Акт от 04.07.2019, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ гр. Плевен, 04.07.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА при секретаря Лилия Димитрова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 858 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод на предявени от „Х.д.т.“ ЕООД, ЕИК

*********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя ***, чрез адв.В.Д. от ПАК, против Й.М.М., ЕГН **********,*** осъдителни искове с правно основание чл.

220 КТ и чл.86 от ЗЗД, с искане да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1530,00 лева, представляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестие, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата си молба, че ответникът работел в ищцовото дружество по силата на ТД от 11.06.2018 г., като на 05.09.2018 г. ТПО било прекратено по искане на работника на основание чл.326, ал.1 от КТ. Сочи се, че работника не отработил уговореното предизвестие в размер на три месеца, поради което и дължи на работодателя 3 брутни работни заплати, съобразно уговореното в трудовия договор. С оглед на изложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати сумата от 1530,00 лева, ведно със законната лихва от подаване на ИМ до окончателното й изплащане.

В проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи предявения иск и да им присъди разноски. Сочи, че по делото е безспорно доказано, че между страните е съществувало ТПО, по което е договорено тримесечен срок за предизвестие за прекратяване на ТПО. Излага, че ответникът е подал молба, в която е посочил, че няма да отработва предизвестието, поради което е и прекратен ТД на основание чл.326, ал.1 КТ, без отработване на предизвестието.

Излага съображения, че направените възражения за прихващане са неоснователни.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е реализирал правото си да депозира отговор на исковата молба.

Оспорва предявения иск като неоснователен и моли съда да отхвърли същия.

Твърди, че след започване на работа с работодателя имали противоречия и през м.август 2018 г. помолил управителя на ищцовото дружество да го освободи. Сочи, че се съгласили да работи до края на месец септември 2018 год., след което да напусне. Твърди, че управителят не го е предупреждавал, че следва да заплати обезщетение за неспазено предизвестие за срок от три месеца. Излага, че на 07.09.2018 год. отказал да извърши курс с автомобила, поради претоварването му, което възражение написал в писмен вид. Сочи, че ако при проверка се установи претоварване на автомобила, контролните органи ще му съставят акт за административно нарушение и наложат глоба в размер на 1000 лв. Твърди, че отказът му разгневил управителя на ищцовото дружество и след разправия помежду им, той го изгонил от работа и от територията на склада в гр.Плевен, като му казал да не се връща повече. Излага, че тъй като договорът му бил с уговорен срок за изпитване в полза на работодателя възприел изгонването си като предупреждение да не идва повече на работа, тъй като е освободен. Твърди, че не знае как е било оформено прекратяването на трудовото му правоотношение, тъй като не му била връчвана или изпращана заповед за прекратяване на същото. Излага, че не му е заплатено и трудово възнаграждение за месец август 2018 г., нито за положения труд до 07.09.2019 год., както и обезщетение за полагащият му се платен годишен отпуск за времето, в което бил на работа при ищеца.

Оспорва действителността на приложения към исковата молба трудов договор.

Твърди, че той не е подписан от него на нито едно от трите места. Излага и, че е започнал работа при ищеца на по-ранна дата - 09.06.2018 год., а не както е посочено на 12.06.2018 г. Сочи, че не е негов и подписът на приложената по делото молба за освобождаване от 04.09.2018 г. Твърди, че не е подавал и подписвал такава молба на посочената дата. Оспорва подписът, като счита, че датата е преправена, като е ползвана подадената от него на 01.05.2018 год. молба за освобождаване.

