Протокол № 977 от 11.06.2026, Районен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 977 гр. Сливен, 11.06.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСИСЛАВ Р. ГЕНОВ при участието на секретаря НАДЕЖДА ИВ. И.

Сложи за разглеждане докладваното от ВЕСИСЛАВ Р. ГЕНОВ Гражданско дело № 20262230100383 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 15:30 часа се явиха:

Ищецът Е. С. К., редовно призована, не се явява. Представлява се от адв. С. Ч. от АК – Стара Загора , редовно упълномощен с пълномощно, представено по делото.

Ответникът И. А. А., редовно призован, се явява лично. Представлява от адв. П. Н. от АК - Сливен, редовно упълномощен с пълномощно, представено по делото.

Вещото лице д-р С. В. С., редовно призован, се явява лично.

Вещото лице д-р Д. М. С., редовно призована, не се явява. По делото е постъпило уведомително писмо с вх. № 11480/29.05.2026 г., с което вещото лице уведомява, че поради служебна ангажираност и планиран годишен отпуск не е в състояние да изготви заключението по назначената съдебно психолого - психиатрична експертиза и не може да се яви в насроченото съдебно заседание. Моли да се определи друго вещо лице за изготвяне на експертизата.

АДВ. Ч.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Н.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ход на делото и ПРИСТЪПВА към изясняване на фактическата 1 страна на спора.

АДВ. Ч.: Поддържам исковата молба. Запознат съм с проектодоклада, правната квалификация на иска и дадените по делото указания. Нямам възражения по тях. С оглед дадените оказания, моля да допуснете като свидетели С. К. и Н.М., които имат преки впечатления от състоянието на доверителката ми.

АДВ. Н.: Оспорвам исковата молба, поддържам представения отговор.

Запознат съм с проектодоклада, правната квалификация на иска и дадените по делото указания. Нямам възражения по тях. Поддържаме доводите, които сме изразили в отговора. За оспорването сме изложили подробни аргументи.

Нямаме възражения по доклада. Заявявам следното: Първо, считам за необходими да бъде възпроизведен видеозаписа, който е приложен към материалите в досъдедбното производство 1785/2023 г. и съм посочил какви обстоятелства може да се установят. По отношение на свидетелите заявявам, че в днешното съдебно заседание водим двама свидетели Х.Д. и д-р А.А. А., който е баща на моя доверител. Освен това заявявам, че искаме експертизата, която е приложена по делото да бъде изслушана след разпит на свидетелите.

След това мога да изразя становище за доказателства.

АДВ. Ч.: Същите са направени своевременно, друг е въпроса до колко са основателни. Смятам, че към настоящия момент имаме съдебен акт, който установява, че на датата е осъществен акт на домашно насилие и е издадена заповед за защита. Този акт е влязъл в сила и е потвърден от ОС - Сливен.

Имаме постановление, в което се прекратява воденото производство, не защото няма акт на домашно насилие, а защото към момента на деянието в общата част на НК е посочена друга терминология, представяща понятието домашно насилие конкретно. За да бъде осъществено домашно насилие трябва да е системно. А сега се касае за единичен случай. Ако съдът прецени, че могат да бъдат разпитани свидетели, исканите свидетели да бъдат допуснати, като в тази насока за доказване на акта на домашно насилие ще използваме свидетелите, които водим.

Съдът, като взе предвид, че страните нямат възражения по проектодоклада, правната квалификация на иска и дадените по делото указания и на основание чл. 146, ал. 1 ГПК,

О П Р Е Д Е Л И:

2

ОБЯВЯВА проектодоклада, правната квалификация на иска и дадените по делото указания за ОКОНЧАТЕЛНИ.

Съдът, на основание чл. 148, ал. 1 ГПК, ПРИСТЪПИ към разпит на допуснатите до разпит свидетели при режим на довеждане от ищеца и ответника.

С ъ д ъ т ВЪВЕДЕ в залата допуснатите до разпит при режим на довеждане свидетели.

На основание чл. 170 ГПК СНЕ самоличността им както следва:

СВИДЕТЕЛЯТ С. И. К. , ЕГН: **********, бълг. гр., неосъждан, майка на Е..

СВИДЕТЕЛЯТ Н.С.М. , ЕГН: ********** , бълг. гр., неосъждан, чичо на Е..

СВИДЕТЕЛЯТ Х.Ц.Д. , ЕГН: ********** , бълг. гр., неосъждан, без родство със страните.

СВИДЕТЕЛЯТ А.А. А. , ЕГН: **********, бълг. гр., неосъждан, баща на ответника.

Съдът, на основание чл. 170, ал. 1 ГПК, ПРЕДУПРЕДИ свидетелите за наказателната отговорност, която носят при лъжесвидетелстване - при съзнателно потвърждаване на неистина или затаяване на истина.

Свидетелите ОБЕЩАХА да кажат истината, след което съдът ИЗВЕДЕ от залата свидетелите и ПРИСТЪПИ към разпит на свидетеля К..

Съдът, на основание чл. 166, ал. 1, т. 2 ГПК, РАЗЯСНИ на свидетеля К., че има право да откаже да свидетелства.

