Решение № 1509 от 05.03.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н

И Е гр.София, 05.03.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 8 с-в в открито заседание на двадесет и пети октомври, през две хиляди и осемнадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ при участието на секретаря Румяна Аврамова, като изслуша докладваното от съдията гр. д. № 1636 по описа на състава за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.

Ищецът Д.П.П. претендира за осъждане на ответника, да му заплати обезщетение за неимуществените вреди, описаните в исковата молба и произтичащи от накърняване на честта, достойнството и доброто му име в обществото, изпитано чувство на страх и притеснение, влошаване на личните и семейни отношения, които твърди да е претърпял, поради повдигането и поддържането на обвинение срещу него в извършването на тежко умишлено престъпление от общ характер. Наказателното преследване срещу ищеца било образувано с Постановление за привличане на обвиняем от 24.02.2015г. по ДП № ЗМ 3166/2014г. по описа на 02 РУ при СДВР, съответно на пр. пр. 50579/2014г. по описа на СРП и продължило в съдебна фаза, с внасяне на обвинителен акт в съда, доколкото обвинението било поддържано от органите на П.на РБ. След провеждането на 10 открити съдебни заседания на всяко от които подсъдимия се явявал лично - наказателното производство срещу ищеца приключило с първоинстанционна оправдателна Присъда от 08.12.2016г. която е постановена по НОХД № 6207/2015г. съгласно описа на 95 състав при НО на СРС. Поради подадения въззивен протест, било образувано въззивно наказателно производство, в което оправдателната присъда била потвърдена с решение по ВНОХД №1401/2017г. по описа на IV въззивен състав НО на СГС.

Решението на втората съдебна инстанция влязло в сила на 09.06.2016г. При изложените фактически твърдения, ищецът претендира за осъждане на ответника, да му заплати обезщетение в размер на сумата от 26 000 лева за неимуществени вреди, ведно със законна лихва от влизане в сила на решението, с което е потвърдена оправдателната присъда (09.06.2017г.), до деня на окончателното плащане на претендираното обезщетение.

С оглед на очакваното от него благоприятно развитие на процеса, ищеца претендира за осъждане на ответника, да му заплати и направените деловодни разноски, за които представя списък по чл.

80 от ГПК.

Ответникът – П.на РБ, оспорва исковата претенция.

Софийска градска прокуратура, която участва в процеса като структурно звено на ответника, не оспорва описаните в исковата молба факти, касаещи воденото срещу ищеца наказателно производство, но оспорва иска по основание и размер. В отговора, ответникът оспорва фактическите твърдения за настъпване на вредоносния резултат и за обема на твърдените вреди, както и за наличието на пряка причинно-следствена връзка между релевирания вредоносен резултат и действията на органите на П.на РБ. Посочва, че в периода на провеждане на наказателно производство, от което ищецът твърди да е понесъл вреди, са се развивали паралелно още четири наказателни производства, едно от които е все още висящо. По отношение на ищеца във връзка с повдигнатото срещу него (процесно) обвинение, не е била прилагана по- тежка мярка за неотклонение от най- леката възможна „подписка“. Излага твърдения за наличието на многократни осъждания, които били от значение за преценка на личността на ищеца и интензитета на понесените неимуществени вреди. Предвид осъщественото неправомерно поведение на ищеца, изразяващо се в нанесен побой над друго лице на публично място пред множество лица, счита, че е приложима разпоредбата на чл.5 от ЗОДОВ. Оспорва твърденията за разпространяване на информация във връзка с разследването. Независимо от изложеното, ответникът поддържа становище за прекомерност на претендираното обезщетение с оглед действителния обем и характер на вредите, които ищецът твърди да е понесъл. Моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

С Постановление от 24.02.2015 г. от разследващ полицай при 02 РУП - СДВР е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл. 198, ал. 1, пр 1 от НК и по отношение на него е била взета мярка за неотклонение

„подписка“.

По обвинителен акт за извършено от Д.П.П. престъпление по чл. 198, ал.

1, пр 1 от НК, който е внесен на 23.04.2015 г. от

Софийска районна прокуратура, в Софийски районен съд е било образувано НОХД № 6207/2015 г. по описа на СРС, НО, 95 състав.

С разпореждане от 30.04.2015 г. Софийски районен съд, НО, 95 състав наказателното производство по НОХД № 6207/2015 г. е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание и в периода от месец юни 2015 г. до месец декември 2016 г. са проведени общо десет открити съдебни заседания.

Първите две от тях не е даден ход на делото и не е проведено съдебно следствие, по причини свързани с ищеца, който не е бил редовно призован и при първото си редовно призоваване е поскъл безплатна правна помощ. Третото съдебно заседание е отложено поради временна неработоспособност

(заболяване) на съдебните заседатели, а четвъртото не е проведено поради нередовно призоваване на свидетеля. Първото фактически проведено съдебно заседание, в което е даден ход на делото и е осъществено съдебно дирене е проведено на 09.04.2016г., а след него са проведени съдебни заседания на 29.03.2016г., на 18.05.2016г., на 21.06.2016г., на 18.10.2016г., а съдебното дирене е приключило на 08.12.2016г.

На 08.12.2016г. е постановена оправдателна Присъда от 08.12.2016г. по НОХД № 6207/2015г. съгласно описа на 95 състав при НО на СРС.

На 23.12.2016г. срещу постановената оправдателна присъда по НОХД № 6207/2015г. съгласно описа на 95 състав при НО на СРС е внесен въззивен протест от органите на П.на РБ. Въз основа на протеста е образувано ВНОХД №1401/2017г. по описа на IV въззивен състав НО на СГС, което е разгледано в едно открито съдебно заседание- на 22.05.2017г. и е приключило с Решение № 671/09.06.2017г. на ІV въззивен състав при НО на СГС, с което първоинстанционната оправдателна присъда е потвърдена.

