Решение № 14726 от 28.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14726 гр. София, 28.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело № 20231110127514 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от М. М. М., ЕГН **********, срещу Х. М.

Методиев, ЕГН **********, иск с правно основание чл. 127, ал.2 СК относно родителските права, местоживеенето, режима на лични отношения и издръжката спрямо детето на страните - М. М. М., ЕГН **********. Предявен е и насрещен иск от Х. М. Методиев, ЕГН ********** срещу М. М. М., ЕГН ********** с правно основание чл.127, ал.2 СК относно родителските права по отношение на детето на страните - М. М. М., ЕГН **********, местоживеенето, режима на лични отношения и издръжката.

В исковата молба се твърди, че страните са родители на детето, както и че са разделени от м. ноември 2017 г., когато ответницата напуснала заедно с детето общия за страните дом в гр. Карлово и е заживяла в жилище на родителите си в гр. София, което ищеца посещавал почти всяка събота и неделя, за да полага грижи за сина си. Сочи, че по време на обявеното извънредно положение и пандемията от Ковид 19 ответницата е живяла около два месеца в дома на ответника в гр. Карлово, след което се върнала в гр. ...но не пожелала да вземе детето и от м. януари 2020 година М. живее с него в гр. ..., като за детето има самостоятелна детска стая. Поддържа, че детето е записано на училище в гр. Карлово и му е подсигурено всичко необходимо като при отглеждането на детето му помагат неговите родители и сестра.

Сочи, че именно той притежава необходимите родителски качества и добри материално възможности за отглеждане на дете.

1

В срока по чл. 131 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, с който оспорва иска, като твърди, че изложените от ищеца обстоятелства, че майката е била в невъзможност да се грижи за детето, както и че не е пожелала да го вземе със себе си за неистина. От своя страна твърди, че винаги се е грижила за сина си дори и в периода, в които е бил при баща си с нейно съгласие. Сочи, че се е съгласила М. да бъде записан в гр. Карлово като ученик в първи клас, заради безопасността на детето поради пандемията от Ковид. Сочи, че на уговорката им била във втори клас детето да бъде записано в гр. София, но когато майката настояла отново да вземе детето, ищецът й нанесъл побой и се обадил нейните близки да я вземат като категорично отказал да пусне детето и за да не го травмира майката оставила нещата така за известно време. Подържа, че имала уговорка с ответника да й върне детето на 14.09.2024г. за да започне училище в гр. София, но последния не го сторил за което подала сигнал н Служба Закрила на детето. Твърди, че междувременно ищеца е сменил адресната регистрация на детето без съгласието на майката както и е подал декларация пред Директора на училището в гр. Карлово, че не позволява детето да бъде преместено.

Предявява насрещен иск за родителските права, местоживеенето, режима на лични отношения и издръжката спрямо детето на страните.

Изслушан по реда на чл. 59, ал. 6 СК, ищецът М. М. М. заявява, че се е грижил за сина си в периода то 2019г. до 11.10.2022г., като от този момент го е виждал само четири пъти за по половин час, което счита, че не е нормално. Сочи, че осъзнава какво той и ответницата са причинили на детето защото последното е много притеснено. Твърди ,че той има възможност да му осигури по - добро образование. Пояснява, че когато 2020 г. и 2021г. е водил детето на мачове в гр. София се е обаждал на майката за да види детето, но тя единия път му е отговорила, че й е много студено, а другия да не я занимава.

Изслушана по реда на чл. 59, ал. 6 СК, ответницата Х. М. Методиев твърди, че винаги се е грижила за детето си. Подържа, че се е съгласила детето да остане в гр. Карлово и да бъде записан в първи клас, заради пандемията, след което през 2020г. се е разколебала детето да остане там но ищеца я е пребил пред детето и под влиянието на много манипулации и заплахи са стигнали до консенсус М. да остане да учи в гр. Карлово и във втори клас, като трети клас вече е следвало да се върне в гр. София. Сочи, че ответникът манипулира детето.

Признава, че е взела детето но същото я е прегърнало и само е тръгнало с нея, като заявява, че не го е отвличала.. Изразява желание да упражнява родителските права над детето.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Установява се, че страните са родители на детето М. М. М., ЕГН ********** /л. 5 от гр.д.

1176/2022г. по описа на РС - Карлово/. Същото през 2020г. е било записано в 1-ви клас в ....., като през изминалата 2021/2022г. е е посещавал редовно учебни занятия и е завършил втори клас с отличен успех. През учебната 2022/2023 г. е бил записан в същото училище в трети клас като редовно е посещавало учебни занятия до 11.10.2022г., когато е било взето от 2 майката от двора на училището по време на междучасие без да уведоми класния ръководител или директора на училището. В последствие детето е било записано в 121 СУ “Георги Измирлиев„ гр. София, от където е постъпила информация, че детето М. редовно посещава учебните занятия и усвоява учебния материал и е завършило трети клас успешно /л. 47-48 от делото/, като за учебната 2023/2024 г. е записан в 4-ти клас в 121 СУ “Георги Измирлиев„ гр. София.

Съгласно представената по делото справка от НАП за актуалното състояние на действащи трудови договори и Справка -данни за осигуряването на Х. М. Методиев /л. 121 и л. 125 от делото/, към септември 2023г. ответницата е полагала труд по трудово правоотношение със „АНИКС“ ООД, като за периода от 01.09.2021г. до 30.09.2023 г. е реализирала средномесечен осигурителен доход в размер на около 789,36 лв. За същия период ответникът е реализирал средномесечен осигурителен доход в размер на 780,00 лв. /л.119 от делото/, като е работил по трудово правоотношение със „Янко М. М.“ /осигурител/.

