Решение № 97 от 09.06.2020, Административен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е

Н И Е

№…… гр. Ловеч, 09.06. 2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на трети юни две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ

ВЪЛКОВ при секретаря Антоанета Александрова, като разгледа докладваното от съдия Вълков адм. дело № 173/2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 38 от Закона за държавната собственост (ЗДС).

Административното дело е образувано по жалба от Търговско дружество „СТАВЕН“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, п. к. 8800 , ул. „Добри Чинтулов“ №16, представлявано от изпълнителен директор С.С. чрез пълномощник срещу РЕШЕНИЕ № 142/02.03.2020г. на Министерски съвет на Република България за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост за държавна нужда за изграждане на обект Автомагистрала „Хемус“, участък от км 103+150 до км 122+260 на територията на област Ловеч, намиращи се в землищата на гр. Угърчин, с.

Орляне и с. Каленик, община Угърчин, и землищата на с. Радювене, и с. Лисец, общ. Ловеч, обл. Ловеч в частта относно определеното обезщетение по отношение на поземлени имоти, собственост на жалбоподателя, представляващи:

1.ПИ с идентификатор ***, представляващ НИВА , IV категория в местността „БОЗАЛЪКА“, находящ се в землището на с. Каленик, община Угърчин, обл. Ловеч, ЕКАТТЕ 35331 с обща площ 4.201 дка, трайно засегната площ за отчуждаване 1.192 дка и определено обезщетение в размер на 538 лв.

2.ПИ с идентификатор ***, представляващ

НИВА, IV категория в местността

„КАРАГЬОЗБОЗАЛЪК“, находящ се в землището на с. Каленик, община Угърчин, обл. Ловеч, ЕКАТТЕ 35331 с обща площ 4.602 дка, трайно засегната площ за отчуждаване 2.443 дка и определено обезщетение в размер на 1103 лв.

3. ПИ с идентификатор ***, представляващ НИВА, IV категория в местността „ОНАЗ ЕЛИЯ“, находящ се в землището на с. Каленик, община Угърчин, обл. Ловеч, ЕКАТТЕ 35331 с обща площ 5.099 дка, трайно засегната площ за отчуждаване 2.560 дка и определено обезщетение в размер на 1211 лв.

Жалбоподателят иска да се измени обжалваното решение в частта относно определената пазарна стойност на частта от отчуждените недвижими имоти.

Претендира присъждане на направените разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение.

Жалбоподателят не се явява и не се представлява в съдебно заседание.

Представил е писмена молба чрез пълномощник, че не възразява да се даде ход на делото, поддържа жалбата си и претендира присъждане на разноски, за което представя списък.

Ответникът по делото – Министерски съвет на Република България – редовно призован – не се представлява в съдебно заседание. Представил е писмено становище чрез пълномощник, с което оспорва като неоснователна подадената жалба. Претендира присъждане на юрискосултско възнаграждение.

Заинтересованата страна Министърът на регионалното развитие и благоустройството (РРБ) – редовно призована – не изпраща представител в съдебно заседание. Представила е писмена молба чрез пълномощник, с която оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна Министърът на финансите – редовно призован – не се явява и не се представлява в съдебно заседание.

Заинтересованата страна Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) в съдебно заседание чрез пълномощник изразява становище, че депозираната жалба е неоснователна, поради което моли същата да бъде отхвърлена и да бъде потвърдено решението в обжалваната част..

Настоящият състав на Административен съд Ловеч намира жалбата за процесуално допустима.

Подадена е в законоустановения 14-дневен срок по чл. 38, ал.2 от ЗДС от надлежно легитимирана страна - адресат на оспорения акт, която има правен интерес от обжалване в качеството на собственик на процесните имоти, част от които се отчуждава с оспореното решение. Разгледана по същество е основателна.

По силата на чл.34а, ал.1 от ЗДС, отчуждаването на имоти и части от имоти частна собственост, предназначени за изграждане на национални обекти се извършва с решение на Министерски съвет по предложение на Министъра на РРБ и Министъра на финансите.