Излага, че не му е връчвана, съответно не е полагал подпис и не е изписвал името си за „работник”, нито се е подписал в заповедта за освобождаване на 07.09.2018 г. Сочи, че тази заповед не му е връчвана по надлежния ред. Твърди, че в трудовия договор е посочен адрес, какъвто той никога не е имал и не е посочвал на работодателя, че живее на него, тъй като винаги е имал един и същ постоянен и настоящ адрес ***. Излага, че в ищцовата фирма е работил и в периода от 25.09.2017 год. до 01.05.2018 год., когато бил освободен на основание чл.326 ал.1 от КТ. Счита, че е налице злоупотреба с право от страна на работодателя. Сочи, че същият недобросъвестно е оформил документи, все едно е сам е искал да напусне с предизвестие, което не е отработил. Твърди, че е напуснал, тъй като управителят на ищцовото дружество го изгонил, поради отказът му да нарушава закона. Счита, че след като заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение не му е връчена, тя все още не е влязла в сила, поради което пртендираното обезщетение не е изискуемо, а искът се явява преждевременно заведен. В условията на евентуалност, ако съдът приме, чече искът е основателен и дължи заплащане на претендираното обезщетение, правя възражение за прихващане с неплатеното трудово възнаграждение за месец август 2018 год. до 07.09.2019 год., както и дължимото му обезщетение за неизползван отпуск за времето, през което е работил при ищеца, общо в размер на 600 лв.

Претендира присъждане на разноски.

В проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител на ответника моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Излага, че ответникът е подал молба да бъде освободен от работа, като уговорката била да работи до края на м. септември. Сочи, че след като бил изгонен от работодателя си на 07.09.2019 г. приел, че е прекратено ТПО. Твърди, че работодателят е прекратил ТПО в срока за изпитване, поради което и не дължи предизвестие на неспазено предизвестие. Моли съда да обяви ТД за недействителен и отношенията между страните да се уговорят като при действителен ТД, но без клаузата за тримесечния изпитателен срок. Навежда доводи, че ТД е недействителен, тъй като: същият не е подписан от работодателя; в нарушение на чл.70, ал.5 КТ с ответника е сключен втори ТД със срок за изпитване. Твърди, че клаузата, с която се урежда тримесечен срок за предизвестие е неравноправна, за което развива подробни съображения. В случай, че съдът уважи иска моли да бъде уважено и направеното прихващане на претендираната сума с неполученото трудово възнаграждение. Излага, че ответникът действително не е ползвал отпуск, макар работодателят да е оформил времето, през което е отсъствал като такъв.

Претендира присъждането на разноски.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Установява се от представения по делото ТД № 248/11.06.2018 г., неподписан от работодателя, че страните са се намирали в трудово правоотношение за неопределено време със срок за изпитване от шест месеца, по силата на което работникът е заемал длъжността „работник извозване и доставка“. Установява се и, че страните са договорили, че срокът за предизвестие е еднакъв и за двете страни и е три месеца, считано от датата на на подаване на предизвестието.

Видно е от представеното копие на молба от 04.09.2018 г., подадена от ответника, че същия е заявил искане пред работодателя да бъде освободен от заеманата длъжност по лични причини, без да отработва уговореното предизвестие.

Приобщена като доказателство по делото е и Заповед № 177/05.09.2018 г., връчена на ответника на 07.09.2019 г. от която се установява, че считано от 05.09.2018 г., на основание чл.326, ал.1 КТ е прекратено ТПО на ответника. Установява се от същата заповед, че като причина за прекратяването му е посочено „с предизвестие“. Видно е, че е определено обезщетение по реда на чл.220, ал.1 от КТ, което следва да заплати ответника.

Установява се от приложената по делото заповед №11/08.06.2018 г., че ищецът е наредил да се извърши профилактика и текущо обслужване на следните МПС- та: товарен автомобил мерцедес с рег. № *** и на товарен автомобил мерцедес с рег. № ***.

Приобщена като доказателство по делото е и ремонтна карта на товарен автомобил мерцедес с рег.

№ ***, от която се установява какви ремонти са извършвани на автомобила.

От приобщеното като доказателство по делото трудово досие на ответника се установява, че: е депозирана молба /неподписана от молителя/, сочеща като автор от Й.М.М., за ползване на платен годишен отпуск в размер на 11 дни за периода от 11.07. до 28.07.2018 г.; че със заповед от 16.07.2018 г. на ответника е позволено ползването на отпуск; че между страните е съществувал ТД № 179/21.09.2017 г., прекратен на 02.05.2018 г., сключен на основание чл.67, ал.1, т.1 от КТ, във вр. с чл.70, ал.1 от КТ, за неопределено време със срок за изпитване от 6 месеца, по силата на който ответникът е заемал при ищеца длъжността „работник извозване и доставка“

Установява се и от представените по делото платежни ведомости от август и септември 2018 г. какви трудови възнаграждения са начислени на ответника.

