Определение № 42 от 06.02.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 42 гр. Пловдив, 06.02.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно търговско дело № 20235001000264 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 247 ГПК и чл. 248 ГПК.

Постъпила е по ЕПЕП молба с вх. № 510 от 22.01.2024г. по регистратурата на ПАС от Ю. „П.К.“ ООД, представлявана от адв. П. П., с която настоява съда да измени постановеното решение, в частта за разноските, като остави без уважение искането на адв. Р. М. за присъждане на възнаграждение по реда на чл. 38, ал.2 ЗА, тъй като представляваните от нея И. С. и С. С.а не са материално затруднени лица.

Постъпила е, изпратена по ЕПЕП, и молба вх. № 511 от 22.01.2024г. от Ю. „П.К.“ ООД, представляван от адв. П. П., с която настоява съда да допусне поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното от него решение, имащо характер на определение, с което е оставено без уважение искането за изменение на решение, погрешно посочено като „№ 27 от 24.02.2023г., постановено по т.д. № 3/2022г. в частта за разноските“, вместо решение „№ 133 от 14.12.2022г. по т.д. № 3/2022 г.“.

В срока по чл.248, ал.2 ГПК е постъпил писмен отговор от И. С. С. и С.

Н. Д. – С.а, представлявани от адв. Р. М., с която оспорват искането за изменение на постановеното решение, в частта за разноските, поради това, че не са материално затруднени лица. Твърдят, че банковите им сметки са 1 запорирани по искане на ищеца и за обезпечаване на неговия иск. На следващо място, сочат, че паричните суми, които са получени от тях представляват застрахователни обезщетения, по отношение, на които принудително изпълнение е недопустимо, тъй като са несеквистируемо имущество, което лишава от основание наведените възражения.

В срока по чл. 247, ал.2 ГПК е постъпил писмен отговор от И. С. С. и С.

Н. Д. – С.а, представлявани от адв. Р. М., с който не възразяват да се допусне исканата поправка на очевидна фактическа грешка.

По молбата по чл. 248 ГПК:

Искането по чл. 248 ГПК е направено в срока по чл. 248, ал.1 ГПК и е процесуално допустимо. Разгледано по същество същото е неоснователно.

В конкретният случай е налице договор за правна защита и съдействие, сключен между адв. Р. М. и И. С. С. и С. Н. Д. – С.а – л.23, с предмет – изготвяне и подаване на отговор на въззивна жалба срещу решение № 133 от 14.12.2022г., постановено по т.д. № 3/2022г. по описа на ОС Пазарджик и осъществяване на процесуално представителство, а договореното възнаграждение е предвидено да бъде определено от съда на основание чл.

38, ал.2 и ал.1, т.2 във вр. с чл. 36, ал.2 ЗА. От адв. Р. М. е направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за осъщественото от нея безплатно процесуално представителство. При тези установени факти, въззивният съд и с оглед на изхода на спора пред него е определил на адв. Р.

М. дължимото й се възнаграждение за осъщественото от нея безплатно процесуално представителство. Вярно е, че съдебната практика се е обединила около становището, че след оспорване на някои от основанията, даващи право на адвоката да осигури безплатна правна помощ, което в конкретния случай е качеството на ответниците на материално затруднени лица, съдът в производството по чл. 248 ГПК следва да изследва този въпрос, а тежестта за установяване на опровергаващите това качество факти е за оспорващия, в конкретния случай ищеца. Според, молителя в производството по чл. 248 ГПК, декларираното от ищците затруднено материално състояние се опровергава от данните по делото, които сочат, че същите са получили застрахователно обезщетение в значителен размер. Видно от приложените удостоверения от ЧСИ Г.К. – л. 172-178 сметките на ищците са заверени с превод на суми към 06.01.2022г., съответно към 17.01.2022г., представляващи 2 присъдени им застрахователни обезщетение, вследствие настъпилата смърт на тяхното дете. Целта на изплатените обезщетения е репарация на претърпени от ищците неимуществени вреди, вследствие настъпилата загуба на низходящ и не следва да се отчита като опровергаващо обстоятелство, досежно декларираното от тях затруднено материално състояние. Затова и искането за изменение на постановеното решение в частта за разноските, като неоснователно ще се остави без уважение.

По молбата по чл. 247 ГПК:

Разпоредбата на чл.247, ал.1 от ГПК не предвижда ограничение във времето, през което може да се извърши поправка на очевидната фактическа грешка, нито субектите, по чийто почин се инициира производството - както съда, така и страните. Целта на същото е да се отстрани едно несъответствие между формираната воля на съда и нейния външен израз в писмения текст на решението, което в конкретния случай има характер на определение и не би следвало да се ограничи във времето и по отношение на субектите, които могат да го инициират - обстоятелство, взето предвид и от законодателя.

В мотивната част на решението съдът е приел, че е неоснователна частната жалба срещу решение № 27 от 24.02.2023г., постановено по т.д. № 3/2022г. в частта, имаща характер на определение по чл. 248 ГПК, с което е оставена без уважение искането за изменение на решение № 133 от 14.12.2022г., постановено по т.д. № 3/2022г. по описа на ОС Пазарджик, а в диспозитива неправилно е изписано решението, чието изменение е оставено без уважение, а именно „№ 27 от 24.02.2023г.“, вместо „№ 133 от 14.12.2022г.“. Констатираното несъответствие между формираната от съда воля и нейния външен израз следва да бъде отстранено, като се допусне поправка и в диспозитива на решението се запише, че решението, чието изменение е оставено без уважение е „№ 133 от 14.12.2022г.“, вместо грешно записаното „№ 27 от 24.02.2023г.“.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ: м о л б а вх. № 510 от 22.01.2024г. по регистратурата на ПАС от Ю. „П.К.“ ООД, представлявана от адв. П. П., с ОСТАВЯ

БЕЗ

УВАЖЕНИЕ

3 която настоява съда да измени постановеното решение, в частта за разноските, като остави без уважение искането на адв. Р. М. за присъждане на възнаграждение по реда на чл. 38, ал.2 ЗА.

ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 390 от 20.11.2023г., постановено по в.т.д. № 264/2023 г. на ПАС - I т.с., в частта му, имаща характер на определение, като във втория диспозитив на решението номера и датата на решението, чието изменение е оставено без уважение да се да се чете „№ 133 от 14.12.2022г. “, вместо грешно записаното „№ 27 от 24.02.2023г.“.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4