Обжалваното решение е издадено от Министерски съвет по предложение на Министъра на РРБ и Министъра на финансите, което означава, че е постановено от компетентен орган по смисъла на чл. 34а, ал.1 от ЗДС.

То е издадено в предвидената от закона писмена форма. С него са отчуждени части от недвижими имоти, които са собственост на жалбоподателя. Имотите са предназначени за изграждане на национален обект – автомагистрала „Хемус“, която е обявена за национален обект с Решение № 250/25.04.2013 г. на Министерски съвет на Република България.

Оспореното решение на Министерски съвет е със съдържанието, регламентирано в чл 34б от ЗДС и е мотивирано. Посочена е държавната нужда, за която се отчуждават частите от двата имота, техния вид, местонахождение и размер, стойността на дължимото обезщетение и собственика на имота.

В производството по издаване на обжалвания акт са спазени административно-производствените правила в съответствние с разпоредбите на чл.

34, чл. 34 а и чл. 34б, ал.2 от ЗДС. От заинтересованото ведомство е изготвено мотивирано искане за отчуждаване до Министъра на финансите и Министъра на РРБ.

Към него са приложени необходимите документи, посочени в чл. 34, ал.2 от ЗДС. Тези двама министри са направили предложение до Министерски съвет за отчуждаване на имотите, към което са приложили съвместен доклад. Решението е разгласено по реда на чл. 34а, ал. 3 от ЗДС, а предложението е било придружено с изискуемите от чл. 34а ал. 4 от ЗДС приложения.

Предпоставка за извършване на отчуждаването е наличието на влязъл в сила подробен устройствен план (ПУП) - парцеларен план, който предвижда изграждането на национален обект автомагистрала "Хемус участък от км. 103+150 до км. 122+260 на територията на област Ловеч, намиращи се в землищата на гр. Угърчин, с.Орляне и с.Каленик, община Угърчин и землищата на с. Радювене и с.Лисец, община Ловеч, област Ловеч, който е одобрен с влязла в сила Заповед №РД-02-15-217/12.12.2019 год. на Министъра на РРБ.

В табличен вид по делото са представени имотите и частите от имоти за отчуждаване с техните характеристики, вид, местонахождение, размер и данни за собствениците. Приложена е и финансова обосновка, както и оценка на имотите (оценителски доклад за определяне на равностойно парично обезщетение) извършена в административното производство от лицензиран оценител конкретно за отчуждената част от недвижимите имоти, собственост на жалбоподателя.

Видно от приложения по делото оценителски доклад, равностойното парично обезщетение, в т.ч. относно процесните имоти в землището на с. Каленик, община Угърчин, поради липса на подходящи сделки е определено по реда на Наредба за реда за определяне на цени на земеделските земи.

Ползвания метод и формула са описани в оценителския доклад . Оценителят е посочил в доклада си, че е ползвал коефициентите по чл. 7б ал. 1, т.2, т. 4, т.

5, т.6 и по чл. 4, ал.2 от Наредба за реда за определяне на цени на земеделските земи, както и рентна бонификация за ориенталски тютюн и за картофи бонитетен бал по 10 лв.

След запознаване с изготвените оценки, съдът счита, че изготвената от оценителя в административното производство оценка не съответства на нормативните изисквания, поради което не може да се приеме за правилен определеният въз основа на нея размер на обезщетението.

Видно от изготвената в административното производство оценка, оценителят е приложил само предвидените в чл.7б от Наредбата коефициенти, без да е приложи коефициент за отстояние от населено място по чл. 4, ал. 1, т. 5 от Наредбата.

Разпоредбата на чл. 7б от Наредбата не изключва изрично прилагането на всички коефициенти по чл. 4 от Наредбата, а въвежда различни стойности на част от приложимите коефициенти и на рентната бонификация, както и изисквания за прилагане на някои коефициенти /напр. поливност по чл.7б, ал.1, т.3 от Наредбата във връзка с чл.4, ал.1, т.2 от същата/. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 7б, т. 7 от Наредбата, изрично препращаща към реда за извършване на оценка по чл. 4 от същата.

Съдът счита, че относно коефициента „отстояние, измерено по най-късата въздушна линия от границите на имота до границите на най-близката урбанизирана територия (населено място или селищно образувание), определени с регулационен план, с градоустройствен план или с околовръстен полигон“, при извършване на оценка по чл. 1, т. 5 от Наредбата, с оглед липсата на изрична разпоредба по чл. 7б предвиждаща различна стойност или неприложимост, приложими са стойностите, определени в чл. 4, ал. 1, т. 5 от Наредбата.

Съдът счита, че при извършване на оценката в административното производство са допуснати съществени противоречия с нормативната уредба, които водят до незаконосъобразност на решението в частта, с която въз основа на тази оценка е определен размерът на обезщетението за частите от процесните имоти.

Във връзка с оспорването съдът е допуснал съдебно-оценителна експертиза, която да даде заключение за равностойното парично обезщетение по чл. 32 от ЗДС, във вр. с §1а, т.1 от ДР на ЗДС.

Заключението на вещото лице е, че действителната пазарна цена на отчуждените части от процесните недвижими имоти в землището на с. Каленик, община Угърчин, собственост на жалбоподателя, определена по реда на чл. 32, ал.2 и ал.3 във вр. параграф 1а от ДР на ЗДС е в размер на 589 лв. за ПИ с идентификатор ***, 1208 лв. за ПИ с идентификатор *** и 1321 лв. за ПИ с идентификатор ***.

В съдебно заседание вещото лице заявява, че оценката му се различава от тази, която е в оценителския доклад, тъй като при изготвяне на заключението той е приложил коефициент К5 за отстояние от населеното място, а в оценителския доклад това не е направено.

Заключението не е прието от пълномощникът на АПИ с аргумент, че вещото лице неправилно е приложило коефициент К5 за отстояние от строителните граници на населеното място.

Съдът кредитира изготвеното заключение на вещото лице по допуснатата съдебна експертиза, защото го намира за професионално и обективно.

Необосноваността на извода на административния орган относно размера на обезщетението обуславя извод за незаконосъобразност на оспореното решение в частта му относно размера на определеното обезщетение за частите от процесните три поземлени имота.

Това налага извод, че решението на Министерски съвет в оспорената част е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като се определи законосъобразен размер на равностойното парично обезщетение за отчуждените части от трите ПИ, собственост на жалбоподателя.

При този изход на делото и с оглед направеното своевременно искане от процесуалният представител на жалбоподателя, на същия следва да се присъдят направените разноски по делото.

По изложените съображения и на основание чл. 38, ал. 8 от ЗДС и чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

Р

Е Ш И :

ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 142/02.03.2020г. на Министерски съвет на Република България за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост за държавна нужда за изграждане на обект Автомагистрала „Хемус“, участък от км 103+150 до км 122+260 на територията на област Ловеч, намиращи се в землищата на гр. Угърчин, с. Орляне и с. Каленик, община Угърчин, и землищата на с.

Радювене, и с. Лисец, общ. Ловеч, обл. Ловеч в частта относно определеното обезщетение по отношение на поземлени имоти, собственост на жалбоподателя, представляващи:

1. ПИ с идентификатор ***, представляващ НИВА , IV категория в местността „БОЗАЛЪКА“, находящ се в землището на с. Каленик, община Угърчин, обл. Ловеч, ЕКАТТЕ 35331 с обща площ 4.201 дка, трайно засегната площ за отчуждаване 1.192 дка и определено обезщетение в размер на 538 лв.

2. ПИ с идентификатор ***, представляващ

НИВА, IV категория в местността

Разпечатката съдържа 60 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/12db48af-ccf8-410d-ba83-245184ddbf37