Видно е от приобщените като доказателства по делото три броя РКО, че на 06.08.2018 г., на 20.08.2018 г. и на 27.08.2018 г. на ответника са платени суми от по 50 лева, с основание „аванс- заплата“

Приобщена като доказателство по делото е и трудовата книжка на ищеца.

В хода на производството е изслушано заключението по назначените съдебно – графологична експертиза и съдебно – счетоводна експертиза, които съдът кредитира като обективно и компетентно изготвени и неоспорени от страните.

От заключението на ВЛ по приетата първоначална и допълнителна съдебно-икономическата експертиза, което съдът приема като вярно, обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че: обезщетението за неспазено предизвестие по чл.220, ал.1 от КТ от Й.М.М. за периода 05.09.2018 г. – 05.12.2018 г. е в размер на 1530,00 лева; че в платежната ведомост за м. август 2018 г., издадена от работодателя е начислено брутно възнаграждение на ответника в размер на 510 лева, а нетното такова, което е изплатено е в размер на 395,75 лева; в платежната ведомост за м. септември 2018 г., издадена от работодателя е начислено брутно възнаграждение на ответника в размер на 56,67 лева, а нетното такова, което не е изплатено е в размер на 43,97 лева; сочи се и, че в платежната ведомост от септември не е положен подпис на ответника; че не е дължимо обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2018 г., тъй като за периода от 12.06.2018 г. до 05.09.2018 г. се полагат пет дни платен годишен отпуск, а са използвани 9 работни дни.

В проведеното по делото о.с.з. вещото лице сочи, че от сумата, която е дължима за м. август следва да се извади тази, която е платена по трите РКО и се получава чиста сума за получаване в размер на 245,75 лева.

От заключението на вещото лице по допуснатата СГЕ се установява, че: подписите в графи „ работник“, „подпис на работника“ в ТД №248/11.06.2018 г., находящ се на стр.31 от делото са положени от ответника; че подписът в графа: „с уважение“ в молба от 04.09.2018 г. за освобождаване от работа, находящ се на стр. 32 от делото е положен от ответника; че подписът в графа „работник“ в Заповед №177/05.09.2018 г. за прекратяване на ТПО, находящ се на стр. 33 от делото е положен от ответника; че подписът в платежна ведомост за август 2018 г. в графа 9 не е положен от ответника; че няма данни за преправка на дата „04.09.2018 г. в молба от 04.09.2018 г. за освобождаване от работа по лични причини.

По делото са събрани и гласни доказателства посредством разпита на свидетелите ***.

Свидетелката ***, служител на ищеца, сочи, че нейната работа е свързана с организацията на камионите и на шофьорите. Разказва, че ответникът е работил в дружеството два пъти и е изпълнявал нормално задълженията си до деня, в който напуснал, който бил в началото на м. септември. Сочи, че в този ден дошъл на работа и след 5 минути казал, че ще напусне, тъй като „не искал да носи повече каси и искал да работи за конкурентна фирма, тъй като били по-хубави условията“. Твърди, че във въпросната сутрин имало скандал с управителя и, че той го помолил да си разкара района, а той отказал, като свалил ключовете на буса. Излага, че ответникът не е давал други обяснения освен това, че не иска да носи каси и ще работи в конкурентна фирма. Сочи, че си подал молбата за напускане и си тръгнал, като дошъл след няколко дни да си вземе документите. Излага, че трудовите възнаграждения се изплащат в брой на касата, срещу подпис. Твърди, че ако й се наложи са й давали многократно пари с РКО. Разказва, че във фирмата е невъзможно да се работи без трудов договор, още повече ако лицето е шофьор, защото няма как да се качи и да управлява автомобил. Обяснява, че работното време е от 7 – 17 ч. на шофьорите, като палите се отчитат на касиера. Сочи, че между 17-18 часа се приберат шофьорите и ги посреща този, който е втора смяна, като задължително се изготвя опис в 2 екземпляра на парите, които се отчитат.