Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 72 от 17.06.2025, Районен съд - Несебър

Съд
Районен съд - Несебър
Дело
Административно наказателно дело 199/2025
Вид
Решение № 72
Подписан
17.06.2025
Състав
Сияна Стойчева Димитрова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. Несебър, 17.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Сияна Ст. Димитрова при участието на секретаря Радостина Г. Менчева като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Административно наказателно дело № 20252150200199 по описа за 2025 година Производството е по реда на Раздел V от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба вх. № 13119/25.03.2025 г. по описа на РС – Бургас, предадена по компетентност на РС – Несебър с писмо вх. № 3385/04.04.2025 г. на съдия при БРС, от Р. Р. К., ЕГН **********, законен представител на „Р и А К.И“ ЕООД, ЕИК ***, с адрес в гр. ***, чрез адв. К. П. от САК, срещу Електронен фиш за налагане на глоба, Серия К № 6972935 на ОД на МВР - Бургас, с който за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП му е наложена „Глоба“ в размер на 50 лева.

С жалбата се излагат съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на обжалвания фиш, обуславящи отмяната му.

Правят се оплаквания, че фишът не съдържа недвусмислена информация относно санкционираното лице, както и за недопустимостта на санкцията „Глоба“ спрямо юридическо лице.

Насрещната страна по жалба – ОД на МВР - Бургас, не изразява становище по оплакванията на жалбоподателя.

В проведено по делото открито съдебно заседание, жалбоподателят не се явява и не изпраща представител. Депозира писмено становище, чрез упълномощен адвокат, с което поддържа жалбата, моли за отмяна на фиша и претендира разноски по списък.

Административно-наказващият орган не изпраща представител в проведеното съдебно заседание.

Процесната жалба е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП вр. чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

1

Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на жалбоподателя, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

На 09.08.2022 г., в гр. Несебър, до почивен дом на М.О. в посока към гр.

Несебър – стара част, за времето от 11,00 часа до 13,30 часа, от младши автоконтрольор при РУ Несебър - ОД на МВР гр. Бургас било поставено автоматизирано техническо средство /автоматична система за видеоконтрол/ № TFR1M542. Техническото средство било поставено в служебен автомобил с рег. № ***, в населеното място по път с ограничение на скоростта в посочения участък от 50 км/ч.

Видно от изготвения протокол за използване на техническо средство за посочения участък е действало ограничение, което не е въведено с пътен знак. На същата дата в 12,10 часа, през процесния участък преминал лек автомобил „Ауди РС 6 Авант“, с рег.

№ ***, който се движел със скорост от 67 км/ч., при разрешена скорост за движение в населено място до 50 км/ч. Скоростта, с която бил управляван автомобилът била засечена с посоченото автоматизирано техническо устройство. За извършеното нарушение – превишаване ограничението на скоростта в населено място - бил съставен Електронен фиш Серия К № 6972935 срещу Р. Р. К. – законен представител на юридическото лице - собственик на лекия автомобил „Р и А К.И“ ЕООД.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 6972935 на ОД на МВР - Бургас; докладна записка рег. № 304р-20450/10.08.2025 г. на мл.автоконтрольор при РУ Несебър; протокол по образец /Приложение № 1 към чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г./ от 09.08.2025 г.; снимка – стоп кадър от клип № 28798, радар № 542, с дата 09.08.2025 г. и час 12,10,15 ч.; протокол № 3-521/23.09.2021 г. от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR-1M 542.

Посочените писмени доказателства установяват в пълнота приетите от съда факти, като не се оспорват и от жалбоподателя, чийто оплаквания са насочени изцяло към правната страна на спора.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

На жалбоподателя е наложено наказание за извършено нарушение по ЗДвП, изразяващо се в превишаване на разрешената скорост за движение по пътищата, установено в населено място и съгласно предвижданията на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и санкционната норма на чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Отговорността му е ангажирана на основание чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, която разпоредба повелява, че когато нарушението е извършено при управление на МПС, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на МПС. По делото няма спор, че собственик на лек автомобил „Ауди РС 6 Авант“, с рег. № ***, към датата на нарушението е било „Р и А К.И“ ЕООД, както и че законен представител на дружеството е жалбоподателя. Същевременно, в рамките на съдебното производство пред настоящия съд не бяха представени доказателства за проведена процедура по чл.

186, ал. 4-6 от ЗДвП за установяване ползвателя на процесното МПС към датата на нарушението, предвид което съдът намира, че законосъобразно фишът е издаден против законния представител на дружеството.

