Решение № 684 от 15.12.2025, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 684 гр. В., 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., II СЪСТАВ НО, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вероника В. Станкова при участието на секретаря Полина Ст. Въткова като разгледа докладваното от Вероника В. Станкова Гражданско дело № 20251320100579 по описа за 2025 година

Постъпила е искова молба от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, с ЕИК 131001375, със съдебен адрес: гр. София, район „Витоша“ ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4-6, сграда „Матрикс Тауър“, против З. М. Т., ЕГН: **********, с адрес: гр. Д, обл. В., ул. „Г.Д.“ № 246, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД.

Твърди се, че вземането е възникнало на основание , Договор за потребителски кредит № 720031255129 от 30.10.2022 г., сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и З. М. Т..

Сочи се, че кредиторът „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е одобрил и предоставил на ответника З. М. Т., парична сума в размер на 18862.00 лева, която да послужи за закупуване на стоки — „игрова конзола“.

Излага се, че съгласно клаузата на чл. 7.2.1. при потребителски кредити за общо ползване, какъвто е и настоящият, кредитът се предоставя от кредитора на разположение на кредитополучателя в срок от три работни дни считано от датата на сключване на договора по сметка на кредитополучателя открита в Банката.

Поддържа се, че с извършения превод и захранване сметката на кредитополучателя кредиторът „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е изпълнил изцяло и точно задълженията си по договора.

Твърди се, че по искане на З. М. Т. договорът за кредит е сключен при застрахователна премия в общ размер на 6162.00 лева, съгласно Договор за застраховка „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“, сертификат № 1720031255129, с „Кардиф 1

Животозастраховане, клон България“, с покрити рискове: смърт, трайно намалена или загубена работоспособност поради злополука или заболяване, времена неработоспособност, нежелана безработица, хоспитализация над 3 дни, полагане на грижи за болен над 30 дни.

Посочва се, че съгласно клаузата на чл. 7.2.2. от договора за кредит, в случаите когато потребителят е пожелал да сключи застраховка или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора при условията на чл. 19, частта от средствата по кредита, представляваща дължима застраховка, се превежда от кредитора, по сметка на съответния застраховател или по сметка на кредитополучателя. В случай, че сумата на застрахователната премия, бъде преведена от кредитора, по сметка на кредитополучателя, както е в настоящия случай, видно от представеното счетоводно извлечение от сметка, последния по своя воля и с изрично нареждане я заплаща по сметка на застрахователя. Застрахователната премия, става част от дължимата главница и е платима заедно с вноските за главница и лихва, съгласно погасителния план.

Излага се, че съгласно чл. 19 от договора за кредит потребителя по свое желание и по собствено усмотрение може да сключи някоя от застраховките, или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, без обаче това да е задължително условие за сключването на договора за кредит.

Въпреки наличието на уговорена между страните застрахователна премия, ищецът посочва, че същата не е част от исковата претенция.

Срокът на действие на договора е 60 /шестдесет/ месеца, или е с действие за периода от 15.12.2022 г. до 15.11.2027 г.

Поддържа се, че кредитополучателят се е задължил да погаси усвоения кредит на месечни вноски, определени по размер и падеж в погасителния план, инкорпориран в договора, а именно на вноски в размер на 745.36 лева, представляващи главница и лихва уговорена в чл. 9.1., които се дължат на 15-то число от съответния месец.

Твърди се, че в чл. 10 е посочен, размера, начина на формиране и допусканията при които е изчислен Годишният процент на разходите, като към датата на сключване на договора за кредит същия възлиза на 48,41%.

Сочи се, че е прието, че ГПР е изчислен при отчитане на следните допускания: за начална дата на изчисляване на ГПР се смята датата на подписване на договора; договорът ще остане в сила за целия първоначален уговорен срок, като страните изпълняват точно задълженията си по него; приема се че годината има 360 дни, 12 месеца всеки, от които е с 30 дни, независимо дали годината е високосна; приема се че лихвения процент и други разходи по кредита /ако има такива/ са неизменяеми спрямо техния първоначален размер. В случая договорът за кредит е сключен БЕЗ никакви други разходи /такси, комисионни, застраховки и др./.

Излага се, че в чл. 10 от договора за кредит е посочена и общо дължимата сума по договора за кредит изчислена при допускане, че кредитът бъде погасен при първоначално уговорените условия - 44 722.16 лева.

2

Поддържа се, че съгласно чл. 20.1. кредитополучателят може да се откаже от договора, при условията на този текст, с писмено предизвестие в 14-дневен срок от подписването му. Кредитополучателят не е уведомила Банката, че се отказва от сключения договор.

Твърди се, че отказ не е направен. Сумата на кредит е усвоена и използвана, съгласно целите на договора, но е останала непогасена.

Кредитополучателя е приел всички клаузи на договора, които са му били предоставени предварително, съгласил се е с тях и е приел да изпълни своята част от договора за кредит, съгласно уговореното.

Посочва се, че на 25.04.2024 г. по силата на Договор за продажба на вземания кредиторът „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е прехвърлил на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД портфейл от вземания, индивидуализирани в Приложение № 1 към договора, както и вземането си към З.

М. Т..

Излага се, че прехвърленото вземане към ответника З. М. Т. е подробно описано на страница № 80 под референтен номер № 3548 в Приложение № 1, с посочени номер на договор, три имена и размер на вземането към датата на цесията.

Поддържа се, че длъжникът е уведомен за извършената цесия съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД с уведомлението приложено към исковата молба.

След датата на цесията и понастоящем ищецът сочи, че плащания не са правени.

Твърди, че крайният срок за погасяване на потребителския кредит е 15.11.2027 г.