От показанията на св. Д. Х. М.а – майка на ищеца, които съдът кредитира като логични и непротиворечиви след извършена преценка по реда на чл. 172 ГПК, се установява, че страните са се разделили окончателно през 2017година, както и че края на 2019г. или началото на 2020 година детето е останало да живее в гр. Карлово до момента в които майката го е взело от двора на училището в междучасието. Свиделкат посочва, че и майката е дошла в гр. Карлово по време на пандемията като е останала няколко месеца, след което е отишла на море с родителите й и детето, като след въпросното море нейния син е взел детето от гр. София, но ответницата не се е върнала повече в гр. Карлово. Сочи, че детето е посещавало училище първи и втори клас в гр. Карлово било е записано и в трети клас до момента в които е било взето от майката, като сочи, че тя самата му е помагала, тъй като не е започнала работа. Свидетелката заявява, че детето е общувало с тяхното семейство, което е голямо и състои от десет човека, но от както е при майка си сина й е виждал детето около четири пъти. Обстоятелство, че детето в периода от 2019г./2020г. до 2022г. е живяло при бащата се подкрепя и от изложеното от свидетелката С. П., според която детето е живеело в гр. Карлово за около две години по време на пандемията за доброто на детето. Св. Г. разказва, че от миналата година е бил последния път в които бащата не е бил върнал детето на майката и последната не е имала връзка със детето близо месец, както и че след края на пандемията ответницата е искала детето да живее при нея. Споделя, че когато детето се е върнало от гр. Карлово е било малко стресирано и му е трябвало време да се отпусне, след което е разказвало за това как е живяло когато е било при баща си. Свидетелката сочи и че детето се чувства добре със майка си, която се грижи добре за него. По отношение на разпитаните по делото свидетели Г. Ц.Г., братовчед на ищеца и свидетелката С. Н.К., съдът кредитира показанията им и цени същите досежно впечатленията на всеки един от свидетелите за полаганите от ищеца съответно от ответницата грижи и отношението на родителите към детето, както и техните впечатление за детето когато е било при бащата съответно при майката. Разпитан по делото св. Георгиев сочи, че бащата се е грижил добре за сина си и го е водил често в с. Климент където последния живее и е виждал детето 3 усмихнато и щастлива, като отношенията с баща му са били добри, ходели са на мачове заедно, баща му го е водил на море. Сочи и че бабата по бащина линия също е помагала на детето за уроците. Свидетеля сочи , че винаги когато е ходил на гости у семейството на ищеца е имало сготвено. Твърди и че семейството на ищеца произвеждат кашкавал, сирене, продават и мляко и месо и не знае да е имало проблеми с храненето на детето. Свидетеля разказва, че детето си е било събрало пари за Коледа като бабата е бащата са му ги взели, за да ги разпределят. От показанията на св. Каменска, които съдът кредитира се установява, че отвеницата се грижи за детето и винаги е пряко ангажирана с него и се интересува за ежедневните му ангажименти. Сочи че майката е водила детето на спорт, а към момента сочи, че детето посещава фитнес. Свидетелства и за това, че от както детето е в гр. ...няма комуникация с баща си. По отношение на изложеното от свидетелката за това как и с какво се е хранило детето по време на престоя му при бащата съдът не го кредитира доколкото последната препредава изложеното от детето.

Изслушано по реда на чл. 15 от ЗЗДт. детето М. М. сочи, че учи в 121 СУ“Георги Измирлиев„ гр. ..., където има много приятели и се чувства добре. Заявява, че живее с майка си в гр. София, а баща му живее в гр. Карлово, като сочи че му харесва повече да живее в гр.

София, тъй като има повече неща които да прави има повече забавления. Подържа, че сега не тренира, а ходи на фитнес.Заявява, че не помни кога за последно е ходил при баща си в гр. Карлово, като последния път в които са се видели е било в гр. София на 14.01.24г., когато баща му, дядо му и леля му са го завели в мола и са му купили маратонки „Найк“ по повод на рождения му ден. Детето разказва, че в гр. Карлово нямало храна в хладилника, само алкохол, че баба му правила само сладкиши, а леля му готвела бели спагети. Споделя и за това, че за Коледа е искал да отиде при бабата и дядото по майчина линия в Германия, но баща му не го е пуснал.

По делото е изслушано и прието без възражения на страните заключението на СПЕ. От експетното изследване се установява, че поначало детето М. М. е с физическо, психическо и интерлектоално развитие в норма, както и, че детето е сравнително спокойно, с изключение когато се засяга темата за родителите и семейството, както и че дедто е изградило естествена емоционална връзка и с двамата си родители- . По отоншение въпроса за родителския капацитет вещото лице категорично е посочило, че макар всеки от родителите да познават интересите на детето, никой от тях не осъзнава емоционалната криза , която преживява детето, свързана с тяхната раздяла. Вещото лице е обяснило и изключетелно разнопосочното поведение на детето когато е при единия съответни при другия родител, което поведение сочи вещето лице да е свързано единствено с нуждата детето да оцелее емоционално. Т.е детето когато е било при баща си е твърдяло, че иска да живее с него и е проявявало поведение, което да отговаря на очакванията на бащата по същия начин сега детето се държи и показва поведение, което да отговаря на очакванията на майката. В тази и двамата родители не могат адекватно да разберат и подкрепят детето си. При експертното изследване, проведените тестове и интервюта вещото лице е заключило, че и двамата родители, но най- вече бащата показват дискредитиращо поведение към другия родител.