Определение № 452 от 15.04.2025, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 452 гр. София, 15.04.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Г.

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно частно гражданско дело № 20251800500199 по описа за 2025 година

Софийският окръжен съд е сезиран с частна жалба, подадена от Н. И. Р., Б. Г. Р., Р. Г. Р., Л. М. Р., Д. Д. Р., Д. Й. М., Е. Р. А. и Н. Й. К. чрез адв. А. Милетиева от САК срещу определение рег. № 66/27.01.2025 год., постановено по гр.д. № 534/2024 год. по описа на К.ския районен съд в частта, с която след като е допуснато главно встъпване на частните жалбоподатели във висящото производство по делото, са оставени без уважение заявените искания за приемане за съвместно разглеждане в производството на предявените при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, чл. 108 от ЗС и чл. 33, ал. 2 от ЗС, като недопустими.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Производството по гр.д. № 534/2024 год. по описа на КРС е образувано по подадена искова молба от С.К.С., с която са предявени искове с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 02.11.2021 год. между ищеца като купувач и лицата М.Х. Р., Л..Н..Г. и И.Н.Г.. Исковете са предявени срещу ответниците Г.К. Р., Х.М. Р., В.М. Р. – тримата наследници на страната по предварителния договор Методи Р., починал през 2021 год.;

В.Л.Г., Д.Л.Г., С.Л.Г. – тримата наследници на Л.Г., починал през 2022 год.; и И.Н.Г..

В срока по чл. 225 от ГПК е постъпила молба от частните жалбоподатели в настоящото производство за главно встъпване в процеса срещу всички страни по иска с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД. Твърдят, че притежават изцяло правото на собственост върху процесните имоти, предмет на предявените главни искове, а именно: - УПИ IV-44 с площ 640 в кв. 16 по плана на с. Д., община К., както и УПИ V-44 с площ 832 кв.м. по плана на 1 същото село, ведно с находящите се в него жилищна и стопанска сграда, евентуално – че са собственици на 677/1477 ид.ч. от същите имоти. Сочат още, че ищецът по иска с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД владее имотите без правно основание, поради което молят съда да допусне главното им встъпване в процеса. Предявяват основен иск да признаване за установено по отношение на страните в процеса, че са собственици на процесните имоти и за осъждане на ищеца С.С. да им предаде владението върху него, на основание чл. 108 от ЗС.

При условията на евентуалност – при отхвърляне на този иск, молят съда да признае за установено, че са собственици на 677/1477 ид.ч. от описаните имоти, както и да осъди С.С. да им предаде владението върху имотите в обема на установената собственост, на основание чл. 108 от ЗС. При условията на евентуалност – при отхвърляне на исковете по чл. 124, ал. 1 от ГПК и чл. 108 от ЗС изцяло; при уважаване на иска по чл. 124, ал. 1 от ГПК и чл. 108 от ЗС за 677/1477 ид.ч., както и при уважаване на иска на първоначалния ищец по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД за 800/1477 ид.ч. от спорните имоти, молят да им бъде признато на основание чл. 33, ал. 2 от ЗС правото на изкупуване от ответниците по иска по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД на 800/1477 ид.ч. за сумата 16 000 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

Главното встъпване е правна възможност, с която едно трето лице по отношение на вече висящ граждански спор предявява иск против страните по този спор, за да защити същото субективно право, което счита, че му принадлежи. Необходимо и достатъчно условия за главно встъпване е идентичността на субективното право, предмет на двата иска, но не и търсената защита. Целта е не само процесуална икономия, а и постигане на безпротиворечиво решение по двата спора. Предмет и на двата иска следва да е едно и също субективно спорно право. Затова уважаването на основния иск е несъвместимо с уважаването на иска на главно встъпилото лице и обратно. Предмет на установяване в производството по първоначалния иск по гр. д. № 534/2024 год. на КРС по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД е правото на собственост на продавача по предварителния договор върху посочените недвижими имоти, тъй като предпоставка за уважаване на исковете за прогласяване на договора за окончателен е продавачът да е собственик на тези имоти.

