023 г., а именно: Преден капак.

Пазарната стойност на необходимите разходи за възстановяване на увредения детайл – Преден капак на лек автомобил „Фолксваген Туарег“ с рег.

№ **, като се направи проучване за извършване на ремонта в автосервизи 4 притежаващи сертификат за качество, както и такива, които не притежават подобен сертификат, в зависимост от вида и качеството на извършване на ремонта, като се определи средна пазарна стойност за извършване на ремонта към момента на възникване на застрахователното събитие, е в размер на 521.22 лв. гр. Варна.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ, като предвидената в тази норма отговорност на застрахователя може да бъде ангажирана при осъществяването на сложен фактически състав, който включва следните елементи: наличие на валидно учредено застрахователно правоотношение между страните; настъпване на твърдяното застрахователно събитие в периода на осигуреното застрахователно покритие; наличие на вреди, за които се претендира застрахователно обезщетение, възникнали в резултат от застрахователното събитие; уведомяване на застрахователя за настъпило застрахователно събитие и представяне на необходимите документи за неговото установяване. При кумулативната даденост на тези предпоставки съгласно цитираната разпоредба в тежест на застрахователя възниква задължение за заплащане на застрахователно обезщетение на застрахования.

Съгласно процесуалното правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК за разпределение на доказателствената тежест, ищецът в настоящото производство, следва да докаже при условията на пълно главно доказване елементите от визирания фактически състав, за да установи основателността на исковата си претенция. Ответникът от своя страна, носи тежестта за доказване на противопоставените възражения с оглед оборване на заведения иск.

Не е спорно между страните, че собственик на процесното МПС е ищецът. Страните не спорят относно сключването на договор за „Каско“ на МПС, които покрива всички рискове по отношение на процесното МПС с валидност към датата на процесното произшествие.

Предвид горното съдът приема, че в настоящия случай е настъпило покрито от договора застрахователно събитие. Ето защо по силата на застрахователното правоотношение за застрахователя възниква задължение да 5 заплати застрахователно обезщетение с което да репарира щетите на ищеца от настъпилото застрахователно събитие.

Спорът се свежда до размера на обезщетението .

Относно размера на обезщетението , съдът намира, че следва да намерят приложения разпоредбите на чл.429,ал.1 от КЗ във вр. с чл.400,ал.1 и ал.2 от КЗ, т.е. в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увредения автомобил към датата на увреждането, като за такава се смята стойността срещу която вместо него може да се купи друго със същото качество, т.е. обезщетението се дължи по пазарната стойност на увреденото имущество. Същото не може да надвишава стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество чл. 386, ал. 1, чл. 388, ал. 1 и 389, ал. 1 КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, монтаж и други, без прилагане на обезценка чл. 386, ал. 2 КЗ. В горния смисъл са и Решение № 115/ 09.07.2009 год. по т. д. № 627/ 2008 год. на ВКС, ІІ ТО, Решение № 79/ 02.07.2009 год. по т. д. № 156/ 2009 год. на ВКС, І ТО, Решение № 152/ 02.02.2011 год. по т. д. № 51/ 2010 год. на ВКС, І ТО.

От заключението на ВЛ по САВт.Е се установява,че общата стойност на щетите на автомобила, като се определи стойността на ремонта по средни пазарни цени към датата на събитието, като при определяне на средната пазарна цена на труда се използва цената предлагана в сервизи отговарящи на съвременните изисквания за качество, а именно да притежават европейски сертификат за качество, както и сервизи не притежаващи европейски сертификат за качество, е в размер на 521.22лв. След приспадане от този размер на сумата от 214.50лева,призната от ищеца, като платена му по процесната щета, остават дължими 306.72лева. Ищецът претендира обезщетяване в размер от 165лева с оглед на което искът ,като основателен и доказан следва да се уважи.

Като законна последица от уважаването на иска следва да се присъди законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда-11.04.2024год. до окончателното изплащане.

Предвид изхода от спора пред настоящата инстанция , на основание 6 чл.78,ал.1 от ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски в размер , съобразно представен по делото списък. Същите възлизат в размер от 680лв. и се изразяват в следното 50лв. държавна такса, 200лв. депозит за ВЛ , 430лв. адвокатско възнаграждение.