Посочва се, че със заявление за издаване на заповед за изпълнение, депозирано на 05.08.2024 г. „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е претендирал вземане за главница в размер на 2580.70 лева и 1930.06 за редовна /възнаградителна/ лихва. Тези суми представляват сбор от падежиралите и непогасени вноски по главницата и лихвата, за период от 15.12.2022 г. до 15.06.2024 г., респективно от 15.12.2022 г. до 15.02.2023 г. и следователно изискуемостта им е обективен факт настъпил преди датата на образуване на заповедното производство.

Образувано е ч. гр. д. № 1889/2024 г. по описа на Районен съд – В., по което е издадена заповед за изпълнение, срещу която е подадено възражение от длъжника.

Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 1737.61 лева - част от претендираната в заповедното производство главница, представляваща само чиста стойност, и формирана като сбора на непогасени вноски за главница /чиста стойност/, съгласно погасителен план за периода от 15.12.2022 г. до 15.06.2024 г. вкл.;

Претендират се съдебни разноски в заповедното производство и разноски в настоящото производство, вкл. адвокатско възнаграждение в размер на 360.00 лева с ДДС.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, като 3 предявеният иск е оспорен изцяло като неоснователен.

Изложени са следните съображения в отговора на исковата молба:

Наведени са възражения за нередовност на исковата молба, а именно: Посочва се, че настоящото производство е образувано като продължение на заповедното производство, развило се по ч.гр.дело № 1889/ 2024г. на PC- В., по което е издадена заповед за изпълнение за главница по Договор за потребителски кредит № 720031255129 от 30.10.2022 г. в размер на 2580.70 лв. и лихва в размер на 1930.06 лв. и др. Ответникът излага, че като предмет на настоящото производство ищецът въвежда претенцията си за установяване дължимостта само на сумата от 1737.61 лв. като главница, която определя в петитума като „чиста стойност“, съгласно погасителен план за периода 15.12.2022 г. до 15.06.2024 г. вкл., като не поддържа претенцията за лихва. Неясно обаче остава какво има предвид ищецът под т. нар от него „чиста стойност“ на главницата и спрямо кой погасителен план се сочи, че се дължи тази обща сума на главницата за периода от 15.12.2022 г. до 15.06.2024 г. включително. Такъв погасителен план липсва към приложените към исковата молба документи. Липсват и обяснения каква е тази чиста стойност, как е съотнесена по периоди и на какво основание се претендира за посочения период в посочения размер.

С оглед на горното ответникът счита, че следва да бъдат дадени указания на ищеца за изясняване на горепосочените обстоятелства, вкл. да се задължи същия да представи справка за дължимостта на претендираната като “чиста сума“ за главница с разбивка по месени, с цел предприемане на адекватна защита на ответницата.

По основателността на исковата претенция са наведени следните възражения:

Ответникът посочва, че е трудно да вземе становище за дължимостта на сумата, предвид посочената по- горе неяснота, касаеща нейната същност и основание. Независимо от горното е взето следното становище:

В представения с исковата молба Договор за потребителски кредит № 720031255129 от 30.10.2022 г. е посочено, че на ответницата е предоставен кредит в общ размер на 18862.00 лв., формирана от 12700 лв. предоставени директно по сметка на кредитополучателя и 6162 лв. - предоставени в кредит за заплащане на задължение на кредитополучателя за застрахователна премия по застраховка Защита на кредита и сметките.

Договорната лихва, която се претендира въз основа на договора се изчислява и върху двете горепосочени суми.

В случая се посочва, че претендираното вземане произтича от договор, по който кредитополучателят е физическо лице, което ползва кредита извън рамките на своята търговска или професионална дейност, поради което има качеството на потребител по смисъла на Закона за защита на потребителите и се ползва от защита относно неравноправните клаузи в договора. Съгласно чл. 7.2.2 от приложения към исковата молба договор, в случаите, когато потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора при условията на чл. 19, частта от средствата по кредита, представляваща дължимата за 4 конкретната застраховка (конкретните застраховки), се превежда от кредитора директно по банковата сметка на съответния застраховател, респективно - по банковата сметка на съответния застрахователен посредник, за което потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора. В договора за кредит формално са посочени общия размер на кредита и общата сума, дължима от потребителя, съгласно чл. 11, ал. 1, т. 7 и т. 10 от ЗПК, но никъде в договора по ясен и разбираем за потребителя начин не е посочено, че сумите за застраховки ще бъдат включени в погасителните вноски и ще се олихвяват с посочения в договора годишен лихвен процент в размер на 41,15 %, което е в пряко противоречие с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК договорът да съдържа условията за прилагане на лихвения процент по кредита. Стойността на застраховките, като част от месечната вноска по кредита, не е оповестена като разход в тежест на кредитополучателя и не става ясно дали е отразена като разход при формиране на оповестения ГПР от 48,41 %.

Наведено е възражение, че клаузата на чл. 7.2.2 от Договора е неравноправна, тъй като същата не е индивидуално уговорена. Действайки като застрахователен посредник „Ти Би Ай Банк“ АД не договаря за себе си, а от името и за сметка на застрахователя и правото да получи застрахователната премия е на застрахователя съгласно чл. 313 от КЗ. При настъпване на застрахователното събитие "Ти Би Ай Банк" АД, като трето правоимащо лице по договора за застраховка, има право да получи застрахователното обезщетение, но не и да търси реално изпълнение на вноските по премията. Включването на вноските за застраховка към главницата по кредита, не легитимират банката като титуляр на това вземане спрямо кредитополучателя. Клаузата за заплащане на застраховки е уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, предвид и размера на вноските по кредита и тази по сключения договор за застраховка.