Разпоредбата на чл. 225 ГПК предвижда предпоставките за допустимост на главното встъпване. Една от предпоставките е встъпващият да предяви самостоятелно право върху предмета на спора, като заяви претенция, че спорното право, предмет на първоначалния иск, му принадлежи изцяло или отчасти. Претендираното от главно встъпилото лице субективно право трябва да е несъвместимо със спорното право, предмет на първоначалния иск, а уважаването на исковете на главно встъпилото лице трябва да може да осуети уважаването на първоначалния иск и да обуслови отхвърлянето му. Друга предпоставка е исковете на главно встъпилото лице срещу ищеца и срещу ответника по първоначалния иск да имат за предмет едно и също самостоятелно субективно право на встъпващото лице. И по двата иска решението трябва да е еднакво по въпроса носител ли е главно встъпилото лице на претендираното самостоятелно субективно право. С оглед твърденията на частните 2 жалбоподатели за наличието на техни самостоятелни права върху предмета на спора и искането им да бъдат признати за собственици изцяло на процесните имоти, а при отхвърляне на този иск - да им бъде признато правото на собственост върху 677/1477 ид.ч. от имотите, налице е и правен интерес от главното им встъпване в производството по чл.

225 ГПК и от приемането за съвместно разглеждане както на предявените от третите лица главни искове, така и на предявените евентуални искове. Обжалваното определение е неправилно в частта, с която е оставено без уважение искането им за приемане за съвместно разглеждане на предявените евентуални искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК и чл. 108 от ЗС за признаване правото им на собственост върху 677/1477 ид.ч. от процесните имоти и за осъждане на ищеца С.С. да им предаде владението върху тях. Същото е постановено в противоречие с разясненията в т. 9 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС относно същността на главното встъпване, като процесуална фигура, при която се съединяват за общо разглеждане и безпротиворечиво решаване в едно и също исково производство предявен иск с исковете, които претендиращото главно встъпване лице предявява срещу ищеца и ответника по първоначално предявения иск и с които то претендира за себе си изцяло или отчасти същото гражданско право, което е предмет на първоначалния иск. От значение за допустимостта на главното встъпване е дали третото лице заявява самостоятелни права върху предмета на спора, а не дали претендира принадлежността на правото на собственост върху целия имот /в този смисъл определение № 17 от 18.01.2016 г. по ч. гр. д. № 456/2015 г. на I г.о. на ВКС на РБ/, или на какво основание претендира, че спорното право му принадлежи, както и кога се е осъществило то.