Решението е окончателно и влиза в сила в деня на постановяването му, поради което и първоинстанционната оправдателна присъда е влязла в сила на 09.06.2017г.

Приети като доказателства Справка за съдимост от 18.05.2018г. на Д.П.П. и Справка от 17.08.2017г. за търсене данни в База данни за съдимост при СРС (стр.92-95), които са оспорени от ищеца, съдържат запис за осъждане на лицето за извършване на пет отделни престъпления от общ характер, които са посочени подробно в съдържанието на документа. Документът е с оспорено от ищеца съдържание, но за целите на доказателствения анализ, съдът приема оспорването за недоказано, тъй като в приобщеното към настоящото гражданско дело процесно НОХД № 6207/2015г. съгласно описа на 95 състав при НО на СРС се съдържа издадено от Софийски районен съд друго удостоверение за съдимост (на стр.12-17 от споменатото дело), което носи белезите на официален удостоверителен документ, с подпис на съдия и печат на съдебния орган, който го е издал. Съдържанието на двата документа мотивират идентичен извод за обремененото съдебно минало на Д.П.П.

В дадените пред съда показания, свидетелят З.Л.К.твърди, че е близък познат на ищеца и по тази причина имал преки впечатления от обективното и субективното социално отражение на развитието на наказателния процес срещу ищеца. Според показанията на свидетеля, денят бил празничен и поводът, по който се били събрали присъстващите в дома на свидетеля бил рожденият ден на жената на свидетеля. Свидетелят обаче заявява, че не помни месеца, нито конкретната дата на събитията, но помни, че по време на празненството, в помещението влязъл „З.“ от квартала, който обвинил ищеца за това, че му е прострелял кучето. После двамата – З.и Д. се саморазправили, дошъл полицейски патрул и саморазправата била преустановена. Свидетелят узнал от Д., че е насрочен съдебен процес. Самият Д. знаел, че не е виновен, но понеже вече пребивавал в затвора, се притеснявал, че може да бъде осъден, за престъпно деяние което фактически не е извършил. След като бил оправдан, Д. се успокоил. Хората в квартала разбрали, че срещу Д. са повдигнати обвинения, тъй като самият Д. споделял това с трети лица, както и свидетеля споделят с хората от квартала. Свидетелят категорично твърди, че никой от тези хора, нито пък членовете на семействата на ищеца изобщо не вярвал, че Д. може е извършил престъплението в което го обвиняват.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:

Предявените претенции са процесуално допустими, доколкото ищеца е предявила искова претенция за защита на свои субективни права, по особения ред, предвиден в Закона за отговорността на държавата и общините (ЗОДОВ). Претендира се обезщетение за неимуществени вреди и на имуществени вреди, които ищеца твърди да е претърпяла, в следствие на повдигнатото и поддържано обвинение в извършване на престъпление от общ характер.

Релевираните вредоносни последици за които се претендира обезщетение за неимуществени вреди са свързани със засягане на честта, достойнството и доброто име на ищеца в обществото, с притесненията, които той твърди да е претърпял, в следствие на воденото наказателно производство.

Основателността на предявената претенция е предпоставена от установяването на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно: противоправно поведение на държавния орган, който е конституиран като ответник в процеса, настъпването на конкретно твърдения вредоносен резултат и наличието на пряка причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпването на вредоносния резултат. Ето защо, за да се произнесе по основателността на процесната искова претенция - съдът съобрази наличието на гореспоменатите юридически факти от състава на непозволеното увреждане.

На първо място настоящият състав на съда взе предвид, че е налице дефинитивно определено от ЗОДОВ противоправно поведение от страна на държавен орган – П.на Р.Б.. За да достигне до този правен извод съдът съобрази разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДВ, която предвижда отговорност на държавата за вредите причинени от П.на РБ в следствие на незаконно обвинение за извършено престъпление, ако обвиняемият е била оправдан. В конкретният случай – ищеца е бил обвинен в извършването на тежко умишлено престъпление от общ характер, за което е бил оправдан с влязла в сила присъда на наказателния съд.

На второ място, съдът отчете, че са налице вредоносни последици – които ищецът е търпял, като изводите за тяхното настъпване и за техния обем се налагат от събраните доказателства в хода на съдебното дирене.

При внимателно обсъждане на доказателствената сила на събраните доказателства, съдът намира, че повдигнатото срещу ищеца обвинение действително е причинило негативни последици, но намира също така, че претърпените неимуществени вреди са значително по- малки по обем, в сравнение с твърдените в исковата молба.

Вредоносните последици без съмнение са свързани с изпитаното от ищеца притеснение, породено от основателен страх – да не бъде осъден да изтърпи наказание за престъплението, в което е обвинен. Страхът от наказателната репресия и свързаните с него притеснения от възможно осъждане в наказателния процес, който е бил иницииран от органите на Прокуратурата, впрочем е залегнал в основата на концепцията за генералната превенция т.е. приема се, че по правило - наказателно отговорните лица се страхуват от възможността да им бъде наложено наказание за извършване на инкриминирано деяние. Страхът от осъждане е присъщ както на осъждани лица, така и на неосъждани лица, защото миналите осъждания също дават ясна опитна представа за орграниченията, които осъжданите лица търпят. Ето защо, обремененото съдебно минало не изключва негативните преживявания, породени от страха от евентуално бъдещо осъждане. Предвиденото наказание за конкретното умишлено престъпление от общ характер, за което е повдигнато обвинение срещу ищеца, мотивира в достатъчна степен възникването на предпоставки за събуждане на основателен страх у обвиняемия .