Решение № 3389 от 17.04.2026, Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 3389

Бургас, 17.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - XIV-ти тричленен състав, в съдебно заседание на деветнадесети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

ГАЛИНА РАДИКОВА

Членове:

АТАНАСКА АТАНАСОВА

ТОДОР ИКОНОМОВ

При секретар СТОЯНКА АТАНАСОВА като разгледа докладваното от съдия ТОДОР ИКОНОМОВ канд № 20267040600334 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обслужване" в ТД на НАП-Бургас, подадена чрез процесуален представител, против Решение № 1006/22.12.2025 г., постановено по АНД № 3798/2025 г. по описа на Районен съд – Бургас. С оспореното решение е отменено Наказателно постановление (НП) № 793098-[рег. номер]/21.10.2024 г., издадено от касатора, с което на „Ар зи ай България“ ЕООД, [ЕИК], за нарушение на чл. 113, ал. 9 от ЗДДС и на основание чл. 181, ал. 1 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 10 167,20 лева.

В касационната жалба се излагат възражения, че оспореното съдебно решение е неправилно. Твърди се, че е извършено е щателно издирване, тъй като са направени не две а четири посещения на адреса на дружеството, но същото не е открито, поради което производството законосъобразно е било спряно на осн. чл. 43, ал. 6 от ЗАНН. В тази връзка счита за неправилен извода на съда, че е изтекъл срока по чл. 34 от ЗАНН. По подробно изложени доводи се претендира отмяна на оспореното решение и потвърждаване на издаденото НП, ведно с присъждане на разноски. Направено е и възражение за прекомерност.

Ответникът по касация - „Ар зи ай България“ ЕООД изразява становище за неоснователност на подадената жалба.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните съображения:

Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съобразявайки нормата на чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

„Ар зи ай България“ ЕООД е санкционирано за това, че е издало фактура № 166/28.09.2023 г. с получател „Мартиан 1“ ЕООД, с основание – „киноа в насипно състояние“, с данъчна основа 50 836 лв., в която е начислило ДДС в размер на 10 167,20 лв. Проверяващите органи са приели, че дружеството не е регистрирано по ЗДДС към датата на издаване на фактурата и няма право да посочва данък в издадените документи, с което е нарушена разпоредбата на чл. 113, ал. 9 от ЗДДС. За извършеното нарушение е съставен АУАН № [рег. номер]/23.10.2023 г.

Въз основа на съставения АУАН е издадено НП № № 793098-[рег. номер]/21.10.2024 г. от директора на Дирекция "Обслужване" в ТД на НАП-Бургас, с което на „Ар зи ай България“ ЕООД, [ЕИК], за нарушение на чл. 113, ал. 9 от ЗДДС и на основание чл. 181, ал. 1 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 10 167,20 лева.

Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът е приел от правна страна, че при издаване на НП са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до отмяната му, тъй като наказателното постановление е издадено след изтичане на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Обосновал е извод, че административнонаказателното производство не е било спряно законосъобразно, тъй като не се установява да е било извършено изискващото се щателно издирване, с оглед на което е отменил наказателното постановление.

Настоящият съдебен състав споделя установената от районния съд фактическа обстановка, както и направените въз основа на нея правни изводи.

Административнонаказателното производство е образувано със съставяне на акт за установяване на административно нарушение № [рег. номер]/23.10.2023 г.

АУАН бил изпратен за връчване на адреса на дружеството. С покани изх. № [рег. номер], [рег. номер]/23.10.2023 г. дружеството е уведомено, че следва да се яви лично или чрез упълномощен представител в ТД на НАП – Бургас за връчване на АУАН. Видно от приложеното известие за доставяне, е отбелязано, че дружеството е преместено. От служителите на НАП били изготвени два протокола от 24.10.2023 г. и от 01.11.2023 г., в които било отбелязано че на адреса в [населено място], [улица], ет. 2, офис 5, не бил намерен представляващ дружеството или друго лице за контакти.

С отбелязване за спиране на административнонаказателното производството поради неоткриване на извършителя № [рег. номер]/02.11.2023 г. на основание чл. 43, ал. 6 от ЗАНН, АНП № [рег. номер]/23.10.2023 г. е спряно.

На 20.06.2024 г. било отбелязано възобновяване на АНП като на същата дата АУАН бил връчен на упълномощен представител на дружеството.

Оспореното пред Районен съд – Бургас НП е издадено на 21.10.2024 г.

Спиране на производството на основание чл. 43, ал. 6 от ЗАНН е допустимо, след щателно издирване на нарушителя. В разглеждания случай до търговското дружество са изпратени две покани с за явяване на управителя или негов представител в ТД на НАП за връчване на актове за установяване на административно нарушение (неконкретизирани). Поканите са върнати на подателя от пощенския оператор с отбелязване "преместен".

От приложените по делото протоколи № 1293437 от 01.11.2023 г. и № 1293436 от 24.10.2023 г. се установява, че в рамките на седем дни са извършени две посещения на адреса на нарушителя, при които не е открит "представляващият дружеството или негов представител" за връчване на акта за установяване на административно нарушение. Тези данни сочат само временно отсъствие от адреса за призоваване и не обосновават необходимост от провеждане на щателно издирване, но дори да се приеме, че такава е налице, то в случая издирване изобщо не е проведено. По делото няма данни за извършени други процесуални действия, с оглед осигуряване участието на нарушителя в административнонаказателното производство, преди извършване на отбелязването за неговото спиране. Напротив, още в деня следващ второто посещение на адреса - 01.11.2023 г., е съставено отбелязването за спиране на производството. Липсват доказателства да са извършвани опити за връчване на АУАН чрез общинската администрация или чрез органите на МВР. Също така, въпреки, че в хода на производството с дружеството е осъществявана комуникация и по електронен път, като на посочения за връзка имейл адрес е изпратена покана за явяване за съставяне на АУАН, не става ясно защо не са предприети действия за връчване на покана за получаване на акта и по този начин. Ето защо съдът приема, че административнонаказателното производство е спряно незаконосъобразно, а наказателното постановление е издадено след изтичане на законоустановения 6-месечен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, въпреки наличието на предпоставки за прекратяване на производството.

Съдът не споделя доводите на касационния жалбоподател, че в конкретния случай са били извършени четири посещения на декларирания от дружеството адрес. Това е така, тъй като съставените протокол № 1771354/06.12.2023 г. и протокол № 1770975/03.04.2024 г. за извършени посещения, са съставени след като е издадено отбелязване за спиране на АНП поради неоткриване на извършителя с № [рег. номер]/02.11.2023 г. Видно от съдържанието на цитираните протоколи, посещенията са били извършени с цел осъществяване на следрегистрационен контрол по ЗДДС.

С оглед изложеното, не се установиха наведените касационни основания за отмяна на оспореното решение, поради което то следва да бъде оставено в сила, като валидно, допустимо и правилно.

При този изход на спора на ответника по касация се дължат разноски, но такива не следва да бъдат присъждани, тъй като не са своевременно поискани и не са представени доказателства за извършването им.

На основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 218 от АПК, във вр. с чл. 63в, от ЗАНН, Административен съд - Бургас, XIV състав,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1006/22.12.2025 г., постановено по АНД № 3798/2025 г. по описа на Районен съд – Бургас.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: