Акт № 5581 от 02.12.2015, Окръжен съд - Благоевград

Публикувай

Решение № 333

Номер

333

Година

18.10.2010 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

10.13

Година

2010

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор: като разгледа докладваното от

Диана Костова дело номер

20104100500892 по описа за

2010 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № ....от 6.7.2010г. по гр. д. № ...../2009г. ВТРС е осъдил "В.-В. П." да заплати на ВК-В. Т. сумите 844,95 лева, наемна цена за периода август 2009-октомври 2009г, 909,93 лева консумирана ел. енергия за периода юли 2009- октомври 2009, вода за периода юни 2009- октомври 2009- 213 лева, ведно със законната лихва върху тези суми от датата на подаване на исковата молба от 11.12.2009г. до окончателното заплащане на сумата и разноски по делото в размер на 418,72 лева.

Недоволен от така постановеното решение е останал ответникът, който го обжалва в срок. Излага бланкетни съображения за незаконосъобразност, твърди, че е платил посочените суми, че решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка и е неправилно поради грешни правни изводи. Не иска събиране на нови доказателства. Моли съда да отмени решението на ВТРС и постанови такова по същество, с което отхвърли исковете.

Въззиваемият оспорва жалбата, като неоснователна. Налице е валиден наемен договор между страните, по който жалбоподателят не е изпълнил задължението си да заплаща месечни наемни вноски и разходи за консумативи, за което има съставени съответни фактури. Точният размер на дължимите с¾ми се установява от неоспорената по делото СИЕ. Изводите на ВТРС са правилни и основани на изяснена фактическа обстановка. Претендира разноски в размер на 300 лева.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От представения по делото договор за наем между страните от 7.11.2007г. в т. 4 е договорена наемна цена от 120 евро плюс ДДС, а в т. 7.1. е определено ,че същата ще се дължи от 1.1.2008г. , в т.14 е предвидено наемателят да заплаща съответните консумативи за наетото помещение, собственост на ВК -В. Т.. Процесуалната легитимация на страните не се спори и се установява от приложените удостовериня за актуално състояние на същите. За дължимите суми ищецът - ответник жалба в настоящото производство е издал 4 броя фактури, неоспорени от жалбаподателя, които съгласно приетата СИЕ са осчетоводени в счетоводството на ВК - В. Т., но не и при жалбоподателя. Неоспорената СИЕ по делото установява точният рамер на дължимите суми за наем и консумативи в общ размер 1967,88 лева , а по съответни пера, така както е посочено в диспозитива на обжалваното решение. Въпреки твърдението, че жалбоподателят е платил претендираните суми, доказателства в тази насока не са ангажирани, нито РКО- за плащане в брой, нито платежни нареждания за плащане по банков път. На жалбоподателя е връчена покана за добровлно изпълнение на 20.8.2009г. Исковата молба е предявена на 11.12.2009г. от който момент се претендира мораторна лихва по чл. 86 от ЗЗД.

На основата на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Настоящият съдебен състав намира, че е сезиран с иск за заплащане на наемна цена и консумативни разходи, съгласно сключения между страните договор за наем. Уважаването на осъдителния иск по чл. 232, ал. 2 от ЗЗД е свързан с установяване на следните кумулативни предпоставки: валидно възникнало наемно отношение между страните и неизпълнение на задължението за заплащане на наемна цена и консумативи във връзка с използването на имота.

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, ответникът следва да ангажира безспорни доказателства във връзка с възражението си, че е изправна страна по договора. Ищецът обаче не е пасивна страна в процеса и той следва да докаже размера на твърдяното от него вземане и основанието, от което произтича. В конкретния случай, въз основа на неоспорения от страните договор за наем и анекс към него, съдът намира, че ищецът доказа основанието и размера на дължимия наем и разходи за консумативи.

За твърдените неизплатени суми за ползвани телефонни услуги ищецът не ангажира никакви доказателства.

С оглед изложеното и предвид заключението на съдебно-счетоводната експертиза, настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск е основателен. Жалбоподателят не е зплатил посочените в обжалавното ершение суми. Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице, той като то кореспондира на представените писмени доказателства 4 броя данъчни фактури, неоспорени от жалбоподателя и счетоводството на ищеца, чиято редовност не е била оспорена от жалбоподателя. Правилно е уважен предявеният иск с правно основание чл. 232 от ЗЗД във вр. с чл. 79 ал 1 от с.з.

В останалата си част ВТОС на основание чл. 272 от ГПК препраща изцяло към мотивите на ВТРС в обжалваното решение.

Предвид съвпадането между крайните изводи на настоящия съдебен състав с изводите на първоинстанционния съд, на основание чл. 272 от ГПК, решението на ВТРС следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото в полза на ответник жалба следва да се присъдят разноски в размер на 300 лева за адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № .... от 6.7.2010г., постановено по гр. д. № ...../2009г. на ВТРС.

ОСЪЖДА "В. В. П." със седалище и адрас на управление с. Л. ул. 1. с ЕИК ********* да заплати на ВК-В. Т. със седалище и адрес на управление В., ул." Н.Г." № 24 с ЕИК ......сумата от 300-триста- лева, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщението до страните пред ВКС при условията на чл. 280 ал 1 от ГПК.

Председател: Членове : 1. 2..

Решение

2

D6D5EA645C5BDDD1C22577BF004670FB