Решение № 4538 от 21.08.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4538 гр. София, 17.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станимира И.а

Членове:

Райна Мартинова

Георги Стоев при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20221100506477 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 3472/15.04.2022 г. по гр.д. № 31551/2021 г. по описа на СРС, 125 състав са отхвърлени предявените от М. И. Т. искове: с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответника „Чез Разпределение България“ АД да прекрати неоснователните си действия, с които пречи на М. И. Т. да упражнява необезпокоявано правото си на собственост върху поземлен имот с идентификатор ***, номер по КККР на ИД на АГКК, с адрес на имота село Иваняне, кв. 9, парцел ІХ, район Банкя, одобрени със Заповед № РД-18-13/17.01.2012 г., със стар идентификатор на имота***, номер по предходен план: кв. 9, парцел ІХ – част, при граници на имота ***, ***,, ***, като премахне или премести попадащия в поземлен имот с идентификатор *** стоманобетонов стълб, елемент от границите на имота и го разположи по начин, по който жиците на електропроводното трасе да не минават над имота му, както и иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на имота за периода от 11.05.2018 г. до 03.06.2021 г. за сумата от 5000 лева, по предявения частичен иск от цялата 1 претенция от 111900 лева, като ищецът е осъден да заплати на ответника и сумата от 150 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Против решението е постъпила въззивна жалба вх. № 92854/10.05.2022 г., подадена от М. Т. И., в която са изложени съображения за неправилност на първоинстанционното решение. Въззивникът поддържа, че в нарушение на материалния закон първоинстанционният съд е определил предпоставките за възникване на законен сервитут на основание чл. 60, ал. 2, т. 1 от ЗЕЕЕ (отм.).

Посочва, че това сервитутно право възниква само, ако са били спазени законовите изисквания за изграждане на съответния енергиен обект.

Неправилен бил изводът на съда, че тези изисквания били спазени като се е позовал на заключението на съдебно-техническата експертиза. В приетото по делото заключение на съдебно – техническата експертиза, обаче, било посочено, че е правен въпрос дали строежът е законен и дали е надлежно въведен в експлоатация. Вещото лице посочило, че съоръжението било въведено преди 1999 г., но в хода на първоинстанционното производство не се събрали доказателства кога то е построено и дали е търпимо по смисъла на § 16 от ЗУТ. Освен това, посочва, че вещото лице е установило, че въз основа на представена от ищеца заповед за изменение на плана за застояване и приложените към него планове не можело да се установи, че електропровода фигурира в тях, както и няма представена по делото строителна документация, която да установява, че съоръжението е изградено и въведено в експлоатация. Независимо от това първоинстанционният съд приел, че въз основа на проведения оглед от вещото лице се установявало изграждането му в съответствие с нормативните документи, свързани с изграждане на електрическите уредби, като не е съобразил, че то не може да е законно, когато не е предвидено в ПУП и ИЗП към момента на изграждането му.

Съдът не е съобразил, че в становището на ответника се твърди, че съоръжението е допустим строеж към действащите към момента строителни правила и нормативи, а не че е изграден въз основа на строителни книжа. Не били налице и условията то да бъде прието за търпим строеж по смисъла на § 16 от ЗУТ, тъй като по делото не било установено кога е изградено.

Установявало се единствено, че към 1992 г. е записано в счетоводните масиви на ответното дружество. Следователно не може да бъде установено дали към момента на изграждането му е отговаряло на строителните правила и нормативи и съответно дали отговаря на изискванията за тъпримост по § 16, 2 ал. 2 от ЗУТ и §127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ. Посочва, че не е съобразена и приложимата към подобни случаи практика на ВКС и не е обсъдена липсата на строителни книжа, издадени за процесния енергиен обект. Въззивникът поддържа, че решението е неправилно и в частта, с която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл. 59 от Закона за задълженията и договорите, тъй като предявеният негаторен иск няма обуславящо значение по отношение на него, тъй като дори наличието на сервитутно право определя дължимостта поне на еднократно обезщетение. Поддържа, че искът е установен по своето основание и размер. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло. Претендира направените по делото разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор вх. № 126855/20.06.2022 г. (пощенско клеймо от 14.06.2022 г.) подаден от „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД (с предишно наименование „Чез Разпределение България“ АД, с който заявява, че оспорва въззивната жалба.

Поддържа, че правилно съдът е установил наличието на съществуващи около енергийните съоръжения сервитутни права. Установено, че мрежата била изградена в съответствие с действащите правила и нормативи преди 1992 г.

Не се установявало също така съображението да препятства упражняването на правото на собственост на ищеца. Поддържа, че предявеният иск по чл. 59 от ЗЗД се явява неоснователен тъй като обектът бил изграден преди 1999 г., а поземленият имот бил придобит от ищеца през 2021 г., а се предвиждало само еднократно обезщетение и то на собственика на имота към момента на изграждане. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 31551/2021 г. по описа на СРС, 125 състав е образувано по искова молба, подадена от М. И. Т. против „Чез Разпределение България“ ЕАД (с ново наименование „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД), с която е предявен иск с правно основание чл. 109 от Закона за собствеността и иск с правно основание чл. 59 от Закона за задълженията и 3 договорите.