Свидетелят К.: Разяснено ми е правото, разбирам в какво се състои то, желая да свидетелствам.

Свидетелят К.

- РАЗПИТАН

КАЗА: Дъщеря ми Е. имаше взаимоотношения около три години с г-на (сочи ответника) И.. Бяха на сватба на 25.11.23 г. на негови роднини. Тя си е пишела по телефона. Всичко, което казвам ми го е казала Е.. Той е взел телефона и не и го е дал. Принудил я да тръгнат от сватбата и на излизане той я бута, тя пада ожулва си колената. Тя става, тръгва към колата. Той през цялото време я е блъскал. Качила се в колата по принуда. Там се качва и майката на И.. Той я е удрял на всякъде.

3

Закарал я в тях по принуда и там започва зверски бой. Тя не е могла да ни се обади. Майка му също е била там. Чак на сутринта я пуснал да си ходи. Тя си е извикала такси, но нас ни нямаше и тя отива в чичо си. Той живее на ул.

„Хаджи Димитър“, ние живеем в „Рикас“. Той ни се обади и ние отидохме.

Това, което видях беше ужасяващо. Детето ми беше обезобразено, окото й беше синьо, лилаво даже не можах да я прегърна. Тя пищеше от болка и страх, тъй като той я е заплашвал че ще я убие. На следващия ден я закарахме в Стара Загора. Не искахме в Сливен, защото баща му е доктор. Неврохирург я прегледа. Приеха я в болница по най-бързия начин пуснахме ограничителна заповед да не я доближава в Сливен, в училище и на квартирата в С.. Тя трепереше, не искаше да стои вкъщи. Тя се страхуваше много. Отидохме в С. аз стоях една седмица при нея, после приятелки ходиха. Тя беше в много лошо психично състояние, плачеше. Ходи на психолог в С.. Това състояние беше около половин година. До сега и остана травма. Даже искаше да има охрана, да има човек постоянно с нея, но ние й казахме, че тя трябва да справи с това.

Не го е преодоляла на 100 %.

На въпроси на съда свидетелят К. отговори: В момента не посещава психолог, до 2025 година ходеше. Сега учи в Пловдив в хранително вкусовият институт. Ще защитава дипломна работа в НБУ. Заради инцидента не беше в състояние да ходи на университета. Там в НБУ учи връзки с обществеността.

На въпроси адв. Ч. свидетелят К. отговори: Тя не излизаше доста време, не искаше да си идва в Сливен. Когато идваше в Сливен трепереше въпреки, че излизаше или с мен или с брат си. Беше под стрес. Мислеше, че постоянно я гледа от някъде.

АДВ. Ч.: Нямам други въпроси към свидетеля. Не възразявам да се освободи.

АДВ. Н.: Нямам други въпроси към свидетеля. Не възразявам да се освободи.

Съдът ОСВОБОДИ разпитания свидетел К., който НАПУСНА залата и ВЪВЕДЕ в залата свидетеля М..

Съдът, на основание чл. 166, ал. 1, т. 2 ГПК, РАЗЯСНИ на свидетеля М., че има право да откаже да свидетелства.

4

Свидетелят М.: Разяснено ми е правото, разбирам в какво се състои то, желая да свидетелствам.

Свидетелят М. - РАЗПИТАН КАЗА: Случая от 25.11.23 г. Е. е била на сватба с И., по нейните обяснения. На 26 дойде в къщи пребита, с рани по цялото тяло. Всичко е започнало след сватбата, в колата. С блъскане И. налага Е. в главата, с удари. След това се прехвърля действието в апартамента на И..

Тя е била затворена в стая и там е била малтретирана. Аз бях свидетел на раните по цялото тяло, охлузвания със синини, кръв по ръцете и краката и обезобразено лице, с подутини по устните, насинявания по очите и повърхностни рани. След това доколкото разбрах в другата стая е била майката на И.. Това е продължило цяла вечер. Тя не е имала телефон. На сутринта е успяла да извика такси и дойде в къщи. Притеснявала се е да се прибере да не притесни родителите си. Тя ми каза, че не може да се появи така при родителите си и ние със съпругата ми я успокоихме и след 2 часа звъннахме на нейните родители.

На въпроси на съда свидетелят М. отговори: Всичко това го знам от Е.. Тя ми разказа какво е станало. И моите дъщери ми казаха, че Е. е на сватба.

Обадих се на родителите, казах им и те предприеха действия да я заведат на лекар. Не я закараха в Сливен по причина, че баща му е лекар и я закараха в Стара Загора. Мисля, че беше в болница няколко дни. Да виждах я. След това тя се страхуваше да излиза. Постоянно си мислеше, че И. я преследва.

Постоянните страхове продължиха доста време. За това се премести в С..

Когато идваше в Сливен искаше баща й да й подсигури охрана.

На въпроси на адв. Ч. свидетеля М. отговори: Идвала е в Сливен след инцидента. Изпитваше страх да идва в Сливен. Мисля, че е ходила на психолог. В рамките на месец минаха раните по тялото. Притесняваше се да не й останат белези. Не знам със сигурност дали този инцидент е станал известен в кръга на техните приятели.