Чрез предявяване на искове срещу ищеца и ответниците главно встъпилите лица в процеса претендират самостоятелни права върху предмета на спора. Те имат правен интерес, както да получат защита по предявените от тях искове, така и да осуетят уважаването на вече предявения иск изцяло или отчасти. В случай, че главно встъпилите лица докажат исковете си за признаване правото им на собственост върху 677/1477 ид.ч. от процесните имоти, това ще доведе до отхвърляне на главния иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД в тази част /досежно тези идеални части/ или изцяло. По принцип няма пречка - ако в хода на производството се установи, че продавачът не е собственик на целия имот - предмет на сключения предварителен договор, а само на идеална част от него - да бъде обявен договора за окончателен за притежаваната съответна идеална част, при положение, че купувача е съгласен и желае продажбата да се извърши при това условие и той да придобие само идеална част. В този случай от съществено значение е волята на страните /вж. решение № 313/26.05.2010 г. по гр. дело № 584/2009 г. на ВКС, III г. о., постановено по чл. 290 ГПК и др./. Вярно е, че в решението си по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД - съдът следва да възпроизведе клаузите на предварителния договор, но от една страна - при положение, че продавачът не е собственик на целия имот, той не би могъл да прехвърли по-голям дял от притежавания от него, а от друга - след като купувача е разбрал, че продавачът не притежава целия имот и въпреки това желае договорът да бъде обявен за окончателен за притежаваната от него идеална част, при положение, че няма изрична законова забрана и с оглед задължението за съда по чл. 20 от ЗЗД - няма как това да бъде отказано. Конкретно установеното в закона 3 задължение за съда е да провери дали отчуждителят е собственик на имота. Съответно, когато съдът констатира, че отчуждителят е собственик на идеална част от имота, той следва да установи волята на страните за осъществяване на продажбата и ако купувачите са съгласни - а обяви договора за окончателен за съответната притежавана идеална част. Главно встъпилите лица има правен интерес да предявят посочените по-горе евентуални искове по чл. 124, ал. 1 от ГПК и чл. 108 от ЗС, тъй като признаването им за собственици на идеални части от имотите ще доведе до отхвърляне изцяло или отчасти на предявените първоначални искове по чл. 19, ал. 3 от ГПК С оглед това определението е неправилно и следва да бъде отменено в частта, с която съдът е оставил без уважение искането на главно встъпилите страни за приемане за съвместно разглеждане на предявените от тях евентуални собственически искове, като делото следва да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия по тях, като при необходимост по преценка на съда – след даване на съответни указания до главно встъпилите страни да заявят на какво основание твърдят, че са собственици на посочените идеални части от процесните имоти и по какъв начин е възникнала съсобствеността върху тях.

Неоснователна е частната жалба срещу определението в частта, с която е оставено без уважение искането на главно встъпилите страни за приемане за съвместно разглеждане на предявените от тях при условията на евентуалност искове по чл. 33, ал. 2 от ЗС за признаване правото им на изкупуване от ответниците по първоначалните искове на 800/1477 ид.ч. от процесните имоти. Това е така, тъй като правото на третите лица да изкупят посочените идеални части от процесните имоти по този ред е обусловено от уважаването на предявените първоначални искове по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД в тази част. Както беше посочено по-горе обаче, претендираното от главно встъпилото лице субективно право трябва да е несъвместимо със спорното право, предмет на първоначалния иск, а уважаването на исковете на главно встъпилото лице трябва да може да осуети уважаването на първоначалния иск и да обуслови отхвърлянето му. Наличието на горната предпоставка за допустимост на главното встъпване е възприето в съдебната практика по приложението на чл. 225 ГПК, като съществуването на правен спор между главно встъпващото лице и страните по първоначално предявения иск обуславя и правния интерес на третото лице да предяви искове против двете първоначални страни по делото. /опр. № 161 по ч. гр. д. № 2753/2017 г. I г.о., опр. № 177 от 17.04.2009 г. по ч. гр. д. № 93/2009 г. II г. о./. В случая тази предпоставка не е налице, тъй като правото на изкупуване за третите лица ще възникне едва след обявяване на предварителния договор за окончателен в частта относно признатите права на продавачите. Неизпълнението на изискванията на чл. 33 от ЗС не е пречка за обявяване на предварителния договор за окончателен. Това е така, тъй като тези изисквания не са елемент от състава на чл. 19, ал. 3 от ЗЗД и в това производство искането на съсобствениците да придобият дела на продавача не може да се реализира. Това може да стане едва след евентуалното му уважаване и вписване на съдебното решение, заместващо окончателния договор. Последицата от неспазването на изискванията по чл. 33 от ЗС не е свързана с действителността на сключения между страните предварителен договор, а се състои в това, че непоканеният съсобственик има право да изкупи имота от купувача, като 4 продавача отговаря за вредите на купувача, ако неизпълнението на изискванията е станало по негова вина /например, ако е укрил, че е има съсобственици/. Правата на съсобствениците не са засегнати, тъй като те могат да се защитят по реда на чл. 33 от ЗС в друго производство.

Разпечатката съдържа 20 от 31 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/12d6036f-baf4-42f5-9356-a2af3485f226