Ищецът твърди, че е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралните карти и кадастралните регистри, одобрени със Запоред № РД-18-13/17.01.2012 г. на Изпълнителния директор на АГКК с адрес на имота с. Иваняне, кв. 9, парцел IХ, район Банкя по силата на Нотариален акт № 119, т. 48, рег. № 21999, д. № 15345/12.04.2018 г. Твърди, че в имота се намира железобетонен стълб със захранващи ел. кабели и улично осветление, който бил собственост на ответното дружество.

Поддържа, че върху притежавания от него имот не е учреден сервитут за прокарване на мрежи на ел. захранване или изграждане на ел. стълбове, но въпреки това такъв стълб бил изграден и той пречел на упражняване на правото му на собственост. Стълбовете и проводниците пречели при осъществяване на строителство в поземления имот. Поддържа, че изграденото съоръжение е незаконно, тъй като при изграждането му не са били спазени законовите изисквания за изграждане на обект, както и изискванията, свързани с безопасната му експроатация, поради което не било възникнало и сервитутно право. Такова не било и вписано в съответната служба по вписвания, така както изисквала разпоредбата на §26, ал. 3 от ПЗР ЗE.

Поддържа, че сервитутно право не е възникнало, тъй като в хипотезата на чл.

60, ал. 2, т. 1 от ЗЕЕЕ сервитутното право възниква само, ако са спазени законовите изисквания за изграждане на съответния енергиен обект, а в конкретни случай това съоръжение не било предвидено в ПУП. Твърди, че е поканил ответното дружество да отстрани съоръженията от имота на ищеца, но това не било сторено, поради което било дължимо и обезщетение в размер на 111900 лева. Моли на основание чл. 109 от Закона за собствеността ответникът да бъде осъден да премахне или премести попадащия в собствения му имот с идентификатор *** стоманобетонов стълб, елемент от съществуващата електроразпределителна мрежа ниско напрежение, извън границите на имота и да го разположи по начин, при който жиците на електропроводното трасе да не минават над имота му, като по този начин преустанови неоснователните си действия, които пречат на М. И. Т. да упражнява правото си на собственост върху недвижимия имот, както и на основание чл. 59 от Закона за задълженията и договорите да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 5000 лева, представляваща част от сумата от 111900 лева, обезщетение за неоснователно ползване на имота за периода от 4

11.05.2018 г. до 03.06.2021 г. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника „Чез Разпределение

България“

ЕАД

(с ново наименование

„Електроразпределителни мрежи Запад“ АД). В становище вх. № 95416/25.11.2021 г., постъпило след изтичане на срок за отговор, ответникът е заявил, че оспорва предявените искове. Не оспорва твърдението, че е собственик на енергийното съоръжение по смисъла на §1, т. 23 и т. 41 от ДР на Закона за енергетиката, като посочва, че същото е част от актива на дружеството, включен в баланса му към 31.03.1992 г., т.е. било е изградено преди 1999 г. и е съществуващо по смисъла на чл. 60, ал.2, т. 1 от Закона за енергетиката и енергийната ефективност и около него е създадена сервитутна зона по силата на закона. Посочва, че е без правно значение дали енергийният обект е изграден без строителни книжа, ако отговаря на изискванията, действали към момента на изграждането му, а дори и отклоненията от нормативите не го лишавали от качеството „енергиен обект“. Посочва, че частта от имота, в който е изграден въпросния стълб е предвидена за улица.

По отношение на иска за заплащане на обезщетение посочва, че такова не е дължимо, тъй като към момента на изграждане на съоръжението ищецът не е бил собственик на имота. Оспорва и твърдението, че процесният стълб пречи на упражняването на правото на собственост на ищеца. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

В мотивите на обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че процесното съоръжение е част от електропровод, изграден преди 1999 г., поради което и към влизане в сила на разпоредбата на чл. 60, ал.2, т. 1 от ЗЕЕЕ (отм.) е възникнало сервитутно право за енергийното предприятие.

Прието е, че съоръжението отговаря на строителните правила и нормативи, както и че за установяването на това обстоятелство не са необходими строителни книжа. Прието е, че предявеният иск по чл. 59 от Закона за задълженията и договорите е неоснователен, тъй като учреденото сервитутно право изключва възможността обезщетение да бъде претендирано от ищеца.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, 5 както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Решението е и правилно като на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Във връзка с доводите, изложени от въззивника съдът намира следното:

Предмет на производството по делото е осъдителен иск за собственост по чл. 109 от Закона за собствеността, според който собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. Основателността на предявения иск е поставена в зависимост от това по делото да се установи, че ищецът е собственик на имот, по отношение на който ответникът извършва неоснователни действия, с които създава пречки за упражняване на правото на собственост в пълен обем. С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на ищеца е било да установи, че е собственик на имот, както и че ответникът с действията си му пречи да упражнява правото си на собственост, а на ответника, че действията му имат своето основание.