По повод оплакванията за неяснота във фиша досежно санкционираното лице, следва да се посочи, че връчената на законния представител ел.разпечатка на фиша съдържа данни както за юридическото лице – собственик на МПС, така и за законния му представител – индивидуализиран с ЕГН в разписката за връчване. Пълната индивидуализация на нарушителя е надлежно извършена с представения по делото 2 оригинал на фиша, видно от който се съдържат подробни данни за санкционираното физическо лице и качеството му на законен представител на дружеството – собственик на МПС. В тази връзка съдът намира за несъстоятелни доводите за неяснота на фиша и нарушено право на защита на санкционираното с него лице. Следва да се отбележи и че съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП задължителен реквизит на фиша е посочването на собственика на МПС, не и ползвателя му, водача или законния представител, доколкото тези обстоятелства подлежат на допълнително изясняване по реда на чл.

189, ал. 4-6 от ЗДвП.

На следващо място - налице е неоспорен протокол за използване на автоматизирано техническо средство от 09.08.2022 г., съставен по реда на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, в който изрично е отразено, че автоматизираното средство е било поставено в район на действие с общо ограничение на скоростта от 50 км/ч, в стационарно разположен служебен автомобил. В протокола се съдържа и отметка, че АТСС е разположено и настроено съгласно изискванията на производителя и нормативните предписания, както и е положен подпис за служителя, удостоверил това обстоятелство. Посочен е номерът на служебния автомобил, в който се е намирало мобилното АТСС, както и номерата на първото и последно изготвени статични изображения при осъществения с него контрол. Така са съдът се налага извод, че доколкото в случая не се касае до временно монтирано АТСС не е нужно удостоверяване местоположението му с нарочна снимка, а протоколът съдържа всички законоизискуеми реквизити и е годен да удостовери вписаните в него обстоятелства.

При извършената от съда служебна проверка не се установи и матерлана незаконосъобразност на електронния фиш. Същият е издаден от мобилна система за видеоконтрол, спрямо която не са приложими постановките на ТР № 1 от 26 февруари 2014 година по тълкувателно дело № 1/2013 г. по описа на ВАС, действало при предходна законодателна уредба. С приетата впоследствие Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн., ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г./ са разписани ясни и подробни правила във връзка с използването на мобилни технически средства, вкл. е предвидено попълването на протокол с ясно посочване на мястото на контрол, на което се извършва заснемането, което изискване е спазено в процесния случай. Налага се извод, че процесният фиш е съставен при новата правна уредба и спазване на правилата, предвидени с наредбата, предвид което се явява материално законосъобразен.

От събраните по делото доказателства и при липса на спор по въпроса се установява, че при управление собствения на представляваното от жалбоподателя дружество е осъществено от обективна и субективна страна нарушението по чл. 21, ал.

1 от ЗДвП. Автомобилът е управляван на 09.08.2022 г. около 12,10 часа в гр. Несебър, до почивен дом на М.О. в посока към гр. Несебър – стара част, с наказуема скорост от 67 км/ч /при отчитане на възможностите за допусната грешка от техническото устройство – приспаднат толеранс минус три процента/, при разрешена скорост за населено място от 50 км/ч. Нарушението е било констатирано с мобилна система за видеоконтрол, чиято изправност се установява от протокол от проверката на мобилна система за видеоконтрол, а моментът на измерване е установен и със стоп кадър – снимка от техническото средството за измерване.

На основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 188, ал. 2 от ЗДвП за процесното нарушение е бил издаден електронен фиш на собственика на автомобила, в случая – законния представител на собственика юридическо лице. От него не е посочено друго лице, 3 което да е управлявало автомобила, а директно е подадена жалба срещу електронния фиш. Ето защо с фиша правилно на основание чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП жалбоподателят е бил санкциониран с налагане на наказание глоба в размер на 50 лева. Наказващият орган правилно е приложил санкционната норма като относима към случая, тъй като е налице превишаване на скоростта за населено място с 17 км/час, т.е. в рамките, определени в чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. За извършеното нарушение разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП предвижда наказание за превишаване от 11 до 20 km/h в населено място - глоба 50 лв. На жалбоподателя е наложена глоба именно в този размер, който е фиксиран.

С оглед изложеното съдът достигна до краен извод, че електронният фиш следва да бъде потвърден изцяло, при който изход в полза на жалбоподателя не се дължат разноски.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, Несебърският районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба, Серия К № 6972935 на ОД на МВР - Бургас, с който на Р. Р. К., ЕГН **********, законен представител на „Р и А К.И“ ЕООД, ЕИК ***, с адрес в гр. ***, на основание основание чл. 189, ал. 4 вр. чл.

182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, е наложена „Глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред

Административен съд - гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________

4